№ 1967
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110212188 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. С., чрез адв. Н. А., срещу Наказателно постановление
/НП/ № КПК-НП-256 от 08.08.2024 г., издадено от за председателя на Комисия за
противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал.1
от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение
на чл. 52, ал. 1, т.3, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК.
В жалбата се излагат доводи за липса на извършено административно нарушение. В
тази връзка се изтъква, че неправилно наказващият орган е приел, че жалбоподателката е
задължено лице и е следвало да подаде финална декларация по чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗПК, тъй
като и към настоящия момент заема длъжността Директор на Регионална дирекция социално
подпомагане - П., т.е. не е освободена от тази длъжност. Поддържа се, че липсват мотиви,
поради които административнонаказващият орган приема, че жалбоподателката е следвало
да подаде процесната декларация, предвид цитираното в НП изменение на чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, след като нито е освободила длъжността, нито й е оттеглено пълномощието от
възложителя, тъй като към датата на изменение на ЗОП е имало стартирана процедура за
обществена поръчка. В тази връзка изтъква, че съгласно § 93 от ЗОП възлагането на
обществени поръчки и сключването на рамкови споразумения, за които до влизането в сила
на този закон е взето решение за откриване на процедура, публикувана е обява по чл. 187,
ал. 1 или е изпратена покана по чл. 191 се довършват по досегашния ред. Твърди, че със
Заповед № РД01-1371/03.07.2024г. на ИД на АСП е било прекратено действието на
1
упълномощаването на жалбоподателката като директор на РДСП-П., да възлага обществени
поръчки по реда на ЗОП, като изрично са цитирани издадените й пълномощни № РД05-
0503/18.08.2023г., № РД05-0620/03.11.2023г. и № РД05-0862/05.12.2023г. Намира, че от датата
на издаването на посочената заповед жалбоподателката не е лице заемащо публична
длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК и в едномесечен срок е следвало да подаде
декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК, в какъвто смисъл са били и указанията в самата
заповед, както и дадените указания на органа по назначаване с изх. № 9100- 0024/25.01.2024
г. Твърди, че е изпълнила това свое задължение, като на 16.07.2024г. е изпратила до КПК
декларация по чл. 52. ал. 1, т. 3 от ЗПК, а в НП невярно било посочено, че не е подала
финална декларация. Твърди се и че след издаването на посочената заповед на
жалбоподателката отново е било възлагано организирането и провеждането на обществени
поръчки. Посочва се и че АНО не е събрал и оценил необходимите писмени доказателства,
като дори не е изискал действащите пълномощни на жалбоподателката, с оглед преценката
дали е упълномощено лице по реда на ЗОП съгласно чл. 6, т. 44 от ЗПК, както и че не са
разгледани подадените писмени възражения срещу АУАН. Излагат се и доводи против
размера на наложеното административно наказание. По изложените съображения се иска
НП да бъде отменено изцяло. Алтернативно се иска намаляване на наложеното
административно наказание до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, а се представлява от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата, а в допълнение излага и съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Моли за
отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски, като прави и възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. А.М. с представено
по делото пълномощно. В открито съдебно заседание в даване хода на делото по същество
оспорва жалбата, като излага съображения, че след влизане в сила на изменението на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с което е стеснен кръгът на лицата, на които възложител
на обществени поръчки може да делегира своите правомощия по чл. 5, ал. 1 от ЗОП и
доколкото жалбоподателката не попада в него, то ex lege нейните правомощия са
прекратени, поради което е налице хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Със Заповед № ЧР-СП-1582/08.08.2023г. на Изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане (АСП) жалбоподателката М. С. била назначена на длъжността
директор на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - П. към АСП, считано
от 14.08.2023 г. В това й качество, с Пълномощно № РД05-0862/15.12.2023г. от
изпълнителния директор на АСП жалбоподателката М. С. била упълномощена на
основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, да представлява АСП, като възложи чрез процедура по
договаряне без предварително обявление обществена поръчка за извършване на строително-
2
монтажни работи с предмети: „Извършване на ремонтни дейности в обектите на
интервенция - текущи ремонти“ в териториалните структури на РДСП - П. към АСП, за
посочени в пълномощното обекти. Въз основа на делегираните й с това пълномощно
правомощия на 21.12.2023 г. е било обявено откриването на процедура за възлагане на
обществена поръчка, чрез договаряне без предварително обявление, с възложител М. С., в
качеството й на директор на РДСП – П. и упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с
предмет „Извършване на строително-монтажни работи в административни сгради, ползвани
от териториални структури на АСП - текущ ремонт на обекти на територията на област П.
по седем обособени позиции“. С пълномощни № РД05-0503/18.08.2023г. и № РД05-
0620/03.11.2023г. жалбоподателката била упълномощена да възложи и други посочени в тях
обществени поръчки.
Упълномощаването на жалбоподателката с посочените пълномощни било извършено
на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, чиято действаща към датата на издаване на пълномощните
редакция предвиждала, че възложителят може да определи длъжностно лице, което да
организира и/или да възлага обществени поръчки. Впоследствие, на 22.12.2023 г. влязло в
сила изменение на посочената разпоредба (обн. в ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.), след което
актуалната редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОП предвиждала, че възложителят може да делегира
правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което има право да го замества
съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на
възложителя или на лице, което осъществява административното ръководство в
организацията на възложителя.
Във връзка с това с писмо изх. № 9100-0024/25.01.2024г. на ИД на АСП директорите на
РДСП били уведомени, че тези от тях, които са упълномощени по реда на ЗОП да
организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват
договори по тях, и които са открили процедура в изпълнение на упълномощаването преди
влизането в сила на промените в чл. 7, ал. 1 от ЗОП /22.12.2023 г./, следва да довършат
започнатите процедури така, както е предвидено в § 93 от ЗИД на ЗОП. В писмото било
посочено, че декларации за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК следва да
бъдат подадени в едномесечен срок от датата на издаване на заповед за прекратяване на
пълномощията, съответно от издаване на актуализираното пълномощно във връзка с
изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, в случай че няма обявени децентрализирани обществени
поръчки преди 22.12.2023 г., които не са финализирани със сключен договор.
На 07.11.2023 г. в КПК постъпило писмо от изпълнителния директор на АСП, получило
вх. № КПК-ПР-419/07.11.2023г., с което бил представен списък на служители на Агенцията
за социално подпомагане, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, като в т. 17 от
списъка била посочена жалбоподателката М. С. на длъжност директор на РДСП-П..
На 16.04.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била направена проверка,
при която било прието, че жалбоподателката е следвало да подаде декларация за имущество
и интереси по чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗПК в едномесечен срок от освобождаването на публична
3
длъжност (влизане в сила на чл. 7 на ЗОП, изм. ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.),
до 22.01.2024 г., но не е сторила това, като въз основа на направените констатации на
22.04.2024 г. свидетелят Д.С., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен
регистър“ в КПК, съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК в
присъствието на двама свидетели по съставянето, един от които свидетелят Г.Т.. Актът бил
съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и бил връчен на
жалбоподателката на 16.06.2024 г., като при връчването тя вписала в АУАН своите
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило и писмено възражение срещу така
съставения АУАН.
Със Заповед № РД01-1371/03.07.2024г. на изпълнителния директор на АСП било
прекратено действието на упълномощаването на жалбоподателката като директор на РДСП-
П., да възлага обществени поръчки по реда на ЗОП, като изрично са цитирани издадените й
пълномощни № РД05-0503/18.08.2023г., № РД05-0620/03.11.2023г. и № РД05-
0862/15.12.2023г. В заповедта било указано на Дирекция „Човешки ресурси и връзки с
обществеността“ да уведоми М. С., че в едномесечен срок от датата на заповедта следва да
подаде декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК.
С писмо изх. № 24-00-1201/09.07.2024г. от изпълнителния директор на АСП, на осн. чл.
6, ал. 2 от ЗПК, КПК била уведомена, че, считано от 03.07.2024 г. са прекратени
правомощията по реда на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК на жалбоподателката М. С. на длъжност
директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - П. към Агенцията за социално
подпомагане.
На 16.07.2024г. жалбоподателката М. С. изпратила до КПК декларация по чл. 52, ал. 1,
т. 3 от ЗПК.
Въз основа на съставения АУАН на 08.08.2024 г. А.С. - за председател на КПК, издал
процесното наказателно постановление /НП/, предмет на проверка в настоящото
производство.
Със Заповед № РД01-1868/03.09.2024г. на изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане жалбоподателката М. С. била оправомощена в качеството си на
директор на РДСП-П., да организира и възлага обществени поръчки, финансирани с
бюджетни средства с национален произход, за нуждите на РДСП-П. и дирекциите „Социално
подпомагане“ на територията на област П..
Видно от постъпила справка от 11 състав, НО, СРС, в Софийски районен съд е било
образувано НАХД № 12672/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, което е било с предмет
на разглеждане същото наказателно постановление, като с протоколно определение от
11.09.2024 г. делото е било прекратено, тъй като преди него е било образувано настоящото
дело със същия предмет.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства и доказателствени
4
средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост,
поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по- детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - съобразно чл. 120 от ЗПК. Спазени
са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им съобразно чл. 34 от
ЗАНН.
Независимо от това обаче съдът намира, че АУАН и НП не съответстват на
изискванията относно тяхното съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание
за отмяна на НП.
Съдът намира, че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка на първо място са налице
противоречия относно обстоятелството дали жалбоподателката е била лице по чл. 6, ал. 1, т.
44 от ЗПК. В тази връзка на стр. 2 от НП е посочено, че от писмо от изпълнителния директор
на АСП, получило вх. № КПК-ПР-419/07.11.2023г. и Методическо указание на Агенцията по
обществени поръчки с изх. № МУ-2/29.12.2023 г., КПК е била информирана, че М. С. С. не е
лице, упълномощено по реда на ЗОП, няма делегирани права да организира и да провежда
процедурите за възлагане на обществени поръчки. Видно от цитираното писмо от директор
на АСП, то е в напълно противоположен смисъл, тъй като с него е представен списък на
служители на Агенцията за социално подпомагане, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44
от ЗПК, а в т. 17 от списъка е посочена именно жалбоподателката М. С.. Въпреки това
превратно тълкуване на посоченото писмено доказателство, след това, без позоваване на
каквито и да било други доказателствени източници, в НП е прието, че М. С. била
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като попадала в
обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК в качеството й на директор - упълномощено лице по реда
на ЗОП в РДСП - П. и е била задължена да подава декларация по образец за имущество и
интереси с информацията, посочена в чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 от ЗПК. Освен това
противоречие, в НП липсва посочване на обстоятелства, от които следва извод, че
жалбоподателката е лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. В НП липсват данни относно
5
основанието, на което жалбоподателката е заемала длъжността директор на РДСП – П. – въз
основа на кой административен акт и от кой момент е заемала тази длъжност. Липсва и
посочване на акт, с който тя да е била надлежно оправомощена по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП
и от кое лице, като това обстоятелство е от значение за преценката дали упълномощителят е
разполагал с правомощия по чл. 5, ал. 1 от ЗОП, тъй като само в такъв случай би могъл да ги
делегира на жалбоподателката (в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по дело № ТР-4.2002 г. по описа на ВАС). В тази връзка следва да се посочи, че
в случая административнонаказващият орган не е събрал никакви относими доказателства
във връзка със заеманата от жалбоподателката длъжност (заповед за назначаване, акт за
встъпване), както и за това дали действително са й били делегирани правомощия на
възложител на обществени поръчки. Единственият документ, приобщен към
административнонаказателната преписка, който би могъл да послужи за обосноваване на
извод, че жалбоподателката е лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, е посоченото писмо от
изпълнителния директор на АСП, което при това е било цитирано превратно от наказващия
орган.
На следващо място съдът констатира, че в АУАН и в НП е прието, че като лице по чл.
6, ал. 1, т. 44 от ЗПК жалбоподателката е била задължена да подаде декларация за
имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В посочените
разпоредби се предвижда, че лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за
имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност. В АУАН и в НП
обаче липсват твърдения жалбоподателката да е освободила заеманата от нея длъжност,
съответно от кой момент и въз основа на какъв акт, поради което описаното поведение не би
могло да бъде подведено под посочената правна квалификация. В акта и в наказателното
постановление е прието, че посочената декларация е следвало да бъде подадена в
едномесечен срок от влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, т.е. от
22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. Напълно неясна е волята на актосъставителя и на наказващия
орган относно това дали приравняват влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП
с освобождаване от висша публична длъжност по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК и
какви са съображенията им за това. Дори не са изложени и твърдения, че с влизане в сила на
посоченото изменение делегираните на жалбоподателката пълномощия отпадат
автоматично, по силата на закона. Волята на актосъставителя и на наказващия орган е
следвало да бъде изрично и ясно изразена, а не да се налага да бъде извеждана чрез
тълкуване.
С оглед на изложените аргументи съдът намира, че коментираните противоречия,
необоснованост както на фактическите, така и на правните изводи, неясно изразената воля
на наказващия орган, представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават
възможността на нарушителя да разбере какво е било изискуемото от него поведение и за
какво точно е бил санкциониран, което е от съществено значение за организирането и
пълноценното упражняване на правото на защита на жалбоподателката и представляват
основание за отмяна на НП.
6
За пълнота на изложението следва да се посочи и че жалбоподателката не е извършила
нарушението, за което е била наказана.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК лицата, заемащи публични
длъжности, подават декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от
освобождаване от длъжност. Лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените
поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и
да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, са
лица, заемащи публични длъжности по смисъла на ЗПК – чл. 6, ал. 1, т. 44 от същия закон.
По делото е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността директор на
РДСП-П. и че с пълномощни № РД05-0503/18.08.2023г., № РД05-0620/03.11.2023г. и № РД05-
0862/15.12.2023г. е била упълномощена по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП от изпълнителния
директор на АСП да организира провеждането на процедури по възлагане на обществени
поръчки. От това следва, че тя е имала качеството на лице, заемащо висша публична
длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК. С влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП
(обн. в ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), е предвидено, че възложителят
може да делегира правомощията си по чл. 5, ал. 1 на длъжностно лице, което има право да
го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя
представителството на възложителя или на лице, което осъществява административното
ръководство в организацията на възложителя. С влизане в сила на коментираното законово
изменение се прекратява занапред действието на актовете, с които такива правомощия са
били делегирани на лицата, които са били надлежно упълномощени по действащата дотогава
редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, но не попадат в кръга на посочените в новата му редакция
лица, на които може да се делегират правомощия на възложител на обществени поръчки по
ЗОП. Изключение от това принципно положение обаче е предвидено в пар. 93 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗОП (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г., изм.
ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.), с който е направено посоченото изменение. Съгласно тази
разпоредба възлагането на обществени поръчки и сключването на рамкови споразумения, за
които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване на процедура,
публикувана е обява по чл. 187, ал. 1 или е изпратена покана по чл. 191, се довършват по
досегашния ред. От това следва, че по отношение на такива процедури за възлагане на
обществени поръчки делегираните правомощия на лицата по чл. 7, ал. 1 от ЗОП не отпадат
от датата на влизане в сила на коментираното изменение, а едва след приключване на
съответната процедура. В настоящия случай е установено, че към 22.12.2023 г. са били
налице незавършени процедури по възлагане на обществени поръчки, доколкото на
21.12.2023 г. е било обявено откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка,
чрез договаряне без предварително обявление, с възложител М. С., в качеството й на
директор на РДСП – П. и упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с предмет „Извършване
на строително-монтажни работи в административни сгради, ползвани от териториални
структури на АСП - текущ ремонт на обекти на територията на област П. по седем
обособени позиции“, за провеждането на която жалбоподателката е била изрично
7
упълномощена с Пълномощно № РД05-0862/15.12.2023г. от изпълнителния директор на
АСП. От това следва, че с влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, в сила от
22.12.2023 г. жалбоподателката не е загубила качеството на лице, заемащо висша публична
длъжност.
Независимо от това, дори да бъде възприета тезата на процесуалния представител на
въззиваемата страна, че с влизането в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП
жалбоподателката е престанала да заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 44 от
ЗПК, то не може да бъде възприета като правилно становището, че с това е възникнало
задължение за подаване на финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК. Посочената
разпоредба свързва възникването на това задължение с момента на освобождаване от
длъжност, каквото в случая не е налице, а това обстоятелство не е и спорно между страните.
Законодателят не е предвидил задължение в едномесечен срок от влизане в сила на
изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с което е стеснен кръгът на лицата, на които могат да
бъдат възлагани правомощия по организиране и провеждане на обществени поръчки, да
бъдат подадени декларации за имущество и интереси от лицата, които преди това са били
надлежно упълномощени на основание същата разпоредба, но вече не попадат в посочените
в новата й редакция категории. Приравняването на загубата по силата на закона на
качеството на лице заемащо публична длъжност по смисъла на ЗПК с освобождаването от
такава по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК би представлявало разширително тълкуване на тази
разпоредба за целите на административното наказване, което е изрично изключено съгласно
чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Същото би било и в нарушение на принципа
за законоустановеност на административните нарушения и наказанията за тях.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът установи, че
жалбоподателката М. С. С., е била представлявана от адв. Н. А., която до приключване на
съдебните прения пред СРС е претендирала сторените разходи и е представила договор за
правна защита и съдействие с инкорпорирана в него разписка за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., платени в брой. Направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, съдът намира за неоснователно предвид проведените две
открити съдебни заседания с участието на адвоката, обема на делото и действително
положените от процесуалния представител усилия за защита интересите на
жалбоподателката, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-256 от 08.08.2024 г., издадено
от за председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на М. С. С.,
на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1600 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН
**********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9