О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………………………….2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на тринадесети март 2020г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 3543/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано по предявен от …..., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – …... иск
по чл.1 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, с цена на иска 2 000
лв., в следствие незаконно задържане от органите на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна.
В изпълнение на съдебно
разпореждане № 20599/28.12.2017г., с уточняваща молба от 22/04.01.2018г. жалбоподателят
е посочил, че вредите са причинени от неправомерното задържане в ареста, в
следствие издадената Заповед № 439зз-1682/30.11.2017г. на старши полицай от
Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с
която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок
от 24 часа; в
следствие слагането
му на белезници, несвоевременно разяснени права по чл.72 и др.
С Определение № 72/08.01.2018г., потвърдено с Определение № 3358/16.03.20189г. по адм.д. № 2580/2018г. по описа на ВАС на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на производството по адм.д. № 3351/2017г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти
състав, с влязъл в сила съдебен акт. Предмет на посоченото дело е законосъобразнтостта на
Заповед № 439зз-1682/30.11.2017г. на старши полицай от Трето РУ при ОД на
МВР-Варна.
По адм.д. № 3351/2017г. е
постановено и влязло в сила Решение № 128/26.01.2018г., потвърдено с Решение №
16776/10.12.2019г. по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС. Със същото жалбата на М.Д.И., чрез пълном. му Д.И.П., против Заповед №
439з-1682/30.11.2017г. на ст.полицай от Трето РУ при ОД на МВР-Варна - . . ., е отхвърлена като неоснователна. Делото е
върнато на Адм.съд-Варна с писмо от ВАС на 11.03.2020г.
Предвид горното, съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.230 ал.1 от ГПК приложим на осн. чл.144 от АПК,
за възобновяване на производството по настоящото дело.
Съдът констатира, че по времето, през което производството по делото е било
спряно, от жалбоподателят е постъпила молба с.д. № 11280/15.07.2019г. с искане
за отвод на съда. Настоящият съдия-докладчик намира, че същата следва да се
остави без уважение като неоснователна, доколкото в случая не е налице нито
едно от изрично посочените в чл.22 ал.1 т.1-т.5 от ГПК основания за отвод, нито
съществуват обстоятелства пораждащи основателно съмнение за безпристрастие, по
смисъла на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.
С оглед предмета на настоящото дело,
съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност. За успешното провеждане на иска за
обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следните
три предпоставки: 1.незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред, или неоснователно действие на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност; 2.наличие на вреди от
незаконосъобразния акт и 3.причинна връзка между настъпилите вреди и
незаконосъобразния административен акт и неоснователните действия.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. В настоящия
случай не е
налице още първата предпоставка на иска по чл.1 ал.1 предл.1 ЗОДОВ - наличие на акт на администрацията, чиято
незаконосъобразност да е установена по съответния ред, тъй като Заповед № 439з-1682/30.11.2017г. от постанвяването на
която се претендират причинени имуществени и неимуществени вреди, не е отменена
като незаконосъобразна, предвид постановеното, влязло в сила решение по адм.д.№
3351/2017г., с което жалбата против същата е отхвърлена като неоснователна. При
това положение, се поставя въпросът дали наличието на отменен административен
акт е изискване за допустимост на производството или липсата му представлява
неосъществен елемент от фактическия състав на претенцията за обезщетение от
непозволено увреждане. Съгласно
нормата на чл.204, ал.1 от АПК,
за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ, е
необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния
ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл.204 ал.2 и ал.3 от АПК,
когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се
претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто
настоящият случай не е. Т.е. законодателят поставя като изискване за
допустимост на иск за обезвреда наличието на отменен акт на административен
орган. Основание за подобен извод се черпи не само с оглед граматическото
тълкуване на разпоредбата, но и с оглед систематично тълкуване на чл. 204, ал.2 и 3 и чл. 206, ал.2 от АПК.
Съдът
съобрази и трайната практика на Върховния административен съд, съобразно която
за да подлежат на разглеждане от административен съд, исковете за обезщетение
на вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, следва да
са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт
или действие, които не са нищожни, то следва предварително да е проведена
процедура по някой от регламентираните в АПК способи за установяване на
незаконосъобразността им.
От
гореизложеното следва, че отмяната на акта е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл.204 ал.1 от АПК и
условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези.
В
настоящия случай, доколкото вредите се претендират административен акт, който не е отменен като незаконосъобразен, а жалбата против него е отхвърлена като неоснователна, съдът
намира, че искът с който е сезиран е недопустим. Недопустимостта на предявения
иск с оглед липсата на изискванията на чл.204 ал.1 от АПК има за
последица оставянето на исковата молба без разглеждане и прекратяване на
образуваното въз основа на нея съдебно производство.
За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя становището
на ищеца, обективирано в молба с.д. 30/02.01.2020г., че претенцията е за вреди,
които произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия от ответника. Това
е така, тъй като от една страна действията по задържането на …., в т.ч.
поставянето му на белезници и задържането му в ареста, са част от изпълнението
и следствие от издадената Заповед №
439з-1682/30.11.2017г. А от друга – при извършена служебна справка, съдът
констатира, че ищецът е завел множество искове със същия предмет, по които са
образувани адм.дела /634/2018г., 3540/2018г., 116/2019г. и 773/2019г./, като
прилага за сведение влязло в сила решение.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че исковата молба като недопустима следва да се
остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.
Воден горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.д. № 3543/2017г.
по описа на Адм. съд – Варна, ХVІІІ състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съда.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник – …..., иск по чл.1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР-Варна за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., причинени в резултат от незаконосъобразно издадена Заповед за задържане № 439з-1682/30.11.2017г. на ст.полицай при Трето РУ; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 3543/2017г. по описа на Адм.съд - Варна.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: