№ 604
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 332255 от 28.06.2021г. по описа на
Софийски градски съд на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД, ЕИК *********, и „ХОЛДИНГ
ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. Е.С. от САК, срещу решение № 260926 от 08.08.2021г., постановено по т.д.№1789
по описа за 2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 7 състав, в частта, в
която „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД), с
ЕИК:*********, са осъдени да заплатят солидарно на Община Свищов, Булстат *********,
на основание чл.163 ЗУТ, вр. чл.20, ал.4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
сумата от 91 402,00 лв. с ДДС - разноските за отстраняване на дефектите на настилките на
спортните игрища в спортен комплекс в УПИ II, X, XI, кв. 187 и спортната
площадка при стадион „Академик“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба - 05.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 655,40 лв., представляваща направените от ищеца разноски по
делото, и частна жалба вх. № 362474 от
12.11.2021г. по описа на Софийски градски съд на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД, ЕИК *********, и
„ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
1
чрез адв. Е.С. от САК, срещу определение № 264 от 21.09.2021г.,
постановено по т.д.№1789 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, търговско
отделение, VI- 7 състав, с което „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ
СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС
ПИ“ ЕООД), с ЕИК:*********, са осъдени да заплатят солидарно на Община Свищов,
Булстат *********, с адрес на управление гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 на
основание чл.78 ГПК сумата от 7 311,23 лв. - съдебно-деловодни разноски за
производството.
Въззивниците и частни жалбоподатели твърдят, че обжалваните съдебни актове
са неправилни, по подробно изложени съображения, като искат отмяната им и
отхвърляне на иска на Община Свищов изцяло, като неоснователен и недоказан, съответно
отмяна на определението, с което са осъдени да заплатят солидарно на Община Свищов
направените разноски в размер на 7 311,23лв.
Във въззивната жалба се оспорва извода на съда, че гаранционните срокове
на възложените СМР за настилка на открити спортни площадки са съответно 8
години - за реконструкцията и 10 години - за изграждане на нови обекти в подобект 3.
Поддържа се, че гаранционната отговорност на изпълнителя по процесния договор
относно претендираните от Община Свищов СМР е 2 години и същата е изтекла още
към 17.08.2017г., тъй като удостоверението за въвеждане в експлоатация на
обектите – предмет на договора, е от 17.08.2015г. В подкрепа на този извод е цитирано
съдържанието на техническото предложение, което е по образец на възложителя Община
Свищов, като се твърди, че Община Свищов е приела предложените гаранционни
срокове от изпълнителя и е сключила процесния договор, а не го е отстранила.
Оспорва се извода на съда, относно направеното възражение от въззивниците
за неправилна експлоатация и поддръжка от ищеца на обектите – предмет на
договора, което се доказвало от разпита на вещото лице и свидетеля М. М..
В частната жалба се поддържа, че с въззивната жалба е обжалвано постановеното по
делото решение в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на
Община Свищов сумата от 91 402,00 лв. с ДДС - разноските за отстраняване на дефектите на
настилките на спортните игрища в спортен комплекс в УПИ II, X, XI, кв. 187 и спортната
площадка при стадион „Академик“, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба - 05.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 655,40 лв., разноски по делото, поради което се
обжалва и определение № 264 от 21.09.2021г.
В сроковете по чл.263, ал.1 ГПК Община Свищов е представила отговори на
въззивната и частната жалба, в които поддържа становището за неоснователност на
същите, съответно за правилност и законосъобразност на постановените решение и
определение, по подробно изложени съображения, като с въззивната жалба се
претендират сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
2
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Община Свищов е предявила срещу „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И
ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД,
ЕИК *********, съдружници в ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА-ПИ ЕС ПИ“,
ЕИК *********, обективно и субективно съединени искове като претендира солидарното им
осъждане на основание чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли
2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, за сумата от 92 324,36лв. с ДДС – гаранционна отговорност,
представляваща разноските за отстраняване на настъпили дефекти на настилките на
спортните игрища в спортен комплекс в УПИ II, X, XI, кв. 187 и спортната площадка при
стадион „Академик“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
05.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 84 988,20лв. – неустойка
по т.11.1.1 от договора за периода 16.08.2019г. до 05.09.2019г.
Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен на дата 30.05.2014г.
с ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА- ПИ ЕС ПИ“ Договор №
BG161РО001/1.4-09/2012/030-S-1/30.05.2014г. за изпълнение на обществена поръчка, с
предмет „Извършване на строително-монтажни работи на следните обекти: Спортна
площадка „Велешана“, Спортен комплекс е УПИ-11, УПИ-Х, УПИ-XI, кв. 187,
реконструкция на зелени площи около градски стадион „Академик“, реконструкция и
рехабилитация на част от уличната мрежа в гр. Свищов, в рамките на проект „Обновяване и
модернизиране на зелена и достъпна градска среда – Свищов“.
С договора Община Свищов възложила на ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ
ПЪТИЩА- ПИ ЕС ПИ“ да извърши строително-монтажни работи на посочените обекти в
гр. Свищов за срок от 360 календарни дни. Проектът е изпълнен на 17.08.2015г. и обектът е
въведен в експлоатация с Удостоверение №29/17.08.2015г. за въвеждане в експлоатация.
В гаранционните срокове са установени дефекти, за което специалисти в
Община Свищов изготвили Констативен протокол от 10.07.2019г., заедно със
снимков материал.
Предвид установените дефекти от проверката, на основание т.8.3 от Раздел VIII
„ГАРАНЦИОННА ОТГОВОРНОСТ“ от договора, Община Свищов констатирала
възникналите дефекти с протокол и изпълни задължението си по чл. 6.2.8 от договора като
уведомила изпълнителя за проявилите се в гаранционния срок недостатъци и изпрати на
ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА- ПИ ЕС ПИ“ писмо с изх.№26-00-
705/10.07.2019г., с което е определен 30-дневен срок за отстраняване на дефектите.
В клаузата на разд. VIII, чл. 8.1 от договора, страните са уговорили гаранционните
срокове за изпълнение на строително-монтажните работи чрез препращане към
минималните такива по Наредба № 2 от 31.07.2003г. съобразно чл.20 от същата. Съгласно
чл.20. ал.4, т.4 и т.5 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за всички видове строителни, монтажни
3
и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски,
дърводелски и др.) гаранционният срок е 5 години.
На 24.07.2019г. Община Свищов е получила писмо с вх. № 26-00-705 от 24.07.2019г.
от ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА- ПИ ЕС ПИ“ с което изпълнителят отказа
да извърши необходимия ремонт на съоръженията с твърдение, че гаранционният срок
за извършените СМР е изтекъл, тъй като според ответното дружество той попада
в хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, която счита за
неотносима към спора, тъй като не се отнася до обекти предмет на договора.
Служители на Община Свищов изготвили количествено-стойностна сметка с
описаните дефекти и техните ценови стойности, в съответствие с ценовото предложение на
изпълнителя при сключване на договора, подробно описани в исковата молба.
Общата стойност на необходимите строително-монтажни дейности възлиза на
76 936,97 лв. без ДДС или 92 324, 36 лв. с ДДС.
Съгласно Раздел XI, т. 11.1.1 от договора, ако изпълнителят не извърши дължимо
действие по този договор дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1 % на ден от
общата стойност на договора в размер на 3 541 174. 68 лв. без ДДС или 4 249 409,62 лв. с
ДДС но не повече от 5 % от сумата по договора.
Дължимата неустойка за един ден закъснение е в размер на 0,1 % от сумата
от 4 249 409,62 лв. или 4 249, 41 лв. на ден. Неизпълненото действие е уговорено в
чл.7.2.15 от договора, а именно - изпълнителят следва да отстрани проявилите се дефекти по
време на гаранционния период в установените за това срокове. Възникналите дефекти са
констатирани с протокол от дата 10.07.2019г. Писмото е изпратено на ДЗЗД
„КОНСОРЦИУМ ХОЛДИНГ ПЪТИЩА- ПИ ЕС ПИ“ на 15.07.2019г. и получено от
дружеството на 16.07.2019г. Предвид дадения срок в писмото, изпълнителят следвало да
отстрани посочените дефекти до дата 15.08.2019г., поради което считано от 16.08.2019г.
изпадна в забава. До подаване на исковата молба на 05.09.2019г. изтекли 20 дни, поради
което ответниците дължат неустойка за 20 дни забава по 4 249,40 лв. на ден или общо
сумата в размер на 84 988.20 лв.
Ответниците оспорили предявените искове по основание и размер. Поддържат,
че гаранционната отговорност им отговорност относно претендираните от Община
Свищов СМР е 2 години и същата е изтекла още към дата 17.08.2017г. Развити са
подробни съображения в подкрепа на това възражение, обосновано с предмета на договора
и предвидената гаранционно отговорност за различните видове строителни работи в
Наредба № 2 от 31 юли 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти/ Наредба № 2 от 31 юли 2003г./.
По отношение на претенцията за неустойка е направено възражение за нищожност
4
на клаузата на т.11.1.1. на Раздел XI от Договора.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал доказателства
и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел предявените искове за
допустими, а разгледани по същество за частично основателни.
За безспорно между страните и установено от доказателствата по делото е прието:
- на 30.05.2014г. между ищеца, като възложител, и ДЗЗД „Консорциум Холдинг
пътища - Пи Ес Пи“, като изпълнител е сключен договор № BG161РОР001/1.4-09/2012/030-
S1/30.05.2014г., финансиран по договор БФП № BG161POP001/1.4-09/2012/030 по
оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013.
- на ответника е възложено изпълнението на СМР в четири подобекта, както следва -
подобект 1: спортна площадка „Велешана“; подобект 2: спортен комплекс в УПИ-П, уПИ-Х
и УПИ-XI, кв. 187, гр. Свищов; подобект 3: реконструкция на зелени площи около градски
стадион „Академик“; подобект 4: Реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа в град
Свищов.
- съгласно чл.5, т.10 от приложен по делото договор за ДЗЗД от 12.03.2012г. и анекс
от 08.11.2013 г. ответниците са участници в „Консорциум Холдинг пътища - Пи Ес Пи“
и отговарят за задължения по процесния договор за СМР солидарно
- на 17.08.2015 г. процесните обекти са въведени в експлоатация.
Анализирани са констатациите от представители на ищеца, за което са изготвени
съответните протоколи, заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
и показанията на свидетеля М. М., преценени в съответствие с чл.172 ГПК.
Като краен извод съдът е възприел становището на вещото лице, че
причина за: констатираните увреждания на настилките на подобект 2 е
некачествено изпълнение на СМР; констатираните уврежданията на настилката на стадион
„Академик“ е некачествено изпълнение или некачествен материал,
Причина за пропадането на тротоарната настилка (в подобект 2) е паркирането на
автомобили върху нея, а използването на тротоара извън предназначението му, изключва
възможността да реализиране на гаранционната отговорността на ответниците.
За неоснователно е прието възражението на ответниците, че причина
за увреждането на спортните настилки на двата подобекта е неправилната
експлоатация или непочистването, респективно неправилното им почистване от сняг и лед,
по подробни съображения въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
За спорен е определен въпросът - какъв е приложимият гаранционен срок за
отстраняване на дефектите във връзка с извършените СМР по настилките на спортните
площадки. След анализ на пар. 5, т. 68, „а“ ДР към ЗУТ, съдържанието на обявлението за
обществената поръчка, разпоредбите на чл.20, ал.4., т.1 и т.2 ЗУТ (в редакцията към
сключване на процесния договор) съдът е приел, че възложените на изпълнителя СМР
5
представляват реконструкция на съществуващи и изграждане на нова строителна
конструкция на съоръжения - бетонни трибуни, оградени от метални огради, стени и врата,
разположени върху предварително поставена върху терена настилка, поради което
приложимите спрямо тях минимални гаранционни срокове са съответно 8 години - за
реконструкцията в подобект 2 и 10 години - за изграждане на нови обекти в подобект 3.
Уредбата на гаранционните срокове в строителството е императивна, поради което
при разминаване между уговорени и законовия предимство има винаги законовия срок, а
договорната клауза е нищожна. Уговорения между страните срок в т. 5 от приложимата към
договора техническа документация не съответства на минималния съгласно Наредбата от 8,
съответно 10 години, поради което приложение в според съда намират приложение
установените законови срокове.
За неоснователни са приети възраженията на ответниците, че: за определяне на
минималния гаранционен срок за процесните СМР намира приложение чл.20, ал.4, т. 8
от Наредбата; приложим е уговореният между страните срок от 2 години. Неспазване
от страна на възложителя на изискванията за подбор на участниците и избор
на изпълнител в административното производство по реда на ЗОП, не
оправдава дерогирането на императивна правна норма. След като обектите са въведени
в експлоатация на 17.08.2015г., а дефектите по процесните спортни площадки
са от 2019г., то същите са настъпили в гаранционните срокове от 8, съответно 10 години, и
съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционната
отговорност на ответниците за заплащане на разходите, необходими за отстраняване
на констатираните дефекти.
Като е съобразил допълнителното заключението на вещото лице съдът е приел,
че общия размер на разноските необходими за отстраняването на констатираните
дефекти по подобектите е 76 168,33лв. без ДДС или 91 402,00 лв. с ДДС, до който размер
главния иск е основателен, като за разликата до предявения размер от 92 324,36 лв. искът
следва да се отхвърли. С писмото от 15.07.2019г. ответниците са поканени в 30-дневен
срок да отстранят дефектите. Предвид изтичане на срока към датата на подаване на
исковата молба 05.09.2019г., ответниците са в забава и съдът е приел, че те следва да
заплатят на ищеца и законна лихва върху уважената част от главния иск от 91 402,00
лв. за периода от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията на ищеца за разноските за отстраняване на дефекти на тротоара на
улица „Цар Освободител“ в гр. Свищов е приета за неоснователна.
За нищожна е приета неустоечната клауза, което според съда изключва възникването
на претендираното с иска по чл.92, ал. 1 ЗЗД вземане за неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на
6
анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които
да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд
за основателност на предявеният иск в уважения размер до 91 293,99лв., като на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото и определението на съда по
чл.374 ГПК от 22.06.2020г, се установява, че:
- на 30.05.2014г. между Община Свищов, като възложител, и ДЗЗД „Консорциум
Холдинг пътища - Пи Ес Пи“, като изпълнител е сключен договор № BG161РОР001/1.4-
09/2012/030-S1/30.05.2014г./л.12/, в изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна
помощ № BG161POP001/1.4-09/2012/030 по Схема за предотовяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG161POP001/1.4-09/2012;
- с договора от 30.05.2014г. на ответниците, като участници в консорциума, е
възложено изпълнението на СМР в четири подобекта, както следва - подобект 1: спортна
площадка „Велешана“; Спортен комплекс в УПИ-II, УПИ-Х и УПИ-XI, кв.187, гр. Свищов;
реконструкция на зелени площи около градски стадион „Академик“; реконструкция и
рехабилитация на уличната мрежа в град Свищов/ чл.1.1 от договора/.
- съгласно чл.5, т.10 от Договор за дружество от 12.03.2012г. и анекс от
08.11.2013г./л.43-52/ ответниците са участници в „Консорциум Холдинг пътища - Пи Ес Пи“
и отговарят за задължения по процесния договор за СМР солидарно
7
- на 17.08.2015г. процесните обекти са въведени в експлоатация, видно от
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 29 от 17.08.2015г. на Община
Свищов/л.29/.
- на 10.07.2019г. комисия от служители на Община Свищов са констатирала
увреждане на гумираната настилка на баскетболните игрища, част от предмета на договора
от 30.05.2014г., пропадане на настилката в направения подход от уличната мрежа към
спортна площадка „Септември“, за което са съставили констативен протокол от същата
дата/л.32/.
- с писмо изх.№ 26-00705 от 10.07.2019г. Община Свищов е уведомила изпълнителя
за констатираните дефекти и е поискала гаранционното им отстраняване, съобразно
уговореното в договора, в 30 дневен срок от получаване на писмото. Писмото е получено на
16.07.2019г./л.37/.
- с писмо вх. № 26-00-705/24.07.2019г. ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища - Пи Ес
Пи“ е уведомил Община Свищов, че гаранционните срокове са 2 годишни и са изтекли към
17.08.2017г., по подробно изложени съображения/л.39/.
По делото е допусната съдебно техническа експертиза, по която вещото лице е
дало заключение, че:
- констатираните дефекти попадат в реконструираните от ДЗЗЗД „Консорциум
пътища -Пи-Ес-Пи“ участъци на „Спортен комплекс в УПИ II, УПИ X, УПИ XI, кв.187 и ,
реконструкция на зелени площи около градски стадион „Академик" по сключения между
страните Договор № BG161РО001/1.4-09/2012/030 от 30.05.2014г.;
- какви СМР са необходими за отстраняване на констатираните дефекти;
- при отговаряне на въпроса попадат ли констатираните дефекти в обхвата на
чл.7.2.15 от сключения между страните договор, вещото лице е цитирало относимите според
него разпоредби от Наредба № 2 от 31 юли 2003г., уговореното между страните и
съдържанието на техническото предложение от изпълнителя;
- констатираните дефекти в описаните обекти не са отстранени към датата на огледа;
- за процесните спортни настилки в строителната документация за въвеждане на
обекта в експлоатация , предоставена от община Свищов , не са налични инструкции за
поддръжка и почистване на игрищата с акрилна и полиуретанова настилка за детски и
спортни площадки, каквато има представени по делото на л. 129-130.
- по делото няма данни кога точно са се появили дефектите , както и по какъв начин е
поддържана настилката, поради което експертизата не може да определи причината за
появилите се дефектите.
По делото е допусната допълнителна съдебно техническа експертиза, по която
вещото лице е дало заключение, какви строително-монтажни работи/СМР/ следва да бъдат
извършени и какви материали следва да бъдат вложени за отстраняване на констатираните
дефекти в процесните участъци; цената на процесните СМР и материалите за
8
отстраняването на констатираните дефекти по пазарни цени към датата на извършване на
експертизата, за СМР на Спортен комплекс в УПИ-II, УПИ-Х и УПИ-XI, кв.187, гр.Свищов
– 32 116,98лв.; за СМР на спортна площадка при стадион „Академик“ – 44
770,72лв., или общата стойност на процесните СМР и материали за отстраняване на
констатираните дефекти по пазарни цени към датата на извършване на експертизата са в
размер на 76 887,70лв. без ДДС или 92 265,24лв. с ДДС.
В съдебно заседание на 27.10.2020г. е разпитан свидетелят М. Е. М., директор в ОП
„Чистота“ в Община Свищов, които е дал показания за използването и
поддържането на спортните площадки и настилката им.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
приема следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.163, ал.3 ЗУТ, с който се претендира обезщетение за
недостатъци в резултат на некачествени строителни работи и неотстраняване на същите в
изпълнение на гаранционната отговорност на изпълнителя, и иск по чл.92 ЗЗД, който не
е предмет на въззивното производство.
Гаранционната отговорност на строителя е установена по основанието си в
чл.160, ал.3 Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и уредена в Наредба № 2 от 31 юли
2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти /Наредба № 2 от 31 юли 2003г./, като същата е различна от отговорността
по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД. С поемане на гаранцията за качеството, освен основното
задължение - да предаде вещта, продавачът или доставчикът поема паралелно и задължение
за друга престация, която дължи само при определени условия - уверява купувача, че
предметът на договора ще съхрани през определен срок /наречен гаранционен/ означените в
гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония
недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния срок и представляват валиден
гаранционен случай. Не всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на
насрещната страна да иска продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска
отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци.
Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни
законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми.
Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна
същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени
качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи
материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил
изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на
гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от
продавача /В този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г., ОСГК; Решение №
131 от 3.12.2010 г. на ВКС по т.д.№890/2009г., I т. о., ТК/.
Искът по чл.163, ал.3 ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат
9
на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, което
търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, в случая на възложителя.
Ищецът е избрал да претендира обезщетение по реда на чл.163, ал.3 ЗУТ, като
страните не спорят относно процесуалната и материалноправната си легитимация,
включително и по отношение на претендираната солидарната отговорност, които се
установява от доказателствата по делото, а относно гаранционните срокове,
в които изпълнителя носи отговорност за процесните СМР – какъв е срокът
на същите и изтекъл ли е към момента на предявяване на претенцията от възложителя, и
причините за настъпването на констатираните дефекти, съответно налице ли е неправилна
експлоатация и поддръжка от страна на възложителя, която да изключи отговорността на
изпълнителя.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото установява наличието на
материалноправните предпоставки на иска по чл.163, ал.3 ЗУТ, поради което предявеният
иск е основателен и доказан в уважения размер от 91 293,99лв. с ДДС - разноски за
отстраняване на дефектите на настилките на спортните игрища в спортен комплекс в УПИ
II, X, XI, кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик“, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба - 05.09.2019г. до окончателно изплащане на
вземането.
От доказателствата по делото се установява, че по силата на валидно сключен
договор № BG161РОР001/1.4-09/2012/030-S1/30.05.2014г. ответниците, като съдружници
в ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища - Пи Ес Пи“, са изградили, обектите посочени в
чл.1.1 от договора. С разпоредбите на чл. 8.1 – 8.5 от договора от 30.05.2014г. ответниците,
като съдружници в ДЗЗД „Консорциум Холдинг пътища - Пи Ес Пи“, са поели гаранцията за
качеството, че предметът на договора ще съхрани през определен срок (наречен
гаранционен) означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще
отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния срок
и представляват валиден гаранционен случай, като гаранционните срокове за всички видове
работи е съобразно Наредба № 2 от 31 юли 2003г./ чл. 8.1 от договора/.
Обектите са предадени на възложителя и е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж № 29 от 17.08.2015г. на Община Свищов, като от
17.08.2015г. са започнали да текат гаранционните срокове, предвид уговореното в чл.
8.2 от договора.
На 10.07.2019г. възложителят е констатирал увреждане на настилките на част
от обектите, предмет на договора, за което е съставил протокол, в който описал
установените дефекти, и е поискал отстраняването им от изпълнителя, в изпълнение на
гаранционната му отговорност по договора.
Настоящият състав на съда приема, че с оглед разпоредбата на чл. 8.1 от договора
гаранционните срокове следва да бъдат определени по реда на чл.20 от Наредба № 2
от 31.07.2003г., в редакцията към момента на сключване на договора. При
10
съобразяване на горното и вида на изпълнените строителни и монтажни работи по
процесния договор, и конкретно на обектите на които е констатирано увреждането на
настилките, на изпълнителя е възложена реконструкция на съществуващи и
изграждането на нов открит обект за спортна дейност със съответното оборудване и
съоръжения, разположени върху съответната настилка, за които минимални гаранционни
срокове са съответно 8 години, за реконструкцията в подобект 2 – спортен комплекс
в УПИ II, X, XI, кв. 187 на гр. Свищов /чл. 20, ал.4, т.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г./,
и 10 години, за изграждане на нови обекти в подобект 3 - спортната площадка при стадион
„Академик“ /чл.20, ал.4, т.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г./.
С отговора на исковата молба е представено техническото предложение
на изпълнителя за изпълнение на предмета на обществената поръчка/л.109/, в
което в т.5 са посочени гаранционни срокове за изпълнените видове работи по обекта,
и което съгласно чл.1.2.3 от договора от 30.05.2014г. съставлява неразделна част от
договора. Посочените гаранционни срокове в техническото предложение са по по-малки от
минималните срокове, посочени в Наредба № 2 от 31.07.2003г., поради което не следва да
намерят приложение в случая. Това е така, тъй като определените срокове в техническото
предложение са в нарушение на императивната разпоредба на чл.160, ал.4, изр.4 ЗУТ.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 8.1 от договора страните изрично препраща към
сроковете в Наредба № 2 от 31.07.2003г., и ако се приеме, че има неяснота по отношение
гаранционните срокове, то при тълкуване на действителната обща воля на страните
по реда на чл.20 ЗЗД, следва да се приеме, че приложими са сроковете по Наредба №
2 от 31.07.2003г., предвид уговореното от страните в чл.1.5, чл.5.7, чл.5.13, чл.5.15,
чл.7.2.6 и чл.7.2.16 от договора, и при съобразяване на целта на договора и
добросъвестността.
От изложеното следва, че след като гаранционният срок е започнал да тече на
17.08.2015г., а увреждането на настилките е установено от възложителя на 10.07.2019г.,
за което изпълнителя е уведомен с писмо получено на 16.07.2019г., е налице основание
за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя.
За установяване на размера в който следва да бъде уважен предявеният иск,
настоящият състав на съда кредитира заключението на допълнителната
съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните, и според
което общата стойност на процесните СМР и материали за отстраняване на констатираните
дефекти по пазарни цени към датата на извършване на експертизата е в размер на 76 887,70
лв. без ДДС. Тази сума следва да бъде намалена с разходите необходими за поправка
на увредената тротоарна настилка посочени в т.1 - т.6 от таблицата на стр.2
от заключението в общ размер на 809,37лв., за които е прието, че не може да
бъде ангажирана отговорността на ответниците и искът е отхвърлен, а решението не е
обжалвано, или общата стойност на процесните СМР и материали за отстраняване на
констатираните дефекти по пазарни цени към датата на извършване на експертизата е в
размер на сумата от 76 078,33лв. без ДДС /31 307,61лв. + 44 770,72лв./ или сумата от
11
91 293,99 лв. с ДДС, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като
основателен и доказан. За разликата над 91 293,99лв. до уваженият размер от 91 402лв.
или за сумата от 108,01лв. в обжалваната му част решението следва да бъде отменено,
като неправилно поради допусната техническа грешка при изчисленията от
първоинстанционния съд, и искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба за
неправилно определяне и приложение от страна на първоинстанционния съд на
гаранционните срокове, в които може да бъде ангажирана отговорността на ответниците.
Цитираното решение на КЗК не е задължително за съда, поради което противоречието с него
не може да обоснове твърдяната неправилност.
По отношение на приложението на сроковете по т.5 от техническото предложение са
изложени мотиви по - горе, а твърденията, че същото е по образец на възложителя не
променя направените изводи. Дори и да е допуснато нарушение при провеждане на
процедурата по обществената поръчка и до участие да е допуснат участник, който е
предложил по-малки от минималните срокове, посочени в Наредба № 2 от 31.07.2003г.,
от това не следва, че същите са приети от възложителя. А доколкото е налице
противоречие в отделни разпоредби на договора, по отношение на определяне
на гаранционните срокове - предвид посоченото в т.5 от техническото
предложение и уговореното в чл. 8.1 от договора, същото следва да бъде преодоляно при
съобразяване, че определените в техническото предложение срокове противоречат с
императивна правна норма, съответно следва да бъдат заместени по право със
законоустановените минимални срокове по Наредба № 2 от 31.07.2003г., съгласно чл.26,
ал.4, пред.1 ЗЗД. Дори и да се приеме, че следва да бъде извършено тълкуване по реда на чл.
20 ЗЗД, отново се стига до извода, че следва да намерят приложение гаранционните срокове
определени в Наредба №2 от 31.07.2003г., за което са изложени съображения по-горе, което
обосновава твърдяната неправилност.
Неоснователно е възражението за неправилна преценка от страна на
първоинстанционния съд на направеното възражение за неправилна експлоатация и
поддръжка от страна на ищеца на обектите – предмет на договора.
В съдебно заседание на 27.10.2020г. вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, е отговорило на поставени от страните въпроси. Като най - вероятната причина
за увреждането на настилките вещото лице е посочило – „некачествено изпълнение“, а като
друг вариант- „евентуално, че е късно реагирано“, но само това изявление, без други
доказателства по делото, за това в кой момент са се появили дефектите и изпълнил ли е
своевременно задължението си възложителя по чл. 8.3 от договора, не е достатъчно за да се
приеме, че при условията на главно и пълно доказване ответниците са доказали
неизпълнение на задължение от страна на възложителя, което да изключва отговорността
им.
Показанията на свидетеля М. също не обосновават различен извод от направения,
предвид липсата на конкретни инструкции за използване и поддръжка на изпълнената
12
настилка, които да не са изпълнявани от възложителя. Както правилно е отбелязал
първоинстанционния съд по делото е представената „Инструкция за поддръжка и
почистване на игрища с акрилна и полиуретенова настилка за детски и спортни площадки“
на „Ейч Ди Доормантинг Солюшънс“ ООД, но липсват доказателства че дружество е
извършило доставката и монтажа на процесните настилки, съответно, че тези
инструкции са относими към процесните настилки. Според показанията на
свидетеля М. площадките не са почиствани през зимата, когато има лед и сняг, но при липса
на инструкции за ползване и поддръжка на процесните настилки, което се твърди и от
вещото лице в заключението на съдебно-техническата експертиза, при отговор на въпрос на
ответника/л.195/, не може да се обоснове извод за доказано виновно поведение от страна на
възложителя, изключващо отговорността на възложителя.
От показанията на свидетеля М. не може да се направи еднозначен извод, че е налице
несвоевременно уведомяване от страна на възложителя на изпълнителя. Свидетелят е
разпитан в съдебно заседание на 27.10.2020г. и отговорът му, че – близо година вече ги има
тези дефекти, от 2019г.“, което кореспондира с представените по делото документи от
страна на ищеца, доколкото не е категоричен и не установява точно периода в който са се
появили дефектите.
В подкрепа на тези изводи на съда са представените по делото писмени
доказателства, заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и
събраните гласни доказателства, обсъдени съвкупно при преценка основателността на
предявените искове и възраженията на ответниците.
Предвид изложеното, поради частично съвпадане на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение, следва да бъде потвърдено
в частта, в която искът е уважен за сумата от 91 293,99 лв. с ДДС, като основателен и
доказан, а за разликата над 91 293,99лв. до уваженият размер от 91 402лв. или за сумата от
108,01 лв., решението следва да бъде отменено, и бъде постановено решение, с което искът
бъде отхвърлен.
По частната жалба:
Частната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани
страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Определението, като
постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в
рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с търсената защита, е
валидно и допустимо.
В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в
последното по делото съдебно заседание, и е подал молбата по чл.248, ал.1 ГПК в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С оглед изхода на спора във въззивното производство следва да бъдат определени и
13
дължимите разноски в първоинстанционното производство.
При съобразяване на горното и размерът на присъдените разноски, настоящият
състав на съда приема, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 7 302,59лв., съобразно съразмерно с уважената част от иска. От изложеното
следва, че обжалваното опроделение следва да бъде потвърдено в частта, с която на ищеца е
присъдена сумата от 7 302,59лв., като правилно и законосъобразно, а за разликата над 7
302,59лв. до уважения размер от 7311,23лв. или за сумата от 8,64лв. следва да бъде
отменено, като неправилно.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е
направено, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 3 921,84лв.
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства,
че е направено. Ответниците претендират разноски в размер на
8628,04лв. В последното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители, направи възражение за прекомерност на заплатеното от
ответниците възнаграждение за адвокат по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което разгледано по
същество е основателно. В случая, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
дължимото минимално възнаграждение в случая, минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 3272,06лв. При съобразяване на действителната правна и фактическа сложност
на делото, извършените действия от адвоката по осъществяване на възложената му защита,
размерът на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, настоящият
състав на съда приема, че на страната размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде определен на 4 000лв. При съобразяване на така определения размер на адвокатското
възнаграждение и разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, съдът приема, че ищецът следва да
заплати на ответниците сумата от 4,73лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, изр.1, предл. 1 и 3 ГПК и чл. 272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260926 от 08.08.2021г., постановено по т.д.№ 1789 по описа за
2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 7 състав , в частта, в която
„ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД),
с ЕИК:*********, са осъдени да заплатят солидарно на Община
14
Свищов, Булстат *********, на основание чл.163 ЗУТ, вр. чл.20, ал.4 от Наредба № 2 от 31
юли 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти сума над 91 293,99лв. с ДДС до уважения размер от 91 402лв. с ДДС
или за сумата от 108,01 лв. /сто и осем лева и една стотинка/ - разноските за
отстраняване на дефектите на настилките на спортните игрища в спортен комплекс в УПИ
II, X, XI, кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик“, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.09.2019г. до
окончателно изплащане на вземането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Община Свищов, Булстат *********,
срещу „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД), с
ЕИК:*********, с правно основание чл.163 ЗУТ, вр. чл.20, ал.4 от Наредба № 2 от 31 юли
2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения
и строителни обекти да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
солидарно сума над 91 293,99лв. с ДДС до уважения размер от 91 402лв. с ДДС
или за сумата от 108,01 лв. /сто и осем лева и една стотинка/ - разноските за
отстраняване на дефектите на настилките на спортните игрища в спортен комплекс в УПИ
II, X, XI, кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик“, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 05.09.2019г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ определение № 264 от 21.09.2021г., постановено по т.д.№1789 по описа за
2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 7 състав, в частта, в която
„ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД , ЕИК:
*********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД), с
ЕИК:*********, са осъдени да заплатят солидарно на Община Свищов, Булстат
*********, с адрес на управление гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 на основание
чл.78 ГПК сума над 7 302,59лв. до уважения размер от 7 311,23 лв. или за
сумата от 8,64лв. - съдебно-деловодни разноски за производството.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите им обжалвани части решение № 260926
от 08.08.2021г., постановено по т.д.№1789 по описа за 2019г. на Софийски
градски съд, търговско отделение, VI- 7 състав, и определение № 264 от 21.09.2021г.,
постановено по т.д.№1789 по описа за 2019г. на Софийски градски съд,
търговско отделение, VI- 7 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА И
ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, и „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД
(правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД), с ЕИК:*********, да заплатят солидарно
на Община Свищов, Булстат *********, с адрес на управление гр.Свищов,
ул. „Цанко Церковски“ № 2, сумата от 3 921,84лв./три хиляди деветстотин
15
двадесет и един лев и двадесет и осем стотинки/ - разноски за заплатено възнаграждение за
един адвокат във въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Община Свищов, Булстат *********, с
адрес на управление гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2, да заплати на „ХОЛДИНГ
ПЪТИЩА И ИНФРАСТРУКТУРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, и
„ПИ ЕС ПИ“ ЕАД (правоприемник на „ПИ ЕС ПИ“ ЕООД), с ЕИК:*********,
сумата от 4,73лв./четири лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски за
заплатено възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В останалата част решение № 260926 от 08.08.2021г., постановено по т.д.№ 1789
по описа за 2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 7 състав,
е влязло в сила, като необжалвано, на основание чл.296, т.2, предл. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16