Решение по дело №619/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.07.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

13.06.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

619

по описа за

2018

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18- 1300- 000372 от 25.04.2018г. издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на И.Х.Т. *** с ЕГН ********** за това, че на 10.04.2018г. в 16,10 часа в гр.Кърджали на ул.Булаир до Съдебната палата като водач на лек автомобил БМВ 523И с рег.№ К3609ВС управлява личния си автомобил като при проверка  отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 № 0037. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0028731- нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Т., който го обжалва с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не бил извършил посоченото в акта и наказателното постановление нарушение, както и че било допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените в съдебното производство разноски. Излага същите съображения от жалбата и допълва с още две нарушения за отмяна, а именно: в наказателното постановление било записано, че то се издава в резултат на съставен акт за установяване на административно нарушение № Д52371 от 10.04.2018г., но такъв по преписката нямало приложен, бил налице такъв с № 05271; в наказателното постановление било записано, че нарушението на водача се изразява в отказа му да бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и второ изпълнително деяние, което било, че не изпълнява предписание за химико- технологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози. Поради това моли съда да уважи жалбата и да отмени атакуваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Районна прокуратура редовно призована, не се явява представител и не взима становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: Свидетелят С.С., който работи като полицай в РУ- гр.Кърджали, бил на работа на 10.04.2018г. На посочената дата около 16.10ч. той се намирал в гр.Кърджали на ул.Булаир до сградата на Съдебната палата, където спрял движещия се лек автомобил марка БМВ 523И с рег.№ К3609ВС, който бил подаден същия ден от криминална полиция за проверка за наркотици. Водачът спрял и той установили, че това бил жалбоподателят И.Т., който не бил сам в превозното средство. От там свидетелят С.С. отвел нарушителя Т. в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали и на РУ- Кърджали, които се помещавали в една постройка. Там първият поискал съдействие от свидетеля С.С., който работи като автоконтрольор в същия сектор, за да изпробва водача за употреба на наркотични вещества. За целта свидетелят С.С. пристъпил към тестване с уред „Дръг тест 5000“, но водачът И.Т. отказал извършването на проверка за употреба на наркотични вещества. След това на место свидетелят С.С. съставил срещу жалбоподателя И.Т. Акт за установяване на административно нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата, който водачът подписал като вписал, че нямал възражения. На место същата нощ бил издаден и Талон за изследване № 0028731, в който бил вписан отказа на тест за наркотични вещества, в който водачът Бекир собственоръчно написал, че приема и не желае да даде кръвна проба за изследване. На тази база на 25.04.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.174 л.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните наказания- „глоба“ в размер на 2000лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и отнемане на 12 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР.     

Тази безспорна фактология бе установена на база събраните гласни доказателства от свидетелите С.С. и С.С., от писмените- Талон за изследване № 0028731, от Справка за нарушител/ водач, от Заповед № 1641/ 18- 1300- 000286 от 10.04.2018г., от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18- 1300- 000287 от 10.04.2018г. и от Акт за установяване на административно наказание бл.№ 052371 от 10.04.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички тези доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и изграждат една житейски логична обстановка.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният 7- дневен срок- на датата 16.05.2018г., а наказателното постановление е било връчено на 14.05.2018г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните разпоредби на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.174 ал.3 от ЗДвП казва, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв.” Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят И.Т. е извършил вмененото му административно нарушение по втората алтернатива, за което правилно му е ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е наложено и единственото предвидено в закона  наказание, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство за употреба на наркотични вещества. При определяне на наказанието наказващият орган е наложил такова в единствено възможния вид и размер, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Правилно са били отнети 12 контролни точки на жалбоподателя на основание чл.6 ал.1 т.3 от Наредба № Із- 2539 от 27.12.2007г.

Съдът намира за незаконосъобразни съображенията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Това е така, защото при извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Вярно е, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, че той е съставен  на база АУАН Д52371/ 10.04.2018г., който номер се различава само с буквата, която е изписана. Но настоящата съдебна инстанция приема, че това е техническа грешка, която по никакъв начин не повлиява на правото на защита на жалбоподателя и не опорочава проведеното административно наказателно производство, защото всички други реквизити като номер, дата и актосъставител са същите и са коректно изписани. Освен това не е налице неяснота досежно посоченото изпълнително деяние в обжалваното наказателно постановление, тъй като в него са отразени отказът да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и е посочена относимата втора алтернатива на санкционната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП, който отказ е и доказан, предвид събраните по делото доказателства. Установява се от съдържанието на АУАН и на НП, че словесно описаното от актосъставителя и наказващия орган деяние, съответства на посочената като нарушена норма на  чл. 174 ал.3 ЗДвП, като в съответствие с това нарушение са и наложените санкции. В разглеждания случай, НП и актът за установяване на административно нарушение са съставени съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити- дата и място на извършване на деянието, описание на нарушението, както и на правнозначимите обстоятелства, при които последното е било извършено. Фактическите констатации, отразени в тях, са съответни на описаните по-горе гласни и писмени доказателства, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На последно място следва да се отбележи, че предвид изхода на делото претендираните разноски от жалбоподателя не му се следват. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1300- 000372 от 25.04.2018г. издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на И.Х.Т. *** с ЕГН ********** за това, че на 10.04.2018г. в 16,10 часа в гр.Кърджали на ул.Булаир до Съдебната палата като водач на лек автомобил БМВ 523И с рег.№ К3609ВС управлява личния си автомобил като при проверка  отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 № 0037. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0028731- нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

   

                                                        Районен съдия: