Р Е Ш Е Н И Е
№ 1405 14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2156/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Х.И.Д., ЕГН **********,
против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , и с искове да
се установи по отношение на ответното
дружество недължимост на
А) Сума
от 1071.33 лева – главница, равностойност на доставена питейна вода и
отведена канална такава за периода от 01.01.2011г до 01.01.2014г , лихва върху
тази сума в размер от 78.70 лева за периода от 31.03.2011г до 31.12.2013г и
разноските по частното дело № 529 по описа на ПРС за 2014г , и
Б) сума от 220.24 лева – главница,
равностойност на доставена питейна вода и отведена канална такава за периода от
01.06.2009г до 31.10.2010г , лихва върху тази сума в размер от 10.70 лева за
периода от 01.06.2009г до 31.10.2010г и разноските по частното дело №
21344 по описа на ПРС за 2010г., тъй
като двете вземания на ответното дружество са погасени поради изтичането на
погасителна давност за тях.
Според изложеното , ответното дружество се
снабдило против ответника с две заповеди за плащане на парични задължения.
Във времеви порядък , първата от тях била
издадена по частното гражданско дело №
21344 по описа на ПРС за 2010г, за следните суми : 220.24 лева – главница, равностойност на
доставена питейна вода и отведена канална такава за периода от 01.06.2009г до
31.10.2010г , лихва върху тази сума в размер от 10.70 лева за периода от
01.06.2009г до 31.10.2010г и разноските по частното дело. Заповедта била
връчена на длъжника и той не подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, при
което съдът издал изпълнителен лист за вземането . Възоснова така издадения
лист, било образувано от кредитора изпълнително дело № *** по описа на *** за 2011г . Това дело е прекратено през
декември 2016г , без по него да има събрани суми.
Втората заповед за плащане е издадена по
частното гражданско дело № 529 по описа
на ПРС за 2014г , и е за суми от 1071.33
лева – главница, равностойност на доставена питейна вода и отведена канална
такава за периода от 01.01.2011г до 01.01.2014г , лихва върху тази сума в размер от 78.70 лева за периода от
31.03.2011г до 31.12.2013г и разноските по частното дело. Против тази заповед
длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК ; вземането било установено по
реда на чл. 422 от същия кодекс, със влязло в сила на 03.11.2014 г
неприсъствено съдебно решение по гр. дело
5175 по описа на ПРС за 2014г., и
ответното дружество ( ищец по иска по чл. 422 ) се снабдило с изпълнителен лист
и за това вземане .
През
2017 год. против ищеца било образувано изпълнително дело № *** год. по описа на
***, предмет на което е събирането на вземането и по двата изпълнителни
листа. Твърди се обаче , че и двете
вземания са погасени по давност, при което се моли да се установи тяхната
недължимост по отношение на ответника, като на практика се оспорват
образуваните изпълнителни дела.
Ответното дружество е депозирало отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, като исковете се оспорват изцяло, като се излагат
различни факти , включително това , че за вземанията по гр. д. 5175/14 г. има
съдебни решения, по които спорът се е развил в производство по реда на чл. 422 ГПК и в тази връзка се оспорва приложимостта на кратката погасителна давност.
На следващо място по отношение на двете вземания се твърди давността да е
прекъсвана поради извършване на множество изпълнителните действия. Моли се
искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото
разноски.
Два субективно съединени между същите
страни иска с правно основание в чл. 439
от ГПК.
Исковете за оспорване на изпълнението
поради новонастъпило обстоятелство (давност) са допустими, докато ответната
страна разполага със изпълнителен титул за вземанията си.
Съдът съобрази следното:
І. Общи
положения по двата иска :
По възникването на вземанията и това , че
кредиторът е снабден с изпълнителни листове за тях не се спори. Тук съдът
следва да отбележи , че предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са
изпълнителната сила,
с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава
съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на
разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от
25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема,
че вземането е възникнало валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на
чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на
срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на
бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация.
Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за
доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора като ответника по делото следва да докаже.
ІІ.
Вземането на ответното дружество, инкорпорирано в изпълнителния лист, издаден
по частното гр. дело № 21344 по описа на
ПРС за 2010г, не е погасено по давност.
Най-
напред, давност тече от датата , следваща с петнадесет дни крайната дата , за която се
претендира сумата - 31.10.2010г , тоест
, от 16.11.2010г., тъй като съобразно общите условия на договора между
страните, абонатите на „Водоснабдяване и канализация „ имат петнадесетдневен
срок да плаят текущото си задължение , и
до изтичането му , не са в забава. Съответно , при липса на основание
изтичането на давност да се прекъсне , тя би изтекла на 16.11.2013г.
- съдът
приема, че това вземане на ответното дружество се погасява с изтичането на
кратката тригодишна давност, доколкото съставлява периодично такова по смисъла
на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и договорите, и не е съдебно
установено според чл. 117 ал. 2 от същия закон. Молбата за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително
основание не прекъсва изтичането на давността, нито молбата за образуване на
изпълнителното дело под номер ** по описа на *** за 2011г., подадена на дата
28.09.2011г., нито редовно връчената на ищеца покана за доброволно изпълнение –
съобразно мотивите към Тълкувателно решение от дата 26.05.2015г. по т.д. №2/2013г на ВКС , ОСГКТК.
Давността обаче е прекъсната с наложения върху движима вещ на длъжника ( лек
автомобил Фолксваген , модел Голф) запор от дата 01.03.2012г, независимо че продан на тази вещ изобщо не е била
проведена - предприето по искане на
взискателя действие по принудителното изпълнение. Проданта обаче не е
извършена, няма опис на вещта , при което , от 02.03.2012г тече нова давност.
Тя не се прекъсва с молбата на сина на длъжника от дата 17.04.2012г, тъй като тя не изхожда от страна по
правоотношението или изпълнителното производство; няма данни Т. да действа като
пълномощник на б. си.
На дата 30.01.2015г Д. , вече лично, подава
до *** молба ,с която твърди да е платил
вземанията, предмет на изп. дело 913/2011г. Взискателят отрича плащането и
делото продължава да следва своя ход. Тази молба обаче прекъсва давността за
вземането , тъй като съществуването му се признава, макар да се твърди , че е
погасено чрез плащане. Затова от дата 30.01.2015г тече нова кратка погасителна
давност. След този момент, повече изпълнителни действия по изп. дело № *** не са извършвани, като на дата
02.12.2016г. по молба на взискателя, изпълнителното дело е прекратено на
основанието по чл. 433 ал. 1 т . 2 от ГПК. До този момент, давност не е изтекла.
Изпълнителното дело под № *** по описа на ***
е образувано на дата 05.05.2017г, и има
за предмет вземанията и по двата изпълнителни листа. С молбата е искано
насочване на изпълнението срещу индивидуализиран недвижим имот на длъжника ,
върху който имот с разпореждане на *** е
наложена възбрана – на дата 23.05.2017г.
Възбраната е вписана и прекъсва давността, доколкото е предприето изпълнение
против определена вещ в имощуството на длъжника. Предвид тези прекъсвания , към
датата на обяваване на устните състезания по делото за приключени , и кратката
давност за това вземане на ответното дружество
( за вземанията , предмет на
частното дело № 21344 по описа на ПРС за
2010г.,) не е изтекла.
Този иск е неоснователен.
ІІІ. Споделя се
довода на ответното дружество , че равностойността на доставената за
периода от 01.01.2011г до 01.01.2014г вода се погасява като вземане с
изтичането на петгодишна давност. По
спора за дължимостта й , е постановено по гр. дело 5175 по описа на ПРС за 2014г. неприсъствено решение между
същите страни , което в сила от датата на постановяването си – 03.11.2014г.
Тоест, давността за вземането ще изтече най- рано на 03.11.2019г, , ако не бъде прекъсвата или
спряна.
Каза се по повод другия съединен ( кумулативно ) между същите страни иск, в хода на изпълнителното
дело под № *** по описа на *** , се констатира основание периода на давност да
бъде прекъснат; това се е случило на дата 23.05.2017г. чрез вписване на възбрана.
Предвид това прекъсване , към датата на обяваване на устните състезания по
делото за приключени , и кратката давност за това вземане на ответното
дружество ( за вземанията , предмет на частното гражданско
дело № 529 по описа на ПРС за 2014г.) не
е изтекла.
И това искане не е основателно. Двата иска следва да се
отхвърлят.
Разноските се понасят от ищеца;
възнаграждението на процесуален представител на ответника се определя в
минимален размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля исковете на Х.И.Д., ЕГН **********,***, да се установи спрямо „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, че в отношенията между страните, ищецът не
дължи на ответника плащане на следните суми:
А) 1071.33 лева – главница, равностойност
на доставена питейна вода и отведена канална такава за периода от 01.01.2011г до
01.01.2014г , лихва върху тази сума в размер от 78.70 лева за периода от
31.03.2011г до 31.12.2013г и разноските по частното дело № 529 по описа на ПРС
за 2014г , и
Б)
220.24 лева – главница, равностойност на доставена питейна вода и
отведена канална такава за периода от 01.06.2009г до 31.10.2010г , лихва върху
тази сума в размер от 10.70 лева за периода от 01.06.2009г до 31.10.2010г и
разноските по частното дело № 21344 по
описа на ПРС за 2010г.,
поради изтичането на давност , като
неоснователни.
Осъжда , Х.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 150 лева разноски по делото – хонорар на
процесуален представител на ответника (
юрисконсулт ).
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
РЦ