№ 2632
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседА.е на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Д. Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Д. Ст. Чернева Въззивно гражданско дело №
20221100512322 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 217021/13.10.2022 г. от
ответника в първоинстанционното производство И. М. Н. чрез
преупълномощения адв. Д. Д. от особения представител адв. С. Й. срещу
Решение № 10331 от 23.09.2022 г., постановено по гр. д. № 4788/2022г. по
описа на Софийски районен съд, III Г.О., 117-ти състав, в частта, с която е
присъдена на основА.е чл. 143, ал. 1 от СК издръжка на непълнолетния му
син С. И. Н., роден на 27.08.2007г., считано от 31.01.2022г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване за разликата над 150
лева месечно до присъдения размер от 300 лева, както и в частта на
присъдената издръжка на основА.е чл. 149 СК в размер над 150 лева месечно
до присъдения размер от 250 лева за периода 31.01.2021 г. - 31.01.2022 г. Във
въззивната жалба са развити оплаквА.я за неправилност и необоснованост на
постановеното решение. Сочи се, че размерът на издръжката е прекомерно
завишен. Моли се решението, в обжалваната част, да бъде отменено, като по
отношение на издръжката се прави искане за нейното намаляване.
В срока по чл. 263 от ГПК непълнолетният ищец С. И. Н., действащ
чрез своята майка А. В. Е. - М. (въззиваема страна в настоящето
производство) е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, като оспорва
същата като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част. Моли съда да
постанови решение, с което да го потвърди.
1
Софийският градски съд, след преценка на твърденията и възраженията
на стрА.те, както и на събрА.те доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертА. с жалбите, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 10331 от 23.09.2022 г., постановено по гр. д. №
4788/2022г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 117-ти състав, И. М.
Н. е осъден да заплаща на непълнолетния си син С. И. Н. , действащ със
съгласието на своята майка А. В. Е. - М., месечна издръжка на основА.е чл.
143 от СК в размер на 300 лева, ведно със законната лихва за забава, до
настъпване на законни причини, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, както и да изплаща сумата от 250, представляваща месечна
издръжка за минало време по чл. 149 от СК, считано от една година назад от
предявяване на исковата молба в съда – 31.01.2021 г., като отхвърлил
исковете в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 450
лева като неоснователен, допуснал, при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и го
осъдил да заплати по сметка на СРС сумата от 432, 00 лева -държавна такса
върху така определената издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събрА.те
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на стрА.те по реда на въззивното производство,
намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за
неоснователни.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката,
съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни
изисквА.я, с които съдът следва да се съобрази.
Правилно Софийски районен съд е отчел, че получаването на издръжка
е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образовА.ето и други обстоятелства, които рефлектират
2
върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
Не е спорно между стрА.те и от представеното удостоверение за
раждане № 638524, издадено на 11.09.2009 г. от Столична община - район
"Подуяне" въз основа на акт за раждане № 537/11.09.2007 г. се установява, че
С. И. Н. е роден на 27.08.2007г. в гр. София от майка А. В. Е. - М. и баща И.
М. Н..
По делото е изготвен Социален доклад, изготвен от Дирекция
"Социално подпомагане" – Оборище ,в изложението, на който е отразено, че
стрА.те са се разделили около година след раждането на общото им дете.
Бащата поддържа контакт с детето предимно по телефона. В социалния
доклад е посочено, че ищцата успява да осигури на детето си достатъчно
добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
Понастоящем детето е на петнадесетгодишна възраст и е ученик в
девети клас. Относно нуждите на детето се установява, че те са в по-голям
обем от обичайните. От представената Епикриза от 05.11.2020г., издадена от
Клиника по ендокринология, диабет и клинична генетика ,,проф.Иван
Митев‘‘ ЕАД, както и от Амбулаторен лист номер 971 от 14.09.2021г. се
установява здравословен проблем на детето С., а именно преддиабетно
състояние. Последното изисква специален хрА.телен режим, спортни зА.мА.я
и медикаменти, за каквито и разходи са представени и писмени доказателства
по делото. Издръжката му включва и разходи за дрехи, обувки, учебници и
учебни помагала за извънкласни форми на обучение, културни потребности и
развлечения. Съдът приема, че средствата, необходими за месечната
издръжка на въззиваемия С. в периода след депозиране на исковата молба
възлизат на 550 лева при отчитане на посочените в нея, установени в
производството, описА. от първоинстанционния съд въззиваемия месечни
разходи за детето, като съобразява икономическите условия на живот в
страната и взема предвид засилващите се инфлационни процеси към датата на
провеждане на последното открито заседА.е по делото.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно
и зависи от възможността на същия да предоставя такава - по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
И пред двете съдебни инстанции са извършени служебни справки от
НОИ и НАП, от които не се установяват данни за декларирА. и осигурителни
доходи. Такива доказателства стрА.те също не са представили и по делото
остана неизяснен въпросът за доходите и имуществото на бащата. При
преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето С., съдът съобразява липсата на твърдения и
доказателства за покриване на жилищни нужди или здравословни проблеми
при същия, изискващи ежемесечни разходи за лечение и наличието на
3
алиментни задължения към малолетното дете И. И.а Н.а и неговата
работоспособната възраст, съдът приема, че неговите възможности за работа
вбъдеще са реални.
При отчитане на установения въз основа на представеното
удостоверение с изх. № 25/03.09.2021 г. среден месечен брутен доход на
майката през 2022г., възлиза на 778 лева и необходимостта неотглеждащият
родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето, то се налага
извод, че бащата разполага с възможността без затруднения да отделя над
средствата, необходими за собствената му издръжка, сумата от 300 лева за
издръжката на детето си С..
От събраната пред двете съдебни инстанции доказателствена
съвкупност се установи, че за периода от 31.01.2021 г. до 31.01.2022 г. (което
твърдение е направено с исковата молба и не е оспорено от ответника), до
датата на депозиране на исковата молба в съда, грижите за детето С. са
полагА. от майката, при която то живее. За същия период не се доказва
бащата да е предоставял издръжка в натура или пари на детето си. За този
период бащата, като неотглеждащ родител, дължи издръжка, чийто размер
съдът определя на 250 лева при отчитане на установените нужди детето, по -
ниската му възраст в този период и по - ниския размер на инфлацията (по
данни на Национални статистически институт годишната инфлация за
декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 16.9%, която информация е
публично достъпна на електронна стрА.ца на институцията
https://www.nsi.bg//).
Правилно СРС е отчел, че непосредствените грижи за отглеждането и
възпитА.ето на детето се полагат от неговата майка. При това положение
оправдано и законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по –
голяма част от издръжката на детето С.. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирА. и относими към
спора доказателства. АнгажирА.те такива и във въззивната инстанция не
накърняват убеждението на настоящия съд в правилността на оспорваното
решение. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на
разноски. Въззиваемата страна не е представила писмени доказателства за
извършени разноски.
С оглед изхода на настоящото дело, на основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 216 лева за разглеждане на въззивната жалба, както и
сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът, на основА.е чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10331 от 23.09.2022 г., постановено по гр.
д. № 4788/2022г. по описа на Софийски районен съд, III Г.О., 117-ти състав.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.78, ал.6 ГПК, И. М. Н., с ЕГН: **********, да
заплати на Софийски градски съд сумата от 216 лева за разглеждане на
въззивната жалба, както и сумата от 300 лева за възнаграждение за особен
представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5