Р Е
Ш Е Н И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 5660 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от Търговския закон.
Ищецът
М.В.А. иска
отмяната на решенията на ОСС на „С.” ООД, проведено на 04.09.2015 г. Ищецът
твърди, че взетите на това ОСС решения за закриване клона на дружеството в
Стара Загора, освобождаването на управителя на клона и освобождаването на М.А.
като управител на „С.“ ООД са
незаконосъобразни, тъй като е опорочена процедурата по свикване и провеждане на
ОСС на „С.“ ООД. Твърди, че за уведомяването на ОС е отправена нотариална
покана, връчена 3 дни преди насроченото ОСС. Твърди, че нотариусът не е оформил
поканата като връчена по условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, а връчването на
пълномощник е извършено в срок по-кратък от предвидения в чл. 139, ал. 1 ТЗ и
чл. 3.4. Раздел IV от дружествения договор.
Твърди, че не е уведомена по електронна поща за насроченото ОС. Посочва, че не
става ясно по какъв ред е свикано ОСС. Моли Съда да
отмени като незаконосъобразни решенията на ОСС.
Ответникът „С.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Оспорва ОСС да е свикано и проведено в
нарушение на разпоредбите на закона и дружествения договор на „С.“ ООД. Твърди,
че е предприето връчване на нотариалната покана по реда на чл. 592 ГПК поради
отказ от получаване на същата от съдружника и нотариусът е пристъпил към
приложение на процедурата по чл. 47, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК. Оспорва
твърдението, че поканата е връчена на 31.08.2015 г. Счита поканата за свикване
на ОСС за редовно връчена на ищцата. Намира за неоснователни възраженията на
ищцата, че не е била уведомена по електронната поща и че същото не представлява
надлежен способ за уведомяване. Посочва, че свиканото ОСС не е редовно по
смисъла на чл. 138, ал. 1 от ТЗ, а при
изготвянето на поканата е допусната техническа грешка. В отговора са
изложени и доводи за недопустимост на исковете поради настъпила промяна след
образуване на делото, а именно ицщата е отправила предизвестие за напускане,
като тримесечният срок на това предизвестие е изтекъл на 06.02.2016 г.,
съответно от този момент е прекратено членственото правоотношение на ищцата с
ответното дружество. Поддържа, че това обстоятелство води до отпадане на
правния интерес на ищцата да иска отмяната на решенията. Освен това обстоятелствата
по процесните решения вече били вписани в ТР. Моли съда да прекрати
производството, евентуално да отхвърли исковете, като му присъди направените по
делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от извършената справка
в Търговския регистър, се установява, че ищцата е съдружник в ответното
дружество към момента на провеждане на ОСС в „С.” ООД от 04.09.2015 г., както и че на проведеното на
тази дата ОСС са взети решенията за за закриване клона на дружеството в Стара
Загора, освобождаването на управителя на клона и освобождаването на М.А. като
управител на дружеството, чиято отмяна се иска в настоящето производство. Исковата
молба, с която са предявени исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на тези
решения е подадена на 07.09.2015 г., поради което следва да се приеме, че е
спазен установеният в чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на
исковете.
След образуване на делото, на 23.10.2015 г. ищцата
отправя предизвестие до ответното дружество, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ,
с което уведомява дружеството, че прекратява членството си в него в 3-месечен
срок, считано от датата на получаване на предизвестието. Предизвестието е
връчено на ответника на 06.11.2015 г. След изтичане срока на предизвестието, на
09.02.2016 г. оставащият единствен съдружник в дружеството и управител С.А.подава
заявление пред ТР-АВ за вписване на заличаване на съдружника А. в хипотезата на
чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поемане на нейния дружествен дял от оставащия съдружник и промяна в правно-организационната форма на
дружеството от ООД в ЕООД. Заявените за вписване промени са вписани на
15.02.2016 г.
До момента на вписване на горните промени, дружеството
има двама съдружници С.А., притежаващ дялове на стойност от 2550 лева и М.А.,
притежаваща дялове на стойност от 2450 лева. Тези две лица са вписани и като управители на дружеството, имащи право
да го представляват заедно и поотделно. С нотариална покана от 09.08.2015 г. управителят
А. кани съдружника А. на извънредно общо събрание на съдружниците, което ще се
проведе на 04.09.2015 г. от 9.30 ч. на адреса на управление ***. В поканата е
посочен дневният ред на събранието и проектите за решение по всяка една от
точките. Към поканата са приложени предложения от 06.08.2015 г. на съдружника и
управител С.А.до ОСС, с което се иска свикване на извънредно ОСС, на което да
бъдат разгледани въпроси, свързани с освобождаване на управителя М.А. като
управител на дружеството поради липсата на синхрон в действията на двамата
вписани управители, както и закриване на клона на дружеството в Стара Загора и
освобождаване на неговия управител поради липса на извършвана от години дейност
на клона. Видно от нотариалното удостоверяване върху нотариалната покана и
представените от ответника разписки за връчване на нотариалната покана, същата
е изпратена на два адреса: гр. София, ж.к. „*******ап. 23 и гр. София, ул. „*******При
посещенията на връчителя на тези адреси, А. не е открита, както и друго лице от
адреса, съгласно да получи поканата, поради което са залепени уведомления по
чл. 47 от ГПК, съответно на първия адрес на 12.08.2015 г., а на втория на
13.08.2015 г. Уведомленията са залепени на входната врата на апартамента,
съответно на входната врата на дворното място, като екземпляр от уведомлението
е пуснат и в пощенската кутия на всеки от адресите. Поканата е получена от
упълномощен представител на А. в кантората на нотариуса на 31.08.2015 г. Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че към датата на изпращане на
нотариалната покана постоянният адрес на ищцата е гр. София, ул. „*******поради
което с доклада по делото Съдът е обявил това обстоятелство за ненуждаещо се от
доказване.
От заключението на
неоспорената от страните съдебно-техническата експертиза, което Съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че от служебната поща
на управителя С.А.на 16.08.2015 г. е изпратено електронно писмо с прикачен към
него файл от поканата за ОС до съдружника М.А.. В писмото е вписано, че като
прикачен файл се изпраща поканата за ОСС на 04.09.2015 г. от 09.30 ч., която
покана е изпратена чрез нотариус и е връчена от последния. Писмото с прикачен
файл е изпратено и на електронния адрес на С.А.и на дружеството. При проверка
от вещото лице в електронните пощенски кутии на дружеството и на А. е видно, че
писмото и прикаченият към него файл са получени. Вещото лице е опитало да
осъществи контакт с А. или нейн представител за осигуряване на достъп до архива
на пощенската кутия на М.А., но такова съдействие не му е предоставено. На
28.09.2015 г. до пощенската кутия на дружеството е получено електронно писмо от
А., отправено от електронния адрес, на който й е изпратено писмото с прикачен
файл от А.. Предвид обстоятелството, че изпратеното от С.А.писмо е получено в
пощенските кутии на А. и дружеството, а
тези пощенски кутии и пощенската кутия на ищцата са на един сървър, като няма
погрешно изписване на електронната пощенска кутия на М.А. и същата е използвана
от А. в по-късен момент, то вещото лице прави извод, че следва да се приеме, че
изпратеното от С.А.писмо с покана е постъпило в електронната пощенска кутия на А..
Настъпилото
в хода на процеса прекратяване на членственото правоотношение между ищцата и
ответното дружество при хипотезата на чл.
125, ал. 2 от ТЗ не
обосновава извод за процесуална недопустимост на исковете поради отпаднал правен интерес. В определението от 21.12.2017 г.
за насрочване на делото в открито съдебно заседане Съдът е изложил мотиви защо прекратяването на членственото
правоотношение в хода на процеса не е основание за прекратяване на производството
като процесуално недопустимо. Изложените от съда доводи са в съответствие с решение № 128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 269/2009 г. Съгласно това решение, в
производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който
принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а
наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на
качеството съдружник в дружеството, чиито решения на общото събрание се
атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на
провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Ето защо и независимо от зачетеното по реда
на чл. 235, ал. 3 от ГПК обстоятелство, че към момента на приключване на устните
състезания, ищецът няма
качеството на съдружник в
ответното дружество, исковете се явяват процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Ищцата твърди, че приетите на ОСС от 04.09.2015 г.
решения са незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по свикването на
това ОС. Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ТЗ, свикването на ОС на ООД става
чрез връчване на писмена покана, с вписан в нея дневен ред, получена от всеки
съдружник и то най-малко седем дни преди датата на заседанието, освен ако в
дружествения договор няма друга уговорка / в случая в дружествмения договор –
раздел ІV, т.3.4 не е предвиден друг ред за свикване на ОСС/. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ не е посочен способ за връчване на поканата за общото
събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се
осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс
или други средства. Ако такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то
изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като
фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да
бъде доказан от ответното дружество. В този случай законът акцентира върху
доказаността на факта на получаване на поканата за събранието от съдружника,
като способът, по който това е станало, няма решаващо значение. Ако в
дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за
свикване на общото събрание на съдружниците, този способ има приоритет пред
останалите способи за връчване и ако не бъде спазен, връчването е нередовно.
Ако в дружествения договор е уговорен адрес за кореспонденция по отношение на
съдружник, поканата следва да бъде изпратена на посочения в договора адрес. В случая в дружествения договор не е
предвиден конкретен начин за изпращане на поканата. В т. 4 на ПЗР на
дружествения договор е посочено, че всички съобщения до съдружниците ще се
отправят на посочените в договора адреси, освен ако не бъде съобщен писмено нов
адрес. В настоящия случай /при липсата на предвиден в дружествения договор изричен способ за връчване на покани на съдружниците за
свикване на общото събрание/, ответникът
е избрал като способ на връчване на поканата за общо събрание изпращането й чрез
нотариус - нотариална покана. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че независимо от избрания
начин за връчване на поканата /чрез нотариус, по пощата, от съдружник, чрез
куриерска фирма и т.н./, за да бъде спазено изискването на императивната
разпоредба на чл. 139 от ТЗ, следва да бъде проведено доказване на факта на получаване на поканата от съдружника /в този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС,
ТО, по т.д. № 20/2009 г./. Съгласно чл. 50 от ЗННД, нотариусът може да връчва нотариални покани при спазване правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК.
Следователно е възможно нотариусът да извърши връчване на нотариалната покана
на съдружника по установените в посочените разпоредби способи на връчване,
включително и чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Съгласно
чл. 47, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК /редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 42/2009
г./, когато адресатът не може да бъде намерен на обявения в регистрите
постоянен и настоящ адрес, връчителят залепва уведомление на адреса със
съдържанието по чл. 47, ал. 2 ГПК. В случая от отбелязванията на нотариуса
върху нотариалната покана и от представената разписка за връчване на поканата,
изпратена до ищцата на посочения от нея в дружествения
договор адрес - гр. София, ж.к. „*******ап. **, може да се направи
извод, че са налице предпоставките за залепване на уведомление. Това е така,
защото в разписката са вписани констатации на връчителя, че лицето не може да
бъде намерено на адреса, което обстоятелство е обусловило залепването на уведомлението на входната
врата на апартамента на 12.08.2015 г. и пускането на екземпляр от уведомлението
в пощенската кутия на адресата. Смисълът
на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да
се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи
съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото
изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47,
ал. 1 от ГПК /в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 42/2009 г./ не поставя изискване ответникът да не е
напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и
да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
смисъл е и постановената съдебна практика,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 196/22.11.2013 г., по т. дело № 665/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 196/17.12.2009 г., по т. дело № 20/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 74/14.07.2011 г., по т. дело № 633/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 104/03.10.2011 г., по т. дело № 876/2010 г. на ВКС, І ТО и
други съдебни актове. Ето защо нотариалната покана, съдържаща поканата,
отправена от управителя А. за свикване на ОСС,
следва да се счита връчена на ищцата на 26.08.2015 г. Обстоятелството,
че упълномощен от ищцата представител се е явил да получи нотариалната покана в
кантората на нотариуса на 31.08.2015 г. не обосновава извод, че връчването на
поканата е осъществено на тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ГПК, книжата следва да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението, а в случая този срок е изтекъл на 26.08.2015 г. и по
силата на чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичането на този срок документите се считат
за редовно връчени. Следва да се отбележи, че е направен и опит поканата да се
връчи на ищцата на вписания в регистрите постоянен адрес ***. На този адрес ищцата също не е открита, поради което видно от разписката
за връчване на нотариалната покана, на 13.08.2015 г. на вратата на дворното
място е залепено уведомление, като е удостоверено и пускането на екземпляр от
уведомлението в пощенската кутия на адресата, съответно срокът за получаване на
книжата от това залепване е изтекъл на
27.08.2015 г. Процесното ОСС е свикано и проведено на
04.09.2015 г., съответно изискуемият по закон – чл. 139 от ТЗ и раздел ІV, т.
3.4 от дружествения договор седмодневен срок
преди датата на заседанието за връчване на поканата е спазен.
Предвид изложеното исковете на ищцата за отмяна на решенията
на ОСС поради нередовна процедура по свикване на събранието се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на производството, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
направените по делото разноски, които възлизат на 1700 лева, в това число 1200
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лева депозит за вещо лице.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.А., ЕГН **********
срещу „С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правна квалификация чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на приетите на ОСС в С.” ООД,
проведено на 04.09.2015 г. решения за закриване клона на дружеството в Стара
Загора, освобождаването на управителя на клона и освобождаването на М.А. като
управител на „С.” ООД, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН ********** да заплати на „С.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 1700 лева /хиляда и
седемстотин лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: