Р
Е Ш Е
Н И Е № 721
гр.
Пловдив,14.07.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1421
по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на А. Ф. П. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й
по делото адв. Л.
К., в качеството
й на длъжник
по изпълнително дело №20158220400519 по описа
на ЧСИ Минка
Станчева- Цойкова, рег. №822, с която
се иска съдебният изпълнител да
бъде задължен да вдигне
наложената възбрана върху собствения
на жалбоподателката недвижим имот- ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.508.11.3.3 по
КККР на гр. Асеновград, представляващ
апартамент със застроена площ от
69,12 кв.м., с административен адрес- гр. Асеновград, *** В
жалбата се излагат
съображения за несъразмерност на наложената
обезпечителна мярка върху
имота с размера на задължението, поради което
се иска вдигането
й.
Ответната страна
по жалбата- „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ №250, ЕИК
*********, чрез пълномощника
си по делото юрк. Г. Н., в
писмено възражение изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител счита
жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Изпълнително дело №20158220400519 по описа
на ЧСИ Минка
Станчева.- Цойкова, рег. №822, е
образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД за
събиране на парични вземания
спрямо длъжника А. Ф. П.-
главница в размер
на 1112,89 лв., лихва в размер на 173,32
лв. и разноски в размер
на 125,72 лв. С
разпореждане на съдебния
изпълнител от 31.08.2015г.
е била наложена възбрана
върху притежаваната от длъжника
½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.508.11.3.3 по
КККР на гр. Асеновград, представляващ
апартамент със застроена площ от
69,12 кв.м., с административен адрес-
гр. Асеновград***. По делото
не са били извършвани изпълнителни
действия, като на 15.08.2018г. дружеството- взискател е
уведомило съдебния изпълнител,
че е сключило споразумение за разсрочено плащане с длъжника
и последният погасява задължението
си на касите
му и е
помолило да не
се предприемат изпълнителни
действия спрямо него.
С писмена молба от
05.05.2020г. длъжникът, чрез
пълномощника си по делото адв. Л.К.,
е поискал вдигане
на наложената възбрана
върху апартамента поради несъразмерността на
мярката с размера на
задължението. В отговор на молбата
взискателят е уведомил
съдебния изпълнител, че
актуалният размер на дълга по
делото е
384,52 лв.- разноски,
като се е
противопоставил на вдигането на
възбраната. С постановление от
04.06.2020г. съдебният
изпълнител е оставил
молбата на длъжника за
вдигане на възбраната
без уважение.
Жалбата
на длъжника е процесуално
допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може да обжалва отказът на
съдебния изпълнител да
спре, прекрати или
приключи принудителното изпълнение. В случая с
подадена до съдебния
изпълнител молба длъжникът е
поискал вдигане на
наложената възбрана върху
имота му с
доводи за несъразмерност на
същата с размера на
задължението му, което
искане по съществото си представлява такова
за частично прекратяване
или приключване на принудителното изпълнение. Тъй като
по него е постановен
отказ на съдебния изпълнител,
то същият подлежи на
обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК. Действително в жалбата не
е посочено изрично,
че се обжалва
отказът на съдебния изпълнител
да вдигне наложената възбрана,
но с оглед цялото й
съдържание се налага
изводът, че именно такава
е действителната воля
на жалбоподателя,
обективирана в искането му
съдебният изпълнител да бъде
задължен да вдигне възбраната.
Жалбата е подадена
в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.442а, ал.1
от ГПК наложените от съдебния
изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства
по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да
остане неудовлетворено. В случая по
изпълнителното дело няма
данни длъжникът да
притежава друго имущество
освен ½ идеална
част от апартамента,
върху който е била
наложена възбрана, нито
същият е предложил по реда на
чл.443 от ГПК
принудителното изпълнение да
бъде насочено върху друга
вещ или вземане. Няма спор и че
въпреки извършените от длъжника
плащания вземането на взискателя
все още
не е изцяло
удовлетворено. При това положение претенциите
на длъжника за вдигане
на наложената възбрана са неоснователни. Независимо,
че пазарната стойност на
идеалната част от
имота, която е
била възбранена, вероятно надвишава значително остатъчния
размер на дълга по делото,
който според твърденията на
взискателя е 384,52
лв., то процесният имот е
единствено възможният, върху който
би могло да се насочи
принудителното изпълнение,
тъй като
длъжникът не твърди
и не ангажира
доказателства да притежава друго имущество.
При това положение
не е налице несъразмерност на
наложената обезпечителна мярка,
тъй като последното
предполага възможност за избор
и преценка от
страна на съдебния
изпълнител върху кой обект да
насочи принудителното изпълнение, каквато
възможност в случая не е налице.
След като длъжникът не
е изпълнил доброволно
задължението си и няма друго
имущество, то не
е в нарушение
на закона принудителното изпълнение
да бъде насочено върху
имот, многократно надвишаващ
размера на дълга му.
Ето защо жалбата
е неоснователна и
следва да се остави
без уважение. Доколкото
съдът се произнася
по жалбата веднага след
постъпването й искането
на жалбоподателката за спиране на
изпълнението на основание
чл.438 от ГПК
също следва да се остави без уважение.
С
оглед неоснователността на
жалбата и направеното
искане от ответната
страна по нея
на същата следва
да се присъди
на основание чл.78, ал.8
от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
А. Ф. П. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й
по делото адв. Л.
К., в качеството
й на длъжник
по изпълнително дело
№20158220400519 по описа на
ЧСИ Минка Станчева.- Цойкова, рег.
№822, срещу постановление на
съдебния изпълнител от
04.06.2020г., с което е
отказал да вдигне наложената възбрана върху
собствения на жалбоподателката недвижим имот- ½
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.508.11.3.3 по
КККР на гр. Асеновград, представляващ
апартамент със застроена площ от
69,12 кв.м., с административен адрес-
гр. Асеновград, ***, както
и направеното в жалбата
искане за спиране
на изпълнението на
основание чл.438 от
ГПК.
ОСЪЖДА
А. Ф. П. ***,
ЕГН **********, да заплати
на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ №250, ЕИК
*********, сумата от
50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.