№ 917
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512953 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20161021 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 5374/2021 г. по описа на СРС,
40 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК *******
срещу ЗД Б.И. АД, ЕИК ******* иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на
сумата 948.01 лв., от които сумата 933.01 лв.-представляваща заплатено по застраховка
Каско по застрахователна полица № 440119151037958/12.10.2019 г. обезщетение за
застрахователно събитие настъпило на 08.09.2020 г. в гр.София, на кръстовището на
бул.Черни връх и бул*******в, при което е увреден лек автомобил Рено Клио с рег.№
*******, както и 15.00 лв.-ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. до окончателно погасяване на
задължението.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.З.” ЕАД с излагане на доводи
за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред
първата инстанция доказателства са установени извършени множество нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил Опел с
рег.№ *********, с които същият е станал причина за ПТП. Неправилно съдът не е
отчел това в решението си, приемайки че в производството не е установено по чия
1
вина е причинено ПТП. В резултат неправилно е отхвърлил иска на застрахователя –
ищец по регресното му вземане. Позовава се на показанията на свидетеля Д. – водач на
лекия автомобил Рено, представения двустранен констативен протокол и
удостовереното в него, че водачът на лекия автомобил Опел е отнел предимство и
констатациите на експерта по САТЕ, които отразяват пътните знаци и маркировка на
мястото на произшествието.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД Б.И. АД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
В производството е установено чрез представения двустранен констативен
протокол подписан от участниците в ПТП, показанията на свидетеля Н.Д. и
констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, че ПТП станало
2
на 08.09.2020 г. в 14.20 часа в гр.София, до МОЛ Парадайз е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил Опел. В съставения двустранен констативен протокол от
участниците действително не е описана схемата на ПТП, но водачът на лекия
автомобил Опел ясно е отразил, че е отнел предимство, а водачът на лекия автомобил
Рено, че е потърпевш. Различно тълкуване на така ясно отразената воля сочеща за
причините за настъпване на произшествието е неправилна и изложените от въззивника
в този смисъл са основателни. В тази връзка свидетелят Н.Д.- водач на лекия
автомобил Рено сочи, че всеки от двамата участници в ПТП е попълнил описаният
текст собственоръчно. В случая не е извършено надлежно оспорване на
удостовереното, което за свидетеля Р.Д.И. – водач на лекия автомобил Опел съставлява
признаване на неизгоден факт. Поради това и неправилно съдът при разрешаване на
спора не е кредитирал показанията на свидетеля Д.. Последната е посочила ясно, че в
района на произшествието преди да извърши маневра завиване наляво е била в най
лява лента, като за завиване наляво са били две платна. Водачът на лекия автомобил
Опел е бил от дясната й страна, т.е. трета лента за завой наляво, каквато не е
установена да е предвидена нито с пътните знаци в района, нито с пътната маркировка.
Т.е. в производството е установено, че водачът на лекия автомобил Опел е заел при
завиване наляво платното за насрещно движещите се автомобили, с което несъмнено е
нарушил правилата за движение по пътищата - .....Същевременно и чрез показанията на
свидетеля Р.И. се установява, че непосредствено преди удара същият се е движел зад
свидетеля Д..
При неправилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във
връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил неправилно
материалния закон. Поради това и предявения иск следва да бъде уважен изцало, тъй
като ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил Опел.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 690.00 лв. – за
заплатена държавна такса, депозит за експертиза и свидетел и адвокатско
възнаграждение, както и в размер на 385.00 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20161021 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 5374/2021 г. по описа
3
на СРС, 40 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗД Б.И. АД, ЕИК ******* иск с правно основание чл.411 КЗ
за заплащане на сумата 948.01 лв., от които сумата 933.01 лв.-представляваща
заплатено по застраховка Каско по застрахователна полица №
440119151037958/12.10.2019 г. обезщетение за застрахователно събитие настъпило на
08.09.2020 г. в гр.София, на кръстовището на бул.Черни връх и бул*******в, при което
е увреден лек автомобил Рено Клио с рег.№ *******, както и 15.00 лв.-ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2021 г. до окончателно погасяване на задължението, както и в частта на
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ******* да заплати на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл.411 КЗ сумата 948.01 лв., от които сумата 933.01 лв.-
представляваща заплатено по застраховка Каско по застрахователна полица №
440119151037958/12.10.2019 г. обезщетение за застрахователно събитие настъпило на
08.09.2020 г. в гр.София, на кръстовището на бул.Черни връх и бул*******в, при което
е увреден лек автомобил Рено Клио с рег.№ *******, както и 15.00 лв.-ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2021 г. до окончателно погасяване на задължението, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски, както следва: 690.00 лв. – за първата инстанция и 385.00 лв. – за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4