Р Е Ш Е Н И Е
№ 1466
гр. Русе, 26.10.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3545 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 34 ЗС. Производството за делба е във
фазата по нейното допускане.
Постъпила е искова
молба от С.Н.П. против П.А.Д., в която се твърди, че двамата са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ апартамент
в гр. Русе. С влязло в сила решение от 05.03.2002г. бракът им с ответника бил
прекратен. Въпреки отправените от страна на ищцата предложения до него за доброволна делба на останалия след развода им съсобствен
имот, такава не била постигната. Твърди се, че ищцата няма достъп до
съсобствения имот, поради което моли исковата й молба да се счита като покана
до ответника за заплащане на обезщетение в размер на 100лв. месечно предвид факта,
че е лишена от ползването на имота. Иска се постановяване на съдебно решение, с
което да бъде допусната съдебна делба на процесния имот – апартамент №*, находящ
се на * етаж, вх.*, бл.*** в кв. „****", гр.Русе, със застроена площ *****
кв.м, при граници: изток - ап.*, стълбище, запад - ап.* от вх.Б* север - ****,
юг - ап.**, комплекс, с избено помещение 3 с площ 3,65 кв.м., заедно с ***%
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
72.32 кв.м., при равни права.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответникът не оспорва наличието на съсобственост между страните
върху описания в исковата молба имот при равни права. Оспорва дължимостта на
обезщетение за лишаване от правото ищцата да ползва имота. Твърди, че тя не е
лишавана от възможността да ползва жилището.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото няма
спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по време на брака
си, с Нотариален акт №** том **** рег.**** дело **** от 09.08.****. на РРС,
страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ описания
в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Русе, ж.к. „*****“,
бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*. С решение №** от 05.03.****. по гр.д.№Б-***/2001г.
на РРС, бракът на страните е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище –
процесния недвижим имот на жената, докато упражнява родителските права над
децата от брака.
Според
представената по делото актуална кадастрална схема на имота с №*********-22.06.2017г.,
същият е с идентификатор ********и представлява самостоятелен обект, апартамент
в гр. Русе, кв. „********“, ул. „********“ №4, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.** с
площ 62,52кв.м. с прилежащи части Изба №* и 0,***% от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ********, над обекта
няма, под обекта ********.
Свидетелят М. Ж. А.
установява, че живее на 6-я етаж в същия вход на бл. *** в гр. Русе. Като съсед
познавал страните по делото. При разговор с него, ответникът му казал, че няма
да допусне до имота ищцата, ако тя не му направи пълномощно, за да продаде
имота. Свидетелят имал желания да купи имота и за това началото на тази година
бил говорил с ищцата С., но тя му казала, че няма ключ за имота и не може да му
го покаже. Свидетелят знаел, че ищцата живее в чужбина, а ответникът в с.******.
От 2002г. процесният имот не се използвал. Преди това от 2000г. до 2002г. в
него живеел П., който свидетелят не бил виждал „напоследък“ да идва в жилището.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се
установя в настоящото производство, че страните са придобили в режим на СИО
процесния апартамент, който след прекратяването на гражданския им брак е
останал тяхна съсобственост при равни права – арг. от чл. 28 СК. И двамата
съсобственици желаят допускане на съдебна делба на процесното жилище при равни
права, поради което предявеният иск за делба се явява основателен.
По претенцията на
ищцата за заплащане на обезщетение за ползването на делбения имот: В исковата
молба липсва формулиран петитум за осъждане на ответника да заплаща обезщетение
по реда на чл. 344, ал.2 ГПК /както погрешно е приел съдът в доклада си по чл.
146 ГПК/ считано от влизане в сила на решението за допускане до делба, а само е
посочено, че исковата молба следва да се счита за писмена покана до него да
заплаща на ищцата месечно обезщетение в размер на 100лв., предвид факта, че я
лишава от възможността да ползва имота. С оглед на това, следва да се приеме,
че волята на ищцата е исковата й молба да има характер на писмена покана в
смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС. Евентуална претенция с такова правно основание е
предмет на втора фаза на делбеното производство. По тази причина показанията на
разпитания по делото свидетел следва да бъдат съобразени само в случай на
разглеждане на претенция за заплащане на обезщетение за ползване на делбения
имот като искане по чл. 346 ГПК. Допълнителен аргумент за това становище е и
изявлението на процесуалния представител на ищцата в първото по делото заседание,
че въпросът за дължимостта на „наема е въпрос на втора фаза“.
Така мотивиран и на
основание чл.344, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА до съдебна делба между С.Н.П. ЕГН********** и П.А.Д.
ЕГН********** при равни права – по 1/2
ид.част следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №*,
намиращ се в гр. Русе, кв. „********“, ул. „********“ №4, бл. ***, вх.*, ет.*,
ап.*, с площ 62,52кв.м. с идентификатор ********, заедно с прилежащи части: изба
№* и 0,***% от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: ********, под обекта: няма, над обекта: ********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизането му в
сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.
Районен
съдия: