№ 128
гр. Оряхово, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20211460100481
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „ Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.”
Рачо Петков – Казанджията ” №4 - 6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова –
управител, чрез пълномощника си адв.А. М. К. против Н. И. Н.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“
Петко Банков „ №24, е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №44/15.06.2021г., издадена по ЧГД
№301/2021г. по описа на РС – Оряхово, а именно, че ответникът дължи на
ищцовото дружество по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15384569 от 02.11.2017г., сключен между „ БНП Париба Пърсънал
Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „ ДжетФайненс Интернешънъл „
АД / и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в полза на „
ЕОС МАТРИКС ” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 13.07.2020г., както следва:
- сума в размер на 1681.70 лева / хиляда шестстотин осемдесет и един
лева и седемдесет стотинки / - главница;
- мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 1960.90 лева / хиляда
деветстотин и шестдесет лева и деветдесет стотинки /, за периода от
05.05.2019г. до 13.03.2020г., представляваща вноски с настъпил падеж върху
дължимата за същия период главница;
- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 08.06.2021г. / видно от пощенското клеймо / до
окончателното изплащане на сумата;
Претендират се и направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства – известие за доставяне; писмо изх.№2345/21.12.2020г. и писмо
изх.№2346/21.12.2020г. до ответницата; договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-15384569 от 02.11.2017г.; договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2020г., ведно с приложение №1 и приемо –
предавателен протокол; потвърждение за извършена цесия, ведно с
приложение №4.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2017г., между „ БНП Париба
Пърсънал Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „ ДжетФайненс
Интернешънъл „ АД / и ответника Н. И. Н., е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15384569, въз основа на
който на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 10000.00 лева, от които
10000.00 лева – размер на отпуснатия кредит за потребителски цели, 4704.00
лева – застрахователна премия и 350.00 лева – такса ангажимент.Сочи се, че
кредитополучателят, настоящ ответник се е задължил да върне сумата на 84
броя месечни вноски, всяка в размер на 242.84 лева, първата от които
дължима на 05.12.2018г., а последната с падежна дата – 05.11.2024г..Кредитът
бил отпуснат при ГПР в размер на 16,16% и при лихвен процент – 13,85%,
като всяка месечна вноска се състояла в изплащане на част от задължението
за главница, застрахователна премия и договорна лихва.
Твърди се, че ответникът е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си, както и, че след преустановяване на
плащанията оставал дължим и изискуем остатък в общ размер на 13675.23
лева, от които 8955.17 лева – главница и 4720.06 лева – мораторна
лихва.Също така се твърди, че за настъпилата предсрочна изискуемост
длъжникът е бил надлежно уведомен с писмо, получено от него на
31.12.2020г..Посочено е, че от горепосочените суми се претендирали сума в
размер на 1681.70 лева – главница и мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в
размер на 1960.90 лева, представляваща вноски с настъпил падеж, дължими за
определен период от време.
В ИМ се твърди, че на 13.07.2020г. между „ БНП Париба Пърсънал
Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „ ДжетФайненс Интернешънъл „
АД / и „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, е бил сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който на основание
чл.99, ал.2 от ЗЗД, титуляр по вземанията по договора за кредит е ищецът „
ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********.Сочи се, че с оглед разпоредбата
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, до ответникът Н. Н. по пощата с обратна разписка е
2
било изпратено уведомление, което е било получено лично от Н. на
31.12.2020г..
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен
такъв.
По делото е приложено ЧГД №69/2019г. по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява
представител.Ответникът също не се явява и не се представлява.
Вещото лице в представената по делото съдебно счетоводна експертиза
е дало следното заключение:
1.От представените по делото доказателства е установено, че договорът
за кредит е бил сключен на 02.11.2017г. в гр.Враца между „ БНП Париба
Пърсънал Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „ ДжетФайненс
Интернешънъл „ АД / и ответника със следните параметри:
а/ размер на кредита – 10000.00 лева;
б/ застрахователна премия – 4704.00 лева;
в/ такса ангажимент – 350.00 лева;
г/ брой погасителни вноски – 84 броя;
д/ месечна погасителна вноска – 242.84 лева;
е/ ГПР – 16,16%;
ж/ лихвен процент – 13,85%;
Отразено е, че погасителния план е с първа падежна дата 05.12.2017г. и
крайна дата 05.11.2024г..
Вещото лице е посочило, че на 02.11.2017г. е бил направен банков превод
по банкова сметка на името на ответника в размер на 9650.00 лева, с
наредител „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, т.е. от предоставения
кредит в размер на 10000.00 лева е била удържана такса ангажимент в размер
на 350.00 лева.
2.Вещото лице констатирало следните плащания от страна на ответника:
- на 12.06.2017г. – 248.50 лева;
- на 01.08.2018г. – 248.50 лева;
- на 02.06.2018г. – 250.50 лева;
- на 03.07.2018г. – 250.50 лева;
- на 04.10.2018г. – 298.50 лева;
- на 05.08.2018г. – 248.50 лева;
- на 06.06.2018г. – 250.50 лева;
- на 07.06.2018г. – 248.50 лева;
- на 08.07.2018г. – 248.50 лева;
- на 09.07.2018г. – 248.50 лева;
- на 10.07.2018г. – 130.24 лева;
- на 11.06.2018г. – 242.84 лева;
- на 12.12.2018г. – 298.50 лева;
- на 01.08.2019г. – 250.00 лева;
3
- на 02.08.2019г. – 250.00 лева;
- на 03.12.2019г. – 172.86 лева;
- на 18.04.2019г. – 250.00 лева;
Общо изплатената сума била в размер на 4135.44 лева.
Според вещото лице от горепосочените седемнадесет броя плащания
били погасени както следва:
- главница в размер на 1324.83 лева;
- застраховки в размер на 952.00 лева / 17 броя х 56.00 лева /;
- лихва по кредита в размер на 1858.61 лева;
3.Вещото лице е взело предвид разпоредбата на чл.5 от договора, според
която вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.Така вещото лице е
отразило, че вземането е станало изискуемо в целия размер към дата
05.05.2019г..
4.Според вещото лице, към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК задължението е:
- главница в размер на 8675.17 лева / 10000.00 лева – 1324.83 лева /, плюс
280.00 лева застраховка, т.е. главницата е в размер на 8955.17 лева за периода
от 05.05.2019г. до 05.05.2020г.;
5.Вещото лице посочва, че към датата на цесията – 13.07.2020г.,
задължението е както следва:
- главница в размер на 8955.17 лева / 8675.17 лева + 280.00 лева неплатена
застраховка /;
- 3835.95 лева – договорна лихва;
6.Отразено е, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Посочено
е, че при ГЛП:ОЛП+10% и лихвен процент за един ден:ГЛП/360, дължимата
законна лихва за периода от 05.05.2019г. до 13.03.2020г. е в размер на 781.09
лева.
7.Вещото лице е изготвило погасителен план съгласно условията на
договора, от който се установява, че дължимата главница е в размер на
10000.00 лева; дължимите лихви – 5694.56 лева и дължимата застраховка –
4704.00 лева.
Отразило е, че месечната погасителна вноска била разпределена на
главница, лихва и застраховка, като се изразява становище, че застраховката
спадала към главницата с оглед група „ Параметри и условия на договора „ и
тъй като, и в предоставената счетоводна справка от „ БНП Париба Пърсънал
Файненс „ ЕАД, неплатените дължими застраховки са обозначени като „
непогасена главница застраховка „.
8.Вещото лице на базата на предоставен от ищцовоно дружество отговор
е констатирало следните преводи направено от страна на ответника по
4
застраховката:
Конкретизирано е, че ежемесечно се генерирали два файла, които
включвали всички застраховки.Първият се генерирал с данни към 15 число /
ако е почивен ден, към следващия работен ден / на всеки месец, а вторият –
към края на всеки месец.Файловете включвали дължимите през текущия
месец застрахователни премии, разделени по различни специфики.
Отразено е още, че застраховките по кредити не се плащали всяка една
поотделно, а с обща сума към застрахователя „ Кардиф „, който е
представляван от две дружества – „ Кардиф общо застраховане „ АД, клон
България и „ Кардиф животозастраховане „ АД, клон България, на месечна
база.Спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение, се
превеждало на двете дружества поотделно.
По кредита на ответника на застрахователя били изплатени общо 22
застраховки в размер на 56.00 лева / 22х56.00 лева=1232.00 лева /, като
считано от месец октомври 2019г. изплащането на застрахователните премии
към застрахователя са били прекратени, тъй като кредитът бил класифициран
като предсрочно – изискуем, при което клиентът се считал за
незастрахован.Съответно не се изисквало от последния да заплаща
ежемесечни застраховки на ищцовото дружество.
Посочено е, че ответникът е платил 17 броя застраховки, като оставали
неплатени 5 броя вноски за застраховка.
9.Сочи се, че договорната лихва за отпуснатия кредит била в размер на
13,85% и същата не е била променяна.
Също така е изразено становище, че не е била начислявана лихва върху
застрахователната премия, както и, че лихва от 13.85% е била начислена на
сумата от 10000.00 лева при срок на изплащане 84 месеца.
10.След така направените погашения по кредита е отразено, че
задълженията, които останали са както следва:
- главница в размер на 8955.17 лева / 8675.17 лева+280.00 лева неплатена
застраховка /;
- възнаградителна лихва в размер на 3835.95 лева;
- лихва за забава в размер на 884.11;
Или общо дължимото е в размер на 12791.12 лева.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 02.11.2017г., ответникът Н. Н. е сключил с „ БНП Париба Пърсънал
Файненс „ ЕАД договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15384569.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- размер на кредита за потребителски цели – 10000.00 лева;
- застрахователна премия – 4704.00 лева;
5
- общ размер на кредита – 10000.00 лева;
- такса ангажимент – 350.00 лева;
- брой погасителни вноски – 84;
- месечна погасителна вноска – 242.84 лева;
- обща стойност на плащанията - 20398.56 лева;
- ГПР – 16,16 %;
- лихвен процент – 13,85 %;
В договора се съдържа погасителен план, от който е видно, че първата
падежна дата е на 05.12.2017г., а последната на 05.11.2024г..В същия са
посочени единствено размера на вноската, който за всички вноски е в размер
на 242.84 лева и размера на оставащата главница.
В чл.2 от договора е уговорено, че размерът на предоставения с
договора заем е равен на сумата, посочена в поле „ Общ размер на кредита „,
както и че размерът на кредита за покупка на застраховка „ Защита на
плащанията „ ще бъде платен директно на застрахователния агент „ Директ
Сървисис „ ЕАД.Отразено е, че посочената сума в поле „ Застрахователна
премия „ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „ Брой погасителни вноски „ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „ Месечна погасителна вноска
„.Предвидено е още, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в
този договор условия, размери и срокове, като таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата, посочена в поле „ Такса ангажимент „ от общия размер на кредита.
В чл.3 от договора е уговорено, че предоставянето на посочената в чл.2
сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „ Месечна погасителна вноска
„ и брой в поле „ Брой погасителни вноски „, както и, че погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалба на кредитора.
В чл.5 било предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, а при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората нерогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
В чл.7 от договора е предвидено, че кредитополучателят може по всяко
време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на
договора под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
6
предстоящите плащания.
За погасяване на кредита, ответникът внесъл 17 броя вноски на обща
стойност 4135.44 лева, с които погасил главница в размер на 1324.83 лева,
застраховка в размер на 952.00 лева и лихва по кредита в размер на 1858.61
лева.Последното плащане направил на 03.12.2019г., след което преустановил
плащанията.
На 13.07.2020г. е бил подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия /, сключен между „ БНП Париба Пърсънал Файненс „ ЕАД и
ищцовото дружество, по силата на което, вземането на „ БНП Париба
Пърсънал Файненс „ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-15384569 от 02.11.2017г., сключен между „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД и ответника, е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество, за което ответникът е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с
уведомително писмо, получено от ответницата на 31.12.2020г..
До ответницата от ищцовото дружество била покана.В същата е отразено,
че същата има непогасени задължения по процесния договор и поради тази
причина й е предоставен 15-дневен срок, в който е следвало да погаси
задълженията си, произтичащи от договора.Изрично било отразено, че при
неизпълнение цялото задължение ставало предсрочно изискуемо, считано от
шестнадесетия ден на неизпълнението, както и, че ще се пристъпи към
принудително събиране на вземането в пълен размер, ведно с лихвите,
неустойките и разноските.Поканата е била получена от ответника на
31.12.2020г..
Тъй като не последвало изпълнение, на 08.06.2021г. ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното
заявление било образувано ЧГД №301/2021г..По същото на дата 15.06.2021г.
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която било разпоредено ответникът да заплати на дружеството
заявител както следва – сума в размер на 1681.70 лева / хиляда шестстотин
осемдесет и един лева и седемдесет стотинки / - дължима главница по договор
за потребителски паричен кредит PLUS-15384569 от 02.11.2017г., сключен
между „ БНП Париба Пърсънал Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „
ДжетФайненс Интернешънъл „ АД / и длъжника за периода от 05.05.2019г. до
05.07.2020г., договорна лихва за периода от 05.05.2019г. / датата на изпадане
в забава / до 13.03.2020г. в размер на 1960.90 лева / хиляда деветстотин и
шестдесет лева и деветдесет стотинки /, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.06.2021г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането,
както и държавна такса в размер на 72.85 лева / седемдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки /.
По така издадената заповед за изпълнение, на 29.06.2021г. ответникът Н.
Н. подал възражение по чл.414 от ГПК.
7
Въз основа на така подаденото възражение по ЧГД №301/2021г. по
описа на РС – Оряхово на 09.07.2021г. било постановено Разпореждане, с
което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от
длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила
на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
В случая са налице процесуалните предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15384569 от 02.11.2017г., установява възникналото
заемно правоотношение между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж
„, рег.№********* чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. „, клон
България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София и
кредитополучателя – ответник, а представения договор за цесия, че вземането
е било прехвърлено от страна на кредитодателя на ищцовото дружество.
От съдържанието на договора се установява, че между страните е сключен
договор за потребителски паричен кредит, по силата на който на 02.11.2017г.
кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на
10000.00 лева и закупуване на застраховка в размер на 4704.00 лева, а
кредитополучателят – ответникът се е задължил да върне същия заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията посочени в договора, а именно –
да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка в размер на 242.84 лева.Всяка
вноска представлявала изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването при ГПР – 16.16% и ГПЛ – 13.85% и дължимата месечна сума
8
по застраховката, върху която сума не се начислявала лихва.На 02.11.2017г. е
направен банков превод от страна на кредитодателя по банковата сметка на
ответника, като преведената сума не била в пълния договорен размер от
10000.00 лева, а била в размер на 9650.00 лева, тъй като кредитополучателят
удържал сума в размер на 350.00 лева представляваща такса ангажимент.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Отпуснатият заем на ответника като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
ответника има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Тъй като процесният договор е договор за потребителски кредит, по
отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 – договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите
нрави, и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото.
Съдът намира, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй
като в договора са посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, приложен е погасителен план, който е неразделна част от
договора, в който план се съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.В процесния
случай лихвата е с фиксиран процент, поради което не е необходимо в
погасителния план да се посочва последователността на разпределение на
вноските за главница и лихва между различните дължими суми.Такова
изискване съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК има само по отношение на
случаите, при които са предвидени различни лихвени проценти за целите на
погасяването.Също така е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК,
9
тъй като в чл.7 е предвидено право на заемополучателя по всяко време да
поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под
формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи
плащания.
Съдът намира договорната разпоредба, в която е уговорена и в
последствие удържана такса ангажимент в размер на 350.00 лева за нищожна
поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и поради противоречие с
добрите нрави.Горепосочената такса е уговорена в чл.2 от договора, съгласно
който кредитополучателят заплаща такса ангажимент посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, като таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле „ такса ангажимент „ от общия размер на кредита.Промяна в
ГПР по договора едностранно от кредитора е възможна само по реда на чл.10,
ал.4 от ЗПК.Във всички други случаи, договорната разпоредба, с която се
уговаря такава възможност би представлявала неравноправна
клауза.Уговарянето на заплащането на такса като процесната за изпълнение
на едно законово и договорно задължение от страна на кредитора е нищожно,
поради което такова изначало не се дължи.Поради това и посочената в
договора стойност на ГПР не възлиза на 16,16%.
Съдът намира, че към стойността на ГПР следва да бъде добавена и
стойността на услугата застрахователна премия в общ размер на 4704.00 лева.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-
т.12 от ЗПК – посочени са дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, страните по договора, срока на договора, общия размер
на кредита, начина на усвояването му, размера на ГЛП и допусканията при
изчисляването на същия, съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо –
допълнителните разходи / чл.7, изр.последно /.С оглед разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение №1 към закона начин.В т.3, б.“ Д „ от приложението е
предвидено, че ако договорът за кредит предлага на потребителя различни
начини за усвояване, с прилагане на различни лихвени проценти или на
10
различни разходи, се приема, че общия размер на кредита е усвоен при най –
високите стойности за лихвен процент и разходи, обичайно приложими при
усвояване на средствата по този вид договори за кредит.В процесния случай,
при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за
застрахователна премия, както и посочената по – горе допълнителна такса
ангажимент.По този начин се получава общ ГПР надвишаващ повече от пет
пъти размера на законната лихва за забава, което пък от своя страна води до
противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която ГПР не може
да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на РБ.
С оглед гореизложеното, клаузите на договора отнасящи се до ГПР и
надвишаващи определения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер са недействителни на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК.
От експертното заключение се установява още, че и размерът на
договорената възнаградителна лихва от 5694.56 лева сам по себе си
надвишава половината от предоставената в заем сума.
С така уговореното възнаграждение за кредитодателя, което се явява
повече от половината от предоставената сума, изчислена на годишна база, се
създава значително неравновесие между престациите, които си дължат
страните.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15384569
от 02.11.2017г. е недействителен на основание чл.23 от ЗПК.
С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. в
случая ответницата ще дължи единствено неизплатената част от сумата за
главница, но не възнаградителна лихва, лихва за забава и начислената
допълнителна такса за застраховка, както и други разходи по кредита, поради
което искът в частта му, в която се претендира мораторна лихва по чл.86 от
ЗЗД в размер на 1960.90 лева / хиляда деветстотин и шестдесет лева и
деветдесет стотинки /, за периода от 05.05.2019г. до 13.03.2020г.,
представляваща вноски с настъпил падеж върху дължимата за същия период
главница, следва да бъде отхвърлен.
Както беше установено, реално получената от ответницата сума по
договора за кредит е в размер на 9650.00 лева.Същата е направила вноски по
кредита в общ размер на 4135.44 лева, т.е. остава да дължи за главница сума в
размер на 5514.56 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства
за изпълнение на задълженията си за заплащане на сумата от 5514.56 лева за
главница, поради което съдът намира, че същата се дължи от ответника.В
случая обаче с исковата молба се претендира главница в размер на 1681.70
11
лева / хиляда шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки / -
главница, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество именно горепосочената сума, ведно със законната лихва
по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
08.06.2021г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно приетото в т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита.
Съдът намира, че ищецът доказва, че такова изявление е било отправено
до длъжника, поради което се установява настъпила преди предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост,
т.е. ищцовото дружество е установило изискуемостта на вземането си спрямо
ответника.В случая не е налице и оспорване от страна на ответника, че
уведомлението за предсрочна изискуемост му е било редовно връчено.При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че с ангажираните по
делото доказателства ищцовото дружество установява връчване на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с
произтичащите от това последици за кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на
договора, която настъпва при наличието на две предпоставки – обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договор
за кредит и субективен фактор – упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Волеизявлението кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 от ЗКИ, т.е. че е налице
неизпълнение на договора изразяващо се в неплащане на дължими вноски,
което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост.В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.В случая приложеното по делото уведомление, с
което се обявява предсрочната изискуемост съдържа информация относно
12
обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за кредит.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това
в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №301/2021г. по описа на РС – Оряхово.Тук следва да се
вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 3642.60 лева, е уважен установителен иск за сума в размер на
1681.70 лева.При това положение, съответно на предявената и уважена част
от установителния иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски в
заповедното производство в размер на 33.51 лева / тридесет и три лева и
петдесет и една стотинки /, а за разликата над 33.51 лева до пълния предявен
размер от 72.85 лева / седемдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки /,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
445.71 лева / четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки /, както следва – 145.71 лева / сто четиридесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки / – държавна такса и 300.00 лева / триста лева и
нула стотинки / - внесен депозит за вещо лице.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер
205.03 лева / двеста и пет лева и три стотинки /, като до пълния предявен
размер от 445.71 лева / четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки / претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Н.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“
Петко Банков „ №24, че същата дължи на „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 -
6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова – управител, сума в размер на 1681.70
лева / хиляда шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки /,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15384569 от 02.11.2017г., сключен между „ БНП
Париба Пърсънал Файненс „ ЕАД / с предишно наименование „ ДжетФайненс
13
Интернешънъл „ АД / и длъжника, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №44/15.06.2021г.,
издадена по ЧГД №301/2021г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 08.06.2021г. /
видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 -
6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова – управител за признаване за
установено по отношение на Н. И. Н., ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ Петко Банков „ №24, че същата
дължи на „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „ Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.”
Рачо Петков – Казанджията ” №4 - 6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова –
управител сума в размер на 1960.90 лева / хиляда деветстотин и шестдесет
лева и деветдесет стотинки /, представляваща мораторна лихва по чл.86 от
ЗЗД за периода от 05.05.2019г. до 13.03.2020г., върху главница за същия
период, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №44/15.06.2021г., издадена по ЧГД
№301/2021г. по описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. Н., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ Петко Банков „ №24, да
заплати на „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „ Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”,
ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 - 6, представлявано от Р.М.Т. -
Тодорова – управител, сумата от 33.51 лева / тридесет и три лева и петдесет и
една стотинки /, представляваща сторените в заповедното производството
разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 -
6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова – управител за осъждане на Н. И. Н.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“
Петко Банков „ №24 да плати разноски за заповедното производство в размер
на 39.34 лева / тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки /,
представляващи разликата над 33.51 лева до пълния предявен размер от 72.85
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. Н., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“ Петко Банков „ №24, да
заплати на „ Дайнърс Клуб България „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.” България „ №81Г, представлявано от
С.И. – изпълнителен директор, сумата от 205.03 лева / двеста и пет лева и три
14
стотинки /, представляваща сторените в исковото производството разноски,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
Витоша „, ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4 -
6, представлявано от Р.М.Т. - Тодорова – управител за осъждане на Н. И. Н.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.“
Петко Банков „ №24да плати разноски за исковото производство в размер на
240.68 лева / двеста и четиридесет лева и шестдесет и осем стотинки /,
представляващи разликата над 205.03 лева до пълния предявен размер от
445.71 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
15