Р
Е Ш Е Н И Е
№
1111
гр. Перник, 28.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08461 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от “Топлофикация Перник”
АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Ю.Н.Н. с адрес: ***, с които се искан да бъде признато за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2989,07 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
Перник, кв. „“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 2521,05 лева за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г. включително, сумата от 468,02
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до
09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 06459/2018г. по описа на Районен съд – Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез пълномощника му адв. Б.В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва по
основание и размер предявените искови претенции, за което излага подробни
аргументи. Релевирано е и възражение за погасяване на част от вземанията,
поради изтекла погасителна давност спрямо същите.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
уважаване на предявените искове. Ответникът, чрез пълномощника си, пледира за
отхвърляне на предявените установителни искове като неоснователни, излагайки
твърдения за липса на доказателства, установяващи наличието на облигационна
връзка между страните. Поддържа и направеното възражение за погасяване на част
от сумите по давност. Претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 4727/21.09.2018г. по ч. г. д. № 06459/2018г.
на ПРС. Последната е била връчена на ответника (в хода на заповедното
производство – длъжник), като в срока по
чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията,
депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за
предявените понастоящем установителни искове.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 17.05.2019г.
По делото не са ангажирани доказателства,
от които да е видно, че ответникът е притежавал правото на собственост или
учредено вещно право на ползване върху процесния имот за исковия период.
Наличието на данни в представения по делото договор за доброволна делба, сочещи
за евентуална наследствена правоприемност, не са достатъчни да установят
наличието на съсобственост, досежно имота, размера /идеалната част/ от същата,
както и момента, от който да е възникнала тя. Още повече, че цитираните в
договора за доброволна делба удостоверения за наследници, освен, че са издадени
за различни лица, се отнасят и до останалите лица, фигуриращи в договора, освен
за ответника. Прави впечатление и обстоятелството, че цитираните актове за
смърт са с дати, влизащи в исковия период.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът Ю.Н.Н. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния имот за
процесния период. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка
за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
Предвид изхода на делото, съдът намира
за ненужно да обсъжда възражението за изтекла погасителна давност.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 950,00 лв., от които: 500 лв. в заповедното производство и 450,00 лв.
– в исковото.
Ищецът,
в исковата си молба е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска срещу него в исковия процес е в размер на 439,23лв.
и в размер на 334,62 лева – в заповедното производство, поради което и съдът
намира, че възражението на ищеца е основателно до размера от 440.00 лева за
исковия процес и 340.00 лева – за заповедното производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника
сумата от 780.00лв., представляваща направени в исковото и заповедното
производства разноски за адвокатско
възнаграждение.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ю.Н.Н. с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 2521,05 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
Перник, кв. „“, бл., вх., ап. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.
включително, сумата от 468,02 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 08.07.2013г. до 09.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
– 20.09.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
06459/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, да заплати на Ю.Н.Н. с адрес: ***, сумата от 780,00лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедно производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 06459/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.