Решение по дело №513/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е № 139

Гр. Сливница, 23.11.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 513 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ, представлявана от кмета Георги Димов, чрез адв. Даря Дончева от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-322/25.07.2018г. издадено от Зам. Председателя на ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор), оправомощен със Заповед № А -5/02.01.2018г., с което за нарушение на чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ (закона за водите), затова че при извършена проверка на 15.03.2018г. на язовир „Храбърско“, находящ се в поземлени имоти № 032600 и № 032601 в землището на село Храбърско, община Божурище, собственост на Община Божурище, е установено, че водното ниво е на кота 0.25м под кота „преливен ръб“ отчетено по нивомерна рейка, т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Храбърско“, задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-126/18.10.2017г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: Да се поддържа язовира на кота „мъртъв обем“ до привеждане на основния изпускател в работоспособно състояние, със срок на изпълнение „постоянен“, поради което и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12  и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, на Община Божурище, за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Административно наказващия орган в лицето на ДАМТН представя писмено становище в което са изложени подробни съображения аргументиращи неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 02-004 от 05.04.2018 г., Наказателно постановление № НЯСС-322/25.07.2018г. издадено от Зам. Председателя на ДАМТН, Констативен Протокол № 02-02-11/15.03.2018г., Констативен Протокол № 02-02-126/18.10.2017г., Заповед № КВ-197/25.04.2017г. на МС, Възражение вх. № 85-02-147/02.05.2018г. на Кмета на Община Божурище ,АОС № 25/04.07.1997г., скица № Ф00041/15.02.2001г., както и разписки за връчване и покани до жалбоподателя), намира следното:

Не се спори, че с Констативен Протокол № 02-02-126/18.10.2017г. на Община Божурище са били дадени предписания да поддържа процесния язовир на кота „мъртъв обем“, до привеждане на основния изпускател в работоспособно състояние. Указано е, че предписанието е със срок „постоянен“, т.е. до момента на привеждането на изпускателя в описаното състояние. При извършената последваща проверка за която е бил съставен Констативен Протокол № 02-02-11/15.03.2018г., е било установено, че водата прелива през преливника, което от своя страна означавало, че не било изпълнено предписанието да се поддържа нивото на водния басейн на кота „мъртъв обем“ до отстраняване на установения с предходния протокол технически проблем с основния изпускател. Даденото предписание според събраните в хода на производството гласни доказателства, означавало на практика язовирното съоръжение да се поддържа празно.

Поради неизпълнение на дадените предписания, свидетелят Д.Я. съставил в отсъствие на представител на санкционираната община, АУАН № 02-004/05.04.2018г. За датата на съставяне на акта, кметът на общината бил уведомен с писмо с обратна разписка (приложена по делото), но не се явил и не изпратил представител. В цитирания акт била посочена, като нарушена законовата норма на чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ. Така съставеният акт бил изпратен за връчване на адресата, чрез РУ МВР, като бил получен лично от кмета на общината на 26.04.2018г. В срока по чл. 44 ал.1  от ЗАНН, постъпили възражения от страна на Община Божурище, които били обсъдени в издаденото наказателно постановление. Последното било издадено възоснова на констатациите от АУАН.     

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по съображения различни от тези изложени в жалбата.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия.

В конкретния случай, съдът приема, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения довели до невъзможност да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Аргументите в тази посока са следните: Както в АУАН, така и в НП от страна на АНО е прието, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Твърди се, че нарушението се изразява в неизпълнение на задължително предписание подробно описано в цитираният по – горе констативен протокол. За да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то същото следва да противоречи на предписанието на конкретна правна норма, която регламентира задължително правило за поведение. В конкретния случай описаната като нарушена правна норма на чл. 190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ, урежда правомощията на длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовири, какъвто в случая е жалбоподателят. В случая, посоченият законов текст съдържа правила за поведение на контролните органи в лицето на председателят и служители на ДАМДТ, но не и такива отнасящи се до собствениците на посочените водни съоръжения. В този смисъл този законов текст не би могъл да бъде нарушен от страна на жалбоподателя, доколкото не регламентира за него задължително правило за поведение. От установеното в хода на производството от фактическа страна се налага извода, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението вменено му в констативния протокол посочен по - горе, но това нарушение съответства на такова по чл. 200, ал.1, т.39, вр. с чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите. В случая  разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ е посочена едва при определяне на санкцията, но като нарушена законова разпоредба е отново е посочена  само нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Ето защо решаващият съдебен състав приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице поради невъзможността му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му, за да ангажира защитата си. Непосочването на законните разпоредби, които са нарушени не може да бъде санирано по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, тъй като ще доведе до неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните.

С оглед на изложеното, съдът приема че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, а  именно на разпоредбата на чл. 42 т. 5 и съответно на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗААН, като в издадените актове АНО не е посочил правилно нарушената законова норма. Това предполага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло НП № НЯСС-322/25.07.2018г. издадено от Зам. Председателя на ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор), оправомощен със Заповед № А -5/02.01.2018г., с което на ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ, за нарушение на чл. 190а ал. 1, т. 3 от ЗВ (закона за водите), затова че при извършена проверка на 15.03.2018г. на язовир „Храбърско“, находящ се в поземлени имоти № 032600 и № 032601 в землището на село Храбърско, община Божурище, собственост на Община Божурище, е установено, че водното ниво е на кота 0.25м под кота „преливен ръб“ отчетено по нивомерна рейка, т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Храбърско“, задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-126/18.10.2017г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: Да се поддържа язовира на кота „мъртъв обем“ до привеждане на основния изпускател в работоспособно състояние, със срок на изпълнение „постоянен“, на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12  и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

Решението, може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: