Р Е Ш Е Н И Е
№ 4855 17.12.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV граждански
състав
На
седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на пети декември 2019
г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 1688 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.183, вр. с чл. 200 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.10.2018г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пловдив за вземанията си
към М.Н.М.. По входираните документи е образувано ЧГД № 16937/2018г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищцовото дружество подава
настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ******* г. и влезли в сила
на ******* г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН *******,
находящ се в гр. П., ул. *******.
За М.Н.М. е открит клиентски номер ****.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на М.Н.М. за периода 23.09.2017г.
- 22.12.2017г. електроенергия на обща стойност 225,71 лв., която до този момент
не е заплатена.
Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 20,84
лв. за периода 11.11.2017г. - 28.10.2018г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен
в същата.
С оглед изложеното, моли съда да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към М.Н.М.,
както следва:
-225,71 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.09.2017г. - 22.12.2017г.
-20,84 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 11.11.2017г. - 28.10.2018г.
-законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Моли на основание Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. т.12, да осъди М.Н.М. да
заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 16937/2018г. по описа на
Районен съд Пловдив разноски, представляващи платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени
направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът е взел становище по предявените искове. Заявява, че е предявен
иск за заплащане на суми, за потребена ел. енергия, в размер на 225, 71 лева за
период от 23.09.2017 г. до 22.12.2017 г. и лихва към главницата за периода от
11.11.2017 г. до 28.10.2018 г. в размер на 20,84 лева, ведно с законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 29.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Счита, че предявеният иск е вероятно основателен на база представените
извлечения от сметки и копия от фактури за доставена ел. енергия от дружеството
на ответника за посочения във фактурите период. Във фактурите е посочен ИТН *******
за електроснабден обект с адрес: гр. П., ул. „****" № ****.
При справка в ИКАР за посоченото в исковата молба име и ЕГН не били
открити данни за собственост на имот с този адрес за ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите
на страните, намира за установено следното:
По силата на
заповед № **** от **** г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена
по ч. гр. д. № 16937 / 2018 г. по описа на ХV гр. състав при Районен съд –
Пловдив, било разпоредено ответникът в настоящото производство М.Н.М. да
заплати на заявителя “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД – гр.Пловдив, сумата
от 225,71лв., представляваща
стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени по партида на длъжника с ИТН *******, в обект на
потребление, находящ се в гр.Пловдив, ул.“****“ № ***, за периода 23.09.2017 г.- 22.12.2017 г., както и
сумата от 20,84лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.11.2017 г. до 28.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г., до
пълното й изплащане, както и сумата от 75.00лв.,
представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет лева) и 50.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Връчването на
заповедта е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В законоустановения срок
ищцовото дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми – главница и
обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по реда на чл.410 от ГПК.
От
представените писмени доказателства – нотариален акт и удостоверение
за идентичност на административен адрес, се
установява, че ответникът е собственик на
процесния обект от ****** г. С декларация за достъп до мрежата от ***** г. ответникът е
направил искане за достъп до мрежата за постоянно захранване на процесния
недвижим имот. Ответникът е подал на същата дата и заявление – декларация за
започване на продажба на електрическа енергия в същия обект, за битови нужди.
Ответникът не
оспорва начина на отчитане, както и доставката на електрическа енергия.
Оспорил е
връзката на захранения с електрическа енергия обект с ответника. Съдът не
възприема соченото възражение. Действително, в представения нотариален акт обектът
е индивидуализиран като ****************************************, а понастоящем
/ както е посочено и в подадените от ответника заявление – декларация/ - ул.“****“
№ *******************. От постъпилото удостоверение за идентичност на административен
адрес, изх. № **** г., издадено от район „*****“, Община П., се установява, че
ап.№**** в блок № *****, вх.***, ет.*** в ж.к.“***** в гр.П. е с настоящ
административен адрес гр.П., ул.“****“ № ***, ет.***, ап.***. Следователно,
съдът намира за установено, че процесните вземания касаят именно процесния
обект на потребление, представляващ ********, находящ се в гр.П., ул.“****“ №
***, ет.****.
Ето защо съдът
намира, че искът за главница се явява основателен и ще се уважи, както и искът
за обезщетението за забава. Обезщетение за забава върху главницата ще се
присъди от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Предвид искането на ищеца за присъждане
на разноски, на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски по
заповедното производство, както и 475лв.
– разноски в настоящото производство.
Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.183, вр. с чл. 200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в
отношенията между страните, че М.Н.М., ЕГН **********,*** дължи на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, сумата от
225,71 лв., представляваща стойността на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени по партида на
длъжника с клиентски номер ****, в обект на потребление, находящ се в гр.П.,
ул.“****“ № ***, с ИТН *******, за
периода 23.09.2017г. - 22.12.2017г., сумата от 20,84 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 11.11.2017г. - 28.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9388/ 30.10.2018
г. по ч.гр.д. № 16937/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********,***,
да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 16937/ 2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр.с., както и сумата от 475лв./четиристотин
седемдесет и пет лева/ - разноски по настоящото производство – по гр.д. № 1688/
2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ