РЕШЕНИЕ

 

№ 11/22.1.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №691/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК. В молбата се твърди, че с решение №79 от 13.07.2012 г. по гр. дело №68/2012 г. на РС Девня, бракът между ищцата Г. Д. и отв. Н. Р. е прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Ищцата твърди, че съгласно постановеното съдебно решение упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Ж. и Д. са предоставени на майката Г. Д., като на бащата е определен режим на лични отношения с децата, както и осъден да заплаща в полза на своите деца месечна издръжка в размер 100.00 лв за детето Ж. и 75.00 лв за детето Д.. Твърди, че за изминалия период до предявяване на иска, обстоятелствата, при които са определени първоначалните издръжки са променени, както и потребностите на децата значително са нараснали. Твърди, че детето Д. посещава уроци по модерен балет три пъти седмично, като тези занимания са свързани с участия по турнири и състезания, както и специално облекло. Твърди още, че детето Ж. е на 17 г., възраст в която разходите за храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности са нарастнали значително. Твърди също, че е поела всички разходи, свързани със закупуването на храна, дрехи, обувки, дневни разходи, такси за мобилни телефони, разходи свързани със закупуване на лекарства, лекарски прегледи, както и всички допълнително възникнали разходи за спорт, задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на децата, за тяхното духовно и интелектуално развитие, за развлечения, пътни разходи и други. Моли съда, да измени размера на присъдените издръжки, за детето Ж. от 100.00 лв на 250.00 лв, а за детето Д. от 75.00 лв на 200.00 лв, с падеж до пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът счита предявените искове за допустими. Оспорва размера на претендираните издръжки за сумите над 140.00 лв до претендираните 250.00 лв. за детето Ж. и 200.00 за детето Д.. Твърди, че по трудово правоотношение получава месечно брутно трудово възнаграждение от около 560.00 лв и няма възможност да предоставя издръжка за всяко от децата в размер по над 140.00 лв месечно. Сочи, че жилището, което обитава в гр. Суворово е собственост на трето лице, за което заплаща месечен наем в размер 150.00 лв. Сочи също, че има наложен запор върху трудовото възнаграждение по изпълнително дело №20188940401556 на ЧСИ рег.№894 Ивета-Луис Ернандес, както и покана-уведомление за забава в погасяване на задължение, депозирана от ЧСИ рег.№895 Людмил С.. Заявява, че се намира в абсолютна невъзможност да поеме претендирания размер за увеличаване на издръжката общо за двете деца. По отношение на твърдението, че детето Д. посещава уроци по модерен балет три пъти седмично и тези занимания са свързани с участия по трунири и състезания, както и специално облекло, заявява, че това изтъкнато обстоятелство не произтича от безкористна загриженост за децата, а единствената цел е да се осигури превес при разрешаването на спорни отношения между родителите. Заявява, че изтъкнатите нужди не могат да се категоризират като необходими с оглед правилното отглеждане на децата, здравословно им състояние и други. 

 

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане от *** г. изд. въз основа на Акт №154 от 04.06.2002 г., детето Ж.Н.Р. е родено на *** г. и негови родители са ответника Н.Р. и Г.Р. (Д.).

Видно от представеното Удостоверение за раждане от *** г. изд. въз основа на Акт №0011 от 19.01.2011 г., детето Д.Н.Р. е родено на *** г. и негови родители са ответника Н.Р. и Г.Р. (Д.).

Видно от представеното Решение №79 от 13.07.2012 г., поправено с Решение №45 от 14.03.2013 г.  по гр. дело №68/2012 г. на РС Девня, бракът между Н. Р. и Г. Р. (Д.) е прекратен, като ответникът Н. Р. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Ж.Р. в размер 100.00 лв. и за детето Д.Р. в размер 75.00 лв. Представено е и Удостоверение от 24.08.2012 г. издадено от РС Девня, удостоверяващо, че бракът между Н. Р. и Г. Р. (Д.) е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на децата Ж. и Д. е предоставено на ищцата Г. Р. (Д.).

Видно от представено Удостоверение изх.№5078 от 21.01.2019 г., издадено от ЛФС ЕООД гр. София е, че за периода месец януари 2018 г. – месец декември 2018 г. Г.Д. е получила брутен доход по ЗДДФЛ в размер 7325.96 лв.

От представени служебни бележки №428 и №429 от 11.04.2019 г. издадени на Ж.Р. и Д.Р. *** е видно, че през учебната 2018/2019 г. Ж.Р. е редовна ученичка в 10а клас, а Д.Р. във 2б клас.

Видно от представен трудов договор №46 от 15.03.2019 г., Н.Р. е трудово ангажиран с основно месечно трудово възнаграждение в размер 560.00 лв.

Представена е служебна бележка изх.№43 от 14.06.2019 г. изд. от “Океан Геймс” ЕООД – Аксаково, удостоверяваща, че на Н. Р. за периода 18.03.2019 г. – 31.05.2019 г. е изплатен брутен доход облагаем по ЗОДФЛ в размер 1400.00 лв.

Видно от представено запорно съобщение до “Океан Геймс” ЕООД – Аксаково изх.№8661 от 17.04.2019 г., срещу Н. Р. е образувано изп. дело №20188940401556 по опис на ЧСИ рег.№894 Ивета-Луис Ернандес, с наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху всяко друго възнаграждение за труд, включително получавано по граждански договор Р., до размера на сумата 1476.92 лв.

От представено Удостоверение за декларирани данни изх.№030191902046826 от 20.08.2019 г. на ТД на НАП Варна е видно, че към 20.08.2019 г. Н. Р. има деклариран общ осигурителен доход от трудово правоотношение в размер 3520.00 лв.

Представена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Н. Р. видно от която семейството му се състои от него, както и че същият притежава МПС л.а. “БМВ”, рег.№ В6332РХ.

Не се оспорва между страните обстоятелството, че грижите за отглеждането и възпитанието на децата Ж. Р. и Д. Р. се полагат самостоятелно от тяхната майка.

Видно от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня, родителите Г. Д. и Н. Р. след радялата не са в добри отношения. След развода майката е поела отглеждането и издръжката на двете им деца Ж. на 17 г. и Д. на 8 г. Сочи се, че майката се старае доколкото й стигат възможностите с непосредствената и безрезервна помощ на своите родители да им осигури всичко необходимо за нормалното им съществуване. Сочи се още, че че отдоста време бащата не поддържа контакт с децата, не се интересува за развитието и отглеждането им, не е пожелал контакти с тях. Сочи се също, че децата поддържат контакт с баба и дядо по бащина линия, като предимно детето Ж. общува с тях, понякога тя им гостува и остава с преспиване при тях, чуват се по телефона. Баба й и дядо й идват да я видят и в Девня, водят я на разходки, понякога заедно пазаруват. Излага се, че с детето Д. контактуват много рядко, поради което е и то почти не желае да се вижда с тях.

Видно от представено социално проучване на Н. Р. изготвено от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Вълчи дол е, че децата Ж. и Д. имат изградена силна емоционална връзка с майката докато връзката между бащата и децата е прекъсната в следствие влошените отношения между родителите. Сочи се, че майката по всякакъв начин е осуетявала срещите на бащата с децата, поради което се стигнало до отчуждаването им.

По делото са допуснати гласни доказателства – показания на свид. С.Д. и Т.Л., като показанията на свид. Д. съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. От показанията на свидетелите се установява, че непосредствени грижи за отглеждането на децата полагат майката и бабата и дядото по майчина линия. Установява се, че бащата не се интересува от децата. Отначало нередовно е осигурявал издръжка, но в последствие извършва редовно плащане.

 

Съдът въз основа на установеното от фактическа страна прави следните правни изводи:

Първоначалния размер на издръжката за децата Ж.Р. и Д.Р. е постановен преди повече от шест години спрямо датата на предявяване на настоящия иск, когато детето Ж. е било на десетгодишна възраст, а детето Д. на една годинка, а към настоящия момент Ж. е в средношколска възраст, а Д. е ученичка във втори клас. Поради това, както и поради нарастването за този продължителен период на цените на основните стоки и услуги, несъмнено е налице както обусловено от възрастовото израстване завишение на потребностите на децата, така и обусловено от инфлационните процеси намаляване на покупателната стойност на издръжката в настоящия й размер. Категорично сумите от 100.00 лв и 75.00 лв месечно са недостатъчни дори само за осигуряване средства за прехрана на децата, при което всички други техни потребности за обзавеждане, IT оборудване, облекло, занимателни и учебни пособия, ваканционни почивки, развлекателни нужди и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното им отлеждане и възпитание, се осигуряват от майката. Тези констатации налагат извод, че за реален положителен ефект е необходимо увеличението на издръжката да е съществено, защото в противен случай ще се постигне само приравняването й спрямо инфлационния ефект, а не и същинско увеличение. Видно от представените доказателства, майката, която полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата Ж. и Д., е трудово ангажирана, като в периода месец януари 2018 г. – месец декември 2018 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер 7325.96 лв. Не се установи бащата да е семеен и да има законоустановени задължения за издръжка към други лица освен децата Ж. и Д. Русеви. Същият е в работоспособна възраст без установени ограничения в трудоспособността, трудовоангажиран е с установен източник на постоянни доходи.

Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона. По делото се установи, че бащата заедно с жената с която съжителства живее на квартира на свободен наем, за която заплаща 150.00 лв месечно, както и че върху трудовото му възнаграждение е наложен запор до размер на сумата 1476.92 лв. При така изтъкнатите съображения и констатации, за да определи размера на месечната издръжка за децата Ж.Р. и Д.Р., съдът прецени нуждите на децата, съобразно възрастта им от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното им отглеждане и възпитание. С оглед на така преценените потребности на децата, както и обстоятелството, че майката самостоятелно полага грижи за децата, и съобразно невисоката покупателна стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК актуален минимален размер на издръжката за ненавършили полнолетие деца – 152.50 лв (една четвърт от актуалната минимална работна заплата в страната, възлизаща на 610.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка за детето Ж. в размер 300.00 лв, от която бащата следва да заплаща 200.00 лв, а разликата да се поеме от майката, а за детето Д. – обща месечна издръжка в размер 250.00 лв, от която бащата следва да заплаща 170.00 лв, а разликата да се поеме от майката. В частта относно разликата над тези стойности до претендираните размери 250.00 за детето Ж. и 200.00 лв за детето Д., иска следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса върху увеличената стойност на присъдените издръжки в размер 532.80 лв, както и 10.00 лв такса за изпълнителни листи.

Водим от гореизложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. дело №68/2012 г. на РС Девня, от бащата Н.Ж.Р., ЕГН **********, в полза на детето Ж.Н.Р., ЕГН **********, действаща лично и със съгласие на своя родител Г.Л.Д., ЕГН **********, от 100.00 лв до 200.00 лв (двеста лева, 00 ст.), с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска – 14.05.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска от Ж.Н.Р., ЕГН **********, действаща лично и със съгласие на своя родител Г.Л.Д., ЕГН **********, срещу Н.Ж.Р., ЕГН **********, за изменение на присъдена издръжка, в частта относно разликата над 200.00 лв до 250.00 лв, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. дело №68/2012 г. на РС Девня, от бащата Н.Ж.Р., ЕГН **********, в полза на детето Д.Н.Р., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител родител Г.Л.Д., ЕГН **********, от 75.00 лв до 170.00 лв (сто и седемдесет лева, 00 ст.), с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска – 14.05.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска от Г.Л.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на Д.Н.Р., ЕГН **********, срещу Н.Ж.Р., ЕГН **********, за изменение на присъдена издръжка, в частта относно разликата над 170.00 лв до 200.00 лв, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОСЪЖДА Н.Ж.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 542.80 лв (петстотин четиридесет и два лева, 80 ст.), от която 532.80 лв такса за исковете по чл.150 СК и 10.00 лв такса за изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

УКАЗВА на ответника Н.Ж.Р., ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимата сума за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез издаване на изпълнителен лист, включително с присъждане на държавна такса за служебно издадения изпълнителен лист, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнителен лист няма да бъде издаван и допълнителни такси и разноски по изпълнително производство няма да бъдат присъждани.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :