№ 199
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500008 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
25457/25.11.2021г. на БРС от ЕС във ваканционен комплекс „ЮГ“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор № 67800.8.112 по КККР на гр.Созопол, м.Юрта,
ул.Южна № 75, представлявана от Председателя на УС Стела Иванова, заявена чрез
процесуалния си представител по пълномощие и съдебен адресат адв. Свилен Цонев
от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Св.П.Евтимий № 2, ет.1, ап.1
срещу Решение № 1308/04.11.2021г. по гр.д. № 2907/2021г. на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отменени по иск на М. Г. К. поради
незаконосъобразност всички решения на ОС на процесната ЕС, проведено на
25.03.2021г..
Въззивникът твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено
по иск на лице, което не е установило активната си легитимация и по-конкретно не са
налични доказателства по делото ищецът да има качеството етажен собственик, т.е. да
притежава собственост във ваканционния комплекс.
На следващо место решението се обжалва като неправилно, тъй като
възоснова на събраните по делото доказателства са изведени неправилни фактически и
правни изводи. На първо место се твърди, че оспореното ОС е свикано
законосъобразно по реда на чл.12, ал.5 ЗУЕС и законосъобразно проведено. Посочва,
че ваканционен комплекс ЮГ, макар да отговаря на характеристиките на такъв от
затворен тип, управлението му не се осъществява по реда на чл.2 от ЗУЕС, тъй като
комплекса е изграден преди влизане на ЗУЕС в сила, а този закон от своя страна не
предвижда уредбата на заварените положения. В комплекса има единадесет сгради, от
които осем отделни сгради в режим на ЕС, три еднофамилни сгради и други
обслужващи обитателите сгради. Изграден е на площ от 4782кв.м. и е с регулиран
1
достъп. Намира за неправилен изводът на БРС, че ПИ, върху който е разположен
комплекса не е обща част, напротив твърди, че макар не всички собственици на СОС
да притежават и право на собственост върху земята в комплекса, това обстоятелство не
променя обслужващия характер на дворното място, в което са построени сградите,
поради което ПИ е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и за него се прилагат
правилата на ЗУЕС. Тъй като е проведено ОС не на отделна сграда, а на целия
комплекс е взето предвид разпределението на земята, и по-конкретно на прилежащата
площ към всяка една от единадесетте сгради и е съобразено пропорционално на всеки
самостоятелен обект. Така след като е отразена прилежащата на всеки СОС ид.ч. от
земята на присъстващите собственици е направено прекалкулиране към 100%, така че
да може да бъде извършено пресмятане гласуването на решенията. Допълва, че дори да
се приеме, че ОС е следвало да се проведе по реда на ЗС, то отново е налице валидно
решение на представените собственици. Изразява несъгласие с извода на съда, че тъй
като в протокола не е налично отразяване на обема на собственост притежавана от
собствениците на СОС върху земята за всеки от тях е невъзможно да се прецени с
какво мнозинство са взети решенията, като посочва, че това е отразено в представеното
и неоспорено разпределение по делото. Счита, че дори да се приеме, че в ОС е
следвало да се проведе само между собствениците на земята, то отново са налице
валидни решения, тъй като представените от собствениците ид.ч. от земята са 38,77%,
а общата площ притежавана от собствениците е в размер на 1854,18кв.м.. Оспорва и
като неправилен извода на съда, че кворумът е определен неправилно на база
собственост върху земята, а не съобразно обема от права в общите части в сградите в
режим на ЕС, с аргумент, че именно поддръжката на дворното място като обща за
комплекса част е обект на взетите решения. Възразява и срещу извода на БРС, че е
незаконосъобразно решението за заплащане на такса поддръжка на общите части на
база на притежаваните от всеки собственик имоти, а не по реда на чл.51, ал.1 от ЗУЕС,
като счита, че посоченият текст касае само общи части на сграда в режим на ЕС, но не
и площи за озеленяване, алеи, паркоместа, външна ограда, басейн, сграда за портиер,
складови помещения и др. На следващо место твърди, че посочената норма е
диспозитивна и няма пречка собствениците да определят по-справедлив начин за
разпределяне на разходите. Посочва, че нито един от участниците в събранието не е
представлявал повече от три лица, както и че в решението по т.5 от ОС не е извършено
нарушение на чл.17, ал., т.7 от ЗУЕС, т.к. не се възлагат правни, а само фактически
действия на външно за съсобствеността лице.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като се постанови
ново такова, с което претенцията по чл.40 ЗУЕС да бъде отхвърлена като
неоснователна. Не ангажира нови доказателства. Претендира за присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият М.К., чрез своя процесуален представител адв. Б. Карагьозов
от АК-Стара Загора, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Тр.Китанчев № 42, ет.1 е подал
писмен отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага насрещни твърдения по всеки един от доводите във вззивната
жалба, считайки ги за неоснователни, включително и за твърдяната недопустимост
поради липса на доказателства, че е етажен собственик, като посочва, че нотариалният
му акт е приложен към исковата молба, и отново го прилага към писмения отговор,
ведно с акт за граждански брак, тъй като собствеността е придобита на името на
съпругата му по време на сключения между тях граждански брак. Оспорва
твърдението, че комплекса е от затворен тип. Поддържа възражението си че част от
етажните собственици участвали в процесното ОС са представлявали повече от трима
етажни собственици в нарушение на чл.14, ал.4 ЗУЕС като дава конкретни примери в
2
отговора, като допълва и че е представено пълномощно с дата близо два месеца след
провеждане на събранието. Навежда, че част от собствениците на самостоятелни
обекти не притежават земя, но в приложения присъствен лист е вписано че притежават
значителни квадратни метри земя в имота, за което също дава пример. Поддържа, че
всички тези неточности водят до невъзможност за определяне на кворума и до
невъзможност да се прецени спазени ли за изискванията на ЗУЕС. Претендира
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било
образувано по искова молба от М.К., с която ищецът оспорва като незаконосъобразни
решенията, взети на Общото събрание на ЕС, проведено на 25.03.2021г. като
незаконосъобразни, при следните твърдения:
- ОС е свикано на осн.чл.12, ал.5 от ЗУЕС без да е налице хипотезата на
посочената норма изискваща неотложен случай;
- решенията са приети без нужния кворум по чл.17 от ЗУЕС, тъй като вместо
от идеални части от общите части на сградата, в протокола е посочено, че решенията са
взети от собственици, които притежават съответните идеални части в поземления
имот, а последното води до неправилно изчисляване на кворума на ОСЕС, тъй като не
всички етажни собственици притежават ид.части от земята;
- на оспореното ОС са взети решения по въпроси, които не са обявени в
дневния ред;
- Нарушена е разпоредбата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС, тъй като не е спазен
кворума за приемане на решение относно възлагане на правомощия на управителя,
както и за възлагане на дейности по поддържането на лица, които не са собственици –
с мнозинство повече от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост.
В случая ищецът твърди, че съгласно протокола са присъствали собственици на 50, 69
% от общите части на етажната собственост;
- решения относно начина за разходите и управлението и поддържането на
общите части на етажната собственост, са взети в противоречие с разпоредбата на
чл.51 от ЗУЕС.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба ответната
Етажната собственост, с който исковата претенция се намира несоснователна. Твърди
се, че процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС е спазена, като събранието е
свикано на осн.чл.12, ал.5, предл.2-ро ЗУЕС, тъй като в комплекса никога не е било
провеждано общо събрание. Сочи, че няма пречка ОС да бъде свикано и от всеки
собственик на осн.чл.12, ал.6 ЗУЕС, но в конкретния случай се твърди в отговора, че
всъщност събранието е свикано на осн.чл.12, ал.2 от ЗУЕС и по-конкретно по
инициатива на повече от 20% от етажните собственици, които поради
епидемиологичната обстановка в страната не могли да подпишат поканата и така
поканата за оспореното ОС била подписана само от един от собствениците-Д. А..
Пояснява, че в случая се касае за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на
пар.1, т.3 от ДР към ЗУЕС, за който обаче инвеститорът не е сключвал договори по
чл.2 от ЗУЕС, тъй като комплексът е изграден преди влизане в сила на ЗУЕС. Така
оспореното събрание е проведено като общо събрание на целия комплекс, а не на
3
отделна сграда в него, предвид необходимостта общите части да бъдат поддържани.
Поради това при провеждането на общото събрание е взето предвид разпределението
на земята /прилежащата площ към всяка една от сградите/ пропорционално на всеки
самостоятелен обект, извършено по възлагане на инвеститора от лицензиран оценител.
Твърди, че първоначално дейността по поддръжка била поверена на ищеца, но тъй
като той не изпълнявал коректно задълженията си и не представил отчет за
извършените разходи са предприети действия по свикване на оспореното общо
събрание.
По делото е представена покана от 15.03.2021г. за свикване на осн.чл.12, ал.5 и
чл.13 от ЗУЕС на общо събрание на собствениците в Етажна собственост на
ваканционен комплекс „ЮГ“ находящ се в ПИ с идентификатор № 67800.8.112
насрочено за 26.03.2021г. от 15,00ч. при следния дневен ред: Приемане на правилник за
вътрешния ред, избиране на управител, касиер, контрольор; определяне на размера,
начина и сроковете на плащане на паричната вноска за разходите за управление и
поддръжка на общите части и на вноска за фонд „Ремонт и обновяване“; приемане на
годишен бюджет за 2021 година за приходите и разходите; Приемане на решение за
оправомощаване на управителя да възложи поддържането на общите части и условията
за това; Приемане на решение за оправомощаване на управителя да извършва
неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане, както и ремонт и
обновяване на общите части, като за това да разполага със средствата от Фонд „Ремонт
и обновяване“; Вземане на решение за оправомощаване на управителя да предприема
действия срещу собственици, които не са заплатили дължимите парични вноски към
етажната собственост; Разни. В поканата е посочено, че е от Д.Г.А., в качеството му на
собственик на СОС с идентификатор № 67800.8.112.9.1. Представен е протокол от
същата дата, съставен от Д. А. за залепване на поканата на входната врата на
ваканционния комплекс в 15.03.2021г. 14,00ч..
Съгласно отразеното в протокола от ОС присъстващите, лично или чрез
пълномощник, представляват 2 346,79/4800 кв.м. идеални части от ваканционен
комплекс „Юг“, представляващи 50, 69 % от общите части на етажната собственост.
Събранието е отложено с един час, след което присъстват собствениците на 2433, 44
кв.м. общо, приравнени към 100 % и гласуваните решения, видно от протокола, са
приети с това мнозинство.
Видно от представения писмен отговор при провеждането на общото събрание е
взето предвид разпределението на земята /прилежащата площ към всяка една от
сградите/ пропорционално на всеки самостоятелен обект, извършено по възлагане на
инвеститора от лицензиран оценител. Това е сторено, тъй като е проведено ОС не на
отделна сграда, а на целия комплекс е взето предвид разпределението на земята, и по-
конкретно на прилежащата площ към всяка една от единадесетте сгради и е съобразено
пропорционално на всеки самостоятелен обект. Така след като е отразена прилежащата
на всеки СОС ид.ч. от земята на присъстващите собственици е направено
4
прекалкулиране към 100%, така че да може да бъде извършено пресмятане гласуването
на решенията.
В протокола не са отразени разисквания, обсъждания и изказвания на
участвалите етажни собственици. От отразяванията в протокола е посочено, че
единодушно съ 100% от представените ид.части от общите части са взети следните
решения: Приет е правилник за вътрешен ред; избрани са членове на УС; избран е
контрольор; определен е размера, начина и сроковете за годишна парична вноска за
разходи за поддръжка и управление на общите части в размер на 750лв. за апартамент,
1500лв. за два апартамента, обединени в един с обща входна врата и 1500лв. за къща,
платими в срок то 31.03. на текущата година; посочено е че вноска за фонд“Ремонт и
обновяване“ ще се определи допълнително и самостоятелно за всяка отделна сграда в
комплекса; приет е бюджет за 2021г. за приходите в размер на 40500лв.; оправомощен
е УС да възложи поддържането на общите части като сключи договор с външно лице
за поддръжка на зелени площи, басейн и общи части.
По точка разни е гласувано и също са приети следните решения: оправомощава
членовете на управителния съвет да открият банкова сметка на етажната собственост,
да се разпореждат със средствата в нея, както и да закрият сметката; Задължава М. Г.
К. в срок до една седмица от уведомяването да предаде на управителя цялата
документация на ваканционния комплекс, която е описана, наличните парични
средства, отчети за периода от 2018 година до предаването; задължава собствениците,
които са завзели общи части да ги освободят и решения относно заплащане на
задължения за доставка на вода от постоянно обитаващите комплекса.
По делото са приети протоколи от проведени ОС на ваканционния комплекс от
03. и 05.08.2019г. и от 16.08.2020г./л.114-124 по гр.д.№2907/21г. на БРС/.
С обжалваното решение БРС е приел за основателен и е уважил предявеният
иск по чл.40 ЗУЕС, съобразявайки се с наведените в исковата молба фактически
твърдения. Прието е в решаващите мотиви, че поземления имот в случая не може да
бъда квалифициран като обща част по смисъла на Закона за собствеността /чл.38 от
ЗС/, тъй като не всички собственици, притежаващи самостоятелни обекти, притежават
и право на собственост по отношение на земята, а и от данните по делото не се
установява и чия е собствеността на останалата част от имота. Поради това земята не е
обща част и съответно по отношение на нея не се прилагат правилата на Закона за
управление на етажната собственост. Прието е също така, че решенията на оспореното
ОС са незаконосъобразни, тъй като кворумът в случая е бил формиран като са взети
предвид правата, които притежава всеки един от присъствалите на събранието
собственици по отношение на земята, а не съобразно от обема права, които притежават
в общите части на сграда в режим на етажна собственост. По отношение становището
на ответната страна, че комплексът следва да се разглежда като такъв от затворен тип е
прието, че при липса на вписани договори по чл.2 от ЗУЕС за поддръжка и управление
отношенията между страните по повод общите части могат да се регулират по реда на
ЗУЕС, но по отношение на етажна собственост по смисъла на чл.38 от ЗС. Съгласно
това правило при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
5
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. В случая обект на уреждане на отношенията е поддръжка на поземления
имот, по отношение на който не всички собственици на самостоятелни обекти имат
право на собственост и съответно не е обща част по смисъла на цитираното правило.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред
настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея. В допълнение с оглед възраженията във въззивната
жалба следва да се посочи, че предявеният иск по чл.40 ЗУЕС е допустим - ищецът
като етажен собственик на самостоятелен обект на собственост – с идентификатор №
67800.8.112.3.2 по КККР на гр.Созопол, представляващ апартамент № 2, с площ 46,07
кв.м., находящ се на ет.1 в сграда Б-2 на ваканционен комплекс „Юг” гр.Созопол,
ведно с общи части от сградата и право на строеж върху урегулирания поземлен имот
съобразно представен пред РС-Бургас нот.акт № **/**.**.****г., том **, рег. № ****,
дело №***/****г. на Нотариус Бинка Кирова, рег. № 290 на НК, с район на действие
района на Бургаски районен съд, с купувач В.С. К.а. Пред настоящата инстанция
въззиваемия представя още веднъж препис от цитирания нотариален акт и
удостоверение за сключен граждански брак от 04.10.1998г. с Владислава К.а.
Съобразно представените доказателства самостоятелния обект на собственост в
комплекса е придобит в режим на СИО, поради което правилно е прието от БРС, че
въззиваемият ищец е етажен собственик и като такъв има право да предяви претенция
по чл.40 ЗУЕС.
По възражението по чл.2 ЗУЕС следва да се посочи следното:
Легално определение на „жилищен комплекс от затворен тип“ е дадено в § 1,
т.3 ДР ЗУЕС: комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са
построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за
външни лица.
Доколкото законът не е предвидил възможност за преуреждане съобразно
6
новата нормативна уредба на вече възникналите правоотношения, особения режим на
управление по чл.2 ЗУЕС може да се приложи само за жилищни комплекси от затворен
тип, чрез договори, сключени след влизането му в сила./в.т.см.Р. № 816/07.07.2011 г.
по г.д. № 2028/2009 г., І-во г.о. ВКС/.
Не се споделя възражението в жалбата, че ПИ в случая е обща част по
следните съображения:
Не е спорно а и се установява от доказателствата по делото, че в ПИ с
идентификатор № 67800.8.112 по КККР на гр.Созопол целият на площ от 4800кв.м. са
изградени общо единадесет отделни една от друга сгради, от които осем сгради в
режим на етажна собственост, тъй като намиращите се в тях самостоятелни обекти
/апартаменти/ са собственост на различни лица и три еднофамилни къщи. Част от
собствениците на самостоятелни обекти са закупили и ид.части от поземления имот,
друга част са закупили и съответно собственици само на самостоятелни обекти, без да
са закупили и ид.части от земята, което се установява от приложените нотариални
актове. За част от земята липсват данни чия собственост е.
При тези данни правилно и в синхрон с формираната последователна
съдебна практика е посочено в обжалваното решение, че дворното място е обща част
по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, каквато
идентичност по делото не се установява, поради което и поземленият имот не е обща
част по см.на посочената разпоредба и не подлежи на уредба по реда на ЗУЕС./в т.см.Р.
№ 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о.; Р.№ 481 от 25.05.2011 г.
по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. ; Р.№ 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 28 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
331/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 181 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2010 г.,
II г. о., ГК; Р.№ 1106 от 28.11.2008 г.по гр. д. № 4750/2007 г. по описа на ВКС, II г.о./.
По -нататък в разрез с разпоредбата на чл.17, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС е
извършено описаното преизчисляване на гласовете в процесното ОС, като е взето
предвид разпределението на земята, и по-конкретно на прилежащата площ към всяка
една от единадесетте сгради и е съобразено пропорционално на всеки самостоятелен
обект. Така след като е отразена прилежащата на всеки СОС ид.ч. от земята на
присъстващите собственици е направено прекалкулиране към 100%, така че да може да
бъде извършено пресмятане гласуването на решенията. Разпоредбата на чл.17, ал.1
ЗУЕС посочва че в общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ
на притежаваните от тях идеални части от общите части/но не на дворното място/, а на
сградата, като в ал.4 и ал.5 от чл.17 ЗУЕС е посочено как се определят ид.ч. от общите
части на сградата. При тези съображения кворумът е изчислен изцяло в нарушение на
посочените разпоредби.
В допълнение следва да се посочи, че в случая липсват данни да е взето
решение за провеждане на съвместно ОС на отделните етажни собствености по реда на
чл.18 от ЗУЕС.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е
диспозитивна и няма пречка ОС да определи различен и по-справедлив според
собствениците начин за разпределение на разходите. С Нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС
императивно урежда, че „разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят“, като само размерът им е в правомощията на ОС. В останалите
алинеи на чл. 51 ЗУЕС е определил изчерпателно и лимитативно изключенията и
правилата за прилагането им. Отклонение от разписаните правила досежно
7
разпределението на тези разходи не са допуснати. /в т. см. вж. Р. №60181/20.10.2021 г.
по гр. д. № 86/2021 г. на IV г. о., ВКС; Определение № 130 от 17.07.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1770/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Решение № 165
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4291/2018 г. на ВКС, ІV г. о. /
Правилно е отменено и решението, с което е възложено на УС да сключи
договор с външно за ЕС лице за дейности по поддръжка, т. к. не е взето с изискуемото
по закон квалифицирано мнозинство. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.
17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС решението с което се възлагат дейности по поддържането на
общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици
се взема с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, каквото мнозинство в случая не е налично. Както бе посочено по-горе
мнозинството е изчислено в нарушение на посочените по-горе норми на ЗУЕС, липсва
решение за съвместно ОС между отделните етажни собствености, поземления имот не
е обща част и притежаваната в ид.части собственост върху ПИ от някои от етажните
собственици не би могла да даде основание за преизчисляване на съответната за всяка
от сградите в имота част от земята, по посочения от въззивника начин, нито да бъде
пирето, че е проведено ОС в затворен комплекс, както се твърди по изложените по-
горе съображения.
Споделя се и извода в обжалваното решение, че решението по т. 8.Разни е
взето в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС, съгласно която общото
събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън
предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Обхвата на т. 16, § 1 от
ДР на ЗУЕС даваща определение на израза "Неотложен случай", а именно наличие на
факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата
или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи
части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни
или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации
или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или
самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. В
конкретния случай са взети множество решения/общо шест/ по тази точка/изброени
по-горе/, които не са обявени предварително и които касаят включително разпореждане
за освобождаване на площи, определени като общи/без друга конкретизация/, за които
е разпоредено освобождаване.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция изцяло
споделя изводите в обжалваното решение, че искът за отмяна на взетите на 25.03.2021
г. решения на ОС на процесната ЕС е основателен, поради което същото следва да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемият има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски. С отговора е сторено искане в тази насока, като са представени и
доказателства за извършени разноски в размер на 400лв. за заплатено
адв.възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1308/03.11.2021г. по гр.д. № 2907/2021г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Етажната собственост, на ваканционен комплекс “ЮГ“, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 67800.8.112 по кадастралната карта на град Созопол,
местност „Б.“, с площ от 4 800 кв.м., представляван от председателя на управителния
съвет Стела Атанасова Иванова да плати на М. Г. К. ЕГН **********, сумата от 400
лева, представляваща сторените разноски, за заплатено адв.възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9