Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 29.07.2020 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1461/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „МБАЛ за Ж.З.- Н.“ ООД твърди, че в качеството си на изпълнител сключил с ответника Национална здравноосигурителна каса Договор № 22-4840/23.02.2015 г за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, Договор № 22-6991/25.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури, и Договор № 22-4840/22.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Твърди, че за дейността, изпълнена през м. март, април, май, юни, септември и октомври 2015 г., януари, февруари, април и октомври 2016 г., ноември 2017 г. и февруари 2019 г., ответникът не заплатил в цялост дължимите суми въпреки надлежното отчитане, като приел, че е налице превишение на определените в договорите лимити. Дължима останала сума в общ размер от 113 194,80 лв., за чието заплащане ищецът издал и връчил на ответника фактури №№ 308/2016, 309/2016, 366/2016, 367/2016, 515/2018, 601/2019 и 602/2019. Ищецът счита, че процесното възнаграждение му се дължи, независимо че се явява надлимитно, тъй като в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ не е имал право да откаже осъществяването й спрямо здравноосигурени лица предвид неплановия характер на случаите. Твърди, че клаузите на договора, с които се установява лимит, са едностранно наложени от ответника и противоречат на Конституцията на Република България и на ЗЗО и поради това са нищожни – с тях се нарушава принципът за гарантиран от бюджета пакет от здравни дейности за здравноосигурените лица и за свободен избор на изпълнител на медицинска помощ. Наред с това ищецът сочи, че оказваната от него помощ има изцяло спешен характер и не би могло да се извърши регулиране на приема чрез формиране на листа на чакащите. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати фактурираната сума в размер на 113 194,80 лв., както и сумата от 31 860,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа по всяка фактура до 10.06.2019 г. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) оспорва исковете при твърдението, че неразплатените дейности надвишават договорно установения лимит; че не е проведена процедура по увеличаване на лимита и че не са налице предпоставките за взимане на решение от директора на РЗОК/НС на НЗОК за заплащането им. Счита, че клаузите, установяващи лимит, не са противни на закона и на добрите нрави, тъй като са насочени да осигурят правото на медицинска помощ за всички здравноосигурени лица, разпределяйки средствата в рамките на общия бюджет за здравеопазване. Твърди и погасяване на част от вземанията по давност поради изтичане на краткия тригодишен давностен срок, приложим предвид характеристиката на договорените плащания като периодични. При тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на разноските за адвокат, направени от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО:
Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение за заплащане на стойността на извършени и отчетени дейности за оказана медицинска болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури съгласно Договор № 22-4840/23.02.2015 г., Договор № 22-6991/25.05.2016 г. и Договор № 22-4840/22.05.2018 г.
Когато основанието на иска е договорно, съдържанието на правата и задълженията следва да се изведе от договора, от императивните правни норми, приложими за съответния договор, ако има такива, както и от диспозитивните правни норми, приложими в отношенията, ако страните изрично не са се отклонили от тях.
Тъй като валидността на договора е предпоставена от спазването на императивните норми, уреждащи съответните обществени отношения, то в настоящия случай на първо място следва да се разгледа нормативната уредба, както и нейното задължително тълкуване, ако такова е дадено по съответния ред. Изясняването й ще даде възможност да се отговори на спорните между страните въпроси, а именно:
1). нищожни ли са поради противоречие със закона клаузите в процесните договори, които установяват лимит за заплащане на дейностите по медицинска болнична помощ/процедури;
2). ако не са нищожни, важи ли уговореният от страните лимит в случаите, когато подлежащата на заплащане болнична помощ е имала спешен характер;
3). спазен ли е уговореният механизъм за увеличаване на лимита и ако не – как се отразява това върху правото да се получи надлимитно плащане;
4) има ли надлежно взети решения за увеличаване на лимита или за закупуване на надлимитна дейност, обвързващи възложителя да плати процесните суми към настоящия момент.
Нормативната уредба на процесните отношения се съдържа както в закони, така и в подзаконови нормативни актове, а също има своята конституционна основа.
Съгласно чл. 55е ЗЗО (отм. с ДВ 48/2015 г. от 27.06.2015 г., но
действал в част от процесния период), методиката за остойностяване и за
заплащане на медицинските дейности се разработва от НЗОК и се приема от
Министерския съвет. В изпълнение на това задължение е прието ПМС
94/2014, към което препраща и договорът от 23.02.2015 г. (чл. 1, ал. 2,
т. 1). ПМС 94/2014 г. действа до 20.03.2015 г., а с ПМС 57/2015 е приета нова
методика
за заплащане, приложима към следваща част от процесния период.
Впоследствие, с изменение на чл. 55 ЗЗО, обнародвано в ДВ 48/2015, е
предвидено, че обемите,
цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ
се определят с националния рамков договор,
сключван между НЗОК и съсловната организация (т. 3а). Поради
неприемане на НРД за медицински дейности за 2016 г. на основание чл. 54, ал. 9
вр. ал. 8 ЗЗО е прието Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.,
с което се установяват правила относно обемите, цените, методиките за
остойностяване и закупуване на медицинските дейности. Съобразно дадената с чл.
4, ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.
делегация пък са приети и Правила за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗБНЗОК, вкл.
относно закупуването от изпълнителните на болнична медицинска помощ на здравни
дейности от пакета. Тези нормативни актове са определени като относими към
процесните отношения и в определение № 714/13.12.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, по
т.д. № 1298/2018 г.
С приетите с ПМС 94/2014 и ПМС 57/2015 методики за заплащане на медицинската помощ детайлно и в рамките на законовата делегация е уреден следният механизъм на отчитане и заплащане на стойността: изпълнителят отчита ежедневно по електронен път по утвърден формат оказаната помощ; отчетената в ежедневните отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност с посочване на основанието за отхвърлянето й. Заплащането се извършва след представяне на фактура и спецификация, които следва да съдържат само неотхвърлената за заплащане медицинска дейност, а стойностите по финансовоотчетните документи не следва да надвишават размера на стойностите, определени в индивидуалния договор в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК и приетите правила на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 18, чл. 21 ПМС 57/2015). За да се обезпечи спазването на бюджетните лимити, ежеседмично РЗОК е длъжна да информира изпълнителя за достигнатото изпълнение на месечните стойности. От своя страна изпълнителят е длъжен при достигане на стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализация, да формира листа на чакащите за плановите случаи, а за случаите на спешна диагностика и лечение - може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност.
Тази уредба е в синхрон с чл. 45, ал. 2 и чл. 51 ЗЗО (в приложимата за периода редакция), съгласно които НЗОК закупува медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като „медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК“. С РКС 3/2016 г. разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО е обявена за противоконституционна поради въвеждането на два пакета за заплащане на дейностите – основен и допълнителен, и неяснота относно критериите за разграничаване на двата пакета, без обаче да се отрича, че заплащането на медицинската помощ не е всеобхватно, а в рамките на определен бюджет.
Идентично е разрешението, възприето в Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. (Решението). Съгласно чл. 199 от него НЗОК закупува медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО в рамките на обемите по чл. 193 – 198 и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за 2016 г. В чл. 221 е предвидено, че съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2016 г. НС на НЗОК утвърждава за всяка РЗОК обща годишна стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за заплащане на изпълнителите на БМП, разпределена по месеци за заплащане през бюджетната 2016 г. за периодите на извършване на дейността. Директорът на РЗОК сключва договори с изпълнителите на БМП за закупуване на утвърдените за съответната РЗОК по ал. 1 обеми по видове медицински дейности в рамките на стойностите за тях (чл. 221, ал. 4). При извършени медицински дейности на стойност, надвишаваща месечната, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаването й (чл. 221, ал. 8). След анализ на отчетите на всички изпълнители директорът на РЗОК има право да вземе решение за закупуване на дейности в рамките на неусвоените стойности по ал. 7 и определените обеми и стойности по ал. 4. В случай че на ниво РЗОК не са налични средства за закупуване на допълнителни дейности, директорът на РЗОК извършва проверка на всички изпълнители и изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, мотивирано искане за корекции на стойностите по ал. 1, което управителят внася за разглеждане от НС на НЗОК. НС на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на РЗОК по реда на правилата по чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. в рамките на договорените обеми, както и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК на национално ниво, определени в ЗБНЗОК за 2016 г. При достигане или надвишаване на средствата, предвидени по съответния параграф за здравноосигурителни плащания на ЗБНЗОК за 2016 г. на национално ниво и след верификация на надвишените дейности от НС на НЗОК, средствата не се изплащат. При осигурена възможност на средства през следващите месеци и в рамките на предвидените в ЗБНЗОК за 2016 г. НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция и изплащане на потвърдените дейности, частично или напълно (чл. 221, ал. 18).
В Правилата за прилагане на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 г. (Правилата) е дадена същата детайлна уредба на правата и задълженията на изпълнителите, включително при извършване на спешни дейности над определените лимити: съгласно чл. 16, ал. 2 при отчетени случаи на стойност, надвишаваща месечния лимит, изпълнителят подава в сроковете по чл. 217, ал. 10 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаването й, като е поставено изискване в уведомлението да се посочат причините за поемане на тези от случаи, които нямат спешен характер. След анализ на отчетите на всички изпълнители директорът на РЗОК има право да вземе решение за закупуване на дейности в рамките на неусвоените стойности, като първо се разпределят средства за спешните случаи – пропорционално на стойността на отчетените случаи над месечната стойност за всички изпълнители, отчели надлимитни спешни дейности, а ако след това останат неусвоени средства – и за останалите. Аналогично въпросът е уреден и в актовете, касаещи следващите години от процесния период (ЗБНЗОК 2017, чл. 333, чл. 351, чл. 355 и сл. от НРД 2017).
Уредбата в процесните договори също е идентична с уредбата в цитираните закони и подзаконови актове и поради това ще бъде маркирана накратко: ищецът-изпълнител се задължава да оказва болнична медицинска помощ/да извършва амбулаторни процедури по посочени в договора клинични пътеки, а възложителят - да заплаща дейността след нейното отчитане при условията на подзаконовите нормативни актове и съответния НРД. Възложителят определя стойности на дейностите съобразно Правилата, приети на основание ЗБНЗОК, като дейностите се заплащат в рамките на така определените стойности. При надвишаване на стойностите за съответния месец възложителят отхвърля заплащането им, като незаплатените дейности се определят по реда на последно извършената по време дейност. Корекция на стойностите, определени по реда на Правилата и посочени в Приложение 2, се извършва с допълнителни споразумения на тримесечие. Допустимо е закупуване на надлимитни дейности, но след анализ на отчетите на всички изпълнители на болнична помощ и то в рамките на неусвоените стойности за всички изпълнители при приоритетно, но пропорционално заплащане на спешните дейности, а при остатък – и на плановите (вж .чл. 43, ал. 3 от Договор № 22-6991/25.05.2016 г., чл. 39, ал. 3 от Договор № 22-4840/23.02.2015 г. съгласно изменението с допълнително споразумение № 13/25.05.2016 г., л. 148, т. 2).
От изложената правна и договорна рамка на процесните отношения се налага изводът, че по правило НЗОК дължи заплащане на дейности, когато тяхната стойност е в рамките на определените по съответния ред лимити за периода (с изключение на изрично посочени пътеки или лица, за които не е установен лимит, но които са извън процесните случаи). Това правило има своето основание в специфичния източник на финансиране на болничната помощ за здравноосигурени лица (от бюджета на НЗОК), който освен че има пределна и то законова рамка, е част от общия финансов ресурс на държавата и поради това разходването му следва да се извършва по строго определени правила. Да се допусне обратното, би означавало да се накърнят други права на гражданите, включително и конституционно закрепени (като право на образование и на социално подпомагане).
Че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно, е прието в Решение на Конституционния съд № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. с докладчик Р..Я.– в същото е посочено, че правото по чл. 52, ал. 1 от КРБ на безплатно ползване на медицинско обслужване не е „право от класически тип … и по необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата Конституция да посочва, че здравното осигуряване и, общо казано, медицинската помощ се осъществяват по ред, определен в закон ….Законът за бюджета на Касата не отрича посочените в чл. 52, ал. 1 принципи на здравното осигуряване“ и не води до неравно третиране на гражданите.
Тъй като определянето на лимити в договора е извършено в съответствие със ЗЗО и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, то не се явява и нищожно поради противоречие със закона. На първо място, правно невъзможно е разпоредба от договора, която възпроизвежда точно и в цялост законова разпоредба от императивен порядък, да е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Не е налице нарушение и на норми, установяващи общи принципи на здравното осигуряване. В частност – не е налице противоречие между договореното от страните и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 2 ЗЗО, съгласно която здравноосигурените лица имат право да ползват определен пакет медицински дейности, тъй като този пакет е определен от законодателя именно като „гарантиран от бюджета“ на НЗОК, т.е. в рамките на приетия със закон бюджет за здравеопазване. Следователно, ако договорът е съобразен с бюджета на НЗОК, приет със закон, както и с неговите принципи на финансиране, отчитане и заплащане на дейностите, то той не би могъл да се яви противозаконен.
Не се установява нищожност на клаузите, установяващи лимит, и поради противоречие с добрите нрави – както беше посочено, тези разпоредби са съобразени с императивни законови норми и това изключва възможността да бъдат обявени за нищожни поради противоречие с морала. Отделно от това следва да се посочи, че предлаганият от ищеца модел на заплащане на всички извършени дейности от всички изпълнители също би могъл да доведе до невъзможност за оказване на медицинска помощ спрямо здравноосигурени лица тогава, когато те са потърсили помощта след изчерпване на бюджета на национално ниво. Този пример показва, че осигуряването на краен обем от платени от държавата медицински дейности не е въпрос на добри нрави (в който случай би следвало да няма никакво ограничение на бюджета за здравеопазване за сметка на всички останали бюджетни области), а е въпрос на държавна политика. Преценката за адекватността на държавната политика обаче е извън контрола, който може да осъществява съдът.
Поради изложеното съдът приема, че клаузите от договорите, с които се установяват лимити и се възпроизвеждат законови разпоредби, не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД. Ето защо следва да се отговори на въпроса за всички дейности ли важат тези лимити или отпадат за т.нар. спешни дейности.
Според настоящия състав анализът на нормативната уредба сочи безспорно, че лимитите важат и за спешните дейности, стига да не се отнася до конкретни животосъстрашаващи състояния по определени пътеки (вж. напр. чл. 38, ал. 6 от договор № 22-4840/22.05.2018 г.). Действително, изложените от ищеца съображения относно невъзможността да планира спешния прием, нито да пренасочи пациента към друго лечебно заведение, са напълно съответни на добрите нрави и съдът изцяло ги споделя. Тази гледна точка обаче е отчетена от законодателя – за да се осигури правото на гражданите на спешна медицинска помощ, за спешните случаи е предвиден облекчен режим на заявяване на искане за увеличение на лимита (без обосновка на причините), както и е определен приоритет на заплащането им пред неспешните надлимитни дейности (чл. 16, ал. 3 от Правилата). Няма обаче изключение от правилото, че те се заплащат след определена процедура на заявяване и само в рамките на общия бюджет за здравеопазване. Аргумент за това е вече разгледаната по-горе нормативна и договорна уредба. На първо място, няма пряка норма, която да разделя режима на заплащане на дейността според нейния характер – всички изброени правила важат като цяло „за извършена и отчетена дейност, попадаща в предмета на договора“. В частност, в чл. 51 ЗЗО е посочено, че „медицинската помощ“ извън обхвата на чл. 45 (пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК) и договореното в НРД не се закупува, без това да е обусловено от характера на помощта – спешен или планов. Разделен режим на заплащане не може да се извлече и по тълкувателен път. Както беше посочено, съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от Методиката за заплащане, приета с ПМС 57/2015, при достигане на съответните месечни стойности, изпълнителят формира листа на чакащите с изключение на спешните случаи, за които следва да подаде писмено заявление за увеличаване на месечната стойност. Това означава, че спешните случаи също са лимитни, но за тях е предвиден специален ред за увеличаване на лимита, докато плановите дейности са предвидени за отлагане. Допълнителен аргумент за това, че спешните дейности също могат да са надлимитни, а не без ограничен лимит, е и обстоятелството, че при надвишаване на месечните стойности се отхвърлят последните по време дейности, независимо от техния характер на спешни или на планови. Наред с това, в цитираната вече разпоредба на чл. 16, ал. 3 от Правилата е предвидено заплащане на надлимитните спешни дейности между всички изпълнители пропорционално, т.е. държавата в лицето на регулаторния орган допуска възможността не всички надлимитни спешни дейности да бъдат разплатени, щом не са налице средства за това.
В обобщение – лимитите, установени в индивидуалните договори с изпълнителя, важат за всички случаи на осъществена медицинска дейност. Ето защо следва да се отговори на въпроса, изпълнени ли са в настоящия случай предпоставките за увеличаване на лимита.
Както беше посочено, спешните надлимитни дейности подлежат на заплащане при изпълнение на две условия: те да са заявени по съответния ред и в съответните срокове, както и да е налице ресурс в рамките на бюджета на съответната РЗОК или след решение на НС на НЗОК – в рамките на бюджета на национално ниво (чл. 21, ал. 4-6 от Методиката за плащане, приета с ПМС 57/2015, чл. 17, ал. 3 от Правилата).
Първата предпоставка – заявяване в определени срокове - е от изключително значение за точното изпълнение на бюджетната рамка. То дава възможност за точно планиране на плащанията, така че да се спази изискването за пропорционално разпределяне на средствата между всички изпълнители на болнична помощ. Както е видно от разпоредбите на Глава ІІ и ІІІ от Правилата, разпределянето на стойностите по месеци за всяка РЗОК е сложен процес, който се основава на данните за преходното отчитане. Ето защо не може да се допусне извършване на плащания за надлимитни дейности, когато искането за това не е заявено своевременно и съответно не е могло да бъде предмет на нормативно установената процедура по разглеждане. Аргумент за това и обстоятелството, че взимането на решение за увеличаване на месечната стойност се предпоставя от анализ на отчетите на всички изпълнители за съответния месец (чл. 221, ал. 9 от Решението). Поради това съгласно чл. 221, ал. 8 от Решението писменото заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност следва да се направи в сроковете за отчитане (идентично е и правилото чл. 16, ал. 2 от Правилата – „при извършени и отчетени от изпълнител случаи на стойност, надвишаващи определената месечна стойност в договорите, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл. 217, ал. 10 от Решението писмено заявление“). В чл. 217, ал. 10 от Решението е предвидено, че след окончателна обработка за календарен месец в срок от седем дни след изтичане на отчетния период РЗОК изпраща месечното известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност. Анализът на тази разпоредба сочи, че искането за увеличаване на стойностите следва да бъде направено най-късно до изтичане на срока за произнасяне на РЗОК по месечния отчет. Подаването му след този срок осуетява възможността за извършване на анализ относно наличните неусвоени средства в рамките на бюджета на РЗОК, съответно на НЗОК при условията на чл. 221, ал. 15 от Решението.
В настоящия случай ищецът е заявил е отправял искания до НЗОК, но част от писмата съставляват принципни, а не конкретни искания за увеличаване на лимитите (писмо от 15.04.2015 г., от 28.07.2016 г., от 23.03.2016 г. и от 01.07.2015 г.). С писмо от 14.03.2016 г. ищецът е посочил конкретен размер на превишение за месеците януари и февруари 2016 г., както и прогноза за превишението за месец март 2016 г. с искане за актуализиране на лимита за този месец. С писмо от 15.01.2016 г. е направено искане за актуализиране на лимитите за периода януари-март 2016 г, а с писмо от 08.01.2016 г. – за периода декември 2015 г. (който месец е извън процесните) – февруари 2016 г. С писмо от 07.04.2015 г. е отправено искане за заплащане на дейността за месец март 2015 г. С писмо от 14.04.2015 г. е посочено прогнозното превишение за месец април 2015 г. Видно е, че част от исканията не удовлетворяват изискването да е посочен конкретен размер на превишението, по отношение на който да може да бъде взето решение за пропорционално или пълно заплащане, а съставляват принципно предложение за увеличение на лимита, базирано на прогнозни данни, което предложение обаче не е договорно прието чрез изменение на приложението и поради това не обвързва ответника. Друга част от исканията съдържат конкретни стойности, но са направени извън нормативно установените за това срокове (с изключение на искането за месец март 2015 г., ако се приеме, че за целия месец е приложима уредбата, въведена с ПМС 57/2015 г., в сила от 20.03.2015 г.).
Дори да се приеме, че срокът за заявяване не е решителен (макар това да би противоречало на гореизложените принципи на финансова дисциплина), не е доказана и втората нормативно установена предпоставка за заплащане на надлимитните дейности – тя е свързана с взимане на решение от РЗОК/НЗОК при условията на чл. 224, ал. 9, съответно ал. 15 от Решението, а именно – при наличие на неусвоени средства в рамките на съответния бюджет. Както беше посочено, конституционно гарантираното право на гражданите на здравеопазване (което особено важи за спешните случаи) не е неограничено, а в рамките на бюджета на НЗОК и поради това правото на заплащане на надлимитни дейности възниква, само когато те могат да бъдат покрити от съответния бюджет. В настоящия случай ищецът не е доказал, че за процесните месеци са налице неусвоени средства, които биха могли да бъдат разпределени по реда на чл. 16, ал. 3 от Правилата (съответно чл. 21, ал. 6 от Методиката, приета с ПМС 57/2015 г.), нито какъв би бил размерът на дължимото пропорционално плащане, ако такова се следва на ищеца. Доказването на тези факти е необходимо условие за уважаване на иска, тъй като ако бюджетът е недостатъчен да задоволи нуждата от здравеопазване, недостигът не би могъл да се преодолее по пътя на съдебното осъждане, тъй като това би довело до определяне на бюджетна рамка от съда вместо от законодателния орган.
Липсата на надлежно взето решение за заплащане на надлимитната дейност от РЗОК/НЗОК не може да се замести и от соченото от ищеца признание за дължимостта на процесните суми съгласно писма от 30.01.2020 г. (л. 351-352, т. ІІ), тъй като съгласно заключението на приетата ССчЕ стойностите, признати като дължими в тези писма не са част от процесните вземания.
Не е налице и нормативно или договорно установена възможност за пряко пренасочване на средствата според избора на здравноосигуреното лице. Системата на заплащане на болничната помощ не е изградена на принципа, че средствата следват здравноосигуреното лице, а на принципа на солидарността, който изключва прякото плащане на всички извършени от изпълнителя дейности независимо от тяхната стойност.
Поради изложените мотиви съдът счита, че следва да отхвърли иска.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до правен извод за липса на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане за лихва следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МБАЛ за Ж.З.- Н.“ ООД, ЕИК *******срещу Национална здравноосигурителна каса, ЕИК*******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 113 194,80 лв., представляваща стойност на извършени и отчетени надлимитни дейности и процедури по Договор № 22-4840/23.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, Договор № 22-6991/25.05.2016 г. за извършване на амбулаторни процедури, и Договор № 22-4840/22.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки съгласно фактури. №№ 308/2016, 309/2016, 366/2016, 367/2016, 515/2018, 601/2019 и 602/2019, и на сумата от 31 860,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа по всяка фактура до 10.06.2019 г.
ОСЪЖДА „МБАЛ за Ж.З.- Н.“ ООД, ЕИК *******да заплати на Национална здравноосигурителна каса, ЕИК*******, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: