РЕШЕНИЕ
гр.София,
27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 478 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.К.К. *** е
предявил срещу П. на Р Б. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000лв. ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноските по
производството.
Ищецът твърди, че през
2002г. срещу него било образувано досъдебно производство по пр.пр.№
48 396/2002г. на СРП и сл.д.№ 953/2002г. на 4 ТО ССлС и бил привлечен за
обвиняем за извършено престъпление по чл.311 ал.1 пр. от НК. С решение от
19.02.2010г. по НОХД № 546/2009г. на ВКС, бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Сочи, че по време на продължилото 8 години наказателно производство той
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в повдигане на обвинение,
задържане под стража, притеснение, страх и унижение от тези действия. Бил
злепоставен пред обществото, съседи, колеги, с които работил и съжителствал
години наред. Наложило се да спре дейността си като нотариус по свое заявление
до НК, тъй като се чувствал депресиран и затормозен да работи. Сочи, като най-тежка
последица от незаконосъобразните действия на ответника, влошаването на
здравословното му състояние - високо кръвно налагане, исхемична болест, в
резултат на което бил освидетелстван от ТЕЛК с 74% трайна неработоспособност.
Твърди, че неимуществените вреди претърпял в резултат на следните
незаконосъборазни действия на ответника – повдигнато му било обвинение без да
има събрани доказателства за извършено престъпление, лоша организация на
досъдебното производство, липса на съществени елементи от състава на
престъплението, обвиненията били неправилно формулирани.
Ответникът
П.та на РБ. оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за твърдените от ищеца
вреди, получени в резултат на воденото срещу него наказателно производство,
както и че няма данни срещу ищеца да е взета най-тежката мярка за неотклонение.
Сочи, че досъдебното производство е приключило в разумни срокове, а забавянето
е станало на съдебната фаза. Напомня, че срещу ищеца са водени повече от 20
НОХД през инкриминирания период, като ищецът не е успял да разграничи вредите
по настоящото дело от вредите по другите дела. Моли съда да отхвърли иска.
Алтернативно , в случай че съдът го намери за основателен, да приеме същия за
прекалено завишен.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, вкл. и материалите по НОХД № 173/06г. на СРС
и приложените към него преписки по
въззивни и касационни производства, установи следното:
На
26.05.2003г. с постановление на прокурор при СРП срещу ищеца е започнато
полицейско производството за престъпление по чл.310 ал.1 във вр. с чл.308 ал.1
от НК по пр.пр.48396/02 на СРП. В последствие полицейското производство е
преобразувано в предварително производство. Извършените процесуално-следствени
действия обуславят промяна на повдигнатото на ищеца обвинение. С постановление
от 22.02.2006г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.311 ал.1
пр.1 от НК за това, че на 7.10.2002г. в
гр.София, в качеството си на длъжностно лице /нотариус/, в кръга на службата си
е съставил официален документ –договор за покупко-продажба на МПС, положил подписа си и и поставил печата си на
нотариус върху гърба на договор за покупко-продажба на МПС от 4.10.2002г.,
заверено в общия нотариален регистър под № 16951/7.10.2002г., в което
удостоверил неверни обстоятелства /подписите на двете страни по договора са
положени преди нотариалната заверка/ с цел да бъде използван този документ от
Асен Златков като доказателство за тези обстоятелства – да му се прехвърли
собствеността на този автомобил. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. По време на досъдебното производство ищецът е
бил в затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за друго
деяние.
Обвинителният
акт е внесен в съда на 2.05.2006г. Образувано е НОХД № 6173/2006г. по описа на
СРС, което е приключило с присъда на 25.06.2007г. Ищецът признат за виновен по
повдигнатото му документно престъпление. Наложено му е съответно наказание. При
въззивното обжалване на присъдата, последната е отменена от СГС и ищецът е
признат за невиновен. Касационната инстанция отменя решението на СГС и връща
делото за ново разглеждане. При новото разглеждане СГС отново постановява
оправдателна присъда, която окончателно е потвърдена от ВКС с решение на
19.02.2010г.
Срещу
ищеца за периода 2002-2010г. е имало образувани 33 досъдебни производства, от
които три са прекратени. Всички те са за деяния, представляващи документни
престъпления. До края на 2010г. 30 от тези досъдебни производства не са били
приключени.
Ищецът
е многократно осъждан, все за престъпления по чл.311 от НК и все в качеството
му на длъжностно лице, нотариус. По отношение на него има постановени 18
присъди. Деянията са извършени в периода 2000-2004г. Първата присъда е влязла в
сила на 13.04.2006г., последната през 2011г. Бил е и многократно задържан под
стража по други преписки. Според представената от П.та справка ищецът е бил
задържан на територията на ОС „ИН“ София или на територията на Затвора София,
както следва:
-
Задържан
от 8.11.2004г. до 11.11.2004г. по ЗМ № 5431/04г. на СДВР;
-
Задържан
от 31.03.2005г. до 08.04.2005г. по ЗМ №
121/05г. на СДВР;
-
Задържан от 21.06.2005г. до 24.06.2005г. по
сл.д.№ 465/05г. на СтСлС;
-
Задържан от 28.06.2005г. до 1.07.2005г. по
сл.д.№ 467/05г. на СтСлС;
-
Задържан от 11.11.2005г. до 14.11.2005г. по
сл.д.№ 120/05г. на СтСлС;
-
Задържан от 28.11.2005г. до 1.12.2005г. по
сл.д.№ 234/05г. на СтСлС;
-
Задържан от 6.12.2005г. до 21.12.2005г. ,
когато е приведен в затвора , по сл.д.№ 120/05г. на СтСлС. Освободен е на
8.02.2006г., когато мярката за неотклонение е изменена в по-лека;
-
Задържан от 23.02.2006г. до 26.02.2006г. по ЗМ
50155/03г. на СДВР;
-
Задържан от 09.06.2009г. до 12.06.2009г. по ЗМ
№ 5128/07г. на СДВР.
Във
връзка с твърденията на ищеца, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е получил влошаване на здравословното състояние е назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът
страда от високо кръвно налягане и депресия. Исхемична болест на сърцето
фигурира като диагноза в ЕР на ТЕЛК от 2006г., но през 2013г. диагнозата е
елиминирана в ЕР на ТЕЛК. Артериалната хипертония е с давност от 1993-94г.
Исхемичната болест на сърцето е документирана през 2004г., но не е надлежно
доказана. Депресията датира от 29.06.2006г. Според вещото лице тези заболявания
са от общ характер и нямат причинно-следствена връзка между тях и стреса,
предизвикан от досъдебното производство. Все пак продължителността на
наказателното производство от 8 години може да утежни здравословното и психично
състояние на ищеца. Вещото лице е категорично, че няма причинна връзка между
преживения хроничен стрес от продължилото с години наказателно производство и
заболяванията на ищеца. В момента ищецът се нуждае от постоянно лечение и
наблюдение от кардиолог, пулмолог и психиатър.
Разпитаният
по делото св.Х. познава ищеца от 2000г., а от 2005г. живее съвместно с него.
Твърди, че процесното дело е едно от първите дела, които са били заведени срещу
ищеца. Стресът за него бил голям, нямал желание да излиза, вече бил изоставен
от приятелите си, имал чести хипертонични кризи, които довели до исхемична
болест. Това наложило често да влиза в болница, освидетелстван бил със 74%
инвалидност от ТЕЛК. Свидетелката установява, че срещу ищеца са водени около 40
дела, от които 36 са оправдателни. Здравословното му състояние и сега не се е
подобрило. Продължава да е в стрес и депресия.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.І т.3 пр.1
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради
незаконно обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано..
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.та и съда от незаконно
обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Ищецът е привлечен като
обвиняем в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 от НК по
наказателно производство, което приключило с оправдателна присъда. Това е основание да бъде ангажирана обективната
отговорност на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за неправомерни действия на органите на държавното
обвинение по отношение на ищеца, изразяващи се в неоснователно образуване на
наказателно производство против него и незаконосъобразно поддържане на
обвинението против него. Отговорността възниква в
случай на претърпени от ищеца вреди. Тези вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.
Съдът приема, че всяко лице, срещу
когото е образувано наказателно производство търпи вреди – емоционални,
психически и имуществени, но вредите, които са специфични и които са в повече
от нормално претърпяното следва да бъдат установени /така и решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Събраните
доказателства не установяват по един категоричен начин, че ищецът е влошил здравето
си или загубил приятелите си, опетнил името си вследствие на заведеното срещу
него наказателно производство. По същото
време срещу него са били заведени 29 други наказателни производства. По някои
от тях е имал взета мярка за неотклонение задържане под стража. Не са ангажирани доказателства как именно настоящото производство се е
отразило върху душевния мир на ищеца, честта, достойнството и професионалното
му развитие. Събраните гласни доказателства установяват, че ищецът преживял
по-тежко това делото, защото е било едно от първите водени срещу него
наказателни производства. От друга страна не се установи влошаването на
здравословното състояние на ищеца да се дължи на дискомфорта, който е имал по
време на воденото срещу него наказателно производство по това дело. Не му е
била взета тежка мярка за неотклонение, а най-леката предвидена в НПК -
„подписка“, Паралелно с настоящото наказателно производство срещу ищеца са
водени и други такива, по някои от които той е бил задържан под стража. Осемнадесет
от тях са приключили с влязла в сила осъдителна присъда. Съдът не възприема
твърдението на ищеца, че поради настоящото производство той спрял дейността си
като нотариус. Доказателства във връзка с това твърдение не са ангажирани. Ищецът
е спрял дейността си на 13.02.2006г. по свой почин, а считано от 13.04.2006г. е
бил лишен от право да заема длъжността нотариус за срок от 1 година /влязла в
сила присъда по НОХД № 5514/2002г. на СРС/. Отделно, ищецът е бил лишен от право
да заема длъжността нотариус по още няколко, приключили с осъдителни присъди,
наказателни производства. Следва обаче да се отчете значителната
продължителност на наказателното производство – 6 години и 9 месеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/,
съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и
конкретните данни по делото. Съобразявайки тежестта на повдигнатото на ищеца
обвинение за документно престъпление, сочещо на висока обществена опасност на
деянието и дееца – нотариус, длъжностно лице, на когото държавата е възложила
да осъществява публични функции като извършва предвидените в закона нотариални
действия, продължителността на наказателното производство – от 26.05.2003г., когато
срещу него е започнато полицейско производство до 19.02.2010г.., когато е
окончателно оправдан, мярката за неотклонение, която е била взета по отношение
на ищеца, нейния вид и продължителност –
подписка , която не се е отразила на неговото благосъстояние или начин на
живот, ниският интензитет на извършените спрямо него следствени действия /вж.
материалите по сл.д.№ 953/03г. на ССлС, 4 съдебни заседания пред първоинстанционния
съд, 4 съдебни заседания общо пред въззивната инстанция и 2 съдебни заседания
пред ВКС/ , ефектът на всички тези действия върху ищеца, които обаче не могат
да се разглеждат изолирано от останалите
паралелно водени срещу него наказателни производства. Съдът
намира, че отговорността на ответника за репарация на действително претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да бъде ангажирана в размер от 1500 лв.
При определяне на този размер на дължимо обезщетение съдът съобрази както горепосоченото,
така и данните за личността и социалния статус на ищеца, икономическата
обстановка в страната. По изложените съображения искът за разликата до
претендирания размер от 40 000 лв. е недоказан по основание, поради което
следва да бъде отхвърлен.
За забавено
плащане на така определеното обезщетение П.та на РБ. следва да заплати
обезщетение, равняващо се на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 13.01.2015г. /както е поискано, и доклада на съда е в същия
смисъл/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78 от ГПК съразмерно на уважената претенция ответникът следва да заплати на ищеца
разноски пред тази инстанция в размер на 65 лв. адвокатско възнаграждение и 10
лв. държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.та на Р Б. да заплати на С.К.К.,
ЕГН ********** *** на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от 13.01.2015г. до
окончателното й изпращане, като тези неимуществени вреди са настъпили
вследствие на незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по
пр.пр.48396/2002г. по описа на Софийска районна П. и сл.д.№ 953/2003г. на 4ТО на
Столична следствена служба, за което оправдан
по НОХД № 6173/2006г. на Софийски районен съд , както и сумата 75лв. разноски
по делото пред тази инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 40000лв. като недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: