№ 1237
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330202374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Нигал 7 ЕООД, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. Петър Стоев № 66 против Наказателно
постановление № 18/10.03.2021 г., издадено от Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за
нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за храните на основание чл.128, ал.2 вр.
ал.1 т.1 и чл.135 от Закона за храните е наложена „имуществена санкция” в
размер на 12 000 лв. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника му адв. .....
от АК-Пловдив, с което жалбоподателят поддържа жалбата по направените в
нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
гл.юриск..... който изразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
1
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 19.01.2021 г. на обект: Склад за съхранение
и реализация на хранителни продукти, находящ се на адрес с.Брани поле,
общ.Родопи, УПИ 020308, стопанисван от Нигал 7 ЕООД в присъствието на
управителя на дружеството и съвместно със служители на „Икономическа
полиция” при ОД на МВР Пловдив и служители на ОДБХ –Пловдив било
установено наличие на краве сирене „Китка” с партиден № L 050420, най-
добро до 04.01.2021 г., 72 бр. кутии по 8 г, произведено от „Млечна
промишленост Маноя” ООД, гр.Велико Търново, BG 0212048 ЕО с изтекъл
срок на годност съгласно етикетировката на продукта и търговски документ
№ 1001345/12.07.2020 г., което представлява реална опасност за здравето на
неограничен брой потребители.
В хода на проверката било констатирано също, че нарушението е
извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание за същото по
вид нарушение.
Въз основа на констатациите от проверката бил съставен АУАН
0000085/26.01.2021 г., а въз основа на него и издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Хр. К. К., констативен
протокол №0001749/19.01.2021 г., разпореждане за забрана №
0012690/19.01.2021 г., разпореждане за насочване на храни
№0002911/26.01.2021 г., протокол от изпитване 2100407/01.02.2021 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосътавителят Х.К.
2
потвърди направените в съставения от него акт констатации.
Показанията на свидетеля са в пълно съответствие с приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства констативен
протокол №0001749/19.01.2021 г., разпореждане за забрана №
0012690/19.01.2021 г., разпореждане за насочване на храни
№0002911/26.01.2021 г., протокол от изпитване 2100407/01.02.2021 г.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
прие, че жалбоподателят на процесната дата и място е съхранявал в склад за
съхранение и реализация хранителните продукти, продукти от описания вид и
количство с изтекъл срок на годност.
Налице е правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за храните.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
издаване на наказателно постановление съдът констатира, че същите са
съставени от компетентни лица.
Спазени са сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
По отношение на възражението, че в тях не са посочени
доказателствата, въз основа на които са съставени актът и наказателното
постановление, тези възражения са несподеляеми от настоящата инстанция.
Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени писмените
доказателства, съставени в хода на проверката - констативен протокол
№0001749/19.01.2021 г., разпореждане за забрана № 0012690/19.01.2021 г.,
разпореждане за насочване на храни №0002911/26.01.2021 г., протокол от
изпитване 2100407/01.02.2021 г., удостоверяващи проведената проверка и
направените констатации.
Не се споделя и възражението, че нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган са посочили въз основа на кои критерии
са приели, че храната е била негодна. Видно от словесното описание на
3
нарушението е, че храната е била с изтекъл срок на годност, поради което е
прието, че е опасна за здравето на хората. За да е нарушена разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Закона за храните, следва храната да не отговаря поне на едно от
изискванията, предвидени в посочената разпоредба, а именно да е негодна за
консумация от хора по отношение на нейните физични, химични,
радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве. Като е установил, че храната е с
изтекъл срок на годност, актосъставителят е приел, че храната е опасна за
човешкото здраве, поради което и не отговаря на въведените законови
изисквания в чл.4, ал. 1 от Закона за храните. Срокът за годност е един от
критериите дали храната не е опасна за човешкото здраве. По тези
съображения няма необходимост наказващият орган да въвежда критериите,
въз основа на които приема, че храната е негодна, тъй като такова
обстоятелство не се и твърди в обжалваното наказателно постановление,
напротив, твърди се, че храната е опасна за човешкото здраве.
Не се споделя оплакването, че при описание на нарушението както
актосъставителят, а впоследствие и административнонаказващият орган не са
посочили, че санкционираното дружество има качеството на бизнес оператор.
Понятието бизнес оператор е общо понятие, поради което и не е необходимо
същото изрично да бъде въвеждано при описание на нарушението. То се
съдържа на различни места в Закона за храните / чл.9, чл.10 и др. /. Именно
защото е общо понятие, съществуват различни по вид бизнес оператори,
осъществяващи различни функции. Като въведено в закона общо понятие
същото не представлява квалифициращ признак, особено качество на субекта,
поради което и непосочването на качеството на бизнес оператор, не
представлява нарушение при описание на нарушението от категорията на
съществените. По отношение на всички бизнес оператори за нарушение на
чл.4, ал.1 от Закона за храните е приложима една и съща санкционна норма.
Оплакването, изложено в жалбата, както и в писменото становище към
нея, че както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено повторно, като не било посочено, с кое наказателно
постановление е бил наказан за същото по вид нарушение жалбоподателят,
следва да бъде отхвърлено също като неоснователно. В акта е посочено, че
нарушението е извършено повторно. В НП е допълнено, че нарушението е
4
извършено повторно, след като жалбоподателят е бил наказан в едногодишен
срок за същото по вид нарушение. Този факт се доказа в хода на съдебното
следствие, като по искане на съда беше представено наказателното
постановление, с което жалбоподателят е бил санкциониран за същото по вид
нарушение макар и по отменения вече Закон за храните. Видно от
приложеното и прието по делото като писмено доказателство заверено копие
на НП 44/07.04.2020 г. жалбоподателят е бил санкциониран за съхранение на
същите по вид стоки с изтекъл срок на годност. Обстоятелството, че
нарушението е извършено повторно, е въведено в наказателното
постановление, то не се съдържа само в диспозицията на цитираната
санкционна разпоредба чл.135 от Закона за храните, посочена в
наказателното постановление, като основание за налагане на наказание, а и в
словесното описание на нарушението, поради което и непосочването на
номера на наказателното постановление от страна на
административнонаказващия орган не може да бъде преценено като
нарушение от категорията на съществените.
Налице е правилно приложение на съответната на нарушението
санкционна разпоредба. Съгласно чл.128, ал.1 т.1 от Закона за храните налага
се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: 1. наруши разпоредбата на
чл. 4, ал. 1. Съгласно чл.128, ал.2 от Закона за храните на бизнес оператор,
който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция
в размер от 4000 до 6000 лв. Съгласно чл.135 от Закона за храните,когато
лице извърши нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни
актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, издадено за същото по вид нарушение, глобата
или имуществената санкция е в троен размер. В случая наложената на
жалбоподателя санкция е в размер на 12 000 лв., което отговаря на
изискванията на цитираната разпоредба, поради което е правилно и
справедливо определена.
Настоящият случай не разкрива белезите на маловажен.
Жалбоподателят е санкциониран за съхранение на хранителни стоки с
изтекъл срок в големи количества, което сочи за висока степен на обществена
опасност на осъщественото от него деяние, като по този начин са били
5
поставени на сериозна опасност живота и здравето на неограничен кръг от
хора.
С оглед изложеното наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото
разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид
факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18/10.03.2021 г.,
издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с
което на Нигал 7 ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
Петър Стоев № 66, ЕИК ********* за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за
храните на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1 т.1 и чл.135 от Закона за храните е
наложена „имуществена санкция” в размер на 12 000 лв.
ОСЪЖДА Нигал 7 ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул. Петър Стоев № 66, ЕИК ********* да заплати на Българска агенция по
безопасност на храните сумата от 80 лв., представляващи присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
6
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7