РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1523
Гр. Пловдив, 13 август 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д.
Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм.
дело № 3271 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на ЕТ“Г. М.“, ЕИК *********, чрез Г. Н. М., ЕГН **********,***, срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г. за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ.
Твърди се незаконосъобразност на
оспореното УП поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила, немотивираност. Сочи се също, че УП е издадено от
некомпетентен орган и не съответства на целта на закона.
В крайна сметка се иска отмяната на УП за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. за кампания
2016 г. за отказани суми от
36 921.61 лева по направление
„Биологично растениевъдство“ и за сумата от
2 312,46 лева по направление „Поддържане на местообитанията на
защитените видове в обработваемите земи, разположение в орнитологични
важни места“ поради констатирани несъответствия.
Конкретни доводи в подкрепа на заявените
твърдения в жалбата не се сочат.
В първото по делото съдебно заседание
(протокол от о.с.з., проведено на 18.12.2019 г. на л.170) се излагат уточняващи
доводи по твърденията в жалбата, а именно, че
и по предходно заявление за 2015 г. по картите на ДФЗ и по заявлението
за 2016 г. парцелите са едни и същи само са с различни номера, съответно
неправилно за следващата година е отказана финансово подпомагане.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата ––
заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител
юрисконсулт М., оспорва предявената
жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представя
се писмено становище.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства (представената административна преписка - допуснатата от съда СТЕ
е заличена поради невнасяне на депозит за ВЛ от страна на жалбоподателя),
намери за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предмет на процесното
оспорване е УП за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за
кампания 2016 г. изх.№ 02-160-2600/2443 от 6.8.2019 г.
Жалбоподателят е подал за
кампания 2016 заявление с УИН 16/230616/69594 по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г., с направления „Биологично растениевъдство"
и „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи,
разположени в орнитологични важни места“ и
кандидатства за четвърта поредна година с двете направления от мярката.
По направление „Биологично
растениевъдство“ е заявил 37 парцела с обща площ 59.82ха, от които 5 парцела с
площ 51.63ха и код на дейност АП 07 - за биологично растениевъдство в преход -
за полски култури, включително фуражни и 32 парцела с площ 8.19ха и код на дейност АП 08 -
за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза, съгласно Приложение №1 „б" от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“.
По направление „Поддържане на
местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ е заявил 17 парцела с обща площ
от 130 ха и код на дейност АП 18.2 - за засяване и отглеждане на есенни
зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 %
от заявените по дейността площи, съгласно Приложение №1 „б" от Наредба №11
от 06.04.2009г.
Съгласно разпоредбите на
програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. преходният период за
преминаване към биологично производство е задължителен етап като същия в
България е регламентиран в Наредба №1 от 07.02.2013г. за прилагане на правилата
на биологично производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането. Съгласно чл. 24 от същата наредба и писмо вх.
№01-0400/505 от 12.04.2017г. от Министерството на земеделието, храните и горите
с предоставен списък с номенклатура с кодовете на култури с минимални периоди
на преход, преходния период за отглеждане на култури - „винени лозя", „десертни
лозя", „ябълки" - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза е 3 (три)
години, а за култура „люцерна" - 2/две/ години, при спазване на
разпоредбите на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008г.
В резултат на извършените административни проверки по
направление „Биологично растениевъдство“ е установено, че е изтекъл минималният
период на преход за заявените за подпомагане парцели с код на дейност АП 07 и
АП 08, които се явяват четвърта година в преход от поетия петгодишен
ангажимент. За тези парцели кандидатът е поел ангажимент през кампания 2013,
като декларираните култури са с период на преход от 3 /три/ години за култура
„винени лозя“, „десертни лозя“, „ябълки“- трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза и 2 /две/ години за култура „люцерна“.
В резултат на извършените административни проверки по
направление „Биологично растениевъдство“ е установено, че са изтекли
минималните периоди на преход за заявените за подпомагане парцели с код на
дейности АП 07 и АП 08 и заявени култури, които се явяват четвърта година в
преход от поетия петгодишен ангажимент.
Предвид тези си констатации (същите обаче са изложени подробно
едва в писмената защита на юрисконсулт М. и не се съдържат в самото оспорено УП)
и с оглед разпоредбите на чл.13 , ал.3 от Наредба №11 от 06.04.2015г. и
съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания
2016, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017г. на Министъра на
земеделието и храните след изтичане на минималните периоди на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането и контрола, е направен и процесният
отказ да се предостави финансово подпомагане за площите, животните и пчелните
семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия
за подпомагане.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок – установява се от датата на връчване на административния акт –
03.10.2019г. (известие за доставяне на л.9) и датата на изпращане на жалбата –
04.10.2019г. (известие за доставяне на л.174) и от лице, притежаващо правен
интерес от процесното оспорване, тъй като УП го
засяга неблагоприятно, против подлежащ на оспорване ИАА.
Разгледанa по същество, същата
е основателна по следните съображения:
На първо място неоснователно е бланкетното
възражение за нищожност на оспореното УП.
Процесното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, "Разплащателна
агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. А
съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. С разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в приложимата й редакция - ДВ, бр.2 от 2018 г.), е
въведена възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Така според разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФЗ изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява
или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности.
На лист 4 по делото е приложена Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на П.Д.С.– заместник
изпълнителен директор на ДФЗ са делегирани правомощия да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. на МЗХ. Ето защо
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия.
Съдът намира, че УП е постановено в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно тази правна
норма административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Фактическите и правни основания за
издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви
на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от
съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал
крайния си извод да откаже финансово подпомагане с данните в колона 7 –
неспазване на базови и други изисквания от таблицата на страница 3 по първото
направление и на стр.4 по второто направление от уведомителното писмо. Тези
данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони,
цитирани по-горе, по съществото си представляват мотивите за постановяване на
отказа.
В конкретния случай административният
орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно
раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по
мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика
за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по м. 214 Агроекологични плащания",
утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г., която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази методика
касае намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка
214 от ПРСР 2007 - 2013 г., като в т. 1 са посочени общите условия, според
които при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се
прилага към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за
конкретни дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано
неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита
неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази
площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като
площ, за която земеделския стопанин не е спазил ангажимент, свързан с
предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер
на площта. Отделно в т. 2 са определени специфични условия, като за дейностите
по направление "Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът
на финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената
площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато:
биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената
дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че
даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на
контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за
подпомагане.
Видно е, че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания,
на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели и
това следва от изричния текст на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., в който са посочени
базовите изисквания по чл. 26, ал. 1, т. 2.
В настоящия случай макар данните от
таблиците на стр. 3 и стр. 4 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови
изисквания, нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в
административния акт, както и в административната преписка се посочват кои
точно от базовите изисквания не са спазени от кандидата.
Такива изводи са изведени и обосновани
едва с представената писмена защита на юрисконсулт М., но същите не могат да
бъдат зачетени като мотиви на процесното УП. Съгласно
константната съдебна практика мотивите за издаването на ИАА няма пречка да се
съдържат в актове, издадени в хода на административното производство, но тези
актове трябва да предхождат крайния ИАА, който завършва производството и който
подлежи на оспорване. В процесния случай едва с представената
писмена защита в настоящото съдебно производство се излагат мотивите, довели до
постановяване на процесния отказ.
Отделно в УП са изложени съображения, че в
съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори
абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по м. 214 "Агроекологични
плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от
министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на
преход към биологично производство, съгласно чл. 36 и чл. 38 от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното
производство, етикирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане за
площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване
към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се
изключва от избираемия за подпомагане.
Като неспазено конкретно в УП е посочено
изискването на чл. 13, ал. 3 от наредба № 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007
- 2013 г. установено, чрез извършването на административна проверка. Според
цитираната разпоредба, агроекологичните плащания за
периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологичното производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно
биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикирането и контрола ( EO, L 250 от 18.09.2008 г.)
Декларативното посочване от страна на административния орган на разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. в оспореното уведомително писмо, без да са посочени конкретни фактически
съображения, относно постановения отказ, го прави материално незаконосъобразен.
Освен това, следва да се отбележи, че
Методиката, на която се е позовал административния орган, има характер на
подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на
нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е
издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само
ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези
императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е
прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната
година - 2016 г.
В оспореното уведомително писмо е налице
пълно несъответствие между посочените фактически и правни основания. В
уведомителното писмо е посочено като фактическо основание за постановения отказ
"неспазване на базови изисквания", а посоченото от административния
орган правно основание е относимо към изискванията за
управление на земеделското стопанство – надвишаване на минималните периоди на
преход за заявените за подпомагане парцели. Това обуславя и материална
незаконосъобразност на административния акт.
Липсата на ясно и точно посочени
фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на
засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира
конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и
проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения
акт.
Следва изрично да се посочи, че така
изложените съображения касаят и двете направления.
По направление „Поддържане на местообитанията
на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични
важни места“, за да се постанови процесния отказ
отново бланкетно е посочена и т.V „Намаления при неспазване на базови изисквания за
дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методиката за намаляване и
отказване на агроекологични плащания, утвърдена на
основание чл.16 от наредба № 11 от 06.04.2009 г. със Заповед № РД 09-243 от
17.03.2017 г., издадена от Министъра на замеделието и
храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквани,
че не следва да се извършва плащане за
2016 г . Площта на парцелите не се счита
за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не
е спазил някои от ангажиментите, свързани с представянето на финансовата помощ,
различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. И по това
направление не е конкретизирано какви точно базови изисквания не са спазени, за
да се стигне до процесния отказ поради което,
настоящият състав, по изложените по – горе мотиви, счита за основателна жалбата
и в тази ѝ част.
Следва да се отбележи, че в колона 7 за
това направление е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена проверка на
място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция и че в контролния
лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени
изисквания, като за резултатите от
проверката на място и за изискванията, които не са били спазени, кандидатът е
уведомен с уведомително писмо. По делото обаче като част от административната
преписка не са представени нито контролния лист от извършената проверка, нито
така посоченото уведомително писмо макар и още с разпореждането за насрочване
на делото съдът да е дал указания по разпределението на доказателствената
тежест. При това положение, съдът не може да извлече мотивите за отказа за
финансово подпомагане от тези предхождащи процесното
УП актове. Непредставянето им от ответната страна при изрично указаната ѝ
доказателствена тежест налага единствения възможен
извод за липса на мотиви и към това основание за отказа за финансово
подпомагане.
Предвид изложеното съдът приема, че
Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/2443 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., с което на ЕТ
„Г.М.“ е отказана финансова помощ за кампания 2016 г. по мярка 214 „АЕП“,
направление „Биологично растениевъдство“ и по направление „Поддържане на местообитанията
на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични
важни места“, е незаконосъобразно - издадено е от
компетентен административен орган, но е постановено при правилно приложение на
материалния закон, и следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се следват
сторените по делото разноски, които се констатираха да са в размер на 50 лева
заплатена ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с
изх. № 02-160-2600/2443 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г., с което на ЕТ „Г. М.“ е отказана финансова
помощ за кампания 2016 г. по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично
растениевъдство“ и по направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в
обработваеми земи, разположени в орнитологични важни
места“.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на ЕТ“Г. М.“, ЕИК *********, чрез Г. Н. М., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: