№ 13221
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110101086 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г. Р. за следните суми:
по договор от 12.10.2018 г. за доставка на телевизия до адрес: Т., ул. „В.
Л.“ № **:
– 11,20 лева – цена на доставена телевизия за периода от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане;
– 3,31 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 17.12.2020 г. до 06.11.2023 г.;
– 100 лева – неустойка в размер на цена на невърнато оборудване –
цифров телевизионен приемник, която се дължи при прекратяване на договора
през януари 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
и
– 28,83 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода от 02.01.2021 г. до 06.11.2023 г.;
– 13,72 лева – неустойка за разходите за събиране на задължения,
начислена за периода от 23.01.2021 г. до 22.02.2022 г.;
– 3,67 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 19.03.2021 г. до 06.11.2023 г.;
– 2 лева – неустойка за разходите за „обработка на просрочени
задължения“, начислена през декември 2020 г., и
– 0,58 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 20.12.2020 г. до 06.11.2023 г.;
по договор от 21.05.2019 г. за мобилни комуникационни услуги към
1
номер **********:
– 66,58 лева – цена на доставени телекомуникационни услуги за периода
от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане;
– 18,26 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода от 17.12.2020 г. до 06.11.2023 г.;
– 9,16 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни вноски без
ДДС, която се дължи при прекратяване на договора през март 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане;
– 2,34 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 30.04.2021 г. до 06.11.2023 г.;
– 2,44 лева – неустойка в размер на отстъпката от месечните такси за
периода на договора, която се дължи при прекратяване на договора през март
2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, и
– 0,62 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 30.04.2021 г. до 06.11.2023 г., и
по договор от 17.10.2022 г. за доставка на интернет до адрес: Т., ул. „В.
Л.“ № **:
– 4,79 лева – цена на доставен интернет за периода от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, и
– 1,41 лева – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума за периода от 17.12.2020 г. до 06.11.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите
по договора, уреждащи неустойки.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата в договор с
потребител, която урежда във вреда на потребителя тежести, които са в
противоречие с изискванията за добросъвестност в оборота и справедливост,
като в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е конкретизирано, че такива са и клаузите,
уреждащи прекомерни неустойки при неизпълнение от страна на потребителя.
Същевременно едно от условията на справедливостта – еднаквото положение
на страните при подобни обстоятелства, може да се изведе от правилото на чл.
143, ал. 2, т. 4 ЗЗП, което забранява търговец да си урежда право да задържи
платени от потребител суми при отказ последният да изпълни договора, ако не
2
предвижда възможност и при неизпълнение на договора от търговеца
потребителят да получи същото обезщетение. Доколкото съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЗП неравноправността се преценява с оглед на всички обстоятелства по
договора и видът на предоставяната услуга, като намира, че в случая става
въпрос за предоставяне на телекомуникационни услуги – част от средствата,
чрез които хората обменят информация, а в днешно време и подреждат личния
или професионалния си живот, съдът намира, че не е обосновано в
договорите, посочени по-горе, да се урежда отговорност за неустойка само в
случай, че договорът бъде развален по причина, за която потребителят
отговаря, без такава неустойка да е уредена и за случаи на разваляне на
договора поради неизпълнение от страна на търговеца. Поради това не следва
да се дължи никоя от посочените в договорите неустойки, тъй като е
асиметрично уговорена – дължи се само от потребителя при нарушение на
неговите задължения, но не и от търговеца.
Що се отнася до неустойките, които се начисляват вместо отстъпка,
която е ползвана от цена на устройство, макар за тях по принцип да няма
пречка да се начисляват, доколкото представляват отнемане на икономическо
предимство, но доколкото въпросите за неравноправния характер на клаузите
в договор с потребител са уредени от правото на Европейския съюз, в
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 95 от Решение от 21 април 2016
г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, е възприето, че за целите на
преценка на неравноправност всички неустойки, които се начисляват за един
вид договорно неизпълнение, следва да се преценяват не поотделно, а в
цялост – като единна санкция, и тежестта им да се оценява така. Поради това
следва да се отхвърли заявлението и за неустойките, които се равняват на
отстъпката в получените от потребителя мобилни телефони и други
устройства.
Гореизложеното не се отнася до т.нар. „неустойка“, равна на цената на
невърнато от потребителя оборудване – това не е неустойка в смисъла на
санкционна последица, а овъзмездяване на стойността на онази вещ, която
потребителят си запазва, макар да е била собственост на заявителя.
Не следва да се издава заповед и за таксите, които заявителят иска да
събира от потребителя, за разходите, които прави за уведомяването му, че
договорът е прекратен, и за „разходи за събиране“ на задълженията тъй като
същите не са установени по размер в представените по делото документи,
поради което същите се явяват търсени в изпълнение на вероятно
неравноправна клауза – такава, която позволява на заявителя сам да определи
колко да събира за уведомяването, тъй като не е посочен ясен размер на
задължението в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 10 – 11 ЗЗП, а заявителят се
позовава на чл. 27 от общите си условия, който му дава право да събира
„разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми“, които не са
уточнени по размер, а съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т.
41 – 45 от Решение от 03.10.2019 г. по дело C-621/17 Kiss и CIB Bank, ако не се
посочи точен размер на разходите и видовете услуги, които ще се ползват за
това, клаузи, които предвиждат подобни задължения за потребителя, са
евентуално неравноправни. Макар и таксата от 2 лева да е уговорена отделно
3
и във фиксиран размер, същата не може да бъде предмет на заповедта поради
изложеното по-горе за третирането на всички неустойки и обезщетения като
единен разход.
Поради това заявлението следва да се отхвърли за всички поискани
неустойка в размер, определен спрямо месечните такси по договора;
неустойките, изчислени като разлика между пълния размер на месечните
такси без отстъпка по договорите и тези с отстъпка, както и тези, начислени
като размера на разликата между пълна цена на закупените устройства и
намалената им цена, предоставена при сключване на договорите.
С оглед на това, че заявлението е уважено частично, на заявителя следва
да се присъдят разноски съобразно уважената част от претенциите съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК, като заявлението е уважено за 234,38 лева от общо
предявени вземания за 268,91 лева, или за 87,16 % от размера на предявените
претенции, поради което от държавната такса от 25 лева следва
пропорционално да се присъдят 21,79 лева, а от юрисконсултското
възнаграждение, определено на съда на 50 лева – 43,58 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 241195/29.08.2023 г. В ЧАСТТА, с която
заявителят „А1 България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Кукуш“ № 1, иска издаване на заповед за изпълнение за това Г. Г.
Р., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „С. г.“, бл. **, вх. *, ет.*, стая ***, да
плати суми в размер на:
1. по договор от 12.10.2018 г. за доставка на телевизия до адрес: Т., ул.
„В. Л.“ № **:
– 13,72 лева (тринадесет лева и 72 стотинки) – неустойка за разходите за
събиране на задължения, начислена за периода от 23.01.2021 г. до 22.02.2022
г.;
– 3,67 лева (три лева и 67 стотинки) – законна лихва за забава за
плащане на последната посочена сума за периода от 19.03.2021 г. до 06.11.2023
г.;
– 2 лева (два лева) – неустойка за разходите за „обработка на
просрочени задължения“, начислена през декември 2020 г., и
– 0,58 лева (петдесет и осем стотинки) – законна лихва за забава за
плащане на последната посочена сума за периода от 20.12.2020 г. до 06.11.2023
г., и
2. по договор от 21.05.2019 г. за мобилни комуникационни услуги към
номер **********:
– 9,16 лева (девет лева и 16 стотинки) – неустойка в размер на три
стандартни месечни вноски без ДДС, която се дължи при прекратяване на
4
договора през март 2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до
окончателното плащане;
– 2,34 лева (два лева и 34 стотинки) – законна лихва за забава за
плащане на последната посочена сума за периода от 30.04.2021 г. до 06.11.2023
г.;
– 2,44 лева (два лева и 44 стотинки) – неустойка в размер на отстъпката
от месечните такси за периода на договора, която се дължи при прекратяване
на договора през март 2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до
окончателното плащане, и
– 0,62 лева (шестдесет и две стотинки)– законна лихва за забава за
плащане на последната посочена сума за периода от 30.04.2021 г. до 06.11.2023
г.
или общо 11,60 лева – неустойки; 7,21 лева – лихва за забава, и 15,72
лева – такси за дейности по събиране на вземания.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1
България“ЕАД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен
иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции
в размер на 0,69 лева ще бъде приспадната (ще се дължат 49,31 лева такса
върху тези вземания).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5