№ 10320
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20221110166801 по описа за 2022 годИ.
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Е.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** и Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, *****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна отговорност при равни
квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12225/2022 г. на СРС, 157 състав:
В. Е. М. – 1359,07 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, за който е открита партида с аб.№ 151163, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 215,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г.; 15,85 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 08.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 18.02.2022 г.
Л. Е. М. - 458,17 лв. - 1359,07 лв. - представляваща стойност на потребена
1
топлинна енергия за имот, за който е открита партида с аб.№ 151163, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 215,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г.; 15,85 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 08.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 18.02.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а
именно: по 1359,07 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и по 15,85 лв., представляваща цена за услуга
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. до 30.4.2021 г. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на по 215,05 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г.,
и обезщетение за забава в размер на по 2,87 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 18.02.2022 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.03.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците В. Е. М. и Л. Е. М. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове с твърдения, че не е доказана
претенцията по размер. Релевират възражение за изтекла кратка погасителна давност в
тяхна полза. Твърдят, че всички задължения за инсталация № ********** са заплатени.
Твърдят, че общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Оспорват и
претенциите за лихва при възражения, че главниците не са изискуеми.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот придобит по
наследство № 75, том I, рег. № 10719, дело № 68 от 15.12.2021 г., че на същата дата
ответниците В. Е. М. и Л. Е. М. са признати за съсобственици по наследство (като
наследници на Юлиана Пенчева Димитрова), при квоти по 1/2 ид.ч. от Апартамент №
27, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Б, ет. 4.
Видно от същия нотариален акт Акт за смърт на Юлиана Пенчева Димитрова е
издаден на 27.07.2021 г.
По делото е приложена молла-декларация от Юлиана Пенчева Димитрова от
дата 27.10.1995 г. до ищеца за откриване на партида на Апартамент № 27, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Б, ет. 4
2
Представено е молба от ответника Л. Е. М. до ищеца, с която като собственик на
процесния апартамент моли да се отпишат погасените по давност задължения по номер
на инсталация **********.
Представените е Договор № 3691/18.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Б и третото лице
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 22.08.2002 г. Представени са и Договори от
02.11.2007 г. и от 03.06.2020 г., сключени между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на услуга дялово разпределение.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури и общи фактури с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г. и извлечение от сметка.
По делото са представени също така общи фактури за периода 01.05.2019 г. –
31.07.2021 г., справка от електронна страница на ищеца за платени суми както и касови
бележки.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период
абонатът не е осигурил достъп за отчет, което е удостоверено с протоколи от
07.05.2019 г., от 31.05.2020 г. и от 10.05.2021 г. Според изравнителните сметки на ФДР
за процесния период в имота радиаторите са демонтирани Абонатът не ползва и не
заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 161
куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е
начислявано служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр.
потребител, като според ФДР за процесния период потребителят е бил един. От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
начислената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 2718,16
лева. Вещото лице е установило, че топломер № 42011750 е проверен на 21.09.2018 г.,
като срокът на проверката изтича на 21.09.2020 г. За периода от 22.09.2020 г. до
30.04.2021 г. топломерът е бил с изтекла метрологична проверка, поради което не може
да се потвърди начисленото потребление на топлинна енергия за този период, което е в
размер на 528,95 лв. Предвид установеното нормативно нарушение, вещото лице е
посочило, че установеното количество топлинна енергия за процесния период е в
размер на 2189,21 лв. (2718,16 лв. минус 528,95 лв.).
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2837,34 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 2718,14 лв. Вещото
лице е установило, че не са постъпвали плащания от ответниците, а представените
касови бележки касаят друг имот – инсталация **********/аб. №222849. Вещото лице
е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 18.02.2022 г. – 440,11 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. е 31,71 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 31.03.2019 г. – 18.02.2022 г. е в размер на 5,94 лв.
Начислените суми за топлинна енергия само за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. са
в размер на 1978,57 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано
от датата на изпадане на ответниците в забава – 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г. – 257,67
лв. Изчислило е също така дължима цена за доставена топлинна енергия при
3
съобразяване посочената в заключението на СТЕ размер на топлинна енергия, за която
липсват данни да е доставена предвид непроверения топломер, а именно в размер на
1499,62 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., а законната лихва върху тази
сума за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г. е в размер на 234,60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства може да се обоснове извод, че ответниците са придобили собствеността
върху Апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Б, ет. 4, при
равни квоти - по 1/2 на 27.07.2021 г., когато е издаден актът за смърт на Юлиана
Пенчева Димитрова. Придобивното основание е наследяване и доколкото от данните
по делото е видно, че титуляр по облигационната връзка с ищеца по повод продажбата
на топлинна енергия за процесния имот е бил Юлиана Пенчева Димитрова, то след
нейната смърт задължението за доставена топлинна енергия е премИ.ло към нейните
наследници – ответниците, при равни квоти. В допълнение на изложеното съдът
съобрази също така, че с издаването на констативния нотариален акт за собствеността
на ответниците, същите са приели наследството от Юлиана Пенчева Димитрова, което
включва както активите, така и задълженията на наследодателя. Следователно
ответниците отговарят за задължението на техния наследодател за доставена топлинна
енергия и възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение до процесния
имот, съобразно наследствените квоти и квотите в съсобствеността – по ½.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
4
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, а от заключението на приетата СТЕ пък се установи, че от това
дружество се е отделило „Директ“ ООД, което е продължило изпълнението на
договора и е извършило фактически услугата за процесния период.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с представените по делото писмени доказателства (фактури и
счетоводна справка), както и с неоспореното заключението на съдебно-техническата
експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена
топлинна енергия на стойност 2189,21 лв., като за останалата начислена сума до
размера на 2718,16 лв. вещото лице не може да потвърди дали е доставено такова
количество топлинна енергия с оглед липсата на изправен топломер за съответния
период. Поради липсата на данни за годността на общия топломер, послужил за
изчисляване на премИ.лата топлинна енергия и начисляването й на абоната, възниква
съмнение относно това какво количество топлинна енергия е премИ.ла, както и
относно правилността при начисляването на количеството топлинна енергия за този
период, поради което по отношение на сумата от 528,95 лв., начислена за периода
22.09.2020 г. до 30.04.2021 г. искът се явява недоказан.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
5
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 08.03.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 08.03.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно по отношение на задълженията за периода 01.05.2018 г. –
31.12.2018 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 14.02.2019 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно вземанията за посочения период са погасени по давност. Вземанията за
периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за
потребена топлинна енергия за м. 01.2019 г. е станало изискуемо на 17.03.2019 г., т.е.
давността за това задължение не е била изтекла към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването на същото на
08.03.2022 г. погасителната давност за вземанията за този период е била прекъсната.
Съгласно заключението на ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г., съобразен със заключението на СТЕ относно
начислената топлинна енергия за периода с неясна негодност на топломерът, въз
основа на който е отчитана, е в размер на 1449,62 лв., като всяка от ответниците
отговоря за половИ.та от този размер, съобразно притежаваните квоти, а именно по
724,81 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция срещу всеки един
от ответниците.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид извода на съда за частична
основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от главница,
която според заключението по изслушаната ССчЕ за периода от датата на забавата –
15.09.2019 г. до 18.02.2022 г. е в размер на 234,60 лв. Доколкото ответниците отговарят
съобразно квотите, а именно по 1/2 от дължимите суми, то предявеният иск срещу
всеки от тях се явява основателен до размера на 117,30 лв., а в останалата част до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
6
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в
сградата. От заключението на СТЕ се установи, че от това дружество „Техем
Сървисис“ ЕООД се е отделило дружеството „Директ“ ООД, към което е премИ.л и
сключения договор и същото е осъществявало дяловото разпределение в имота за
процесния период. От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за предоставена услуга
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 31,71 лв.,
като всеки от ответниците отговаря за половИ.та от тази сума, а именно по 15,85 лв.,
поради което предявените искове и срещу двамата ответници се явяват изцяло
основателни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 63,72 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 60,05 лв., отговорността за която следва да
се разпредели между ответниците по равно, а именно по 30,02 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 112,22 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 250 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
7
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 428,91
лв., отговорността за които следва да се поеме от ответниците по равно – по 214,45 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Искане в този смисъл е направил
и доказателства за разноските е представил само ответникът В. Е. М., а именно 100 лв.
депозит за ССчЕ и 360 лв. действително платено адвокатско възнаграждение, от които
съобразно отхвърлената част на предявените срещу този ответник искове следва да се
присъди сумата от 217,09 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 724,81 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, за който е открита
партида с аб.№ 151163, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането; 117,30 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г.; 15,85 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.02.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.03.2022
г. по ч. гр. д. № 12225/2022 г. на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 724,81 лв. до пълния предявен размер 1359,07 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 117,30
лв. до пълния предявен размер от 215,05 лв. обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 18.02.2022 г., и за сумата 2,87 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2019 г. до 18.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12225/2022 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
8
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 724,81 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот, за който е открита партида с аб.№
151163, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането; 117,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
18.02.2022 г.; 15,85 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2022 г. до окончателното заплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. №
12225/2022 г. на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата
над 724,81 лв. до пълния предявен размер 1359,07 лева главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 117,30 лв. до пълния
предявен размер от 215,05 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
18.02.2022 г., и за сумата 2,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. до
18.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 12225/2022 г. на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 30,02 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 214,45 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 30,02 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 214,45 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА В. Е. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
30,02 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 217,09 лв. –
разноски в производствата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10