№ 156
гр. Провадия, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20213130200381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Кмет на Община- Провадия представлявана
от д.т.н.инж. Георги Иванов Илчев, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Провадия, ул.”Дунав” №39 против Наказателно
постановление №НЯСС-180/10.08.2021 г., издадено от председател на
ДАМТН, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда лева/
за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Въззивникът- Кмета на Община-Проводия се представлява в с. з от
юр.М.П., надлежно упълномощена. Както в подадената жалба, така и в с. з по
същество въззивникът оспорва приетата от наказващия орган за установена
фактическа обстановка като твърди, че наказателното постановление е
издадено при съществени процесуалноправни и материалноправни нарушения
и е незаконосъобразно и необосновано. В с. з по същество, процесуалният
представител на въззивника твърди, че при издаването на атакуваното НП,
наказващият орган не е събрал всички необходими и относими по преписката
доказателства. Моли, атакуваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна- ДАМТН е редовно призована и не изпраща
процесуален представител. Депозира в съда писмено становище, с което се
1
оспорва жалбата срещу издаденото НП. Твърди, че АУАН и НП са издадени
при спазване на разпоредбите както на ЗАНН така и на Закона за водите, като
моли атакуваното НП да бъде потвърдено.
Контролиращата страна- ВРП-ТО-Провадия, редовно призована, не се
представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2021 г. от служители в ДАМТН- регионален отдел "Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях"-Североизточна България е
извършена проверка на язовир "П.д.", находящ се в имот с идентификатор №
56143.12.74 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.П.д., община
Провадия, област Варна.Същият е собственост на Община Провадия,
съгласно Акт за общинска собственост № 1930 от 21.04.2020 г.За
извършената проверка е съставен констативен протокол /КП/ № 05-01-
1/13.01.2021 г., връчен на 19.01.2021 г., видно от поставения входящ № РД
9100-118/19.01.2021 г. на Община Провадия. Вследствие на проверката, при
проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена, са
изискани, но не са представени документи, доказващи извършване на
геодезическо заснемане на язовирната стена и съоръженията към нея, т.е.
установено е че не е изпълнено от собственика на язовира задължителното
предписание, дадено в констативен протокол № 05-01-15/13.08.2020 г.,
връчен на Община Провадия с вх.№ РД9100-1226/03.09.2020г., а именно:”Да
се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира/ височина на
стената,откоси,характерни коти, съоражения” със срок за изпълнение до
31.10.2020 г.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН.
Административно – наказващия орган-председател на ДАМТН, след като се
запознал със съдържанието на съставения АУАН, преценил, че в
действителност е извършено описаното там нарушение на Закона за водите и
издал атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка, както и тези, приложени към жалбата от страна на
въззивника, които са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не
2
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е изпратена на 21.09.2021 г. в законоустановения срок /
атакуваното НП е получено от въззивника на 15.09.2021г., поради което е
приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
председателя на ДАМТН – гр. София, съгласно правомощията му описани в
чл.201, ал.12 от Закона за водите.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при
съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Не са установени и съществени противоречия между съдържанието
на АУАН и НП.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Съдът счита, че нарушението описано в АУАН е установено по
безспорен и категоричен начин, като правилно е било подведено под
материално-правната норма на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Установеното от служителите на ДАМТН- регионален отдел "Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях"-Североизточна България
нарушение от страна на собственика на язовир "П.д." – община Провадия се
състои в неизпълнение на собствениците на язовири и съоръженията към тях
да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Съдът
не намира за основателни твърденията на въззивника, че причината за
неизпълнението на дадените предписания е обстоятелството, че част от
язовира попада в поземлен имот с идентификатор 51487.80.162 в землището
3
на с.Н.Р., община В., собственост на община В. и община Провадия не може
да се разпорежда и да извършва дейности в други имоти. Това твърдение се
опровергава от приложената скица от кадастралната карта и регистри, видно
от която основните съоръжения на язовира, в това число и преливника,
попадат в имот с идентификатор 56143.12.74, който е собственост на община
Провадия.
Относно размера на наложената санкция:
В разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е
предвидена имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лева за
неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. В случая
имуществената санкция е наложена в размер на минималния предвиден в
закона -1 000 лева. Съдът намира, че налагането на санкцията в този размер е
правилно и обосновано. Липсват данни и друг път да са налагани санкции за
нарушения свързани с неизпълнение на задълженията описани в Закона за
водите. Съдът счита, че целите на превенцията биха могли да бъдат
постигнати и с налагането на именно такава по размер санкция.
Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този
вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в съществена
степен се засягат обществените отношения, регулирани както от
европейското, така и от националното законодателство, свързани с
безопасността на водоемите на територията на страната. Поради това съдът
намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане /в съпроводителното писмо/ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от
03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е
в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя
на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
4
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ДАМТН-РО „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“-Североизточна България /, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение в минималния
законов размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която сума следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ДАМТН-
РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“-Североизточна
България.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 пр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-
180/10.08.2021 г., издадено от председател на ДАМТН, с което на Община-
Провадия представлявана от д.т.н.инж. Георги Иванов Илчев, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.”Дунав”
№39, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда лева/ за
нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община- Провадия представлявана от д.т.н.инж. Георги
Иванов Илчев, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Провадия, ул.”Дунав” №39 да заплати по сметка на ДАМТН-РО „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“-Североизточна България, сумата в
размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
5
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне по компетентност на ДАМТН гр. София.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6