№ 81
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Е.ия Колева
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260002 от 26.1.2020 г. постановена по НОХД № 322 /
2020 г. Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимата Д. Й. В., родена на
******** година в гр.Дупница, българка, българска гражданка, неомъжена, с
начално образование, безработна, неосъждана, за виновна в това, че във
времето 08.11.2019 г. - 09.11.2019 г. в с.***, общ. *** умишлено е умъртвила
П. Б. Й. от с.*** в къща негова собственост, находяща се в същото село на
ул.“***“ № **, поради което и на основание чл. 115 от НК, във връзка с чл. 54
от НК и наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 /тринадесет
години/, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимата Д. Й. В. е била задържана с мярка за неотклонение “задържане
под стража“, считано от 09.11.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
1
Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства,
като е постановено тези от тях, свързани с извършване на престъплението да
се унищожат, а движимите вещи на пострадалия и подсъдимата да се върнат
на правоимащите лица.
КОС се е произнесъл и по въпроса за разноските, като на основание
чл.183, ал.3 от НПК е възложил същите в тежест на подсъдимата Д.В..
Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат
Е. А. - служебен защитник на подсъдимата В.. В жалбата се оспорва
правилността на присъдата. Според защитата, от събраните по делото
доказателства не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че
смъртта на пострадалия е била причинена умишлено от подсъдимата нито с
пряк, нито с евентуален умисъл. Формулирано е искане да бъде отменена
присъдата на КОС и постановяване на нова въззивна присъда, с която
подс.Д.В. бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и
обвинение.
Доказателствени искания не са формулирани от жалбоподателя.
В депозирано писмено допълнение към въззивната жалба защитникът
на подсъдимото лице допълва оплакванията, като след запознаване с
мотивите на първия съд посочва съществени противоречия в тях, свързани
със субективната страна на престъпния състав и в частност разкрива
нарушения на материалния закон при обсъждането на формата на вината на
подсъдимата- приет от първата инстанция като пряк умисъл, в проявна форма
на евентуален. В тази връзка излага възприетите от правната теория
постановки относно разновидностите на умисъла. Защитникът поддържа, че е
важно да се установи какъв е бил целеният от подсъдимата резултат в
момента на нанасяне на удара и в кой момент същата е осъзнала
възможността за настъпване на смъртта на пострадалия. Изтъква се, че ударът
с нож, нанесен от подсъдимата е попаднал на място, където възможността да
бъде засегнат жизненоважен орган е малка. Поддържа се, че подсъдимата не е
желаела настъпването на смъртта на пострадалия Й., а по-скоро да го нарани,
да му причини болка. Ето защо защитникът поддържа становище, че се касае
2
за причинена смърт по непредпазливост, в резултат на умишлено нанесена
телесна повреда. На отделно място, излага се, че съдът не е отчел
самопризнанията на подсъдимата, нито оказаното от нея съдействие.
Поддържа се искането за оправдаване на подсъдимата В. по
повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 115 от НК.
Внесена е въззивна жалба и от гражданския ищец Н. Б. Д., чрез
повереника и адвокат К.Й. С., против присъдата на КОС в частта, с която е
отхвърлен предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата над уважената част 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000
лева. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон и необоснована в обжалваната част.
Изтъква се установената по делото близост между пострадалия П. Й. и
неговата сестра – гр.ищец Н.Д., обстоятелствата, свързани с техните
отношения на емоционална връзка и взаимопомощ. Иска се изменение на
присъдата в гражданскоправната част, чрез уважаване на пълния размер на
предявената искова претенция, с присъждане направените разноски в двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата Д.В. се явява, доведена от
Затвора Сливен. Явява се и служебният защитник а.А., който поддържа жалбата. Изтъква, че
в хода на съдебното следствие е останал недоказан прекият или евентуалният умисъл за
извършване на престъпление по чл. 115 от НК. Взема отношение по жалбата на гражданския
ищец, като заема становище, че окръжният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и е присъдил справедливо обезщетение, поради което и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
В лична защита, подсъдимата Д. Й. В. заявява, че поддържа заявеното
от защитника.
Според прокурора от САП жалбата на защитника на подсъдимата е неоснователна, за
наличието на умисъл за причиняване смъртта на пострадалия са събрани категорични
доказателства както на досъдебното, така и в съдебното производство пред първата
инстанция. Изтъква, че ударът, нанесен с нож е попаднал в пострадалия П. Й., в близост до
сърцето и е засегнал жизненоважна артерия, при което в резултат от остра кръвозагуба е
настъпила смъртта на пострадалия. Посочва, че с оглед силата на нанасяне на удара се
3
доказва умисъл за умъртвяване, а присъдата е правилна и законосъобразна.
Представителят на обвинението заявява становище за основателност на въззивната
жалба на гражданския ищец.
Повереникът на гражданския ищец адв. С. поддържа внесената жалба против
присъдата в гражданскоправната част. Според него присъдата на ОС- гр. Кюстендил е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като в мотивите съдът неправилно е посочил, че
въпреки че са брат и сестра пострадалият Й. и гражданският ищец Д. имат отделни доходи,
то тези доходи не били животоподдържащи за всеки един от тях. Повереникът се позовава
на свидетелските показания, от които е установено, че пострадалото лице не е бил семеен и
със сестра си са имали по тесни връзки. Пледира за изменение на присъдата в обжалваната
част, като бъде уважена изцяло претенцията в предявения размер от 50 000 лева.
В упражняване правото си на последна дума подс.В. заявява, че не знае, че иска по-
малко наказание от наложеното и.
***
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че първоинстанционният съд, в
мотивите на присъдата си правилно е установил и изложил фактическата
обстановка. Следва да се отбележи, че възприетото от окръжния съд в
присъдата напълно кореспондира с фактическите твърдения изнесени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е съвсем закономерно, тъй
като, от една страна, страните по делото не са изразили каквито и да е
възражения против фактическите рамки на обвинението, но и поради
очевидния факт, установим при запознаване с материалите по досъдебното
производство, че твърденията на прокурора в обстоятелствената част почиват
предимствено на дадените от обвиняемата, след привличането и в това
качество, пълни и подробни обяснения. Въззивният съдебен състав
възприема фактическите констатации в присъдата, като на свой ред, без да
възпроизвежда детайлно фактическата обстановка, счита за установени и
доказани следните факти, относими към предмета на делото:
Подсъдимата Д.В. е неосъждана, с българско гражданство, от ромски произход.
Живее в гр. ***, кв. “***”. Учила до 5 клас и живеела при сестра си – св. В. Е., която се
занимавала с проституция. Подсъдимата се издържала, като също предлагала платени секс
4
услуги и така получавала храна и дребни парични суми.
Пострадалият П. Б. Й., с прякор ,***", бил бивш миньор, пенсионер, живеел сам в
собствена къща в с. ***, общ. *** Свидетелите по делото Й. С., с прякор „***" и Н. Г., с
прякор „***", били стари приятели с пострадалия И.. Пострадалият и св. С. периодично
ползвали платени секс услуги от лица с ромски произход.
На 08.11.2019 г. преди обяд, след уговорка по телефон, св. Г. и пострадалият Й.
тръгнали за гр. Дупница, за да си вземе пострадалият пенсията, която се изплаща на тази
дата. Пътували с МПС на св. Г., управлявано от него.
По това време св.Й. С. се намирал в гр.Дупница, кьдето отишъл да си плати
телефоните и отишъл на кооперативния пазар в Дупница да пие едно безалкохолно. В
близост до това място, кьдето обичайно стояли проститутки, била подсъдимата Д.В., която
отишла при св.С., поискала и той й дал цигара. Подсъдимата се върнала втори път и му
казала, че останалите момичета, с които стояли наблизо, са й взели цигарите. Тогава св.С. я
попитал дали е свободна и тя казала, че е свободна, след което се уговорили за тарифата на
секс услугата - 20 лв. Понеже той нямал кола, решил с такси да отидат в къщата на
пострадалия Й. в с.***, но решил преди това да се обади на пострадалия по телефона, за да
провери дали си е в къщи, при което Й. му казал, че пътува за гр.Дупница със св.Н.Г.. По
телефона св.С. и пострадалият Й. се уговорили да се срещнат на кооперативния пазар в гр.
Дупница. Докато дойдат пострадалият и св.Г., св.С. и подсъдимата отишли на пазара, където
св.С. купил кюфтета и картофки за храна на подсъдимата, както и кола, вода и кутия цигари.
След около 20 минути пострадалият Й. и св.Г. отишли на пазара при св.С. и
подсъдимата. Четиримата се качили в колата на св.Г. и потеглили към къщата на
пострадалия Й. в с.***. Като стигнали в центъра на с.***, св.С. слязъл от колата, за да вземе
мотора си, който сутринта бил оставил там и пристигнал с мотора в къщата на пострадалия.
Пострадалият, св.С. и подсъдимата влезли в къщата на пострадалия, пострадалият
започнал да пие ракия. Св. Г. останал в двора на къщата на пострадалия да бере дюли. Св.С.
и подсъдимата се качили в стая на втория етаж, където правили секс и св.С. заплатил на
подсъдимата уговорените 20 лв. След това слезли на долния етаж в същата стая и заварили
пострадалият да си пие ракията, а св. Н. Г. още бил на двора.
Подсъдимата искала да си ходи и св.С. й предложил да я изпрати на автобуса. Като
застанала обаче на вратата на стаята, подсъдимата попитала св.С. дали неговият приятел,
т.е. пострадалият П. Й. ще иска тя да остане. Св.С. й казал те да се разберат и след като се
уговорили подсъдимата да прави секс с пострадалия, за което той да й заплати 20
лв.,подсъдимата останала. След това св.С. си тръгнал с мотора за вкъщи, тъй като носел
храна за майка си. Св. Г. също си тръгнал.
Като останали сами с пострадалия Й., той седял на леглото отстрани до масата, а
подс.В. седяла на стола до вратата от дясната страна на масата в стаята на пострадалия. Й.
пиел ракия, без да яде. Подсъдимата огладняла и яла от донесената от гр.Дупница храна,
като пила и известно количество вино, разредено с лимонада. На масата бил остатъка от
храната, закупена от св. С. в гр. Дупница, имало пепелник с цигари, чаши, кухненски нож с
остър връх, един режещ ръб, с обща дължина около 19-20 см при дължина на острието
около 11 см и широчина в най- широката му част около 11-12 мм. Пострадалият Й. на
няколко пъти ставал от леглото и излизал от стаята
При едно от излизанията си от стаята донесъл 20 лв. на цяло. Оставил ги в
чекмеджето на масата пред него. Казал на подс.В.: „Ето тия 20 лв. ся да спиш, да правиш
5
секс с мене. Утре като си тръгнеш, ще ти ги дам."
Приблизително до полунощ подсъдимата седяла на стола до вратата отдясно на
масата, а Й. - на леглото. За времето се информирала от показанията на часовника над
вратата на стаята. В един момент пострадалият се съблякъл пред подсъдимата чисто гол,
седнал на леглото, което било от лявата страна на масата. Подсъдимата видяла, че Й. отзад
на гърба има татуирана гола жена, както и че има татуировка и на члена.
От изпития алкохол пострадалия Й. временно затварял очи, задремвал и се
събуждал. Като се събуждал, започнал да псува и се заяжда с обвиняемата. Казвал й „Да ти
еба майка, маймуно, ела легни до мене, ще станем, че те бием", но не я удрял. Поискал да
прави секс с нея, но тя не се съгласила. Това се повторило многократно – пострадалият
настоявал да прави секс с подсъдимата, но тя се страхувала от него и отказвала, при което
той се държал грубо с нея. След няколко отказа, след полунощ, постр. Й. казал на подс.В. да
си ходи. Подсъдимата му отговорила, че е тъмно е и е студено, че като се съмне, ще си хване
автобуса и ще си ходи. Й. настоявал тя да си ходи, извадил от чекмеджето под масата
портмоне, кафяво на цвят. Бръкнал в малкото джобче на портмонето извадил от него два
лева и ги дал на В. за билет.
Поведението на пострадалия Й. и факта, че посред нощ трябва да напусне къщата
му, както и отношението към нея изнервили В.. Тя внезапно, грабнала поставения на масата
нож с черна пластмасова дръжка и метално острие. Изправила се и нанесла един силен удар
с ножа на Й., който седял на леглото. Ударът попаднал между гърдите му, около ключицата,
а ножът от силата на удара влязъл до дръжката в тялото на пострадалия. Й. станал от
леглото и сам си махнал ножа, който останал в ръката му, а подсъдимата, уплашена,
отключила вратата и избягала навън. Стигнала пред магазина на селото. Постояла известно
време, но се върнала в къщата да види какво става. Лампата на стаята, в която била с
пострадалия, светела. Надникнала през прозореца и видяла, че ръката на Й. е вдигната. Той
бил на леглото с вдигната ръка. Освен него, нямало никой друг. Вратата на тази стая била
отворена. Казала си: „Той може да е жив" и се върнала при магазина, кьдето останала до
сутринта.
Пред магазина на с.*** В. започнала да си говори сама на висок глас, което било
видяно и чуто от живеещите близо до магазина свидетели - св. Л. Д. и неговата тъща св.В.
С.. Св.Л.Д. гледал телевизия и се готвел да си ляга, когато чул към 2,30 часа говор на висок
глас. Излязъл на улицата да види кой говори и видял жена, висока около 150- 160 см, с
вързана коса, да си говори сама. Облечена била със зеленикава дреха, върху която имало
елече.
Около 06.00 часа сутринта на 9.11.2019 г. св. Д., на път за работа, отново видял
подсъдимата да стои на същото място, кьдето я видял през нощта.
Към 6,30 часа св. В. С. тръгнала към автобусната спирка на с.***, за да отиде на
работа в Бобов дол. На спирката видяла подсъдимата, която описва като момиче на около
27-28 години, облечена „с едно елече и клинче, с дълго ръкавче“ и я попитала какво прави
тук. В отговор подсъдимата я попитала къде се намира. Св. С. й казала, че е в с.***, а
подсъдимата отвърнала, че си мислела да е в гр. Бобов дол. Св.С. я попитала как е
пристигнала тук и подсъдимата отговорила, че двама мъже на 8 ноември на обяд са я довели
„ей там отгоре“. Подсъдимата попитала свидетелката дали има автобус за гр. Дупница и
къде е спирката и св.С. я завела до спирката на автобуса за гр.Дупница. След това св. С. се
качила на автобуса за гр. Бобов дол, а подсъдимата останала на спирката за гр.Дупница
Подсъдимата се придвижила до Дупница с автобус на фирма „Даци-Р” управляван
6
от св. Р. Й..
Междувременно на 9.11.2019 г. сутринта св.С. позвънил по телефона на приятеля
си - пострадалия П. Й., но телефона му давал свободно и той не му се обадил. Св.С. си
помислил, че са пили до късно и сигурно спят и не звънил повече на пострадалия.
Около 11 часа на същата дата св. Г. тръгнал за гр. Бобов дол, като по пътя в с.***
спрял пред къщата на пострадалия и видял, че външната врата е отворена, което било
необичайно. Влязъл вътре в къщата и видял пострадалия Й. да лежи на кревата гол, с чехли
на краката и очила на лицето, а по дължина на гърдите му имало червена ивица, на
възглавницата и вляво от него също имало червена течност, за която после разбрали, че е
кръв. В областта на гърдите личала малка линейна рана, а от нея имало стекли се по кожата
ивици от кръв или вино надолу към корема му. Доближил се на около метър от него и видял,
че двете му ръце са поставени на гениталиите, краката му били на пода, висели от леглото,
свити в коленете, главата била обърната към стената, а тялото било разположено в
полулегнало положение на пряко на леглото зад масата. Изглеждало, че е мъртъв. При тази
гледка св.Г. се уплашил и избягал. Отишъл при св.Й. С./ с прякор “***“/ с колата си и му
казал: “Ела да видиш какво направихте“. Двамата отишли в къщата на пострадалия и св.С.
на свой ред видял пострадалия, пипнал го и установил, че е студен, след което казал, че е
мъртъв и се обадил на тел. 112. Дошла линейка, а след това и полиция. Констатирана била
смъртта на Й. от дошлия медицински екип, а тялото било закарано за съдебно-медицинска
експертиза в МБАЛ гр.Кюстендил.
Св.С. предния ден снимал с телефона си подсъдимата, докато били на масата и
когато дошли полицаите, им показал снимката и те потеглили с полицейската кола за
гр.Дупница да търсят подсъдимата.
Като слязла от автобуса в гр. Дупница на 9.11.2019 г. сутринта, подсъдимата
отишла при сестра си - св. В. Е. в дома й в гр.Дупница, постояла малко и излязла Известно
време след това при св.Е. дошли полицаи да търсят подсъдимата По-късно през деня
подсъдимата отново отишла в къщата на сестра си и св. Е. я попитала какво е направила и
защо я търсят полицаите, на което подсъдимата не отговорила. Тогава св.Е. се обадила на
„кмета К.“, че подсъдимата се е прибрала.
Малко след това дошла полицейска кола и подсъдимата била задържана и заедно с
полицейския екип се върнали в с.*** в къщата на пострадалия, където били св.С. и Г..
Трупът на Й. бил намерен от разследващите органи в стаята на къщата му в с.***,
на приземния етаж, в състоянието, описано по-горе и възприето от свидетелите С. и Г.. На
маса до леглото пред него имало кухненски нож с остър връх, един режещ ръб и тясно
срещуположно тъпо рамо, със зацапване от кръв по острието. Ножът бил като веществено
доказателство -обект №3 и изследван, при което се установило съответствие на кръвта с тази
на пострадалия..
В заключението на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/ на труп, изготвено от
в.л. д-р Н. се установява, че нараняването, представляващо прободно-порезна рана, е
причинено с намерения на масата до леглото при огледа сравнително малък кухненски нож с
остър връх, един режещ ръб и тясно срещуположно тъпо рамо; със зацапване от кръв по
острието, с обща дължина около 19-20 см при дължина на острието около 11 см и широчина
в най-широката му част около 11-12 мм. Според това заключение смъртта на пострадалия Й.
се дължи на остра сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на сърдечна
тампонада от масивния кръвоизлив в околосърцевата торбичка при нараняването на горната
празна вена - от механичното притискане на сърцето и неравното дразнене на перикарда от
7
кръвоизлива.
Според експертизата е налице пряка причинно-следствена връзка между
полученото от пострадалия прободно-порезно нараняване на гръдния кош и настъпилата
смърт. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и в случая е била неизбежна.
Довелото до смъртта прободно-порезно нараняване на гръдния кош е било
причинено с един удар със сравнително по-голяма сила, с прободно-порезно оръжие с остър
връх, един режещ ръб и с сравнително по-тесен срещуположен тъп гръб, с дължина на
острието не по-малка от 7-9 см и широчина на острието на това разстояние от върха не по-
голяма от 12-13 мм. По установените морфологични белези на нараняването е възможно да е
причинено с ножа, за който се съобщава в предварителните сведения.
Експертизата сочи, че това нараняване е възможно да се причини при различни
положения на тялото на пострадалия - прав, легнал, както и при различни взаимни
положения между пострадал и извършител. В случая според вещото лице предвид
установените зацапвания с изтеклата от раната кръв, най-вероятно в момента на
причиняването му или поне при изваждане на ножа, пострадалият е бил в седнало
положение на леглото.
Останалите констатирани в експертизата увреждания на пострадалия, според
заключението на експертизата са получени няколко денонощия преди това и нямат
отношение към настъпилата смърт на пострадалия.
От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза / на л. 121-125
от ДП/, изпълнена от вещите лица д-р А. П. - психиатър и Е. В. - психолог, е установено,че
подс. В. е с интелект в ниски граници. Тя е малограмотна, умее да чете, трудно пише и
смята. Мисленето й е на ниско абстрактно ниво, изключително ограничена е в общата
информираност. Тя не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за
понесено в миналото такова. Тя не покрива критерии за личностова абнормност, която би
довела до декомпенсирано поведение. Към 8.11.2019 г. и към момента на изготвяне на
експертизата - 19.12.2019 г. - подсъдимата не е била в краткотрайно или в продължително
разстройство на съзнанието, което да предполага негодност да участва в съдебни действия.В
момента на деянието тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното, както
и да ръководи постъпките си. Няма данни за употреба на наркотични вещества и
медикаменти от подсъдимата, които биха довели до нарушаване на психичната й годност. Тя
е със запазена годност за участие във фазите на наказателния процес и да дава, ако желае,
показания.
Подсъдимата е определена от вещите лица като примитивна личност и като начин
на социално функциониране, но в крайна сметка е могла да разбира свойството и значението
на извършеното от нея.
Тук следва да се отбележи от въззивния съд, че описаната фактическа обстановка
следва да бъде допълнена, на основание чл. 316 от НПК и с включването на други
обстоятелства, за които са налични доказателства по делото. В мотивите на присъдата си,
окръжният съд не е изложил аргументи относно действителния мотив на подсъдимата да
умъртви пострадалия. Отразено е лаконично, че я е сторила това, защото била изнервена, че
не си е получила обещаните 20 лева. Софийският апелативен съд намира, че от значение за
изясняване на относимите към предмета на обвинението факти, съответно и за
индивидуализация на наказанието, следва да се съобрази положението, в което се е
8
намирала подсъдимата В., което я е мотивирало да извърши акт на агресия, довел до
умъртвяване на жертвата.
Както бе посочено по-горе, обвинителната теза, в частта относно времето, мястото
и начина на извършване на престъплението от подс. В., както и относно поведението на
пострадалия Й., се основава преди всичко на обясненията на подсъдимата, дадени в
качеството и на обвиняема в хода на досъдебното производство. Разследващият орган е
положил усилия да отрази в протокола за разпит всички детайли, разказани от обвиняемото
лице, като е възпроизвел привичната за нея лексика и начин на подреждане на разказа.
Същата подробност и автентичност, от които може да се направи извод за личността на
подсъдимата се наблюдава и в протокола за разпит на обв.В. пред съдия / лист 53-л.55 от
ДП/. Обясненията на В. дадени в хода на ДП се явяват ценен доказателствен източник,
доколкото и след смъртта на пострадалия единствено от тях може да се извлекат преки
доказателства за случилото се с участието на подсъдимата и пострадалия на
инкриминираната дата и място. В тази насока, въззивният съд установява, че в обясненията
на подс.В. не се съдържат защитни или самооправдателни изявления, които да се приемат от
съда като средство за защита. Вероятно поради интелектуалния си дефицит, установен и по
експертен път, подсъдимата е изложила без психологически задръжки всичко, което е
възприела и сторила. Нещо повече – тя дори подчертава детайли, които сочат на умисъл и
утежняват положението и – напр.че е нанесла силен удар и че ножът е потънал до дръжката
в тялото на пострадалия.
По тази причина както първостепенният съд, така и настоящият въззивен състав
приема, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения
отговарят на истината, а обясненията на обв. В., дадени в хода на ДП следва да се
кредитират. В този смисъл, обаче, не е налице основание да не се кредитират обясненията на
В. и в частта им, касаеща поведението на постр. Й., както и относно нейното отношение към
него, начинът, по който се е чувствала и причината, поради което му е нанесла удар с нож,
довел до фаталния резултат. В тази им част, обясненията на подсъдимата са подминати и
останали необсъдени от съда в първата инстанция.
Установява се от показанията на св. Е. и от обясненията на подсъдимата, че
последната живее в крайна бедност и лоши битови условия. Същата е извършвала сексуални
услуги срещу храна и малки парични суми. След уговорката със свидетеля Й. С., тя е била
транспортирана от гр.Дупница до село ***. Останала сама с тримата възрастни мъже,
подсъдимата заявява в обясненията си, че се е страхувала от „***” – св.С., още преди да
прави секс с него. След като му е предоставила секс и е получила 20 лева и съответно- храна
/кюфтета и картофки/, подсъдимата е била оставена сама с пострадалия в къщата му в това
село. По мнение на настоящия въззивен съдебен състав, не е налице основание да не се
кредитират обясненията на подсъдимата, че в тази ситуация, след събличането на
пострадалия чисто гол и с оглед неговото пренебрежително и унижаващо отношение, В. се е
страхувала и е отказала да прави секс с него. Отказът и е бил недвусмислено заявен и
именно това е била причината постр.Й. да я обижда, наричайки я „маймуна” и да я заплашва,
че ще я бие. Изложеното в мотивите на присъдата на КнОС, че отказът на подсъдимата е
бил изявен само веднъж, не почива на доказателства, напротив – неколкократно в
обясненията си, дадени от обв.В. в хода на ДП пред същия съд същата заявява, че Й. не я
оставял на мира, че искал да я изнасилва,че сто пъти и повтарял и не искал да разбере /виж
Протокол за разпит пред съдия от 11.11.2019 г., лист 54: „Изкара ме извън нерви. Вика ми,
не спре. Предупредих го сто пъти, той ми викаше с мене секс да прави. Аз не мога да се
сдържами го ръгнах между гърдите/. Тази фактическа констатация на първия съд
противоречи и на възприетото в присъдата фактическо положение, че подсъдимата е
извършила деянието, защото е била изнервена, че не си е получила обещаните 20 лева. С
9
оглед изрично заявения отказ от В. да прави секс с пострадалия, накрая последният я е
накарал да напусне къщата му след полунощ в село *** и да се прибира- което с оглед часа и
мястото и липсата на транспорт, за подсъдимата е било невъзможно. Излизайки от къщата
му, подсъдимата не е имала къде да отиде през нощта на 8 срещу 9.11.2019 г.
Всички тези обстоятелства очертават ситуацията, в която е била поставена
подсъдимата преди да предприеме инкриминираните действия. Въззивният съд счита, че в
действията на свидетеля С. и след това – на пострадалия Й. се откриват несъмнено прояви
на злоупотреба с положението и личността на подсъдимата, чрез възползване от очевидната
и бедност и живот в нищета, водещи я до проституиране дори срещу храна; чрез принудата,
в която пострадалият я е поставил, като и е дал две нежелани за нея алтернативи – или да
прави секс с него против волята и, или да излезе през нощта в село ***, далеч от град
Дупница и с невъзможност да се прибере. Налице са и признаци за злоупотреба на св.С. и
постр.Й. и с оглед очевидния интелектуален дефицит на подсъдимата. Отношението, което
пострадалият е проявявал спрямо В. е било основано на чувството му на презрение към нея
като неравностойно същество и дори отвращение, което той неколкократно е изразил пред
нея.
Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени от фактическа страна, защото имат
отражение при очертаване степента на наказателна отговорност на дееца, в случая подс.В..
С оглед примитивните си реакции и психически дефицити, поставена в ситуацията на
житейска дилема, тя е извършила недопустимо от закона и морала деяние, нанасяйки удар с
нож в тялото на пострадалия и причинявайки смъртта му. Следва, обаче, да се отчете и
провокативното поведение на последния, което в значителна степен е създало мотив у нея за
това.
От доказателствата по делото и предимствено от показанията на св. Н.Д. и св. С. Г.
се установява, че пострадалият П. Й. поддържал близки отношения със сестра си св. Н.Д.,
помагал и когато правила ремонт. Посещавал я и гостувал на вечери, на празници, като
постоянно е поддържал близки отношения със сестра си и семейството й. Й. живеел в
наследствената къща от родителите им в с.***, като св. Д. също го посещавала често в тази
къща - както сама, така и понякога със св.С. Г.. Св.Д. помагала за поддържане на градината в
двора на своя брат, както и при събиране на плодовете от дърветата в двора. Св. Д. понесла
тежко смъртта на брат си, била съкрушена и често плачела за него пред св. Г..
***
За да се приеме за установена така описаната фактическа обстановка,
очертана от окръжния съд в мотивите на присъдата и допълнена от въззивния
съд, следва да се съобрази, че обясненията на подсъдимата В. не се явяват
единствен доказателствен източник относно относимите към предмета на
доказване факти. Обясненията, в отделните свои части кореспондират с
показанията на свидетелите С. и Г. /относно всички събития и поведението на
свидетелите, пострадалия и подсъдимата до момента, в който Й. и В. са
останали сами/; с показанията на св. Е. /относно начина на живот на
подсъдимата и поведението и след извършване на деянието/; свидетелите С. и
Г. – относно положението, в което са намерили пострадалия след смъртта му
10
и последващите действия до установяване на извършителя. Поведението и
психическото състояние на подсъдимата непосредствено след извършеното
престъпление се установява от показанията на свидетелите Л. Д. и В. С..
Психичното състояние на подсъдимата и нейните психо-емоционални
характеристики се установяват и от заключението на назначената и приета
без възражения от страните съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза, цитирана по-горе. Експертните констатации кореспондират с
възприятията на посочените двама свидетели /Д. и С./, относно неадекватното
състояние на подсъдимата след извършване на деянието.
Следва да се кредитират и заключенията на назначените съдебномедицинска
експертиза на в.л. д-л Н. и биологична /ДНК/ експертиза. От ДНК експертизата, изпълнена
от вещите лица Ж. И. и Р. А./ на л. 144-155 от ДП/, е установено , че по обекти: нож - острие,
ноктени изрезки - лява ръка, балатум и чаршаф се доказва човешка кръв. За изследвания
клетъчен материал от нож-острие, нож-дръжка, марлен тампон, кръв по ноктени изрезки -
лява ръка на П. Й., ноктени изрезки лява ръка, ноктени изрезки дясна ръка на П. Й.,
балатум, 3 бр. стъклени чаши/обозначени в експертизата като обекти №№ 16, 17 и 20/ ,
угарка „Кинг“, угарка“Марлборо“ е определен един и същи ДНК профил на лице от мъжки
пол, алелите от който съвпадат в съответните локуси с визуализираните следи от ДНК
профила, определен за стъклена чаша обект № 19 и с ДНК профила на пострадалия П. Б.
Й./обект № 23/. Изследваният биологичен материал кръв по същите посочени в предния абзац
обекти произхожда от пострадалия.
Изследваният клетъчен материал по обекти тениска и бикини произхожда от подс.Д.
Й. В..
Всички цитирани по-горе доказателства и доказателствени средства формират
съвкупност, която обосновава извод за доказаност на обвинението от обективна и
субективна страна. Ето защо, САС намира, че формираният от окръжния съд извод в насока,
че фактическата обстановка е пълноценно установена се явява правилен и въззивната
инстанция го споделя.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд в настоящия
състав намери, че обвинението срещу Д. Й. В. е доказано по несъмнен начин,
поради което същата правилно е призната за виновна с проверяваната
присъда на Окръжен съд Кюстендил.
***
При извършване на дължимата правна оценка, САС счита, че са налице
всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна, на
престъплението по чл. 115 от НК. Подсъдимата Д.В. е умъртвила пострадалия
П. Й., като му е нанесла един удар с хладно оръжие - нож, при което
обективно на пострадалия са били причинени увреждания, довели смъртта
11
му, която е била неизбежна. Престъплението е извършено виновно от
подсъдимата, в условията на „внезапен” умисъл- намерението на подсъдимата
да предприеме нападение спрямо пострадалия е възникнало в резултат от
описаната по-горе ситуация, свързана с уговаряне извършването на секс
услуги, последвалия отказ на подсъдимата и негативните реакции и
отношение на пострадалия към нея в отговор на това.
Въззивният съд намира за основателни възраженията на защитника на
подсъдимата адв. А., свързани с мотивите на първия съд относно формата на
умисъла. Действително, КнОС е приел, че деянието е било осъществено от
подс.В. в условията на „пряк“ умисъл, но същевременно „в неговата
разновидност на евентуален“. Налице е смислово противоречие, доколкото не
може да се твърди извършителство едновременно в двете форми – на пряк, но
и на евентуален умисъл. Същевременно, САС счита, че при произнасянето на
първия съд не е налице такъв порок, който да води до фактическа липса на
мотиви, както твърди защитата. След запознаване с мотивите на присъдата,
въззивният съд намира, че волята на решаващия съдебен състав е в
достатъчна степен ясна и разбираема, като може да се възприеме, че съдът в
първата инстанция е приел извършване на инкриминираното деяние с
евентуален умисъл. Подсъдимата В. е взела внезапно и импулсивно решение
да нанесе силен удар с наличния пред нея нож в областта на гърдите на
постр.Й., като не е целяла пряко смъртта му, но с оглед средството, което е
използвала, мястото на пробождане и силата, с която е нанесла
удара,несъмнено /дори и с наличния си интелектуален ресурс и мисловен
потенциал/ е допускала, че пострадалият е възможно да бъде умъртвен. В
подкрепа на тези изводи са собствените обяснения на подсъдимата, която се е
върнала да провери състоянието на Й., допускайки, че може и да е жив,
очевидно като по-малко вероятно.
С оглед на изложеното, САС намира, че допуснатото нарушение,
свързано с терминологично противоречие относно проявната форма на
умисъла за осъществяване на деянието се явява несъществено и не води до
ограничаване правото на защита на подсъдимото лице.
Не може да бъде споделено и становището на защитата относно
съставомерността на деянието. Не отговаря на фактите твърдението на адв.А.,
12
че ударът с нож не е бил насочен към жизненоважни органи. В
действителност мястото на пробождане се явява твърде уязвимо и в близост
до кръвоносни съдове и жизненоважни органи, което се потвърждава и от
описания в СМЕ начин на настъпване на смъртта от кръвозагуба. Ето защо,
тази теза на защитата се явява неоснователна.
Престъплението, извършено от подсъдимата Д.В. правилно е
квалифицирано от първостепенния съд по чл.115 от НК. Липсват
квалифициращи признаци на конкретното деяние, както и липсват основания
за прилагане на привилегировани състави на това умишлено престъпление
Не са налице съставомерни елементи на неизбежна отбрана в
конкретния случай, а и това не се твърди от защитата и самата подсъдима.
Нападението, осъществено от подсъдимата е било последващо и
неоснователно, напълно несъответстващо на интензитета, с който е била
засегната личната и сфера.
По изложените доводи, настоящият състав на САС намира, че
първоинстанционният съд с присъдата си е отдал правилна правна
квалификация на деянието, извършено от подсъдимата В..
По индивидуализацията на наказанието:
За престъплението по чл. 115 от НК законодателят предвижда наказание
„лишаване от свобода” в размер от десет до двадесет години.
Кюстендилският окръжен съд в присъдата си е определил наказанието в
размер от 13 години. За да се произнесе, първостепенният съдебен състав е
отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство само чистото съдебно
минало на подсъдимата В.. Същевременно, съдът е приел, че подсъдимата е
лице със завишена степен на обществена опасност, като се е аргументирал с
начина на извършване на престъплението, нейния нисък интелект и
примитивизъм, непредсказуемост на поведението. Окръжният съд е счел, че
процесуалното и поведение /даването на подробни обяснения/ не може да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е допринесло
за разкриването на извършителя. Също така, в присъдата са изложени мотиви,
че подсъдимата е имала възможност да си тръгне, когато пострадалият и е дал
13
два лева за билет, но е решила да остане и е извършила престъплението. С
оглед на тези съображения първостепенният съд е приел, че не са налице
както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и
е определил наказанието по правилата на чл. 54 на НК.
Софийският апелативен съд в настоящия състав следва да изрази
несъгласие с изводите на първата инстанция относно обстоятелствата, които
имат значение за определяне на наказанието. Следва да бъдат отчетени
приетите от въззивната инстанция факти, свързани с унижаващото
провокативно поведение на пострадалия Й. спрямо подсъдимата през
времето, когато двамата са останали сами, до извършване на деянието от В..
От значение за индивидуализиране наказанието са и данните за възползване
от положението на подсъдимата, от интелектуалния и дефицит, нищетата, в
която живее, както и поставянето и в положение на неблагоприятен избор
между сексуален контакт против волята и или алтернативата да остане сама в
чуждо населено място през нощта в зимно време, без транспорт до дома.
Обстоятелството, че лицето е извършвало сексуални услуги срещу заплащане
не изключва правото и да откаже сексуален контакт, при което настояването
за това на пострадалия въпреки отказа на В., по мнение на настоящия съдебен
състав се явява укоримо поведение на Й.. С оглед изложеното дотук,
въззивният съд не може да се съгласи и с приетото от първата инстанция в
присъдата, че подс.В. е имала избор да си тръгне през нощта след 0.00 часа на
9.11.2019 г. в село ***, тъй като по делото е установено, че фактически не е
имала транспорт или възможност да потърси съдействие и помощ в това
населено място. Ето защо и не може тази „опция“ за избор да се обсъжда в
ущърб на подсъдимата. Провокативното поведение на самия пострадал
несъмнено снижава степента на отговорност на дееца и следва да се отрази
при определяне на наказанието.
Действително, самопризнанията на подсъдимата са обективирани след
издирването и задържането и, поради което не може да се счита, че са
допринесли за разкриване на извършителя, както е приел първия съд.
Същевременно, следва да се съобрази като смекчаващо отговорността
обстоятелство, че с добросъвестното и подробно излагане на всички факти
подсъдимата е допринесла за доказване на внесеното и поддържано против
нея обвинение, доколкото единствено в тези обяснения се съдържат преки
14
доказателства за авторството на деянието и механизма на извършването му,
които се подкрепят от множеството косвени други доказателства и
доказателствени средства.
САС намира, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства
за подсъдимата В.. Фактът, че същата е с нисък интелект, че живее в
примитивна среда и в крайна бедност, не може да се приема за такова
/отегчаващо/ обстоятелство. Начинът на извършване на деянието – чрез
нанасяне на един удар с нож, също не се отличава с особеност, която да
квалифицира по-тежко деянието или да се приеме за отегчаващо вината на
подсъдимата в рамките на квалификацията по основния престъпен състав на
убийство.
Всички изложени по-горе съображения обосновават различен краен
извод на въззивната инстанция относно определяне размера на наказанието и
наличието на основание за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Софийският
апелативен съд счита, че при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства и при наличие на множеството изложени по-горе смекчаващи
отговорността такива, наказанието „лишаване от свобода“, наложено на
подс.В. следва да бъде определено по размер под най-ниския предел от 10
години, предвиден в чл. 115 от НК. Съдът счита, че наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ години би постигнало спрямо подсъдимата и по
отношение на обществото целите, визирани в чл. 36 от НК.
***
За да се произнесе по въззивната жалба на гражданския ищец, Н.Д.,
съдът извърши проверка на атакуваната присъда на КнОС в частта, с която
съдът се е произнесъл по предявения и приет за разглеждане в наказателното
производство граждански иск. Софийският апелативен съд принципно следва
да се съгласи с доводите на повереника, изразени в жалбата, че с оглед
установените по делото близки отношения на взаимопомощ, непрекъсната
роднинска връзка и близост приживе между пострадалия П. Й. и неговата
сестра би следвало да се определи обезщетение в по-висок размер от
определения с присъдата. САС намира, че справедливо и адекватно на
мащаба на претърпените от гр.ищец Д. страдания се явява обезщетение в
размер на 25 000 лева. Същевременно, обаче, въззивната инстанция следва да
15
съобрази и приетите в настоящия съдебен акт нови фактически положения,
свързани с укоримото и провокативно поведение на самия пострадал,
неговото отношение към подсъдимата, с които свои прояви е допринесъл за
изграждане на мотив у нея за извършване на престъплението. Несъмнено,
тези обстоятелства обосновават редуциране на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно степента на принос на самия пострадал за
настъпване на съставомерния резултат. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че обезщетението, дължимо на ищцата като сестра на пострадалия Й.
следва да бъде намалено до размера от 15 000 лева. С оглед съвпадение на
крайния резултат с произнасянето на окръжния съд, макар и при несъвпадане
с решаващите мотиви на въззивната инстанция, присъдата в
гражданскоправната и част следва да бъде потвърдена.
Софийски градски съд законосъобразно се е произнесъл с присъдата и
по веществените доказателства, както и в частта относно разноските
извършени в наказателното производство, поради което и не е налице
основание за ревизиране на присъдата в тази част.
В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда в настоящата инстанция се налага извод на въззивния съд, че не се установява при
разглеждането на делото пред първата инстанция и при постановяване на присъдата да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е основание за
изменение на присъдата в частта относно наказанието, наложено за престъплението по
чл.115 от НК, като се отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и бъде приложена нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като размерът на
наказанието следва да бъде намален в размер под най-ниския предел. В останалата част
присъдата на Кюстендилски окръжен съд следва да бъде потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 334, т.3, вр.с чл.337ал.1, т.1 и
ал.3, чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260002 от 26.10.2020 г., постановена по
НОХД № 322/2020 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, в наказателно-
осъдителната и част, като на основание чл. 55, ал.1 , т.1 от НК НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимата Д. Й. В. наказание от 13 /тринадесет/
16
години на 8 /осем/ години „лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвяне на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17