№..316
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110158202 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответницата С. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Х С“ № 74, ет.2, че
последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 38888/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно 118.58 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 26.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г. в размер на 51.61 лв.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответницата. С отговора ответницата не
оспорва, че е потребител на топлинна енергия за процесния имот, както и че в последния е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Ответницата обаче оспорва исковете поради погасяването им по давност, като в тази
1
насока излага подробни аргументи.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител.
Ответникът не се явява и не се представлява, депозира писмено становище по съществото на
спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№ 38888/2024 г. по описа на
СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия по количество и по
цени, формиращи цената на иска. Видно от приетите като писмени доказателства
нотариален акт №.., том I, рег.№..., нот.дело №.../2002 г., съставен от нотариус С М, рег.№...
от РНК и нотариален акт №.., том I, рег.№..., нот.дело №.../2021 г., съставен от нотариус Р Т,
рег.№... от РНК, ответницата е придобила собствеността връху процесния имот, за който
ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия чрез строеж, за което е
учредила право на трето лице – „Б“ АД, като е останала негов собственик до дарението му
на сина й Б. Г. Й. на 05.03.2021 г.
Съобразно предвиденото в Закона за енергетиката, облигационното правоотношение
по доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлофикационното
предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия – в този чл.153 от ЗЕ. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. По делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия през исковия период е
именно ответника С. Д. В.. По същество това обстоятелство не се и оспорва от ответницата.
В отговора на исковата молба тя прави изрично признание в тази насока.
Съдържанието на възникналото между страните облигационнно правоотношение е
установено в представените от ищеца Общи условия, одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото e представена издадената от ищеца обща фактура след края на
отоплителния сезон, както и справка за задълженията за абонатен № ..., под който се води
партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответницата. Нещо повече – от
2
представените от третото лице помагач документи се установява, че съставената
изравнителна сметка за исковия период е след извършен реален отчет на монтираните в
жилището уреди за дялово разпределение и отразява реално потребеното количество
топлоенергия.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.20210 г. до 28.02.2021 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, бул.“Х С“ № 74, ет.2
/жилищен/, ап.4, аб.№ ..., е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от
118.58 лв.
От страна на ответницата е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.06.2024 г., на която дата на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички задължения за м.април 2021 г., който е с падеж на плащане 14.06.2024 г., и
предхождащите го месеци Т.е. непогасени по давност са вземания на ищеца за м.май 2021 г.
и следващите месеци. Такива обаче не са предявени в настоящето производство.
Ищецът претендира да се установи дължимостта на суми, попадащи изцяло в
погасителна давност /преди м.май 2021 г./, поради което при направено възражение в тази
насока от ответната страна, исковете, както за главница, така и за лихва, следва да се
отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.60 от делото. Съдът констатира, че вписания в списъка адвокатски хонорар от 400.00 лв. е
реално заплатен, с оглед отразеното в договора за правна защита и съдействие от 11.10.2024
г. /л.50 от делото/ и подлежи на присъждане в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответницата С. Д. В., ЕГН
**********, с адрес гр.С, бул.“Х С“ № 74, ет.2, че последната дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 38888/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 118.58 лв., представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.06.2024 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г. в
размер на 51.61 лв.
3
ОСЪЖДА “Т - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на С. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“Х С“ № 74, ет.2, сумата от
400.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно изхода
му.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 38888/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4