№ 144
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500299 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Търговска база“ ООД, чрез процесуалните му представители адв. П.
и адв. Д. против решение № 121/08.02.2024г. на ОС - Варна, постановено по
гр. д. № 1534/2022г. и с което са отхвърлени предявените от дружеството
против „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Грейнстор
България“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че „Търговска база“ ООД е
собственик на основание давностно владение, осъществявано в периода
09.07.2002г. – 09.07.2012г., на подробно описани недвижими имоти,
съставляващи ПИ с идентификатор 20482.304.214 по КККР на гр. Девня и
изградени в него сгради – самостоятелни обекти с идентификатори
20482.304.214.4, 20482.304.214.5, 20482.304.214.6, 20482.304.214.7,
20482.304.214.8 и 20482.304.214.9, както и на ½ ид.ч. от изградени в същия
поземлен имот сгради с идентификатори 20482.304.214.10, 20482.304.214.12 и
20482.304.214.18.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение. Твърди се, че същото е
постановено при непълна и неправилна преценка на доказателствения
материал, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
съдът е извършил неправилен анализ на правоотношенията между ищцовото
дружество от една страна и „Тополи фураж“ АД, респ. ответните дружества
като негови правоприемници, от друга, неправилно е приел, че от
1
доказателствата по делото не се установявало осъществявано от ищеца
непрекъснато владение, не е отчел, че от ответната страна не са ангажирани
доказателства за притежавани права на собственост, доколкото вписването на
апортните вноски не означава, че извършилият апорта е титуляр на вещното
право на собственост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички наведени от
дружеството оспорвания по фактическите твърдения на ответниците, а
изводите му по съществото на спора са в противоречие с установеното от
доказателствата и необосновани.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори и от тримата
въззиваеми - „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и
„Грейнстор България“ АД, които оспорват въззивната жалба като
неоснователна.
Наред с въззивната жалба въззивникът „Търговска база“ ООД е
депозирал и частна жалба против постановеното от първоинстанционния съд
определение № 1130/25.03.2024г., с което по искане на ответниците е
изменено решението в частта му за разноските чрез осъждане на „Търговска
база“ ООД да им заплати разноски за адвокатски възнаграждения в посочени
размери и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК
за изменение на решението в частта му относно присъдените в полза на
ответниците разноските.
По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се
иска неговата отмяна.
Срещу частната жалба са постъпили отговори само от „Грейнстор
Инвест“ АД и „Булмикс Интернешънъл“ АД, в които излагат становище за
нейната неоснователност.
Поради настъпило пред настоящата инстанция правоприемство и на
основание чл.227 ГПК с определение № 129/04.03.2025г. на мястото на
прекратеното дружество „Грейнстор България“ АД е конституиран
правоприемника му „Грейнстор Трейдинг“ АД.
За да се произнесе, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК и въз
основа становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съставът на АпС – Варна съобрази следното:
Обжалваното решение е постановено по предявени от въззивника
„Търговска база“ ООД против „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс
Интернешънъл“ АД и „Грейнстор България“ АД искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Изложените в исковата молба и уточнителни молби твърдения са, че на
основание договор за продажба на основни средства от 22.09.1987г., СО
„Търговска база – Варна“ е закупило от Зърнено-фуражен комбинат „Благой
Димитров“ сгради, съоръженията и асфалтовата настилка, разположени в
2
имот, съставляващ по действащата кадастрална карта на гр. Девня ПИ с
идентификатор 20482.304.214 с площ от 16 743 кв.м. Правоприемник на
купувача на основание извършено преобразуване по реда на ЗППДОбП е
„Търговска база Варна“ ЕООД. Сочи се, че към 1998г. „Търговска база Варна“
ЕООД е било еднолично държавно дружество, с договор от 28.10.1998г.
държавата, чрез министъра на търговията и туризма е продала на „Търговска
база – Варна 97“ АД 70% от капитала на „Търговска база Варна“ ЕООД, а
останалите 30% са продадени с договор от 31.05.2004г. от Агенцията за
приватизация на физическо лице. С договор от 02.07.2004г. притежаваните от
„Търговска база – Варна 97“ АД 70% от капитала на „Търговска база Варна“
ООД са продадени на „Динипо“ ЕООД. През 2008г. „Търговска база Варна“
ООД е преименувано в „Търговска база“ ООД. Посочено е още, че с влязло в
сила на 09.07.2002г. решение на АпС – Варна е било признато за установено
по отношение на „Търговска база Варна“ ООД, че „Тополи фураж“ АД е
собственик имоти с пл.№№ 213 и 214, съставляващи общ терен с площ от
16 743 кв.м., идентичен на процесния ПИ 20482.304.214 и в който са
разположени сгради, в т.ч. и закупените с посочения по-горе договор сгради и
съоръжения, които обаче не са били предмет на иска, предявен от „Тополи
фураж“ АД. Твърди се, че още от сключване на договора от 1987г. неговите
праводатели, а след това и ищцовото дружество /сега въззивник/ е установило
и упражнявало непрекъснато фактическа власт върху целия терен, ведно с
всички сгради, находящи се в имота – извършвани са ремонтни дейности,
изградил е ограда, отдавал е части от имотите под наем, с което е
манифестирал намерението си за своене. Това е продължило и след влизане в
сила на решението по предявения от „Тополи фураж“ АД иск. С оглед на това
твърди, че е станал собственик на поземления имот и на процесните сгради в
него на основание придобивна давност въз основа на осъществявано
непрекъснато и необезпокоявано давностно владение за периода от
09.07.2002г. до 09.07.2012г., продължаващо и до настоящия момент. Сочи се,
че ответниците /въззиваеми/ са правоприемници на „Тополи фураж“ АД, с
наведени конкретни твърдения за извършените преобразувания, които
оспорват правата му на собственост върху ПИ и част от сградите в него. През
2015г. „Булмикс Интернешънъл“ АД се е снабдило с КНА № 138/2015г. за
собственост относно имота и сгради с идентификатори 20482.304.4,
20482.304.5, 20482.304.6, 20482.304.7, 20482.304.8, 20482.304.9 и ½ ид.ч. от
сгради с идентификатори 20482.304.10, 20482.304.12 и 20482.304.18, без да е
собственик на същите. Впоследствие, през 2016г. ги е внесло като апортна
вноска в „Грейнстор Инвест“ АД, което от своя страна ги е апортирало в
„Грейнстор България“ АД.
Въз основа на горните твърдения е отправено и искането за приемане за
установено по отношение на ответните дружества, че „Търговска база“ ООД е
собственик на основание осъществявано от него в периода 09.07.2002г. –
09.07.2012г. давностно владение на недвижими имоти, съставляващи ПИ с
идентификатор 20482.304.214 по КККР на гр. Девня и изградени в него сгради
3
– самостоятелни обекти с идентификатори 20482.304.214.4, 20482.304.214.5,
20482.304.214.6, 20482.304.214.7, 20482.304.214.8 и 20482.304.214.9, както и
на ½ ид.ч. от изградени в същия поземлен имот сгради с идентификатори
20482.304.214.10, 20482.304.214.12 и 20482.304.214.18. Направено е и искане
за отмяна на КНА № 138/2015г., на основание чл.537, ал.2 ГПК.
В изпълнение на дадени от настоящата инстанция указания по чл.129,
ал.2 ГПК с молба от 05.09.2024г. са направени уточнения, че сгради с
идентификатори 20482.304.214.4, 20482.304.214.5, 20482.304.214.6,
20482.304.214.7 и 20482.304.214.8 представляват основна сграда и прилежащи
й технологични части от построения в имота 11-етажен силоз, който е
придобит по договора от 22.09.1987г. и приватизационния договор от
28.10.1998г. Независимо от това, че е собственик на деривативно основание се
твърди, че за дружеството е налице правен интерес да претендира
собствеността си и чрез предявения настоящ иск, основан на придобивна
давност като евентуален придобивен способ /допълнителни обяснения в с.з. от
27.11.2024г. и 25.06.2025г./. Позовава се на разрешенията по ТР № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че установяването на правото му на собственост на
соченото деривативно основание може само да обоснове неоснователност на
иска, основан на придобивна давност, но възможността да предяви права въз
основа на договора не е процесуална предпоставка за допустимостта на
същия. Относно сграда с идентификатор 20482.304.214.9 се навеждат
твърдения, че същата е построена през 1991г. от ДФ „Търговска база“ съгласно
договор от 16.07.1991г., предвиждащ построяването й със свои средства и
придобиването й, както и че след това същата е владяна от ДФ „Търговска
база“ и нейните правоприемници, в това число и от приватизираното
дружество, без да е оспорвана собствеността им. За претендираните права на
собственост върху ½ ид.ч. от изградени в поземления имот сгради с
идентификатори 20482.304.214.10, 20482.304.214.12 и 20482.304.214.18 се
уточнява, че този обем на права е извън придобитите такива с посочените
договори /в т.см. е и уточнителна молба от 04.10.2022г., подадена пред
първоинстанционния съд/.
С подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са
оспорени с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност.
В общ отговор от „Грейнстор Инвест“ АД и „Булмикс Интернешънъл“
АД се сочи, че исковете са недопустими предвид разрешения със СПН
съгласно решение на АпС – Варна от 10.01.2002г. по гр.д. № 970/2001г. спор
между „Търговска база Варна“ ЕООД - праводател на „Търговска база“ ООД и
техния праводател „Тополи фураж“ АД. Молбата на „Търговска база“ ООД по
чл.231 ГПК /отм./ за отмяна на влязлото в сила решение е била оставена без
уважение с решение на ВКС от 08.10.2004г. по гр.д. № 1480/2003г. Твърди се,
че въпросът по допустимостта е бил разрешен и с цитирани съдебни актове по
идентични искови претенции на ищцовото дружество срещу тях. В
евентуалност оспорват исковете като неоснователни. Оспорват фактическите
твърдения, на които „Търговска база“ ООД основава претендираните права на
4
собственост по давност. Навеждат възражение, че ПИ и процесните сгради са
били собственост на „Булмикс Интернешънъл“ АД на основание придобивна
давност, текла в периода 05.05.1997г. - датата на съдебно решение, с което е
отразена промяна, свързана с включването на терена и сградите в него в
капитала на „Тополи фураж“ АД до 29.09.2015г. - датата на вписване на
апортната вноска, направена от „Булмикс Интернешънъл“ АД в капитала на
„Грейнстор Инвест“ АД, евентуално, че правото на собственост е придобито
от „Грейнстор Инвест“ АД по давност от вписване на апортната вноска
/29.09.2015г./ до 24.05.2022г. с присъединяване на владението на праводателя
му „Булмикс Интернешънъл“ АД, евентуално като добросъвестен владелец в
същия период. Твърдят, че не ищеца, а те са осъществявали необезпокоявана и
явна фактическата власт върху ПИ и сградите, сключвали са договори за наем,
договори за влог, декларирали са ги и са заплащали съответните данъци.
Считат за неоснователен довода на ищеца, че направеното по предходното
дело изменение на иска от ревандикационен в установителен е индиция за
манифестирано от него владение, сочейки, че това изменение обосновава
извод за обратното - липса на осъществявана от дружеството-ищец
фактическа власт. Относно сочения в исковата молба договор за покупко-
продажба на основани средства от 1987г. оспорват, че „Търговска база“ ООД е
правоприемник на страна по този договор, евентуално, че не е установено
плащане, което е посочено като основание за прехвърляне на собствеността.
В отговора на „Грейнстор България“ АД също са наведени
възражения за недопустимост, позовавайки се на постановеното съдебно
решение по иска на „Тополи фураж“ АД. Оспорва осъществявано владение
върху процесния ПИ и сгради от страна на ищеца. Твърди се, че същите са се
владени, управлявани и стопанисвани, в т.ч. и чрез отдаване под наем,
единствено от „Грейнстор България“ АД, а преди това от неговите
праводатели „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и
„Тополи фураж“ АД. Излагат се подобни твърдения относно това, че същите
съставляват Зърнобаза Девня, която е придобита от „Тополи фураж“ АД на
основание чл.17а ЗППДОП, за осъществявани от това дружество действия по
отдаване под наем и стопанисване, след което от правоприемника му „Агро
Мел Бг“ АД, преименувано в „Булмикс Интернешънъл“ АД. Впоследствие
това дружество е апортирало имотите в „Грейнстор Инвест“ АД, което е
продължило да ги владее, в т.ч. и чрез отдаването им под наем на „Грейнстор
България“ АД до внасянето им в капитала му през 2022г., осъществяващо
владение върху имотите и към настоящия момент. Излагат се доводи, че
ищецът е осъществявал фактическа власт върху ПИ само и доколкото това е
било необходимо за ползването на други сгради, намиращи се в процесния
имот и на които той е собственик.
Обжалваното решение като постановено в изискуемата се форма и от
надлежен съдебен състав, в пределите на заявения петитум и относимото към
него придобивно основание, е валидно и допустимо.
Между страните не е налице спор, че с влязло в сила на 09.07.2002г.
5
решение от 10.01.2002г. по гр.д. № 970/2001г. на АпС – Варна, след
постановена отмяна на първоинстанционно решение по гр.д. № 559/1999г. на
ВОС, е бил уважен предявеният от ТД „Тополи фураж“ АД срещу „Търговска
база Варна“ ЕООД иск за признаване за установено, че ищецът е собственик
на недвижим имот с площ от 16 743 кв.м., представляващ имоти с пл.№ 213 и
пл.№214 по плана на гр. Девня. Видно от посоченото решение е, че в
уважената част за предаване на владението върху този имот, решението на
окръжния съд е било обезсилено като недопустимо по мотиви, че не е
предявяван иск по чл.108 ЗС, а само установителен иск за собственост по
чл.97 ГПК /отм./. Сградите в имота не са били предмет на иска.
Не е спорно между страните и това, че същите са правоприемници
съответно въззивникът на „Търговска база Варна“ ЕООД, а ответните
дружества на „Тополи фураж“ АД, както и че имоти с пл.№ 213 и пл.№ 214,
съставляващи общ терен с площ от 16 743 кв.м., са идентични на процесния
ПИ 20482.304.214 по действащата КК на гр. Девня.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 14/-7.11.1990г. на министъра на търговията и услугите на
основание чл.11, ал.2 от Указ 56 Търговско предприятие „Промишлени стоки“
– Варна е преобразувано в държавни фирми, съгласно Приложения 1-3.
Съгласно Приложение № 1 една от тези фирми е „Търговска база – Варна“
като в т.4 от Приложението е посочено, че същата поема активите и пасивите
на Търговско предприятие „Промишлени стоки“, гр. Варна, поделение Варна,
по баланса му към 30.11.1990г. Посочено е, че разчетите с Търговско
обединение „Промишлени стоки“ – София, както и между поделенията на
предприятие „Промишлени стоки“, гр. Варна, следва да извършат по
балансите им към 30.11.1990г. Със Заповед № РД-20-35/26.02.1993г. на
министъра на търговията, издадена на основание чл.17, ал.1 ЗППДОП /отм./
държавна фирма „Търговска база – Варна“ е преобразувана в ЕООД
„Търговска база – Варна“, приемайки всички активи и пасиви на държавната
фирма по баланс към 31.12.1991г. С договор за приватизация от 28.10.1998г.
„Търговска база – Варна 97“ АД е придобило 70% от капитала на ЕООД
„Търговска база – Варна“, преобразувано в „Търговска база“ ООД. Останалите
30% държавата е продала на Д. П.., съгласно договор за приватизационна
продажба от 31.05.2004г.
През 1991г. е създадено „Тополи“ ЕООД като държавно търговско
дружество от Зърнено-фуражен комбинат, гр.Варна /видно от решение по ф.д.
№ 7572/20.11.1991г. на ВОС/, преобразувано със заповед на министъра на
земеделието и храните в „Тополи-фураж“ ЕАД по реда на ЗППДОП /отм./,
видно от решение на съда по ф.д. 852/1997г. от 05.05.1997г., след което е
извършено вливане в „Агро Мел БГ“ АД /решение от 02.05.2007г. по ф.д. №
8528/2006г. на СГС/, впоследствие преименувано в „Булмикс интернешънъл“
АД.
С констативен нотариален акт за собственост № 138, том ІV, рег. № 2837,
6
д. № 399/05.06.2015г. на нотариус рег. № 465 „Булмикс Интернешънъл“ АД е
признато за собственик, чрез правоприемство и преобразуване, на следните
недвижими имоти: процесния ПИ 20482.304.214, ведно със сгради
20482.304.214.4, 20482.304.214.5, 20482.304.214.6, 20482.304.214.7,
20482.304.214.8, 20482.304.214.9 и 20482.304.214.19, както и на 1/2 ид.ч. от
сгради 20482.304.214.10, 20482.304.214.12 и 20482.304.214.18.
Няма спор, че описаните в нотариалния акт имоти впоследствие са
внесени като апорт в капитала на „Грейнстор Инвест“ АД, което дружество
също ги е апортирало в „Грейнстор България“ АД, преобразувано в хода на
процеса чрез вливане в „Грейнстор Трейндинг“ АД.
Гореустановеното и предвид претендираните от въззивното дружество
„Търговска база“ ООД права на собственост обуславя и правния му интерес от
исковете за установяване на същите по отношение и на трите ответни
дружества. Заявеното придобивно основание досежно ПИ се основава на
правопораждащи факти /осъществявано владение върху имота в периода
09.07.2002г. – 09.07.2012г./, осъществили се след влизане в сила на съдебното
решение по предходния спор, воден срещу праводателя му „Търговска база
Варна“ ЕООД, поради което и същите не са обхванати от формираната с това
решение СПН. Същата не се разпростира и по отношение на процесните
сгради, тъй като те не са били предмет на предходното дело.
Ето защо направеното от въззиваемите дружества възражение за
недопустимост на исковете поради наличието на процесуална пречка –
разрешаване на същия спор със СПН, е неоснователно.
По аргумент от даденото разрешение по т.3б от ТР № 4/2014г. на ОСГК
на ВКС за въззивника е налице правен интерес от предявяване на иск за
установяване правата му на собственост и по отношение на ответните
дружества „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Грейнстор Инвест“ АД,
разпоредили се последователно с процесните имоти чрез внасянето им като
непарична вноска в капитала на търговско дружество.
Що се отнася до исковете досежно сградите, по отношение на които в
исковата молба са наведени и твърдения за придобиването им от въззивното
дружество на деривативно основание като правоприемник на държавното
„Търговска база Варна“ ЕООД вр. чл.17а ЗППДОП /отм./, съдът приема
същите за допустими, при отчитане направеното в с.з. от 25.06.2025г.
уточнение, че основанието за придобивна давност се поддържа като
евентуално. Вещното право на собственост може да бъде придобито само на
едно основание, поради което при едновременно позоваване на деривативно
/чрез правоприемство – частно или универсално/ и оригинерно /придобивна
давност/, това може да стане само при условията на евентуалност, като
деривативното основание е главно, а оригинерното – евентуално. Т.е.
допустимо е позоваването на повече от едно основание, при посоченото
съотношение. В същото време с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес /чл.6, ал.2 ГПК/ спорният предмет обхваща само заявеното от ищеца
7
основание, очертано от въведените фактически твърдения и петитум, но не и
всяко друго основание, на което същото право би могло да бъде придобито.
Съдът не може да признае /с диспозитива на решението си/ съществуването на
спорното право на различно основание от заявеното, дори и да установи, че
такова основание действително съществува. Затова ако заявеното с исковата
молба основание е само давностно владение, но от доказателствения материал
по делото се установи, че ищецът вече е придобил правото на собственост на
деривативно основание, то искът за собственост, основан на давностно
владение ще е неоснователен /в т.см. решение № 421/27.06.2024г. по гр.д. №
3890/2022г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираната в него предходна практика на ВКС/.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че с
договор от 22.09.1987г. Зърнено-фуражен комбинат „Благой Касабов“, Варна
продава на СО Търговия на едро, клон Търговска база – Варна основни
средства, находящи се в недвижим имот в гр.Девня и описани като 1/.
асфалтова настилка, 2/. ж.п. разтоварище, 3/. ж.п коловоз, 4/.баня, 5/.покрита
площадка, 6/.покрита площадка, 7/. мелнична сграда, 8/. Общежитие, 9/. Силоз
и 10/. Метален навес, както и ½ ид.ч. от други основни средства, описани в т.2
от договора – общо 13 бр., сред които ограда, подстанция към силоза
/посочена под № 12/ и тоалетна /№ 13/. Посочено е, че договорът се сключва
на основание чл.31, ал.2 от Правилника за стопанската дейност и че същият е
одобрен от съответните ръководни органи. С последващ договор от
15.07.1991г., сключен между Зърнено-фуражен комбинат и ДФ „Търговска
база“ – Варна, е постигнато съгласие за безвъзмездно предоставяне в
собственост на ДФ на невключена /пропусната/ в предходния договор от
1987г. отделна сграда, използвана като лаборатория за готовата продукция,
състояща се от две помещения, впоследствие използвана като склад и
техническа работилница, както и ДФ да построи със собствени средства
помещение до кантара на портала с посочени размери, да придобие същата и
да я ползва за техническа работилница.
С АДС № 614/07.12.1994г. е бил актуван ПИ с площ от 16 743 кв.м. и
сгради в него, посочено е, че дворното място е държавно от 1961г. по протокол
от 31.08.1961г. на комисия по ЗПИНМ за одворяване срещу замяна със земи от
ДПФ в полза на ДПЗХ „Благой Касабов“, за сгради портиерна, подстанция,
резервоар и тоалетна е посочено, че са съсобствени между ЕООД „Тополи“ и
„Търговска база“, за силоз, кантар и лаборатория, и работилница, е посочено,
че е собственост на ЕООД „Тополи“, а складове /общо 5 бр./, административна
сграда и гаражи /бивша баня/ - на „Търговска база“ на основание договора от
1987г.
С АДС № 326/08.09.1997г. са актувани ½ ид.ч. от същия ПИ и сгради /7
бр. и ½ ид.ч. от още 4 сгради/, стопанисвани от „Търговска база Варна“ ЕООД,
съгласно заповед РД-18-204/22.04.1997 на министерство на търговията и
външноикономическото сътрудничество /заповедта е приложена по делото и
същата има за предмет увеличаване капитала на ЕООД въз основа на
преоценка активите и пасивите му към 31.12.1992г./. Посочено е, че имотът
8
/земя и сгради/ е включен в капитала на дружеството, което обстоятелство
досежно земята е отречено с постановеното решение на АпС – Варна по гр.д.
№ 970/2001г. гр.д. № 970/2001г.
Съгласно заключението на в.л. К., кредитирано от съда, част от
посочените в договорите от 22.09.1987г. и от 15.07.1991г. сгради съответстват
на заснетите по КК и съществуващи към настоящия момент, както следва:
сграда с идентификатор 20482.304.214.1, описана в договора от 1987г.
като общежитие, съответно като административна сграда в двата АДС
сграда с идентификатор 20482.304.214.2 и сграда с идентификатор
20482.304.214.3 по КК съответстват на посочените в договора като покрити
площадки /т.1, № 5 и № 6/ по договора от 1987г., респ. на двата склада с № 2
от АДС
сграда с идентификатор 20482.304.214.11, съответна на посочен в
договора от 1987г. метален навес /т.1, №10/ и склад № 3 в АДС
сграда с идентификатор 20482.304.214.13, съответства на мелнична
сграда по договора от 1987г. /т.1, № 7/ и посочените в АДС склад № 1 /бивша
мелнична сграда/ и склад № 1 /стар склад/
сграда с идентификатор 20482.304.214.15, с посочено по КК
предназначение гараж - 117 кв.м., съответства на визираната в договора баня,
съответно гаражи /бивша баня/ в АДС от 1994г., гаражи по АСД от 1997г.
сграда с идентификатор 20482.304.214.16 – гараж от 173 кв.м.,
съответства на описана като лаборатория за готова продукция в т.1 от договор
от 15.07.1991г. между Зърнено-фуражен комбинат и ДФ „Търговска база“ –
Варна, съответно на работилница със ЗП - 175 кв.м., описана в АДС от 1994г.
като собственост на „Тополи“ ЕООД.
Правото на собственост на „Търговска база“ ООД върху горните сгради
не се оспорва от ответните дружества, за което е постановено нарочно
определение за това от първоинстанционния съд.
По спорните процесни сгради вещото лице прави следните констатации
и изводи:
сграда с идентификатор 20482.304.214.9 по КК съответства на
описаната в т.2 от договор от 15.07.1991г. като помещение с размери 12м. на
5м. и височина 2.20 м., съответно като кантар и лаборатория с площ от 100
кв.м. в описана в АДС от 1994г. като собственост на „Тополи“ ЕООД. Същата
не фигурира в АДС от 1997г.
сграда с идентификатор 20482.304.214.10 не фигурира в договора от
1987г., но по двата АДС е посочена като портиерна в съсобственост между
„Тополи“ ЕООД и „Търговска база“ ЕООД
сграда с идентификатор 20482.304.214.18 съответства на тоалетна,
посочена в т.2 под № 13 по договора от 1987г. и описана като съсобствена в
двата АДС
9
сграда с идентификатор 20482.304.214.12 представлява сграда-
трафопост, описана в т.2 под № 12 в договора от 1987г. като подстанция към
силоза, съответно подстанция от 32 кв.м. в двата АДС, съсобствена.
Относно посочения в т.1 под № 9 от договора от 1987г. силоз вещото
лице дава заключение, че същия съответства на процесните сгради с
идентификатори сграда с идентификатор 20482.304.214.4, сграда с
идентификатор 20482.304.214.5, сграда с идентификатор 20482.304.214.6,
сграда с идентификатор 20482.304.214.7 и сграда с идентификатор
20482.304.214.8. Същите съставляват едно общо съоръжение с обща застроена
площ от 568 кв.м., включващо силоз и кула с две помещения. В АДС №
614/1994г. е вписан силоз с площ от 544 кв.м. и година на построяване 1973г.,
собственост на „Тополи“ ЕООД. Сграда с такова наименование АДС от 1997г.
не фигурира.
Описаната в КНА сграда с идентификатор 20482.304.214.19 не е
предмет на иск в настоящото производство.
Към датата на сключване на договорите от 1987г. и 1991г. и двете страни
по тях са имали качеството на държавни стопански организации по см. на § 4
от НДИ /отм./, поради което и са осъществявали своята дейност с имущество -
държавна собственост /чл.2 от НДИ/. Действащото към този момент
законодателство е предвиждало и възможност за прехвърляне на такова
имущество от една държавна организация на друга по предвиден за това ред
/чл.94 НДИ, чл.31 от Правилника за стопанска дейност, обн. ДВ бр.15/1987г./,
което прехвърляне предвид единната социалистическа собственост е имало
правното значение на прехвърляне на правата за стопанисване и управление
по см. на чл.2 от НДИ /отм./ .
В настоящия процес коментираните договори са представени от
въззивното дружество като доказателство в подкрепа на твърденията му за
началния момент и основанието на установената фактическа власт върху
сградите, упоменати в тях от страна на неговите праводатели, но същите са
относими и към позоваването на придобиването на същите от страна на
неговия пряк праводател – приватизираното ЕООД „Търговска база Варна“ на
основание чл.17а ЗППДОП /отм./. Макар това придобивно основание да не е
част от предмета на спора, поради което и в доклада по чл.146 ГПК да не са
давани указания касателно него, съдът намира, че следва да съобрази същите,
отчитайки направените по тях възражения, и от гледна точка на изводите си
дали е налице осъществено твърдяното придобиване на правото на
собственост на деривативно основание като обстоятелство, обуславящо
основателността и на предявените искове, основани на придобивна давност.
В тази връзка наведените от ответните дружества относими възражения
срещу договора от 1987г. са досежно липсата на правоприемство между
приобретателя по него – СО Търговия на едро, клон Търговска база – Варна и
държавното предприятие Промишлени стоки, от преобразуването на което е
създаденото ЕООД „Търговска база Варна“, чийто правоприемник е
10
„Търговска база“ ООД. Същите обаче са неоснователни, тъй като съгласно
ПМС № 17/03.06.1988г. за преустройство на вътрешната търговия и услугите
/обн. ДВ бр.46/1988г./ дейността на СО Търговия на едро е била прекратена, а
активите и пасивите по баланса му към 30.06.1988г. са преминали към
новосъздаденото Търговско обединение Промишлени стоки /чл.15 вр. чл.19/,
в чийто състав съгласно списъка по Приложение № 2 към постановлението е
Търговско предприятие – Варна, образувано на основата на „Търговска база“ –
Варна към СО „Търговия на едро“.
Договорът от 1991г. и твърдението за реализираното строителство на
посочената в т.2 от него сграда от държавната фирма „Търговска база“ не са
оспорени.
Отчитайки горното, обстоятелството че въззиваемите не оспорват
правата на собственост на въззивното дружество върху останалите сгради,
предмет на тези два договора, като договорът от 1987г. изрично е цитиран в
съставения АДС № 614/07.12.1994г. и доколкото не са наведени други
възражения, респ. доказателства по делото, опровергаващи факта на
предоставяне на сградите, предмет на тези договори на Търговска база -
Варна, съдът приема, че същите са били част от имуществото й към
31.12.1991г., което след преобразуването й по реда на чл.17, ал.1 ЗППДОП
/отм./ съгласно заповед № РД-20-35/26.02.1993г. и на основание чл.1 от ПМС
№ 201/1993г., съответно на чл.17а от ЗППДОП /отм./, е преминало в
собственост на ЕООД „Търговска база – Варна“. По силата на реализираното
след това универсално правоприемство същите са придобити от „Търговска
база“ ООД.
Част от тези сгради са и процесните сграда с идентификатор
20482.304.214.4, сграда с идентификатор 20482.304.214.5, сграда с
идентификатор 20482.304.214.6, сграда с идентификатор 20482.304.214.7 и
сграда с идентификатор 20482.304.214.8, всичките съставляващи съоръжение
силоз, посочен под № 9 в т.1 от договора от 1987г., както и изградената от ДФ
Търговска база сграда по т.2 от договора от 1991г., а именно процесната
сграда с идентификатор 20842.304.214.9.
Посоченото в АДС № 614/07.12.1994г., че тези сгради са собственост на
„Тополи“ ЕООД е опровергано.
Следователно относно тези сгради въззивникът е станал собственик на
деривативно основание, което изключва възможността за придобиването им
по давност /при условие, че твърденията са за осъществявана непрекъсната
фактическа власт като предоставено на праводателите му имущество, считано
от 1987г., а след това и от него, независимо от заявения придобивен давностен
период/. Поради това и предявените искове за признаване правото му на
собственост, основани на последното са неоснователни, без да е необходимо
съдът да обсъжда елементите на фактическия състав на придобивната давност
по чл.79 ЗС.
Относно исковете за собственост върху ½ ид.ч. от сгради с
11
идентификатори 20842.304.214.10, 20842.304.214.12 и 20842.304.214.18 и
досежно ПИ 20842.304.214 съдът приема следното:
Отричането на правото на собственост на праводателя „Търговска база
Варна“ ЕООД относно ПИ с постановеното по гр.д. № 970/2001г. на АпС –
Варна решение не изключва продължаване осъществяването на давностно
владение от него, респ. правоприемника му /въззивното дружество/, след
влизане в сила на решението, но вече като недобросъвестен владелец /в т.см.
решение № 138/07.10.2019г. по гр.д. № 348/2019г. на ВКС, І г.о./. От съвкупния
анализ на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства обаче се
установява, че в процесния период не само „Търговска база“ ООД е
осъществявало фактическа власт върху имота, но и ответните дружества.
Предприетото от въззивното дружество оспорване на представените от
тях договори за наем и договори за влог на зърно като антидатирани и
некасаещи процесния имот и сгради в него, е неоснователно. Наличието на
договорни отношения с „Мелница Варна ДВГ“ ООД, „Мелница Варна – 2006“
ООД, „Грейнстор България“ АД и „Фермер Пойнт“ ООД в периода 2002 -
2014г. се потвърждава и от останалите писмени доказателства – фактури по
договори за наем, сключени от „Мелница Варна – 2006“ ООД и „Мелница
Варна ДВГ“ ООД договори за абонаментно обслужване на фискални
устройства за обект търговска база, гр.Девня, ул.Мадара 16, извлечения от
ведомости за заплати, плащани от „Мелница Варна 2006“ ООД за 2005 - 2009г.
на лица за длъжност „управител зърнен склад“, „оператор силоз“, „лаборант“,
в които като месторабота е посочена База Девня, удостоверение на МЗХ № 70-
2062/08.09.2023г., съгласно което за всяка година от 2000г. до 2017г. има
издадени последователно лицензии за зърнохранилище – зърнобаза Девня в
полза на „Мелница Варна ДВГ“ ООД, „Мелница Варна 2006“ ООД,
„Грейнстор България“ ООД, „Фермер Пойнт“ ООД, като за част от посочените
в него лицензии са представени и удостоверения за регистрация на
зърнохранилище на името на „Мелница Варна 2006“ ООД, „Грейнстор
България“ ООД, като наемател на „Булмикс Интернешънъл“ АД, „Фермер
Пойнт“ ООД, също наемател на „Булмикс Интернешънъл“ АД.
За ползване на имота не само от въззивното дружество сочат и приетите
като доказателства удостоверение за регистрация на обект по чл.12, ал.7 Закон
за храните, с административен адрес гр.Девня, ул.“Мадара“ № 16 от
22.03.2007г., фактура за ремонт на редлер, база Девня от 29.12.2006г.,
застрахователна полица за 2007г. – 2008г. в полза на „Тополи фураж“ АД.
Ползването на имота и част от сградите в него от страна на „Мелница
Варна 2006“ ООД и „Мелница Варна ДВГ“ ООД по договори за наем се
установява и от непротиворечивите и взаимно кореспондиращи си показания
на свидетелите Ю.С., З.Щ. и М.С.Р. тримата служители в различни периода на
„Мелница Варна ДВГ“ ООД и „Мелница Варна 2006“ ООД с място на работа
именно Зърнобазата в гр.Девня.
Непровеждането на СИЕ относно установяване отразяване на плащания
12
по горните договори за наем и влог на зърно в счетоводството на ответните
дружества не опровергава така направения извод. Това важи и при незачитане
на представения и оспорен от въззивника договор за наем от 01.01.2003г.,
сключен между „ТД Варна“ ООД като наемодател и „Мелница Варна ДВГ“
ООД.
Изводът за осъществяване на фактическа власт и от собственика на ПИ
/ответните дружества/ не се опровергава и от ангажираните от въззивното
дружество гласни и писмени доказателства. От представените договори за
наем, имащи за предмет складови помещения и офиси, не може да се направи
еднозначен извод за кои обекти се отнасят, при отчитане неоспорените му
права относно по-голямата част от намиращите се в имота сгради, имащи
предназначението на складови площи. Още повече, че част от тези договори са
сключени и преди 2002г., т.е. преди процесния период. Същото важи и за
представените договори за възлагане на СМР по складове. Единствено
договорът 2006г., касаещ ремонта на оградата, може да бъде отнесен като
установяващ релевантни към спора обстоятелства, който обаче ценен и с
безспорното между страните, че физическата охрана на имота е организирана
и заплащана от „Търговска база“ ООД, не може да обуслови извод за
осъществявано владение върху ПИ само от това дружество.
Не установяват такова и ангажираните от въззивника гласни
доказателства – свидетелите Р.П., Н. К. и М.Н.. Първият свидетелства за
извършени действия по направата на нова ограда от Д. П.. и направата на
водопровод към имота от ВиК, по повод на което е разбрал, че имота е на
дружеството на Д. П.. /“Търговска база/, но визира период към 2001 - 2002г.,
няма конкретни впечатления от ползването на имота към релевантния период.
Показанията на св.К., работил като охрана на имота в периода 2001 – 2020г., с
прекъсвания, са неконкретизирани и общи в частта им относно това кой и в
какви периоди е съхранявал продукция в силозите, а свидетелката Н. не
свидетелства за конкретни обстоятелства, касаещи ползването на сградите,
съставляващи силоз. С оглед на това и показанията на тези двама свидетели в
частта им, в която сочат, че единствено „Търговска база“ ООД е ползвало
целия имот /лично и чрез отдаването на отделни сгради и помещения под
наем/, съответно, че едва през 2018г. от страна на ответните дружества са
отправили претенции и започнали да ползват част от имота, са изолирани и
опровергани от останалия доказателствен материал.
Въз основа на така приетото съдът намира, че през процесния период от
страна на „Търговска база“ ООД не е осъществявано владение върху ПИ,
изключващо правата на действителния собственик, поради което и искът за
приемане за установено, че е придобил същия въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност е неоснователен.
Неоснователни са и исковите претенции за собственост върху ½ ид.ч. от
сгради 20842.304.214.10 /портиерна/, 20842.304.214.12 /трафопост/ и
20842.304.214.18 /тоалетна/. Сгради трафопост и тоалетна до размер на ½
13
ид.ч. са били предмет на договора от 1987г., в който обем са придобити от
въззивното дружество на основание чл.17а ЗППДОП /отм./. Претендирания
обем права в настоящия процес съставлява горницата над притежаваната 1/2
ид.ч. Следователно не се оспорва от него, че до началния момент на
претендираното давностно владение същите са били съсобствени. Относно
портиерната, макар и да не е установено да е част от този договор, с оглед
твърденията по искова молба, също е налице признание, че е била
съсобствена. Това означава, че презумпцията на чл.69 ЗЗД е неприложима,
поради което и за да се приеме осъществявано давностно владение и върху
процесните ½ ид.ч. от тези сгради е необходимо манифестиране пред
съсобственика на промяната в намерението на осъществяваната до този
момент фактическа власт като държател на чуждите ид.ч. Данни за такова
противопоставяне има едва към 2018г., когато според удостоверения от РП –
Девня срещу представляващия „Търговска база“ ООД са подадени жалби за
препятстване на достъпа до целия ПИ, в т.ч. и до тези сгради. Извод за
изрично противопоставяне едва към този период следва и от свидетелските
показания.
Следователно и тези искове са неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с постановения от ОС - Варна резултат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил
решението си в частта за разноските относно присъдените в полза на всеки
един от ответниците разноски за заплатени от тях адвокатски възнаграждения,
като е уважил подадените от ответните дружества молби по чл.248 ГПК за
увеличаване на определените им по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатски
възнаграждения и е оставил без уважение направеното от „Търговска база“
ООД искане за намаляване на присъдените с решението като прекомерни. За
да постанови този резултат съдът е приел, че е допуснал грешка в
изчисленията си, в т.ч. и с включване на възнаграждение за защита за повече
от едно съдебно заседание, в резултат на което е редуцирал претендираните
адвокатски възнаграждения и определил размери, съпоставими с
минималните размери по Наредба № 1/2004г., в редакцията й към датата на
сключване на договора /по 9 600 лева за всеки един от ответниците/. В същото
време е приел възраженията на ищцовата страна за прекомерност за
неоснователни.
Така постановения резултат е правилен като настоящият състав споделя
мотивите, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, най-
вече с оглед обема на доказателствения материал и предприетите от страните
оспорвания на доказателствата, отчетен е защитавания материален интерес и
осъществената от процесуалните представители защита, както и това, че всеки
един от ответниците, независимо от общите факти, има самостоятелно право
14
за възмездяване на сторените от него разноски. Макар и Наредба № 1/2004г.
да не е задължителна за съда, то правилно същата е отчетена като ориентир за
цената на адвокатския труд. Поради това и определеното адвокатско
възнаграждение в полза на всеки от ответниците в минималните размери по
тази наредба не е прекомерно.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода от спора въззивникът следва да заплати направените от
въззиваемите разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатени
адвокатски възнаграждения. Същият е направил възражение за прекомерност
само относно претендираното от „Булмикс Интернешънъл“ АД
възнаграждение в размер на 9 800 лева. Заплатените в полза на адв.М.-Д.
възнаграждения като процесуален представител на „Грейнстор Инвест“ АД и
„Грейнстор България“ АД, заменен от правоприемника си „Грейнстор
Трейдинг“ АД, в размер на по 6 500 лева не се оспорват като прекомерни.
Отчитайки това, както и извършените в настоящата инстанция
процесуални действия, съдът намира, че на основание чл.78, ал.5 ГПК
следващото се в полза на „Булмикс Интернешънъл“ АД адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на възнагражденията,
претендирани от другите две дружества – 6 500 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121/08.02.2024г. на ОС - Варна,
постановено по гр. д. № 1534/2022г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1130/25.03.2024г., постановено по гр.
д. № 1534/2022г. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА „Търговска база“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Грейнстор Инвест“ АД, ЕИК *********, сумата от 6 500 /шест хиляди и
петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Търговска база“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК *********, сумата от 6 500 /шест хиляди
и петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Търговска база“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Грейнстор Трейдинг“ АД, ЕИК *********, в качеството му на универсален
правоприемник на „Грейнстор България“ АД, ЕИК *********, сумата от 6 500
/шест хиляди и петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
15
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16