№ 5296
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110204543 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Банкя, ул. „Жълтуга“ № 41, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5159400
от 27.07.2021 г., с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 50.00 лв.
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) не е акт на
правен субект и не може да поражда правни последици, тъй като съставлява
електронно издаден акт от автоматизирана система, която не може да бъде
административнонаказващ орган. Твърди се, че като съдържащ властническо
волеизявление, ЕФ следва да съдържа посочване на неговия издател с имена и
длъжност. Според жалбоподателя, ЕФ е приравнен от закона на наказателно
постановление, но същевременно липсва законово изискване той да бъде
подписан, което означава, че ЕФ не съдържа волеизявление, следователно
това е в противоречие с Конституцията на РБ. В ЕФ липсва посочване на
издател, дата на издаване и указания относно възможността за обжалването
му. С оглед на всичко това се иска атакуваният с жалбата ЕФ да бъде
отменен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
1
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които
въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е
направено искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2021 г. в 12.39 часа, в гр. София, по бул. „Рожен“, до бл. 32, с
посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков“ към бул. „Ломско шосе“,
жалбоподателят С. Х. М. се е движил, управлявайки собствения си лек
автомобил, марка „Дайхатсу“, модел „Териос“, с рег. № СА5604ХМ. На
посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй
като става въпрос за населено място и липсват пътни знаци, които да
предвиждат отклонение от правилото. При ограничение на скоростта до 50
км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост
от 67 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е със 17 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство TFR-1M № 4835, представляващо мобилна
система за видеонаблюдение тип TFR-1M с идент. № 506/07, като при
определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс
от 3 км/ч. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш Серия К № 5159400 на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1
от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на сумата от 50.00
/петдесет/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5159400; снимков материал; справка
относно собственост на автомобил с рег. № СВ 5604 ХМ; заповед № 8121з-
931 от 30.08.2016 г.; протокол от проверка № 2-38-21 от 28.01.2021 г.;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол
от 28.07.2021 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид
TFR1-M № 506 от 27.07.2021, ведно със снимка на автоматизираното
техническо средство и мястото, на което е било разположено, а именно
служебен автомобил с рег. № С8556МС; списък с намерени фишове;
ежедневна форма на отчет на автопатрул от 27.07.2021 г.; справка картон на
водача; разписка за връчване на електронен фиш.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма
2
се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
3
процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на
нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от
наказващия орган правна квалификация. По делото са събрани доказателства,
въз основа на които се установява, че конкретното техническо средство е
преминало съответната техническа проверка и към датата на заснемане на
конкретното нарушение същото е било в изправност и годно да служи да
заснемане на скоростта на движение на МПС.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. По делото е
налично съпроводително писмо от страна на ответника, с което е изпратена
преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с описание на
мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговият вид и данни за извършена метрологична
проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 27.07.2021 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Рожен“, до бл. 32, с
посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков“ към бул. „Ломско шосе“.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично
въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът,
който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 67 км/ч,
което надвишава със 17 км/ч максимално допустимата по закон скорост.
4
В случая се установява, че лек автомобил, марка „Дайхатсу“, модел
„Териос“, с рег. № СА5604ХМ е собственост на С. Х. М., ЕГН: **********,
като на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на
собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от страна на
жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е предоставял
управлението на автомобила на друг човек.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв., поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Абсолютната погасителна давност за административното нарушение е 4
години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя
не е изтекла към датата на откритото съдебно заседание – 17.10.2023 г., тъй
като нарушението е извършено на 27.07.2021 г.
В обобщение, основният довод на жалбоподателя за
незаконосъобразност на ЕФ поради противоречие с Конституцията на РБ с
оглед начина на издаването му, не се споделя от настоящия съдебен състав.
ЕФ, който се обжалва понастоящем съответства на всички законови
изисквания към съдържанието му и е издаден в резултат от законосъобразно
проверена проверка и процедура за това. В тази връзка следва да се отбележи,
че съдебната практика, която е цитирана в жалбата не само, че не е
константна такава, а се явява изолирана и не е задължителна за настоящия
съдебен състав. В изпълнение на задълженията си, съдът осъществи служебна
проверка относно наличието на основания за отмяна на ЕФ, при което не
установи наличието на такива. Ето защо жалбата, по повод на която е
образувано производството по делото е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5159400 от
27.07.2021 г., с който на С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул.
„Жълтуга“ № 41, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложена "Глоба" в размер на сумата от 50.00 лв. /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 27.07.2021 г., като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул.
„Жълтуга“ № 41 на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР, сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща направени във връзка с производството по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6