№ 89
гр. Русе, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Г.а
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Г.а Гражданско дело №
20214500100087 по описа за 2021 година
Производството е по чл.432 КЗ.
Ищецът твърди,че на 8.ХІІ.2020 год.пострадал при пътно транспортно произшествие
в с.Кошов,област Русе,причинено от водача на т.а. Дачия Докер с рег.№ *******
К.И.К.,който загубил управлението на т.а.по заледен път и същият напуснал пътното платно
и се блъснал с предната лява част в железобетонен стълб на „Енерго-Про“.На
местопроизшествието е съставен протокол от представители на пътна полиция на МВР-Русе
и е образувано ДП№ 4569/2020 год. Ищецът твърди,че е претърпял телесни
увреждания,подробно описани в исковата молба,наложили болнично лечение с оперативна
интервенция и продължителен период на лечение и възстановяване в домашни
условия.Търпял множество болки и неудобства поради необходимостта от спазване на
щадящ режим в периода на възстановяване,както и психическа травма от претърпяното
произшествие,както и че към настоящия момент не е напълно възстановен от получените
травми.За управлявания автомобил имало сключена застраховка Гражданска
отговорност,валидна към датата на катастрофата.В съответствие с изискванията на КЗ
отправил писмена покана за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение,по
която то не се произнесло в законния срок.Това му дава правото да потърси по съдебен ред
обезщетение за претърпените вреди,паричният еквивалент на които определя на 60000
лева,от които заявява частичен иск от 26000 лева.Иска от съда да осъди ответното дружество
да му заплати исковата сума,ведно със законната лихва върху нея и разноските в
производството.
В срока по чл.131 ГПК в писмен отговор ответникът „Асет Иншурънс“АД оспорва
предявения иск по основание и размер.Възразява водачът на автомобила,застрахован при
него по застраховка ГО,да е допуснал нарушение на правилата за движение.Настъпилото
1
произшествие не е резултат на негово поведение ,а на обективни причини ,стоящи извън
него.Автомобилът се е движил по заледена,необработена и хлъзгава пътна настилка,под
наклон,а шофьорът на МПС е съобразил поведението си и скоростта на автомобила с всички
условия съгласно чл.20 ЗДвП.Оспорва вида и характера на претърпените вреди и счита
предявения иск прекомерно завишен по размер.Прави възражение и за съпричиняване от
страна на ищеца,който в нарушение на правилата за движение по пътищата пътувал без
поставен обезопасителен колан и така допринесъл за увреждането.Оспорва дължимостта и
началния момент на искането за присъждане на законна лихва.
По искане на ответника в процеса и привлечено трето лице-помагач Община
Иваново.Искането е обосновано с отговорността на общината да поддържа-чрез свои органи
или като възложи на трети лица по съответния ред-пътната настилка в състояние да осигури
безопасно движение.В случая това не било сторено и за ответното дружество е налице
правен интерес да установи,че състоянието на пътя е единствена причини или е допринесло
за настъпване на ПТП и увреждането на ищеца.
В писмено становище третото лице-помагач на ответника Община Иваново оспорва
предявения иск, обстоятелствата,на които се основава,и размера на иска.Твърди,че е
изпълнила задълженията си за поддържане на пътната мрежа в района на произшествието и
то е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила.
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е служител на „ВИП Секюрити“ЕООД.На 17.І.2020 год.пътувал в служебния
автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ с рег.№ *******,управляван от свидетеля К.И.К. към
пощенския клон на с.Кошов, община Иваново,област Русе.Времето било
облачно,видимостта намалена поради мъгла.Пътното платно било почистено от снега,но на
места още в района на главния път след гр.Иваново имало заледени участъци.Автомобилът
трябвало да се движи по предварително зададен маршрут,по главния път и така да стигне до
пощенския клон.След първия остър завой покрай старото училище автомобилът поднесъл и
навлязъл по ул.“Руси Русев“/извън зададения маршрут/.В участък от улицата с дължина
около 120 м и с наклон на спускане от 16 до 18 % К. преминал през плавен десен завой,леко
ускорил автомобила и след около 10-20 м загубил контрол върху автомобила,опитал се да
спре,но не успял. В района на кръстовище автомобилът се отклонил вдясно,последвал удар
в електрически бетонен стълб с предната лява част ,вследствие на което автомобилът се
завъртял на около 180 градуса по посока на часовниковата стрелка и изминал около 5-6
метра през кръстовището.Заключението на КСМАТЕ определя скоростта на движение на
автомобила в интервала от 20 до 30 км/ч въз основа на уврежданията по него и движението
му след удара.
Свидетелят К. излязъл от автомобила и веднага съобщил на прекия си началник и на
пътна полиция за произшествието.Свидетелят М.Д. ,младши автоконтрольор в РПУ гр.Две
могили,посетил произшествието след получен сигнал от началник смяна,като преминал по
същия път,по който се е движил и катастрофиралия автомобил.След левия завой навлязъл в
2
стръмната част на улицата с много ниска скорост около 20 км/ч,усетил,че автомобилът се
подхлъзва и след като навлязъл в левия банкет,където намалил скоростта, спрял в стена на
рушаща се постройка на около 50 м от мястото на произшествието.Твърди също,че на
улицата е положен нов асфалт,напълно почистен от снега,мокър,вероятно с тънка,невидима
за окото ледена покривка.На мястото на произшествието пристигнал и свидетеля
П.Д.,заместник кмет на Община Иваново,който отговарял за зимното поддържане на
пътната мрежа на територията на общината.Твърди,че пътят бил почистен от снега,но
нямало следи от опесъчаване или друга обработка срещу заледяване.Улицата била много
стръмна и опасна за движение дори и при летни условия .Улиците в селото се почиствали и
обработвали редовно през зимата.В противен случай движението по тях би било
невъзможно с оглед географския релеф на селото с множество стръмни улици.За безопасно
движение водачите трябвало да се движат с много ниска скорост.В подобен смисъл са и
показанията на свидетеля М.М.,който изтеглил със своя джип катастрофиралия автомобил
до репатриращата кола,минавайки по същия път,но в обратна посока отдолу
нагоре.Свидетелят не забелязал да има заледявания по платното,но счита,че поради големия
наклон представлява опасност за водачите.
Ищецът не успял да излезе от автомобила,тъй като чувствал силни болки в крака.Кола
на спешна помощ го откарала в УМБАЛ“Канев“,където установили вътреставно счупване
на външната част на лявата голямопищялна кост,с наличие на оток,хематом и невъзможност
за движение в областта на лявата колянна става.Приет за болнично лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология.На 24.І. е извършена открита репозиция/наместване/ и фиксация
на костите с метална синтеза-латерална тибиална плака.Проведено е медикаментозно
лечение с антибиотици, аналгетици и противосъсирващи лекарства.Лечението в болнични
условия продължило до 3.ІІ.,като през това време започнал движения в колянната става в
минимален обем и придвижване с помощта на проходилка. Оперираният крайник бил
имобилизиран с ортеза тип „тутор“ в продължение на 3 месеца.
Свидетелката Г. посещавала ежедневно ищеца по време на лечението му в болницата
и в домашни условия и му оказвала помощ при поддържане на личната хигиена,носела и
храна.Твърди,че непосредствено след приемането му в болницата и до извършване на
операцията ,период от около 20 дни,на ищеца било забранено да става от леглото и спазвал
режим на покой,който продължил и в домашни условия.П-късно ползвал инвалиден стол,а
след това и патерици.В ежедневието бил подпомаган от сина си и приятели,а свидетелката
Г. се грижела за него след като приключи работния й ден-за хигиената,храната,купувала по
негово искане и обезболяващи.В периода на възстановяване ищецът провел и процедури по
рехабилитация. Подобни обстоятелства се съдържат и в показанията на свидетеля
М.М.,който помогнал на ищеца при изписването му от болница,пазарувал хранителни
продукти,на два пъти го придружил на рехабилитационни процедури.Според свидетелите и
досега походката на ищеца е нарушена-замята болния крак,а на коляното носи мека
превръзка като наколенка.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице
3
д-р Св.Г. полученото от ищеца счупване попада в категорията на т.нар.“вътреставни
фрактури“,възстановяването при които е изключително трудно и почти никога на 100
%,защото се засягат ,освен костните структури,хрущяли и меки тъкани в състава на
ставата.Травмите при ПТП водят не само до тежки фрактури,но и до премачкване и
травмиране на меките тъкани в областта на удара и увреждане на връзковите апарати в
областта на засегнатите стави.Съпроводени са с остра болка в първите 48-72 часа,след което
интензитетът й намалява.При личния преглед на ищеца на 19.І.2021 год.вещото лице е
установило постоперативен цикатрикс по външната повърхност на лява коленна става,оток в
същата област с размери 2,5/3 см,който при натиск е болезнен.Констатирал е също
ограничени движения в ставата,както при свиване ,така и при разпъване,нестабилност на
връзковия апарат и данни за разкъсване на латералния менискус и предна кръстна
връзка.При изправен стоеж подбедрицата е с дивиация навън. Крайникът е стабилизиран с
мека еластична превръзка.
Ограниченията,които ищецът търпи включват затруднено движение в изправено
положение,невъзможност за клек,схващане ,контрактури и болки в коляното при
продължително застояване .Нарушена е оста на движение на левия крак,което при по-
продължително движение или стоене прав увеличава болките. Според експерта ищецът е
ползвал всички възможности за лечение и рехабилитация,които здравната система
позволява.Няма данни да е провел балнеолечение,което може да има благоприятен ефект,без
да е сигурно ,че ще доведе до пълно възстановяване.На този етап вещото лице заключава,че
е по –вероятно такова да не настъпи.Не са изчерпани възможностите за подобряване
състоянието на ищеца,но те са свързани с продължителен период на рехабилитация и
нови,допълнителни операции.
Образуваното по повод произшествието досъдебно производство под № 430/2020
год.на РРП е прекратено с постановление на прокурор при РРП от 27.Х.2020 год. на
основание чл.343,ал.2 НК поради отказ на пострадалия ищец.Със същото постановление
материалите по делото са изпратени на Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе
за преценка за налагане на административно наказание на водача на автомобила К. К. за
извършено административно нарушение на ЗДП.С НП от 22.ХІІ.2020 год.на последния е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,ал.2
ЗДвП.Производството по обжалване на НП е приключило с решение на АС-Русе по КАНД
№ 108/2021 год.,с което НП е потвърдено.
Изложените дотук фактически обстоятелства съдът приема за установени след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства,заключенията на КСМАТЕ и
СМЕ.Те налагат следните правни изводи:
При задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“пораждането на процесуалното право на иск по действащия КЗ е
обусловено от настъпването на уредената в чл.498,ал.3 абсолютна процесуална
предпоставка,а именно предявяване на писмена застрахователна претенция пред
застрахователя по реда на чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока
4
по чл.496,респ.отказ да бъде изплатено такова или несъгласие на увреденото лице с размера
на определеното или изплатено обезщетение.От данните по делото е видно,че ищецът е
поискал с молба от 12.ІІІ.2020 год.определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,по която ответното дружество е образувало преписка за щета.С
писмо от 15.VІ.2020 год. е уведомило ищеца,че не е представил исканите с писмо от
30.ІІІ.2020 год.,които да установяват виновното и противоправно поведение на водача и
поради това не може да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Това дава основание
на съда да приеме,че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото не се спори,че към момента на процесното ПТП е била налице валидна
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“за товарния
автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ *******, което дава основание на ищеца да предяви иск
против застрахователя за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. За да е налице
непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в закона
предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Наказателното постановление за налагане на административно наказание на водача на
автомобил за допуснати нарушения на правилата за движение на пътищата няма
обвързваща гражданския съд сила по смисъла на чл.300 ГПК.В този смисъл на
самостоятелно основание съдът следва да преценява наличието или липсата на осъществен
деликт.
Установените чрез събраните по делото доказателства факти водят до извода,че ПТП
на 17.І.2020 год. е настъпило в резултат на допуснати от свидетеля К. К. нарушения на
правилата за движение по пътищата.
При лоши атмосферни условия и частично заледени участъци,каквито свидетелят К.
възприел още при движението си по главния път преди навлизане в населеното място и по
главния път за селото,по който съгласно зададения му маршрут трябвало да премине за
достигане на пощенския клон,автомобилът поднесъл направо по улица с голям
наклон.Водачът подал газ и след около 20 м усетил,че не може да спре,загубил управлението
на автомобила,който напуснал платното и се ударил в електрически стълб.Изложените
обстоятелства относно механизма на произшествието водят до извода,че водачът при
избиране на скоростта на движението не се е съобразил със състоянието на
пътя,конкретните условия за видимост и не успял постоянно да контролира движението на
пътното превозно средство,каквито задължения му вменяват чл.20,ал. и ал.2 ЗДП.Водачът е
бил длъжен,а не е отчел,възприетите от самия него заледявания на участъци от пътя преди и
непосредствено след влизане в населеното място,географските характеристики на селото с
големи наклони на спускане и изкачване,като опасност за движението много преди мястото
на катастрофата и да избере подходяща скорост на движение,съобразена с тази
опасност,която да му осигури постоянен контрол върху движението на превозното средство
5
и възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие.Свидетелят не е сторил това и
допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата са причината за ПТП
,при което ищецът е пострадал.Съдът не споделя възраженията на ответното дружество за
състоянието на пътната мрежа в селото като причина за ПТП.Данните по делото сочат,че
пътищата са добре почистени ,със заледявания на места,но не те,а действията на водача-
избора на неподходяща за пътните условия скорост на движение,довела както до
отклоняването му от зададения маршрут от главната улица,навлизането в стръмния участък
на улица“Руси Русев“ и последвалия удар в електрически стълб, са причинили
пътнотранспортното произшествие.
По делото са установени всички факти, включени в състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, от които е възникнало правото на ищеца на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Към момента на ПТП за автомобила, управляван от
виновния водач е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, по силата на която и съгласно чл. 432 от КЗ за него е възникнало
задължението да покрие в границите на определената с договора сума отговорността на
застрахования за виновно причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
Ответното дружество е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения
иск и да го обезщети за претърпените от получените при ПТП увреждания неимуществени
вреди .
Съдът намира за доказан факта, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.Получената от ищеца травма -
вътреставно счупване на външната част на лявата голямопищялна кост,с наличие на
оток,хематом и невъзможност за движение в областта на лявата колянна става,наложила
болнично лечение с оперативна интервенция и продължително лечение в домашни
условия.Травмата се характеризира с висок интензитет на болката,увредени функции на
ставите и крайника като цяло,продължително лечение.Поради засягане освен на костните
структури и на хрущяли и меки тъкани в състава на ставата,пълно възстановяване на този
етап не е настъпило.Налице са затруднения в движението в изправено положение, схващане
,контрактури и болки в коляното при продължително застояване ,нарушена е оста на
движение на левия крак,което при по-продължително движение или стоене прав увеличава
болките.Съдът отчита характера на получените увреждания,продължителния период на
лечение и възстановяване в болнични и домашни условия,търпените болки,ограниченията в
бита и движенията и ненастъпилото към този момент пълно възстановяване,каквото не може
да се прогнозира със сигурност.Съдът съобразява също,че ищецът не е положил достатъчно
усилия за собственото си възстановяване,като не се е подложил на балнеолечение,което
според експерта е препоръчително и би се отразило положително на състоянието му и което
би могъл да получи като здравноосигурено лице.Като има предвид изложеното,съдът
намира,че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
получената при ПТП травма е в размер на 40000 лева.До този размер искът се явява
основателен и доказан,а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
6
Наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от страна на ищеца
съдът намира за неоснователно.Заключението на КСМАТЕ сочи,че ищецът е бил с поставен
предпазен колан.Този извод,който съдът възприема,е обоснован с липса на травматични
увреждания по главата,каквито би получил,ако обезопасителният колан не е бил поставен.
Върху главницата от 40000 лева ответникът дължи законна лихва,считано от
12.VІ.2020 год.,когато е изтекъл срока по чл.496,ал.1 КЗ.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 886 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважената част от иска -1600
лева по сметка на РОС в полза на бюджета на съдебната власт и 280 лева за платено
възнаграждение на вещо лице.На адвокат М.Т. следва да заплати възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 2076 лева с включен ДДС.
Ответникът също има право на разноски върху отхвърлената част от иска,които са в
размер на 85 лева,както и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева
съобразно чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София,ул.“Шар планина“№ 35 да заплати на В. Д. АС. ЕГН ********** от
гр.Русе,съдебен адрес гр.София,ул.“С.“№ 29,ет.3,адвокат М.Н.-Т. сумата 40000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 17.І.2020 год. ,причинено от
водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ *******,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от 12.VІ.2020 год.до окончателното й изплащане,както и сумата
886 лева разноски по делото съобразно уважената част от иска,като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40000 лева до 50000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София,ул.“Шар планина“№ 35 да заплати по сметка на Русенския окръжен
съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1600 лева държавна такса върху
уважената част от иска и сумата 280 лева възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София,ул.“Шар планина“№ 35 да заплати на адвокат М.Н.-Т. от Софийска
адвокатска колегия ,гр.София,ул.“С.“№ 29 сумата 2076 лева адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗА,с включен ДДС.
ОСЪЖДА В. Д. АС. ЕГН ********** от гр.Русе,съдебен адрес гр.София,ул.“С.“№
29,ет.3,адвокат М.Н.-Т. да заплати на ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД ЕИК ********* сумата
7
400 лева юрисконсултско възнаграждение и 85 лева разноски съобразно отхвърлената част
от иска .
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника Община
Иваново.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8