Р Е Ш Е Н И Е
№ 644/8.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
Трети административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Десислава
Ангелова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Тихомир Гергов |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по
адм. дело № 858 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба,
подадена от Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени веди, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
В
исковата молба е посочено, че вредите са настъпили от влязла в сила заповед от
2020 г. на Главния директор на ГДИН – София, с която е оставена без уважение
жалба с вх. № Ж-28/27.07.2020 г., подадена от Н.А. против Заповед № Л –
916/17.07.2020 г. на Началника на Затвора – Пазарджик.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба.
Ответникът
– Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, в съдебно заседание се
представлява от юрк. Р., който счита исковата молба за неоснователна и
недоказана. Не претендира направени по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана.
Административен съд – Пазарджик,
след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи,
както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и
след анализ на данните по делото, приема следното:
Установено е по делото, че на
14.04.2014 г. ищецът е приведен в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване
на наложеното му наказание „Доживотен затвор“. Със Заповед № Л-916 от 17.07.2020 г.
на За началника на Затвора гр. Пазарджик на лишения от свобода Н.Н.А. е
наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за 7 дни“. Наказанието е наложено затова, че на
14.07.2020 г. А. е нарушил установения ред като е притежавал неразрешена вещ –
1 брой мобилен телефон марка Samsung G5, със зарядно устройство Huawei (бял
цвят). Притежанието на нерегламентираните вещи било установено от служители на
НОС при извършване на обиск и претърсване на помещението, при което лишеният от
свобода се е опитал да ги укрие в леглото, отказал е да изпълни разпореждането
на надзирателя да предаде вещта, което наложило употреба на водеща техника за
изземването им. Действията на лишения от свобода са квалифицирани като
нарушение на чл. 96, т. 3 и т. 4, чл. 97, т. 1 и 3, чл. 100, ал. 1, ал. 2,
т. 1 и 5 от ЗИНЗС.
Заповедта е оспорена от
наказаното лице по административен ред, като със Заповед №
Л-3477/20.08.2020 г. на За главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ жалба с вх. № Ж-28/27.07.2020 г. на Н.А. срещу Заповед № Л-916 от
17.07.2020 г. на За началника на Затвора гр. Пазарджик е отхвърлена.
По делото са представени и Протокол
за претърсване и обиск № 40 от 14.07.2020 г., Протокол за иззети вещи (пари)
при личен обиск и претъсване № 0020 от 14.07.2020 г., Обяснения от
14.07.2020 г. на Н.Н.А., Заповед № 5119/15.07.2020 г., за
отнемане в полза на ДПФЗД на пари и предмети иззети от лишени от свобода.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен
от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен акт на ответника. Претенцията е насочена против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Съгласно посочената разпоредба
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната
на административния акт по съответния ред.
Съдът намира иска за
неоснователен и недоказан по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена
и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата, на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в
исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. Доказателствената тежест за установяване наличието
на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона
материални предпоставки.
Първата предпоставка, с оглед на
която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно чл. 110 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) заповедите за
дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и
на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора.
Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в случаите
по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в
7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. В ЗИНЗС не е
предвидена правна възможност за оспорване по съдебен ред на решението на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В настоящия случай лишеният от
свобода А. своевременно е оспорил заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни“. От събраните писмени доказателства, а както и
самият ищец сочи в исковата си молба, заповедта, с която му е наложено
наказание е потвърдена от компетентния горестоящ административен орган, като жалбата
срещу нея е отхвърлена. Предвид обстоятелството, че процесната заповед не е отменена
по съответния ред, съдът намира, че не е налице незаконосъобразен
административен акт, следствие от който ищецът да е претърпял неимуществени
вреди.
Освен това, съдът намира, че в
случая ищецът не е претърпял реално вреда от издадения административен акт,
както и липсва причинно-следствена връзка между него и твърденията за вреди.
Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва автоматично. Не
може да се приеме, че е настъпило увреждане на ищеца, тъй като за твърдените от
него неимуществени вреди не е налице реално изражение. Описаното в исковата
молба не може да се възприеме за вреда. Всеки човек има индивидуална особеност
на характера и по различен начин възприема оказващите му влияние външни
фактори, но не всяко отражение върху душевното му състояние дава основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ищеца в исковото
производство е да докаже настъпването на вреди, като установи техния характер и
интензитет.
В конкретния случай ищецът твърди
настъпване на посочените от него неблагоприятни изменения в личната му сфера,
като основава претенцията си на достъп до правосъдие. По делото не беше
установено такова обстоятелство. Същият е упражнил правото си на жалба против
заповед на началника на затвора, по която се е произнесъл горестоящият
административен орган, по реда на АПК. Тоест същият е упражнил правото си на
жалба като му е осигурен достъп до правосъдие.
Предвид на гореизложеното съдът
намира, че не се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки
за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди. При недоказване, на който и да е от елементите
от фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което липсата на
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, има за
последица и отхвърляне на исковата претенция.
От ответната страна не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне в частта за разноските.
Воден от горното, Административен
съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени веди, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г., до
окончателното плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)