№ 235
гр. П., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря СтоЯ. Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
100/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102339 Пазарджишкият
районен съд е осъдил Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район В., ул. “Ш.п.“ №
35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Агенция „П.и.“ към
МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., пл.„М.“
№ 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение - Областно
пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, на
основание чл.432,ал.1 от КЗ, следните суми: сумата от 6283.76лв /шест
хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени
щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие на 28.06.2018 г. на
Автомагистрала ’’Т.”, при км. 59+600, в посока гр. П. с участието на лек
автомобил, марка „А. А4“ с рег. №А **** КТ, управляван от М.В.В. от гр. Б.;
сумата от 1957.03лв /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и три
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2020 г. до
26.06.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /26.06.2023г./ до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил предявените искове в останалата им част - над
присъдените размери от 6283.76 лв. до претендираните размери от 6614.96 лв.
- главница и над присъдените размери от 1957.03 лв. до претендираните
1
размери от 2060.18 лв. - лихва за забава, като неоснователни и недоказани.
Осъдил е ответника Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район В., ул.
“Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Агенция
„П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
С., пл. „М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение -
Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20,
сумата от 474.96 лв., представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдил е Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление - гр.С., пл. „М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез
нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със седалище
гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „А.и.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.С., район В., ул. “Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., сумата от
37.55 лв., представляваща сторените от ответното дружество съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Против така постановеното решение в законния срок е депозирана
въззивна жалба от ЗАД “А.и.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1303, ул. „Ш.п.” № 35, представлявано от Председателя на
Съвета на директорите Р.С.Б. и от Изпълнителния директор М.И.Д., чрез
юрисконсулт В. Б. с изложени оплаквания за незаконосъобрзаност. В жалбата
се твърди, че съдът е обсъдил изключително формално, фрагментарно и
повърхностно събраните по делото доказателства, като е обосновал
решението си единствено на автотехническата експертиза /АТЕ/ и на
изготвените от ищеца доказателства и то само на избрани такива, и в
противоречие с практиката на ВКС игнорирал доказателствената сила на
официален документ, чието съдържание не е оспорено от нито една от
страните - Протокол за ПТП № ********/ 28.06.2018 г. Този протокол според
жалбоподателя е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179
от ГПК и съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и
за извършените от него и пред него действия. В случая длъжностното лице,
което е съставило протокола за ПТП, било отбелязало, че е увредена 60 метра
мантинела и 5 бр. метални колчета, което било посочено и в изпратеното от
АПИ до ЗАД „А.и.“ АД писмо - претенция за образуване на застрахователна
преписка по щета изх. № ********** от 10.07.2018 г., в което АПИ чрез
ОПУ-П. изрично заявило, че причинените имуществени вреди се изчерпват с
60 метра мантинела и 5 бр. метални колчета. Това изявление на ищеца
представлявало извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, който
изобщо не бил обсъден от първоинстанционният съд в мотивите на
2
решението. В мотивите на решението било посочено, че в това писмо АПИ са
поканили застрахователя на допълнителен оглед, но точният израз в писмото
бил следният: „При необходимост от Ваша страна да бъде извършен оглед на
мястото..“, което не означавало, че ще бъде извършен допълнителен оглед за
установяване на вредите, на който канят застрахователя. Как длъжностното
лице е измерило количеството увредена мантинела щяло да е въпрос на
доказване, ако съдържанието на протокола за ПТП е било оспорено от някоя
от страните, което в случая не било направено. Първоинстанционният съд
приел безкритично заключението на вещото лице Фотев, което дори не
обсъдил задълбочено в мотивите на решението. Самото вещо лице в
заключението си не било извършило абсолютно никакви изчисления на
скоростта на автомобила, за да определи количеството увредена мантенела, а
възприело, че реалното количество увредена мантинела е това, което е
отразено от самия ищец в изготвения от него един месец след процесното
ПТП констативен протокол № 239 от 31.07.2018 г. Според жалбоподателя
този констативен протокол служи единствено за целите на АПИ за възлагане
на обществена поръчка, но не и като доказателство за установяване на
увреденото от процесното ПТП количество мантинела. Не случайно в този
констативен протокол самите служители на АПИ били отразили, че това са
увреждания вследствие на пътнотранспортни произшествия в участъка от км.
59+600 до км. 59+716 (в продължение на 116 метра) т.е. служителите са
констатирали множество увреждания на мантинелата в участък от 116
метра, които са причинени от различни произшествия. Съдържанието и на
този протокол било тълкувано от първоинстанционният съд избирателно,
като за съдът изобщо не обърнал внимание на употребеното множествено
число за пътнотранспортните произшествия и причинените вреди. Съдът
погрешно бил приел, че ответникът е трябвало да представи доказателства за
повече от едно ПТП-та, настъпили в периода от датата на процесното ПТП до
датата на констативния протокол. Ответникът не бил оспорил множественото
число, използвано от служителите на АПИ, които сами били посочили, че
става въпрос за повече от едно ПТП, за да е длъжен да доказва настъпването
на тези произшествия. Според жалбоподателя доказателствената тежест е
обърната от първоинстанционния съд. В цененото от районния съд
заключение на АТЕ вещото лице без никакви изчисления било приело, че
автомобилът се е движел с висока скорост, без да е посочено какво се разбира
под висока скорост. Произшествието е станало на АМ „Т.“, където скоростта
на движение на автомобилите по принцип била висока, поради което
критерият за висока скорост трябвало да бъде посочен. Скоростта на
автомобила имала решаващо значение за нанесените от произшествието
вреди, а при липса на данни за скоростта вещото лице било длъжно първо да я
определи и след това да съпоставя механизма и нанесените вреди т.е. колко
3
метра мантинела е увредена. В случая вещото лице не било извършило
никакви изчисления, но приело, че уврежданията са такива, каквито са
описани в протокола за ПТП - 60 метра мантинела и 5 бр. колчета. В
заключението били изразени предположения, че полицаите, съставили
протокола за ПТП, не са извършили измерване, а са направили окомерна
преценка на количеството увредени мантинела и колчета, което
предположение отново било прието безкритично от районния съд.
Твърдението във въззивната жалба е, че цялото заключение на вещото
лице Фотев е базирано не на експертни знания и изчисления, а на
неподкрепени от останалия доказателствен материал лични предположения.
Протоколът за ПТП според жалбоподателя бил официален свидетелстващ
документ и обвързвал съда с материална доказателствена сила относно
констатациите на длъжностните лица, извършени в кръга на службата им.
Документът бил представен от ищеца и ответникът не е оспорвал
съдържанието или авторството му и съответно по делото не е откривано
производство по чл. 193 от ГПК. Това означавало, че констатациите в
протокола за ПТП са задължителни за съда и за вещото лице.
Несъобразяването на вещото лице с официален свидетелстващ документ при
изготвяне на заключението, без да има оспорване за това, било основание
най-малкото да не се кредитират изводите на вещото лице.
Отделно от горното нямало доказателства за извършено извозване на
мантинела от няколко километра разстояние, както било прието в
експертното заключение.
В тази връзка ответникът поискал ищецът да бъде задължен да
представи документите, касаещи ремонта на мантинелата, от които щяло да
се установи колко реално е струвал ремонтът /защото по делото имало само
оферта/, предадена ли е увредената мантинела за скрап и за каква сума, за да
се приспадне от стойността на ремонта; искал е да се представят
доказателства къде е откарана мантинелата, за да може да се изчисли
стойността на транспортните разходи и т.н. От тези документи щяло да се
установи и какъв ремонт е възложен от АПИ - планов или извънреден, което
също имало значение за случая. Оспорвания в тази насока били направени
още с отговора на исковата молба, но съдът отменил определението си, с
което задължил ищеца да представи тези документи.
По делото не били представени доказателства за това кога е поставена
увредената мантинела, за да се установи каква е била нейната възраст и това
дали към датата на произшествието увредената мантинела не е била
предвидена за подмяна поради изтекъл експлоатационен период. Видно било
от отговорите и заключението на вещото лице Црънчев по назначената ССчЕ,
че мантинелата не се води като самостоятелен дълготраен материален актив и
4
не съществува в баланса на дружеството. Това означавало, че същата е
краткотраен актив за АПИ, който бързо се амортизира и не може да се
определи нейната стойност към датата на процесното ПТП и дали същата е
подлежала на планов ремонт, съгласно представения от ищеца договор за
възлагане на обществена поръчка с „Ю. 5“ ООД. Във връзка с този договор
жалбоподателят твърди, че в него изрично било посочено, че мантинелите
имат „Гарантиран експлоатационен срок“ по БДС **************. И двете
вещи лица обаче посочили, че нямало нормативна уредба относно
експлоатационния срок на мантинелите и че те могат да не се подменят, ако
не са увредени. Въз основа на това твърдение жалбоподателят прави извод, че
вещите лица нямат необходимите знания по материята и техните заключения
не следва да се кредитират в тази им част и че АПИ подменя мантинелите не
само когато са увредени, а и когато е изтекъл техният експлоатационен срок.
Не случайно в договора имало и годишни задания /раздел I, т. 6/ и
извънредни задания /раздел I, т. 13/ и пак не случайно ответникът бил
поискал ищецът да бъда задължен да представи документите във връзка с
ремонта на мантинелата - за да се види дали е подменена по годишен /планов/
ремонт или по извънредно задание. Горното напълно съответствало с
посоченото от вещото лице, че при добро поддържане съоръжението можело
да е годно от порядъка на 50 години. Това поддържане, обаче, представлявало
някакъв вид ремонтна дейност и то планова такава т.е. мантинелите подлежат
на планов ремонт. Съдът отменил определението си, с което ищецът бил
задължен да представи доказателства относно възлагането и извършването на
ремонта на увредената от процесното ПТП мантинела, което било
процесуално нарушение, довело до несъбиране на необходимите
доказателства за наведените от ответника оспорвания и твърдения, което от
своя страна е довело до неправилни изводи на съда.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да
бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от
Агенция „П.и.“ против ЗАД „А.и.“ АД. Претендират се разноски за две
инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., пл.„М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното
подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул.
“Ал.С.“ № 20. В първото открито съдебно заседание по делото пред
въззивната инстанция е постъпила писмена молба, с която твърденията във
въззивната жалба са оспорени и е поискано потвърждаването на обжалваното
решение с присъждане на разноските.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
5
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против ЗАД „А.и.“ АД ищецът Агенция „П.и.“ към
МРРБ, ЕИК **********, чрез нейното подразделение - Областно пътно
управление - гр. П., е твърдял, че при настъпило застрахователно събитие на
28.06.2018 г. на Автомагистрала ’’Т.”, при км. 59+600 посока гр. П.,
констатирано с Протокол за ПТП № ********/28.06.2018 г. на ОД на МВР П.,
са причинени имуществени щети на Агенция „П.и.” - Областно пътно
управление - П.. Точният размер на щетите бил установен след извършен
оглед на място, като щетите били описани в констативен протокол за оглед на
щетата № 239 от 31.07.2018 г. За настъпилото застрахователно събитие,
застрахователят бил уведомен от ищеца с писмо /уведомление за щета/ изх.
№ **********/10.07.2018 г. - вх. № *******/ от 12.07.2018 г. на ЗАД „А.и."
АД. Образувана била щета под № ***********/12.07.2018 г. При настъпилото
ПТП били увредени/причинени следните щети, съответно възстановени, а
именно: - 76 м. /седемдесет и шест метра/ ограничителна система за пътища.
Извършена била доставка и монтаж на нови ограничителни системи за
пътища, одобрена от Възложителя, единична H2W7 за пътна част и всички,
свързани с това присъщи разходи, при единична цена по договор за доставка
и монтаж на ограничителни системи в размер на 70,20 лв. без ДДС /шифър
1010/; - 16 м. /шестнадесет метра/ ограничителна система за пътища.
Извършена била доставка и монтаж на нови ограничителни системи за
пътища, одобрена от Възложителя, единична H1W4 за пътна част и всички,
свързани с това присъщи разходи, при единична цена по договор в размер на
81,90 лв. без ДДС /шифър 1005/; - 92 м. /деветдесет и два метра/ - Демонтаж
на стара, единична ограничителна система за пътища и всички, свързани с
това присъщи разходи, при единична цена по договор в размер на 8,20 лв. без
ДДС /шифър 1038/; - 45 км. /четиридесет и пет километра/ - Транспортни
разходи, при единична цена по договор в размер на 2.60 лв. без ДДС /шифър
1046/. Стойността на щетата била в размер на 9 020,40 лв. с включен ДДС -
/количествено стойностна сметка/. Цената на видовете работи била
определена съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за
„Доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на
територията на Южен централен район, по области и класове: АМ, 1-ви, 2-ри
и 3-ти клас, включващ области ОПУ К., П., П., С. и Х. /обособена позиция 5/,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата №
РД-37-24 от 03.07.2014 г. с възложител Агенция „П.и.“ и изпълнител „Ю. 05“
ООД.
Съгласно възлагателно писмо изх. № ВЗП-11/29.07.2014 г. на АПИ, за
6
начало на срока на договора се считало 01.08.2014 г. Обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието в протокола за ПТП
били следните: „Участник 1 при избиране скоростта си на движение не се
съобразява с пътните условия, а именно - мокра настилка и обилен дъжд, в
следствие на което губи контрол и се блъска последователно в лява и дясна
пътна мантинела. Настъпва ПТП с материални щети“. Към момента на
настъпване на застрахователното събитие - 28.06.2018 г., управлявания от
виновния водач М.В.В. автомобил, съгласно протокола за ПТП бил „А. А4”, с
рег. № А****КТ. Отговорността на водача е била покрита от сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, с валидност на полица № BG**************** от 09.12.2017 г. до
08.12.2018 г. За констатираното пътно нарушение на водача бил съставен
АУАН серия Д № ******* на основание чл. 20. ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, от органите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. П..
Застрахователят извършил частично плащане на щетата в размер на 2 405,44
лв. на 16.08.2018 г. или до пълния размер на застрахователното обезщетение,
застрахователят е останал задължен със сумата от 6 614.96 лв. Претендират
заплащане на остатъка от сумата 6 614.96 лв. до покриване на пълния размер
на щетата от 9 020,40 лв., лихва за забава в размер на 2 060.18 лв. за период от
3 години - от 26.06.2020 г. до 26.06.2023 г. и законната лихва върху
главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът е твърдял, че към момента на настъпване на гореописаното
застрахователно събитие отговорността на виновния водач е била покрита от
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответното дружество. При застраховка
"Гражданска отговорност", съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
вредите, причинени на чуждо имущество“. В този смисъл била и разпоредбата
на чл. 429. ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно която: „С договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят: се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие“. На основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, имал право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. Увреденото
7
имущество в резултат на настъпилото ПТП, представлявали „пътна
принадлежност”, по смисъла на § 1. т. 4 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/.
Видно било от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП, че „пътните принадлежности“ са
един от основните елементи на пътя. Процесното ПТП било настъпило на АМ
„Т.“. Касаело се за републикански път, който е изключителна държавна
собственост /чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата/. Републиканските пътища се
управлявали от Агенция „П.и.”, като агенцията осъществявала своята дейност
чрез централна администрация и специализирани звена, съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за пътищата. Областно пътно
управление - П. било специализирано звено на Агенция „П.и.”.
Ръководителите на специализираните звена или упълномощени от тях
длъжностни лица представлявали агенцията по съдебни дела, възникнали по
правоотношения, свързани с тази дейност /чл. 22, ал. 2 от Закона за
пътищата/.
Искането е да бъде осъден ответникът ЗАД „А.и.“ АД да заплати на
ищеца сума в размер на 6 614.96 лв., представляваща разликата до пълния
размер на нанесени имуществени щети в резултат на настъпилото
застрахователно събитие на 28.06.2018 г., лихвата за забава за период от
26.06.2020 г. до 26.06.2023 г. в размер на 2 060.18 лв., както и законната лихва
върху главницата, от момента на завеждане на исковата молба - 26.06.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество ЗАД „А.и.“ АД, с който са оспорени изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер. Ответникът е твърдял, че не били
налице предпоставките, необходими за допълнително ангажиране
отговорността на ЗАД “А.и.“ АД като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лек
автомобил марка “А.”, модел „А4", рег. № А****КТ, за претендираната от
ищеца сума в размер на 6614,96 лева, представляваща разлика над платеното
от ЗАД „А.и.“ АД обезщетение (2405,44 лева) до претендираната от ищеца
сума (9020,40 лева).
Не е оспорил твърденията в исковата молба относно настъпване на
събитието, механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил “А.”, модел
„А4“, рег. № А****КТ, застрахователното правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирано в
полица № BG****************, предявяването на претенция от АПИ, във
връзка с която в ЗАД „А.и." АД, образуването на ликвидационна преписка по
щета № *********** и изплащането на обезщетение по посочената преписка
8
в размер на 2405,44 лева.
Оспорил е размера на предявения иск, нанесените от процесното ПТП
вреди - метри увредена мантинела, както и обстоятелството, че всички
твърдени в исковата молба и посочени в представената с нея количествено -
стойностна сметка /КСС/ материали и работи били необходими за
отстраняване на нанесените от произшествието вреди. Твърдял е, че
претенцията на ищеца включва и вреди, които са нанесени от други събития,
на място близко до процесното, но включени като претенция към ЗАД „А.и.“
АД. Видно било от представения протокол за ПТП № ********/ 28.06.2018 г.,
че процесното ПТП е настъпило на АМ „Т.“ на км. 59+600, в посока от гр. С.
към гр. П.. В протокола, който бил официален свидетелстващ документ, било
посочено, че е увредена 60 метра мантинела и 5 бр. метални колове. Същото
било посочено и в изпратеното от АПИ до ЗАД „А.и.“ АД писмо - претенция
за образуване на застрахователна преписка по щета изх. № ********** от
10.07.2018 г., в което АПИ чрез ОПУ- П. изрично заявявило, че причинените
имуществени вреди са това - 60 метра мантинела и 5 бр. метални колчета.
Впоследствие обаче, в констативен протокол № 239 от 31.07.2018 г. (повече
от месец след произшествието), служители на ОПУ-П. на АПИ т.е. само на
ищеца, без представител нито на ответника, нито в присъствието на
служителите на МВР, които са съставили ПТП № ********/ 28.06.2018 г., са
описали много повече количества увредена мантинела. В констативен
протокол № 239, в позиция с код 1010, като метри било посочено от км.
59+600 до км. 59+676, което правело 76 метра или с 16 метра повече от
отразеното в официалния документ - протокола за ПТП, и от претенцията на
АПИ.
На второ място (позиция 1005) било посочено увредена мантинела от
км. 59+700 до 59+716 или 16 метра, които били на 100 метра след посоченото
в протокола за ПТП място на удар. В позиция 3 (код 1038) бил посочен
демонтаж на 92 метра мантинела. Твърди се, че в този протокол били описани
увреждания, които не били вследствие процесното ПТП т.е. всичко, което
надвишава 60 метра мантинела плюс демонтаж на такова количество, не било
вследствие на произшествието от 28.06.2018 г. и съответно за него ЗАД „А.и.“
АД не дължала обезщетение. Доказателство за горното било и това, че в
Констативен протокол № 239/31.07.2018 г. самите служители на ОПУ- П. на
АПИ били посочили, че това са увреждания вследствие на пътнотранспортни
произшествия в участъка от км. 59+600 до км. 59+716 (в продължение на 116
метра) т.е. служителите са констатирали множество увреждания на
мантинелата в участък от 116 метра, които са причинени от различни
произшествия. Този констативен протокол бил изготвен един месец след
процесното ПТП, а не в деня на неговото настъпване, което време било
9
напълно достатъчно за нанасяне на допълнителни вреди по мантинелата, ако
същите не са съществували и преди процесното ПТП. Очевидно за другите
увреждания АПИ не разполагала с документ за събитията и се правел опит
всички тези вреди да се включат в събитието от 28.06.2018 г. и
застрахователят да изплати обезщетение за вреди, за които такова не дължи.
Ето защо претенцията на ищеца, описана в КСС, за всичко, което надвишава
60 метра увредена мантинела - ремонт/подмяна, демонтаж и монтаж, била
неоснователна. Това означавало, че от КСС от позиця 1 (шифър 1010)
следвало да се приспаднат 16 метра и да се изчисли сума за 60 метра; от
позиция 2 (шифър 1038) от количество 92 метра следвало да се приспадне 32
метра до 60 метра; позиция 3 (шифър 1005) не следвало да се приема въобще,
тъй като касаела увреждане на мантинелата от км. 59+700 до км. 59+716,
което не било от това събитие. На следващо място, при определяне размера на
нанесената вреда следвало да се приспадне сумата, която АПИ била получила
или ще получи от предаване на увредената мантинела за скрап. Към исковата
молба не били представени никакви доказателства за реално извършени
демонтаж на увредената мантинела и подмяната й с нова такава, а била
представена само КСС, която не била документ за реално извършени разходи
и/или дейности, а имала стойността на оферта. Отделно от горното, към
исковата молба не били представени доказателства за това кога е поставена
увредената мантинела, за да се установи каква е била нейната възраст и това
дали към датата на произшествието увредената мантинела не е била
предвидена за подмяна поради изтекъл експлоатационен период. Във връзка с
горното ответникът е твърдял, че при предявяване на претенцията си към
застрахователя АПИ не била представила данни за годината на монтиране на
мантинелата на процесния участък, а било представено писмо, в което било
посочено, че пътят е въведен в експлоатация в периода 1982-1984 г. Същото
писмо било представено с исковата молба - изх. № 53-00-556/08.08.2018 г.
При липса на други данни следвало да се приеме, че към датата на процесното
ПТП 28.06.2018 г. мантинелата е била в експлоатация около 35 години, което
било достатъчен период, налагащ нейната подмяна (по договора за ОП). При
това положение при определяне на обезщетението за подмяна на увредената
мантинела с нова най-малкото следвало да се приложи коефициент на
амортизация, тъй като увредената мантинела като дълготраен материален
актив е била с изтекъл или силно намален експлоатационен живот. Оспорен е
искът за лихва като неоснователен поради неоснователността на главния иск.
С оглед горното моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените от Агенция П.и. против ЗАД “А.и.“ искове, като
присъди в полза на ЗАД „А.и.“ АД разноските по делото, които евентуално
ще направят, както и юрисконсултско възнаграждение.
10
Установява се от доказателствата по делото, че на 28.06.2018 г.,около
09.00 часа, на Автомагистрала ’’Т.”, при км. 59+600 посока гр. П. е настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил, марка „А. А4“
с рег. №А **** КТ, управляван от М.В.В. от гр. Б..
Процесното ПТП е констатирано с Протокол за ПТП №
********/28.06.2018 г. на ОД на МВР П.. В резултат от настъпилото ПТП са
причинени имуществени щети /увредена мантинела/ на Агенция „П.и.” -
Областно пътно управление - П..
Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие - 28.06.2018 г., управляваният от виновния водач
М.В.В. автомобил е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, с валидност на полица №
BG**************** от 09.12.2017 г. до 08.12.2018 г.
Във връзка с настъпилия пътен инцидент в ответното дружество е
образувана ликвидационна преписка по щета № ***********.
На 31.07.2018 г. е извършен оглед на място от служители на РПС- П.,
като е била констатирана унищожената стоманена ограничителна система, за
което е съставен Констативен протокол № 239 от 31.07.2018 г.
За констатираното пътно нарушение на водача е съставен АУАН серия
Д № ******* на основание чл. 20. ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. П..
С писмо изх. №53-00-556 от 08.08.2018 г. ищецът е уведомил ответното
дружество за размера на претенцията си за заплащане на имуществени щети
на пътните принадлежности /92 м. стоманена предпазна ограда/, който размер
възлиза на сумата от 9 020.40 лв. Впоследствие застрахователят е извършил
частично плащане на щетата в размер на 2 405,44 лв. на 16.08.2018 г.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
допусната и приета икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че при извършена проверка в ОПУ- П., в инвентарната книга и в
счетоводния амортизационен план не са били заведени като дълготраен
материален актив процесните активи - мантинели. В инвентарната книга и в
счетоводния амортизационен план Автомагистрала „Т.“ е заведена по сметка
2202/1- инфраструктурни обекти с дата на придобиване 31.12.1983 г. и
полезен живот 7 години, което означава годишен процент на амортизация от
14.29 %.
Допусната и приета пред районния съд е и автотехническа и оценъчна
експертиза, заключението по която се установява, че на процесната дата,
около 09.00 часа, лек автомобил, марка „А. А4“ с рег. №А **** КТ,
11
управляван от М.В.В., се е движил по автомагистрала „Т.“ в посока гр. П.,
при следните пътно-климатични условия - светлата част на деня, при валеж на
дъжд, мокра асфалтова настилка. При описаните условия, водачът Вълчев е
допуснал движение с висока скорост , при което е загубил контрол над
управлението на автомобила, като се отклонява последователно в лява и
дясна пътна предпазна ограда /мантинела/ и нанася материални щети.
Причинените имуществени вреди по еластичната предпазна ограда се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.06.2018 г.
пътно произшествие. Съгласно заключението на вещото лице, отбелязаните в
протокола за ПТП 60 метра увредена мантинела представляват окомерен
резултат, който не е точен, като вещото лице приема констатацията на
комисията от специалисти в приложения Констативен протокол № 239 от
31.07.2018 г. за реална и точна. Пазарната стойност на нанесените
имуществени вреди вследствие на ПТП е 9020.40 лв. с ДДС, като стойността
на необходимите материали и видове работа за демонтаж и подмяна е 5785.20
лв. с включен ДДС. Стойността на 60 метра линейни ограничителна
предпазна система към датата на увреждането е 216.00 лв. Стойността на
скрап на 92 метра линейни ограничителна предпазна система към датата на
увреждането е 331.20лв. При добро поддържане, съоръжението може да е
годно от порядъка на 50 години, като подмяна се извършва при увреждане,
т.е когато възстановяването е невъзможно или когато се променя категорията
на пътя.
По повод оспорване заключението на автотехническата експертиза, с
определение № 276/21.05.2024 г. пред въззивния съд е допусната и приета
повторна автотехническа експертиза, изготвена от друго вещо лица. От
заключението на повторната експертиза се установява, че според
извършените от вещото лице изчисления автомобилът, нанесъл щетите по
пътните принадлежности на Автомагистрала Т. в посочения участък, се е
движел със скорост между 120 и 135 км.ч. Първоначалното отклонение на
автомобила е на ляво и следва кос удар в дясната мантинела на
разделителната ивица между двете платна. Последвало е приплъзване по
мантинелата и отблъскване обратно надясно, продължаващо косо през лявата,
дясната и аварийната ленти и удар в дясната мантинела. След контакта и
приплъзване с мантинелата, автомобилът, предизвиквайки деформацията й, е
отклонен обратно наляво, пресякъл е косо цялото пътно платно и се
установил почти успоредно на пътя, допрял се в зоната на предния ляв ъгъл в
мантинелата. Вследствие на така описания механизъм на настъпилото ПТП
според вещото лице дължините на увредените участъци по мантинелата
кореспондират с посочените в констативния протокол, а именно: 76 м. по
лявата мантинела и 16 м. по дясната или общата дължина на увредената
12
мантинела е 92 м., а увредените колчета са повече от 10. Тъй като в протокола
за ПТП е правен само окомерен оглед и описание на щетите, вещото лице не
изключва по някаква причина в този протокол да са отразени само щетите от
едната страна на мантинелата – тези от лявата страна и е пропуснато
описанието на щетите от дясно. В открито съдебно заседание, проведено на
20.06.2024 г., вещото лице е пояснило, че при изготвянето на заключението е
използвало снимки от Г.Ъ. на процесния участък, направени през м.юли 2018
г., а процесното ПТП е станало на 28.06.2018 г. На тези снимки ясно се
виждали повредите както от лявата, така и от дясната страна на мантинелата
и колчетата.
Експертизата е приета в с.з. Нейното заключение е оспорено с писмена
молба от застрахователната компания, но искане за нова или разширена
експертиза не е направено. Въззивният съд намира експертното заключение
за компетентно и изчерпателно изготвено, поради което го кредитира изцяло.
Пред въззивния съд са приети и писмени доказателства – заявки,
приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, снимки и др., от
които се установява, че процесните участъци от мантинелата са подменени с
нови, доставени от складовата база в Мокрище. От представените протоколи
и мемориален ордер № 47/м.11.2018 г. е видно, че са бракувани 19 бр. шини и
23 бр. колове за ел. ограда на обща стойност 274 лв.; 4 бр. шини и 8 бр.
колове за ел. ограда на обща стойност 64 лв. и са направени транспортни
разходи за доставка на нови ограничителни системи за пътища за 45 км., като
общо направените разходи за подмяна на пътните съоръжения на процесния
пътен участък възлизат на 9 020,40 лв., част от извършения цялостен ремонт.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На първо място неоснователно е твърдението, че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Всъщност ответникът не
е оспорил настъпването на ПТП на 28.06.2018 г. с участието на автомобил с
действащ договор за застраховка към ответното застрахователно дружество, в
резултат на което пътни съоръжения на пътен участък от км. 59+600 до км.
59+716 от Автомагистрала „Т.“ са увредени. Спорът е единствено за размера
на причинените вреди.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
събрани пред двете съдебни инстанции, въззивният съд приема, че е предявен
13
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да
иска заплащането на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”.
В своята практика ВКС приема, че по своята правна същност
застрахователното събитие при застраховка "Гражданска отговорност"
съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на
застрахования. Следователно, към този момент се определят и стойностите
относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което в
случая е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от
стойностния адекват на всички претърпени вреди - имуществени и
неимуществени. Отговорността на застрахователя е за само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. Или меродавна е не възстановителната, а
действителната стойност на вещта. При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по
която вещ от същото качество и вид може да бъде купено - арг. 396, ал. 1 от
ТЗ (отм.) и чл.400, ал.1 от действащия КЗ. Дефинитивната норма на чл. 390 от
КЗ не съдържа особени правила за определяне на обезщетението при тотална
щета, отклоняващи се от общата норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, а в ал. 2, изр.
второ на чл. 390 се уреждат само способите за определяне стойността на
разходите, която съпоставена с тази на увреденото имущество е критерий за
квалифициране на щетата като тотална, т. е. такава, при която
възстановяването на увреденото имущество в състоянието преди настъпване
на застрахователното събитие е икономически нерентабилно. Нормата на чл.
386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за
съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на
застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите
на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. ВКС трайно приема,
че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на
действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се
определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането (В този смисъл – решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 667/2008 г., І т.о, ТК, решение № 60135
14
от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС и мн. други).
Неоснователно е твърдението, че тъй като протоколът на ПТП не бил
оспорен, следвало да се зачете неговата материална доказателствена сила.
Органите на МВР не разполагат с универсална удостоверителна
компетентност относно причинените вреди от настъпилото ПТП, тъй като
съгласно чл. 123 и чл. 125 от Закона за движението по пътищата посещението
на службите за контрол на местопроизшествието е последващо, а протоколът
за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила само
относно посоченото от длъжностното лице разположение на участвалото в
произшествието превозно средство след настъпването му, тъй като този факт
е обект на пряка констатация от страна на актосъставителя при посещението
му на мястото на инцидента. Налице е и материална доказателствена сила и
по отношение на констатираните щети, тъй като в тази част документът също
отразява преките възприятия на съставителя. В своята практика ВКС приема,
че неоспореният констативен протокол за пътно-транспортното
произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им
служебни задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който
обвързва съда с материална доказателствена сила /включително и в частта
относно отразените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП/,
както относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото
удостоверително изявление.
В настоящия случай фактите относно възникването на процесното ПТП
действително не са били оспорени, но предявявайки искова молба, в която е
посочил завишен размер на причинените в резултат на това ПТП вреди,
ищецът на практика е оспорил констатациите в протокола за ПТП, поради
което доказването на размера на действително претърпените вреди може да
стане с всички допустими от закона доказателства и доказателствени
средства, в т.ч. и с назначаването и изслушването на експертизи.
От заключенията на приетите от съда експертизи се установява, че
увредената мантинела е в размер на 92 линейни метра, а увредените колчета
са повече от 10 бр. До тези заключения вещото лице инж. М. е достигнал,
извършвайки изчисления на приблизителната скорост на автомобила към
момента на сблъсъка и е установил, че са нанесени вреди в протежение на 122
линейни метра на мантинелата на процесния пътен участък. Този размер
съвпада и с използваните от вещото лице снимки към м.юли 2018 г. от
глобалната система Г.Ъ., на които увредените участъци добре се виждат и
съвпадат с изчисленията на вещото лице. Доколкото неговите изчисления
съвпадат с отразеното в протокола от 31.07.2018 г., въззивният съд приема, че
са нанесени следните щети: 76 м. /седемдесет и шест метра/ ограничителна
15
система за пътища, като е извършена доставка и монтаж на нови
ограничителни системи за пътища, одобрена от Възложителя, единична
H2W7 за пътна част и всички, свързани с това присъщи разходи, при
единична цена по договор за доставка и монтаж на ограничителни системи в
размер на 70,20 лв. без ДДС /шифър 1010/; - 16 м. /шестнадесет метра/
ограничителна система за пътища, като е извършена доставка и монтаж на
нови ограничителни системи за пътища, одобрена от Възложителя, единична
H1W4 за пътна част и всички, свързани с това присъщи разходи, при
единична цена по договор в размер на 81,90 лв. без ДДС /шифър 1005/; 92 м.
/деветдесет и два метра/ - Демонтаж на стара, единична ограничителна
система за пътища и всички, свързани с това присъщи разходи, при единична
цена по договор в размер на 8,20 лв. без ДДС /шифър 1038/; - 45 км.
/четиридесет и пет километра/ - Транспортни разходи, при единична цена по
договор в размер на 2.60 лв. без ДДС /шифър 1046/. Стойността на щетата е в
размер на 9 020,40 лв. с включен ДДС - /количествено стойностна сметка/.
Цената на видовете работи е съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка за „Доставка и монтаж на ограничителни системи по
републикански пътища на територията на Южен централен район, по области
и класове: АМ, 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, включващ области ОПУ К., П., П., С. и
Х. /обособена позиция 5/, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата № РД-37-24 от 03.07.2014 г. с възложител Агенция „П.и.“
и изпълнител „Ю. 05“ ООД.
Стойността на щетата е в размер на 9 020.40 лв. с включен ДДС е
действителната стойност на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. От тази стойност следва да се приспадне доброволно заплатената
част от 2 405.44 лв. или искът се явява основателен и доказан до предявения
размер от 6 614.96 лв. От този остатък следва да се приспадне сумата, която
АПИ е получила или би могла да получи от предаването на увредената
мантинела за скрап. Съгласно заключението на вещото лице по приетата
автотехническа и оценъчна експертиза пред районния съд стойността на
скрап на 92 метра линейни ограничителна предпазна система към датата на
увреждането е 331.20 лв. или искът се явява основателен и доказан до
размера на 6283.76 лв.
В съответствие с уважаването на главния иск следва да се приеме за
основателен и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава в размер
на 1957.03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2020 г. до
26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /26.06.2023 г./ до окончателното й
изплащане.
16
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на
спора в полза на Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр. С., пл. „М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез
нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със седалище
гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
тази инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Тъй като настоящият спор е търговски, я обективно съединените искове
са с цена под 20 000 лв. всеки един от тях, решението на въззивния съд се
явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/23.01.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220102339 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА ответника Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район В., ул.
“Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Агенция
„П.и.“ към МРРБ, ЕИК-********** със седалище и адрес на управление -
гр.С., пл.„ М.“№ 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение
- Областно пътно управление - гр.П., със седалище гр.П., бул. “Ал.С.“ № 20,
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17