РЕШЕНИЕ
№665/16.4.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На шестнадесети април Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 508 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба / „ относно
глоба с фиш № **********/04.10.2019 год./, от К.П.Б. *** ,с която по същество
се оспорва НП № 509/28.10.2019
год. на зам. кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на
чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178е от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв..
В
жалбата се оспорва фактическата обстановка изложена както в издадения преди НП
глоба с фиш, така и тази изложена в НП. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с адв.И. И., ВАК, поддържа жалбата си и моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна , редовно призована не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
На 05.10.2019 г. около 01,30 часа от
служител на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна- свидетелите Д.Р. ,
полицай и Ж.С., старши полицай в горепосочената структура получили сигнал за
паркиран автомобил пред вход и гараж на ул.”Средна гора” срещу № 6. Отишли на
място и установили, че лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № ***е
паркирал върху тротоара на ул.“ Средна гора“, срещу № 6, с което създавал
пречки за преминаването и достъпа на пешеходци до жилищен вход и достъпа до
гараж. Установеното било прието за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, за което
св.Р. съставила глоба с фиш на собственика на автомобила.
По законоустановения ред Б.
обжалвал съставения фиш, като във възражението си не оспорил факта, че е
паркирал на тротоара и пред гаража на ул.”Средна гора” № 6. При така депозираното
възражение на 10.10.2019 г. срещу него
бил съставен АУАН № 0007409 от св. Р. за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, затова, че на 05.10.2019 год. около 01,30 часа в
гр.Варна ул.”Средна гора”, срещу № 6 е паркирал лек автомобил «Нисан» с рег. №
В 4630НР върху тротоара, с което създава пречка за влизане в жилищен вход и
гараж – нарушение по чл.94,ал.3 от ЗАНН. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя,
който след запознаване със съдържанието му го подписал, отбелязвайки, че ще
направи отделно възражение.
В законоустановения срок е било
подадено възражение от жалбоподателя Б., в което е отразил, че е налице явно
разминаване между датите, посочени в издадения преди това фиш и тази посочена в
акта.
АНО не възприел така направените
възражения и въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически
и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на
чл.94, ал.3 от същия закон определил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Разпитан
в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. Д.Р.,
потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Посочва, че тя и колегата и С. извършили проверка по сигнал подаден от
гражданин до дежурната част, че не е могъл да влезе в гаража си и във входа на
кооперацията, находяща се в гр.Варна, ул.”Средна гора” срещу № 6, тъй като
имало паркиран автомобил на тротоара пред входа.На място направили снимки, след
което съставили глоба с фиш. Свидетелката уточнява, че след съставянето на
глобата с фиш установила, че е сгрешила датата на нарушението, тъй като то било
констатирано в ранните часове на новия ден.
С показанията си св.С. потвърждава
казаното от св.Р., допълва, че автомобила на жалбоподателя се намирал върху
тротоара, като половината му бил пред входната врата и пречел на гаража.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни, безпристрастни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите Р. и С., дадени в хода на съдебното следствие, и от
приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от
съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Актът
за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от полицай от
Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, който е компетентно лице на основание
чл.167 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това, процесното
наказателно постановление е издадено при законодопустима делегация в полза на заместник
кмета на община Варна въз основа на упълномощаване от страна на кмета на
общината с негова заповед № 4791/25.11.2015г.
АУАН и НП са
съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено.
Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е
бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между
фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани
ясно и недвусмислено.
Състава на съда намира, че безспорно е
установено, че жалбоподателя е извършил
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената
в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирал
горепосочения лек автомобил върху тротоар на ул.”Средна гора” срещу № 6, с
което е създал пречки за преминаване на пешеходците до жилищен вход и достъпа
до гараж. Жалбоподателя
не оспорва, че на посочената дата и място автомобилът му не
е бил паркиран там.
На
основание §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската
собственост, ул.”Средна гора” е публична общинска собственост, т.е. нейн
собственик е община Варна.
Действително разпоредбата на чл.94
ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на пътно превозно средство върху тротоар в
населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като място за
паркиране. Липсват данни и доказателства за това, че мястото върху
тротоара, където е паркирал жалбоподателя на посочената дата е било определено
от община Варна като място за паркиране. Затова е без значение обстоятелството,
че паркирания от жалбоподателя автомобил не е пречил на движението пред входа,
както и че престоят е бил а 30-40 минути в малките часове.
Следователно, материалният закон е
правилно приложен от административно-наказващия орган.
Нарушението е описано точно, пълно и
ясно. Същото е доказано освен със събраните по делото писмени доказателства, но
и с показанията на свидетелите Р. и С.. Състава на съда не намира
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
Правилно
АНО е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която предвижда ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водач,
който неправилно е паркирал на тротоар в населени места, като наложеното
административно наказание: „Глоба” от 50лв. е в
минималния размер, предвиден от санкционната норма, поради което
съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Правилно е бил определен и субектът на
нарушението- жалбоподателят като собственик на МПС. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
предоставения му с нормата на чл.188, ал.5 от ЗДвП срок, същият не е
декларирал, че МПС се управлява от друго лице.
Нарушението е осъществено и от субективна
страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за
движение, както и забраната да паркира върху тротоар. Всеки водач на МПС дължи
спазване и уважение не само към закона, но и към останалите участници в
движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е
било затруднено от паркирания там автомобил.
Състава на съда намира направените
възражения за неоснователни.
„Глобата с фиш” представлява особена
процедура, при която констатирането на извършено административно нарушение и
наказването му са обективирани в единен акт на държавната администрация – фиш.
Тази възможност, т.е. производството по налагане на административно наказание
да започне и да се развие без съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, законът изрично е уредил като изключение от общото
правило, указвайки в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 и ал.2а от ЗАНН.
Характерното за издадения фиш е, че той едновременно има значението и на
съставен акт, и на наказателно постановление, и на изпълнителен титул за
събиране на глобата. Фишът, който направо се оформя от
контролния орган, действащ в тази хипотеза и като наказващ орган, замества
наказателното постановление и влиза в сила веднага щом като нарушителят се
съгласи да плати определената глоба, а ако нарушителят оспори нарушението или
откаже да плати глобата, контролният орган следва да състави акт за нарушение
/чл. 39 ал. 3 от ЗАНН/ и да го изпрати на компетентния административнонаказващ
орган заедно с възраженията на нарушителя.
В конкретния случай жалбоподателя
своевременно е оспорил фиша, поради което компетентния орган, на чл.186, ал.2
от ЗДвП е пристъпил към образуване на административно наказателно производство,
започващо със съставяне на акт за административно нарушение.
Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания представлява
законово регламентирана процедура, чиято правна уредба се съдържа в Закона за
административните нарушения и наказания. Глобата с фиш не представлява задължителен етап от процеса
по установяването на административните нарушения, така както е съставянето на
АУАН например, поради което допуснати нарушения при издаването му не опорочават
процедурата по установяването на нарушението и налагането на наказанието.
С акта за установяване на
административното нарушение се очертава предмета на обвинението от гледна
точка на обективните елементи на нарушението – време, място и начин на
извършване, както и участието на нарушителя в него. В конкретния случай
административния орган на базата на приложената по преписката докладна записка
от св.Р. е приел за дата на нарушението 05.10.2019 год. , 01,30 часа, която
дата, видно от приобщените в хода на съдебното следствие доказателства е датата
на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Предвид изложеното по-горе състава на
съда намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с
датата на нарушението.
Съдът намира, че в настоящият случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането
на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо
и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така ,
според настоящия състав, биха се изпълнили целите по
чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа
към изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в
движението.
С
оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на въззиваемата страна. Последната, чрез процесуалния си представител не е
направила изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 509/28.10.2019 год. на зам. кмета на
Община Варна , с което на К.П.Б. *** за
извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.
Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия в РС Варна: