РЕШЕНИЕ

 

№ 1507/2.8.2022г.

 

гр. Пловдив, 02.08.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ДИЧО ДИЧЕВ  

                              ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретар П.Ц. и прокурор М. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Дичев КНАД № 1152 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е образувано по касационна жалба на „АКВА ДОМ“ ЕООД срещу Решение № 337/14.02.2022 г. по АНД № 8338/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено оспорено в първата инстанция НП. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като се моли съдът да го отмени, вместо което да постанови друго, с което да се отмени НП, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав за събиране на доказателства, с оглед установяване собствеността на процесната вендинг машина.

Ответникът не се представлява, в писмено становище чрез процесуален представител юриск. Ангелиева оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Изложените подробни мотиви в първоинстанционното решение, се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите. Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни.

За пълнота е необходимо да се посочи още, че няма никакво значение дали вендинг машината е собственост или не на дружеството-жалбоподател, тъй като тук водещото е не на кого е собственост машината, а кой извършва продажбите. За последното няма никакви възражения. Несъмнено е установено в хода на административнонаказателното производство, че именно дружеството-жалбоподател е лицето по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно е субект на установеното нарушение. Липсва спор и относно това, че се касае за търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС и автомат за самообслужване по смисъла на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за който безусловно се дължи използването на фискално устройство и то от датата на започване на дейността. Налице е, с оглед на така установеното, начало на дейността, което впрочем е декларирано от самия управител на дружеството, едно продължително противоправно състояние, както правилно е отчетено в обжалваното решение. Така, след като е установено, че към момента на проверката именно дружеството-жалбоподател е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване или поне представляващият го е потвърдил пред контролните органи, без съмнение същото се явява и задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да регистрира и отчита всяка продажба. Всякакви последващи действия по прехвърляне на дейността или регистриране на фискални устройства от трети лица са без значение за обстоятелствата към момента на проверката и за факта на извършване на нарушението. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Между страните няма спор, че дружеството е стартирало дейността си по продажби от автомата на проверения адрес от дата 02.06.2021 г., като към датата на проверката – 10.06.2021 г., не е регистрирано фискално устройство за отчитане на приходите от продажбите. При това положение безспорно е реализиран съставът на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, даващ основание за налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Същата е определена от наказващия орган в минимален размер, без да се явява прекомерна за преследваната от закона цел, поради което не са налице основания за намаляването й. Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и това подробно е обосновано от районния съд. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е довело до неотразяване на приходи в бюджета и разкрива поведение от страна на нарушителя, явяващо се в разрез с установения ред на държавно управление, целящ защита на особено важни обществени интереси.

При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъден касаторът да заплати на НАП разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337/14.02.2022 г. по АНД № 8338/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „АКВА ДОМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. „Независимост“ № 158, ап. 22 да заплати на НАП разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

Решението  е  окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 

 

          

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

                                                                 2.