№ 750
гр. Варна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201457 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД ЕИК *********, подадена чрез
адв. К. А. от АК Хасково, против Електронен фиш серия Г № 0058909, с
който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2
вр. чл. 461, т.1 от КЗ на въззивника е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като
е издаден в разрез с императивните правила на закона, при съществени
нарушения на процесуалните правила и при неспазване на целта на закона.
Сочи, че в атакувания ЕФ липсвали значителен брой реквизити – липсвали
издател, дата на съставяне, подпис на издателя. Твърди, че ЕФ бил издаден
след изтичане на давностния срок предвиден в ЗАНН, че липсвали
доказателства за това как бил връчен ЕФ на жалбоподателя, не било ясно от
ЕФ кой бил санкциониран – законния представител на ЮЛ или самото ЮЛ,
кое било точното място на извършване на нарушението, какво било
техническото средство с което било заснето нарушението стационарно или
мобилно, не било посочено във фиша и подлежи ли същия на обжалване, ред
по който се обжалва и срока за това.
1
Моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен,
алтернативно като попадащ в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане
за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява. Преди заседанието по делото е постъпила писмена
молба от адв. Кр. А. в която заявява, че поддържа жалбата, изразява
становище по съществото на делото, моли ЕФ да бъде отменен и претендира
присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото преди заседанието са
постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата излага становището
си по жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно (в случай,
че жалбата бъде уважена) отправя искане за присъждане на разноски на
ответната страна за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0058909 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 08.09.2023год. в 08:16ч. в обл. Варна, общ. Аврен по път
първи клас № 9 (извън населено място) в посока от гр.Варна към гр.Бургас,
преди кръстовището за к.к. Камчия, било установено управление на МПС
регистрирано в Р.България и не спряно от движение – МАН ТГХ Влекач, с
рег.№ В7852ТА, за което собственикът не е сключил застраховка ГО.
Нарушението било заснето с АТСС № 100B948C010800BD. Като
собственик на автомобила било вписано въззивното дружество „Н и Н
Транспорт Логистика“ АД ЕИК ********* със законен представител С. М.
М.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638,
ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени разпечатка от
2
„АИС КАТ Регистрация на ППС и собствениците им“, Оригинал на снимка от
АТСС „SITRAFFIC ERS 400“, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 и приложение към него, както и протокол от
проверка № 123-СГ- ИСИС/06.10.2022год., както и разпечатка от
гаранционния фонд.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и доказателства и
веществени такива, които са непротиворечиви, не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ ( с оглед липсата на
доказателства за връчване на ЕФ на наказаното лице), поради което е приета
от съда за допустима. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
С ЕФ въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор.
За неизпълнение на това задължение в нормата на чл. 638, ал.1 от КЗ е
предвидена и съответна санкция – т.1 - глоба от 250лв. за ФЛ и т.2 -
имуществена санкция от 2000лв. за ЮЛ или ЕТ.
Съгласно нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
3
санкция по ал.1.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §.1,
т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §.6, т.63 от ДР на ЗДП. Съгласно
посочените разпоредби Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
По своята същност ЕФ представлява своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване.
Редът за издаване на ЕФ както и неговите реквизити са изчерпателно
посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
ЕФ предмет на проверка в настоящото производство съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Посочена е
4
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, посочени
са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. В електронния фиш се съдържа и описание на нарушението.
Посочено е, че на 08.09.2023год. в 08:16ч. е било установено управление на
МПС / Влекач, с рег.№ РВ9227ТН, регистрирано в Р България, което не е
спряно от движение и за което собственика не е сключил задължителна
застраховка ГО, посочено е въззивното дружество като собственик на това
МПС, което в пълна степен дава възможност на нарушителя да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен. Съгласно константната
практика на АС Варна съдържането в ЕФ на описание в смисъл “управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите” е достатъчно, за да се приеме, че
изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия
орган.
В жалбата си въззивникът е направил възражение за това, че в ЕФ не
бил посочен автор, нямало и дата на издаване.
Посоченото възражение не се споделя от съда. ЕФ е регламентиран в
нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от ЗДП и §.1 от ДРЗАНН.
Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез информативно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани средства и системи. При това положение
очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша защото той се
създава от информационна система.
На следващо място реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в
нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП като в случая ревизирания ЕФ съдържа
всички от тях.
Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е
предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там законодателят е
предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и
единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по
ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е особено то единствените
релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане
в сила на ЕФ. Давността за търсене на административнонаказателна
отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението, а тази за
5
изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в
сила на ЕФ.
Що се касае до направеното възражение, че не било ясно по какъв
начин бил връчен ЕФ на нарушителя това възражение се споделя от съда
доколкото по делото липсват данни фиша изобщо да е бил връчен. Това
обстоятелство обаче по никакъв начин не влече извод за допуснато
нарушение на процесуалните правила, съответно до нарушаване правото на
защита на въззивника защото датата на връчване на ЕФ в случая е от значение
единствено за срока за обжалване на последния, а факта, че жалбата е приета
от съда като допустима (точно поради липса на данни за датата на връчване
на ЕФ) сочи на това, че въззивника е упражнил в пълна степен правото си на
защита.
Не се споделя от съда и твърдението в жалбата, че от ЕФ не ставало
ясно кой бил адресата на същия, на кое лице се налагало санкцията. В ЕФ
ясно е посочен кой е собственика на МПС-то (съответно нарушителя), а
налагането на наказание имуществена санкция не оставя никакво съмнение че
с ЕФ е наказано ЮЛ. Отделен е въпроса как след като не е ясно кой точно е
наказан, въззивната жалба се подава от името на ЮЛ.
Ясно е посочено в ЕФ и мястото на нарушението – главен път І -9 в
посока от гр.Варна към гр.Бургас преди кръстовището за к.к. „Камчия“.
Варно е, че в ЕФ не е посочено подлежи ли същия на обжалване, реда
по който се обжалва и срока за това. То обаче и такова изискване в закона не
е предвидено в закона. А факта, че въззивникът е подал жалба и тя е приета за
разглеждане от съда е достатъчна гаранция за това, че правото му на защита
посредством атакуване на акт който засяга неговите права и интереси е
осигурено.
В случая материалния закон е приложен правилно.
От приложената по делото снимка извлечена от АТСС „SITRAFFIC ERS
400“ се установява, че МПС МАН тип влекач с рег. № РВ9227ТН е заснето да
се движи по главен път І-9, в посока от гр.Варан към гр. Бургас, преди
разклона за к.к. „Камчия“. От приобщените по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и приложение към него и протокол от
проверка на същото техническо средство издаден от БИМ се установява, че
техническото средство е стационтарна видео-радарна система за наблюдение
6
и регистрация на пътни нарушения (този факт е и ноторно известен) и е било
технически изправно (годно) към 08.09.2023год. От друга страна от
приложената към преписката разпечатка от регистъра на гаранционния фонд,
който е публично достъпен се установява, че към посочената по-горе дата за
посоченото в НП МПС не е имало сключена застраховка гражданска
отговорност. Не е спорно, че МПС-то е собственост на въззивното дружество.
Горното се установява и от приложената към преписката справка от АИС
АНД регистрация на МПС.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че към 08.09.2023год. от
обективна страна съставът на нарушението по чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от
КЗ е бил осъществен, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“.
Доколкото от доказателствата по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, то може да бъде приложена разпоредбата на
чл.638, ал.4 от КЗ.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото не е спорно, че МПС-
то, което било заснето да се управлява и е било без наличен действащ договор
за застраховка „ГО“ е собственост на въззивното дружество, което и следва да
понесе адм.наказателната отговорност.
Доколкото в случая размера на санкцията е фиксиран в закона
обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.
С оглед данните по делото не би могло да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този
вид, тъй като не се постигат целите на закона, а именно за всеки автомобил,
който не е спрян от движение, да е налице действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ за покриване на евентуални вреди, причинени от
автомобила. Не се сочат и установяват обективни пречки за изпълнение на
задължението от страна на собственика на автомобила да предостави данните
за регистрираното МПС в установения в наредбата срок, в който случай не би
бил прекратен договорът за задължителна застраховка, сключен за
автомобила. Доколкото нарушението е формално, на просто извършване
въпросът за липса или незначителност на вредните последици изобщо не
7
подлежи на обсъждане. Следва да бъде посочено още, че управлението на
МПС е правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както за самия
водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението
(водачи и пешеходци), а с оглед размерите на фиксираните в закона високи
размери на санкции за формално нарушение, очевидно е било възприето от
самия законодател като такова със завишена опасност.
Що се касае до направените цитираното в жалбата ТР № 1/2014год. на
ВАС то е неотносимо към настоящия случай най-малкото защото в случая не
се касае за нарушение по ЗДП свързано с нарушаване режима на скоростта.
Отделен е и въпроса, че в случая нарушението е заснето със стационарно
АТСС при което не се изисква съставяне на протокол по чл. 10 от НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Без всякакво отношение към настоящия казус са и цитираните в
жалбата заповед на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков и
Наредба №5 от 2003год. за установяване и обезопасяване на участъците с
концентрация на ПТП и категоризиране безопасността на пътищата.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените
материалноправни и процесуални правила, поради което и атакувания ЕФ
следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
така и от въззиваемата страна.
По искането на въззивното дружество съдът счете, то макар и
своевременно направено се явява неоснователно с оглед крайния изход на
делото (жалбата подлежи на отхвърляне), поради което и се отхвърля от съда.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивното дружество следва да бъде осъдено
да заплати такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3
от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
8
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е участвал лично в съдебното производство като единствено е
представил писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното
дружество „Н и Н Транспорт Логистика“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.с. Ягодово, Цариградско шосе-изхода на Пловдив база
МАН Сервиз, в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0058909, с който на „Н и
Н Транспорт Логистика“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.с. Ягодово, Цариградско шосе-изхода на Пловдив база МАН
Сервиз, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2
вр. чл.461, т.1 от КЗ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв.
ОСЪЖДА „Н и Н Транспорт Логистика“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.с. Ягодово, Цариградско шосе-изхода на
Пловдив база МАН Сервиз да заплати на ОД на МВР -Варна сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
9
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10