Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61
гр. Брезник, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 19.06.2020 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 30 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове от “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник срещу А.Б. К.. Твърди се, че страните са били в облигационно правоотношение по
силата на Общите условия на договорите за продажба на питейна вода на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, в изпълнение на които в периода 27.10.2016
г. – 28.12.2017г. ищецът е доставял питейна вода в жилището на ответника, без да е заплатена. По реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. №
*****/2019 г. на Пернишкият районен съд срещу К. за заплащане на сумите: 489.90
лв. – главница за доставка на питейна вода за периода 27.10.2016г. до
28.12.2017г./за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: ***********,
с абонаментен № *******/; 99.66 лв. – мораторна лихва за периода 06.01.2017 г.
–07.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2019 г. до изплащане
на вземането, както и разноски по заповедното производство. Длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта
за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск
с петитум да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Претендират се разноски в исковото производство.
Ответника е получил
препис от исковата молба, и в рамките на указания едномесечен срок не е подал писмен отговор, такъв е депозиран
след изтичане на едномесечния срок, с които заявява, че оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че не е собственик или ползвател на процесния имот
в етажна собственост, поради което няма качеството на потребител, поради което
счита исковата претенция за неоснователна.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към
настоящето, гр. дело, ч. гр. дело № *****/2019г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на
молба по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по
чл. 415 от ГПК, ответника е направил
възражение, като е посочил, че „за посочения период апартамента на ул. ***********************, не е бил моя собственост и аз и
семейството ми не живеем там повече от осем години“.
В тежест на ищеца е
да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за
реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност.
Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в
същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца е
указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност за
обстоятелството ответницата да е собственик на процесния имот респ. ползвател
на ВиК услуги за процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък
"наредбата"/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право
да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила
общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от
наредбата като съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки
собственик респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на
строеж на жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията
между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
ВиК услуги, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата.
В тази връзка
достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК услуги е лицето,
което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди като ползва
водоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на
учредено в негова полза вещно право на ползване или вещно право на строеж върху
имота.
В конкретния случай
ответницата по делото не е подала отговор на исковата молба в законно
установения срок. Въпреки това във възражението срещу заповедта за изпълнение
същата изрично е оспорила качеството си на потребител на ВиК услуги като е
посочила, че не е собственик на процесния имот. Съгласно т. 11а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обаче в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл.
414, ал. 1 от ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да
не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в
срока за отговор. По тези съображения и съдът е указал с доклада по делото на
ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството ответницата да има
качеството потребител на ВиК услуги относно процесния имот в процесния период.
Въпреки това от страна на ищцовото дружеството не е ангижирано нито едно
доказателство в полза на твърдението му, че ответницата е собственик на
процесния имот – апартамент № **, находящ се в гр. ***************** или въобще ползвател на ВиК услуги за
същия. Ангажирано е единствено доказателство, справка – извлечение на името на
ответницата на която е открита партида при ищеца с абонатен номер *******,
относно имот с адрес: ***********.
По тези
съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства не
се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на ВиК услуги за процесния имот, то и предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за
неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
По исканията за
разноски на страните:
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска по чл. 422
вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за разноски
е направило само ищцовото дружество.
По разноските в ч.
гр. д. № *****/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:
С оглед изхода на
делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в гр.
д. № 30/2020 г. по описа на РС Брезник /исково производство/:
С оглед изхода на
делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Ответницата не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, с ЕИК: ********** и със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ******* срещу А.Б. К., ЕГН:**********, адрес: ***,
установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца на
сумите: 489.90 лв. – главница за доставка на питейна вода за периода
27.10.2016г. до 28.12.2017г./за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище на адрес: ***********, с абонаментен № *******/; 99.66 лв. – мораторна
лихва за периода 06.01.2017 г. –07.08.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното
производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № *****/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
След влизане на решението в
сила, частно гражданско дело № *****/2013г.
по описа на ПРС да се върне на ПРС, съответния състав, като се приложи
заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: