Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО
Наказателен състав
На 01.02.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М. Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 124 по описа на РС – Гълъбово за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-0447-000243 от 02.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУ
към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на В.Д.Г. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – лично,
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара
Загора, РУ- Гълъбово, чрез пълномощник
изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № 20-0447-000243/02.07.2020 г.; писмено становище от процесуалния
представител на Районно управление – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора;
пълномощно; справка за нарушител/водач; акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 185462/06.06.2020 г.
Бяха разпитани в качеството на свидетели С.Г.С. - съставил АУАН и Т.Н.Т. – свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 06.06.2020 г., в около 10.31 часа, в гр.Гълъбово, на кръстовището, образувано от ул.Загоре и път III 554, посока запад изток, управлява МПС - л. а. Опел Инсигния, с рег. номер СТ 7778 КК, негова собственост, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудван. Нарушението било установено от актосъставителя С.С. в присъствието на св.Т.Т.. На място, св.С. съставил АУАН за гореописаното нарушение на жалбоподателя В.Г., а впоследствие било издадено и обжалваното Наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства. Съдът кредитира и показанията на актосъставителя С.С. и на свидетеля по акта Т.Т., които кореспондират с писмените доказателства по делото. Факта, че жалбоподателят е бил без колан се установява от показанията им. Същият е отразил в АУАН, че имал възражения, но такива не са направени в законоустановения срок.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на реда на предявяване и връчване на АУАН, е неоснователно.
АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на нарушението, в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото, датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. В съставения АУАН деянието е квалифицирано по разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, а след това в издаденото НП, също като такова по разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, като последните две са правилно определени. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е била ангажирана и административно наказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни ПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните ПС са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан. ПС са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно, за това същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Жалбоподателят е управлявал автомобила, без да е поставил такъв колан, с който е бил оборудван. Така е застрашил своята сигурност.
В
настоящия случай, обаче, съдът прецени, че установените по делото факти сочат
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид, т. е. налице е „маловажен случай”.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При съвкупна преценка на всички приобщени по делото доказателствени
материали, настоящият съдебен състав счита, че процесният
случай разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Така, от представената по
делото справка от централния регистър на КАТ се установява, че жалбоподателят В.Г.
е водач на МПС от 1973г. с образцово поведение. От тогава, до момента на
извършване на настоящото деяние – 06.06.2020г., водачът Г. е имал едва 2 /две/
издадени наказателни постановления – НП 154 от 29.01.2010г. и НП 1502 от
10.11.2011г. като и двете са за превишена скорост. Тоест, очевидно е, че процесното нарушение е изключение, изолиран случай и по-скоро
е плод на пропуск от страна на жалбоподателя, а не на системно демонстриране на
поведение, нарушаващо установените със ЗДвП правила за поведение на водачите.
В чл. 28 ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, наказващият орган всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност, т. е при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, административно наказващият орган не налага наказание, а отправя предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото, поради което в конкретния казус съдът намира, че НП е издадено незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на чл. 28 ЗАНН. Спрямо деянието и нарушителя е налице квалификация "маловажен случай" на адм. нарушение, при който адм. наказващият орган не налага наказание, а отправя предупреждение спрямо нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
В конкретния казус безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за което му е наложено адм. наказание, но с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца, липсата на съставомерни обществено опасни последици, съгласно чл. 93, т. 9 НК и чл. 11 ЗАНН, е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл. 28 ЗАНН. НП като не съдържа приложение на чл. 28 ЗАНН, а същият е бил приложим спрямо деянието и дееца, е постановено в нарушение на закона, което е основание за отмяна съгласно възприетото в ТР № № 1/12.12.2007 г.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
20-0447-000243 от 02.07.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУ
към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на В.Д.Г. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................
/Хр.Ангелов/