РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
десети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13052 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл.430 от ТЗ.
Ищецът „Б.П.Б.” АД твърди, че ответника С.А.С. е поел
солидарна отговорност по см. на чл.121-123 от ЗЗД да отговаря за задълженията
на кредитополучателя „БГ П.“ ООД по договор за кредит № 132/2003г. и всички
сключени към него анекси. Твърди, че кредитът е падежирал изцяло на
30.09.2015г. , като от страна на кредитополучателя не са издължени суми по
главница, лихви, такси и разноски. Сочи, че към датата на подаване на
настоящата искова молба дължимата главница е в размер на
3 144 502,09лв. Предявява срещу ответника частичен иск за сумата
100 000лв. дължима част от дължимата главница по договора за кредит и
анексите към него. Претендира лихва за забава от предявяване на настоящия иск,
както и разноските по делото.
Ответникът С.А.С. живущ в РГърция оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли. Възразява, че изискуемостта на вземането е
настъпило на посочената от ищеца дата, с оглед на предоставена от банката гаранция,
както и че въобще не е настъпило, като банката не е упражнила надлежно правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че като поръчител, по
отношение на него е изтекъл срокът по чл. 147 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че на 18.04.2003 г. между ищеца „Б.П.Б.”
АД и ответника „БГ П.“ ООД, кредитополучател (с предишно наименование „Д.“ ООД),
представлявано от ответника, е сключен Договор за кредит № 132/2003г. Съгласно
чл. 1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер до
500 000 лева. Съгласно чл. 2 от договора, кредитът се отпуска от банката
на кредитополучателя целево - за оборотни средства и издаване на всички видове
акредитиви и гаранции, съгласно предоставено обосновано искане от клиента, а
според чл. 6 ал. 5 от договора, крайният срок за изплащане на всички задължения
по кредита е до 30.04.2004 г. Договорът е сключен и с участието на ответника и
другите съдружници в дружеството кредитополучател, в качеството им на солидарни
длъжници.
Не се спори, че към договора са подписани 28 броя анекси, а
именно - Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003 г., Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004
г., Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004 г., Анекс А4-132/2005 от 29.04.2005 г.,
Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006 г., Анекс А6-132/2006 от 30.05.2006 г., Анекс
А7-132/2007 от 10.04.2007 г., Анекс А8-132/2007 от 10.12.2007 г., Анекс
А9-132/2008 от 30.04.2008 г., Анекс А10-132/2008 от 23.06.2008 г., Анекс
А11-132/2009 от 27.01.2009 г., Анекс А12-132/2009 от 28.04.2009 г., Анекс
А13-132/2010 от 29.04.2010 г., Анекс А14-132/2010 от 29.05.2010 г., Анекс
А15-132/2010 от 21.09.2010 г., Анекс А16-132/2011 от 30.03.2011 г., Анекс
А17-132/2011 от 30.05.2011 г., Анекс А18-132/2011 от 29.06.2011 г., Анекс
А19-132/2011 от 30.08.2011 г., Анекс А20-132/2011 от 29.09.2011 г., Анекс
А21-132/2012 от 24.08.2012 г., Анекс А22-132/2013 от 20.05.2013 г., Анекс А23-132/2013
от 07.10.2013 г., Анекс А24-132/2014 от 29.05.2014 г., Анекс А25-132/2014 от
30.06.2014 г., Анекс А26-132/2014 от 28.11.2014 г., Анекс А27-132/2015 от
27.03.2015 г. и Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г., с които съдържанието на
договора за кредит е било многократно изменяно и допълвано от страните.
Според чл. 2 от Анекс А2-132/2004 от 19.05.2004 г. към
договора, размерът на съществуващия кредит се увеличава с 500 000 лева до общо
1 000 000 лева. В този анекс ответникът и останалите съдружници на кредитополучателя
са посочени като поръчители.
Според чл. 1 от Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004 г. към
договора, размерът на съществуващия кредит се увеличава със 150 000 лева до
общо 1 150 000 лева. В този анекс ответникът и останалите съдружници на
кредитополучателя са посочени като поръчители.
В чл. 1 от Анекс А4-132/2005 от 29.04.2005 г. към договора е
уговорено, че размерът на съществуващия кредит се увеличава със 1 000 000 лева
до общо 2 000 000 лева. В този анекс ответникът и останалите съдружници на кредитополучателя
са посочени като поръчители.
В чл. 1 от Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006 г. към договора е
уговорено, че размерът на съществуващия кредит се увеличава с 400 000 лева до
общо 2 400 000 лева. В този анекс ответникът и останалите съдружници на
кредитополучателя са посочени като поръчители.
В чл. 1 от Анекс А6-132/2006 от 30.05.2006 г. към договора е
уговорено, че размерът на съществуващия кредит се увеличава с 600 000 лева до
общо 3 000 000 лева. В този анекс ответникът и останалите съдружници на
кредитополучателя са посочени като поръчители.
В Анекс А7-132/2007г. ответникът и останалите съдружници на
кредитополучателя са посочени като поръчители.
Съгласно чл.1 от Анекс А8-132/2007 от 10.12.2007 г.
съществуващия кредит се увеличава с 500 000 лева до общо 3 500 000 лева. В този
анекс ответникът и останалите съдружници на кредитополучателя са посочени като
поръчители.
Според чл. 2 от Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008 г. размерът
на съществуващия кредит се увеличава с равностойността на 300 000 лева до
общо равностойността на 3 800 000 лева. В този анекс ответникът и останалите
съдружници на кредитополучателя са посочени като поръчители.
В Анекс А10-132/2008 от 23.06.2008 г., Анекс А11-132/2009 от
27.01.2009 г., Анекс А12-132/2009 от 28.04.2009 г., Анекс А13-132/2010 от
29.04.2010 г. ответникът и останалите съдружници на кредитополучателя са
посочени като поръчители.
В чл. 5 от Анекс А14-132/2010 от 29.05.2010 г. към договора
е договорено, че с подписването на анекса се уговаря солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката, от една страна, и ответника и
останалите съдружници в ответника , от друга, в качеството на солидарни
длъжници. В същия член е предвидено, че солидарният длъжник се задължава спрямо
банката да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя по
Договор за банков кредит № 132/2003 и всички сключени анекси към него,
включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му
погасяване, а също и че продължаването на срока на договора за кредит по
отношение на кредитополучателя има действие и за солидарния длъжник.
В чл. 1 от Анекс А22-132/2013 от 20.05.2013 г. към договора
е уговорено, че размерът на кредита се револвира с равностойността на
205 581,77 лева до размер от равностойността на 3 212 080,23 лева.
Според чл. 1 от Анекс А23-132/2013 от 07.10.2013 г. към
договора, размерът на кредита се определя на равностойността на 3 171 480 лева.
Съгласно чл. 1 от Анекс А25-132/2014 от 30.06.2014 г.
размерът на кредита се определя на равностойността на 3 170 360,11
лева.
В чл. 1 от Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г. е уговорено,
че срокът за ползване и издължаване на кредита се удължава до 30.09.2015 г. или
до датата, на която отпада ангажиментът на банката по издадени гаранции, която
от двете настъпи последна, през който период средствата по кредита могат да се
използват многократно в рамките на лимита.
В Анексите следващи анекс 14 до анекс 28 ответникът е
подписвал същите като солидарен длъжник.
По делото е представена като доказателство банкова гаранция
№ 043054/02363 от 13.12.2005 г., издадена от ищеца. В нея е посочено, че във
връзка с предстоящо сключване на Договор за продажба на електрическа енергия
между Е. София област ЕАД, клон Перник – продавач, и “Д.” ООД – купувач и на
основание постъпило нареждане от “Д.” ООД банката се задължава безусловно и
неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора, да заплати на Е.
София област ЕАД, клон Перник всяка сума
до максималния размер от 12 000 лева, след получаване на първо надлежно
подписано и подпечатано искане за плащане, съдържащо декларация, че купувачът
не е изпълнил частично или изцяло задълженията си за заплащане на използваната
електрическа енергия в съответствие с условията и сроковете на договора, както
и че декларацията следва да посочва конкретните условия, които са нарушени. В
банковата гаранция е посочено още, че всяко плащане по нея от страна на банката
намалява нейния ангажимент с размера на платените суми, както и че банковата
гаранция е валидна до 13.12.2006 г., като изтича изцяло и автоматично, в
случай, че искането предявено при горепосочените условия, не е постъпило в
банката до 15:30 часа на 13.12.2006 г., независимо дали се явява банков ден или
не, а след тази дата ангажиментът на банката се обезсилва, независимо дали
оригиналът на банковата гаранция е върнат или не. Посочено е и че банковата
гаранция може да бъде освободена преди изтичане на валидността й само със
съгласие на продавача и връщане на оригинала й в банката, а също и че с
изтичане валидността на гаранцията, независимо от това дали е върнат в банката
оригиналът или не, както и при предсрочното й закриване ангажиментът на банката
се прекратява.
Във връзка с неизпълнението на договора за кредит ищецът се
е снабдил с изпълнителен лист от 14.07.2016г. за сумата 1 564 664 лв.
по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2663/2016г. на СРС,
срещу кредитополучателя и другите двама съдружници в кредитополучателя.
От заключението по назначената съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът изцяло възприема се установява, че сумата по Договора
за банков кредит № 132/2003 и анексите към него е усвоена изцяло. Към датата на
подаване на исковата молба дължимата главница е 3 144 502,09лв.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От представените по делото писмени
доказателства - Договор за банков кредит и анекси към него се установява, че
ответникът, тогава управител и съдружник в кредитополучателя, се е задължил да
отговаря солидарно, наред с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по
договора за кредит. Отношение на солидарност между две или повече лица възниква
по силата на закона или в случай, че бъде договорена изрично. В процесния
случай ответникът, въпреки че се е задължил да отговаря за изпълнение на
вземанията на банката по договора за банков кредит и анексите, не е станал
страна по това заемно правоотношение, доколкото не е кредитополучател и не е придобил
никакви права спрямо банката. Задължението на ответника не е възникнало и на
основание сключен между него и кредитополучателя договор за встъпване в дълг,
доколкото анализа на договора за банков кредит и анексите към него и по-конкретно
Анекс А14-132/2010г. не издават признаците на подобно съглашение. Няма основание за извод, че
страните по договора кредитор, кредитополучател и ответника в качеството му на
солидарен длъжник са постигнали съгласие, което да се изразява в това ответника
С. да встъпи в дълга на кредитополучателя – „БГ П.“ ООД към банката ищец, предоставила
банковия кредит. Обстоятелството, че в самия договор - чл. 17 и в Анекс А14-132/2010г. - чл.5 е предвидено, че ответникът се задължава да отговаря солидарно по
реда на чл. 121-123 от ЗЗД
съвсем не елиминира хипотезата за възникване на договор за поръчителство при които ответника има
качеството на поръчител. Чл. 141 ал. 1 от ЗЗД
изрично обявява поръчителя за солидарен
длъжник. Освен това липсват доказателства, че ответникът се е ползвал от
предоставената сума по банковия кредит. Всъщност, напротив, установява се, че
цялата сума е усвоена от кредитополучателя - „БГ П.“ ООД. Тълкувайки по реда на
чл.20 от ЗЗД волята на страните по договора за кредит, съдът счита, че тя е
била такава, насочена да обвърже ответника /и останалите съдружници/ със
солидарна отговорност за заплащане на едно чуждо задължение в качеството му на поръчител по него. Самите термини, използвани
при уговаряне на солидарните задължения в договора чл.17 и в Анекс А14-132/2010г. - че ответникът ще отговаря за изпълнението на всички
задължения на главния длъжник, включително и за условните и бъдещите му
задължения и за всички последици от неизпълнението му - сочи, че банката е
договаряла с ответника като с поръчител. При солидарната отговорност зависимост
с обема на главното задължение не съществува. Освен това, уговорката, че ако
кредитополучателя не плати, кредиторът може да насочи вземането си и да събере
дължимите му се суми от всеки от солидарните длъжници сочи на уговорка за поръчителство. При солидарната
отговорност солидарните длъжници не са обвързани от неизпълнението на
задължението на един от тях. Следователно, касае се за инкорпориран
в договора за банков кредит договор за поръчителство
при характеристиките на чл. 138 и сл. от ЗЗД, а не за договор за встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 ал. 2 от ЗЗД.
Фактът, че в договора за кредит и в анексите от Анекс А14-132/2010г. от 29.05.2010 г. до Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015 г.,
ответникът е наречен солидарен длъжник, а в Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003 г. до Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010 г. той е наречен поръчител, не променя
неговото качество. Поръчителят е солидарен длъжник. Той е поел да носи
солидарна отговорност заедно с кредитополучателя и останалите съдружници още
при сключването на договора за кредит и лично гарантира изпълнението на
задължението, ако кредитополучателя не върне кредита на банката. Анекс А14-132/2010г. не може да се тълкува като договор по см. на чл.101 от ЗЗД, тъй като
ответникът не е ново лице и не встъпва сега в дълга, той вече лично го
обезпечава още от 2003г.
Разликата между солидарен длъжник и поръчител
при договор е кредит е посочена ясно в решение №24/03.04.2013
г. по т.д.№
998 по описа за 2011г. на ВКС, ТК, І т.о. : „Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Солидарна отговорност може да е уговорена и по договор за заем.
Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е
уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от
тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение
за връщането на сумата – дали кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред
кредитора за определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и
при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред
кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за
заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да
е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД поръчителството
следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност
на съглашението или изявлението“.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че ответникът е поръчител на кредитополучателя. Отговорността
на поръчителя може да бъде реализирана
от кредитора в определен в закона срок. Съгласно разпоредбата
на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за него съдът следи
служебно /така т. 4 б от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/.
За разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността
за предявяване на иск и за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Падежът на главното задължение е 30.09.2015г. Съгласно уговореното в чл. 1 от Анекс
А28-132/2015 от 29.06.2015г. към договора, срокът за ползване и издължаване на кредита
е удължен до 30.09.2015г. или до датата, на която отпада ангажиментът на
банката по издадени гаранции, която от двете настъпи последна, през който
период средствата по кредита могат да се използват многократно в рамките на
лимита. Съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се
задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари
съобразно условията, предвидени в нея. Съдът намира, че в настоящия случай
банковата гаранция от 13.12.2005 г. е
била валидна до 13.12.2006 г. Няма доказателства по делото, от които да се
направи извод, че банковата гаранция след посочената дата е пораждала задължения
за банката, респ. следва да се приеме, че към 30.09.2015 г. не е имало издадена
гаранция от банката, която да установи различен от посочената дата падеж за
изпълнение на задължението по договора за кредит и анексите към него.
Следователно ответникът се е задължил да погаси всички дължими суми по договора
за кредит в срок до 30.09.2015г. Договорът за кредит не е обявяван от банката
за предсрочно изискуем, поради което банката не следва да съобщава на страните
по него кога настъпва падежът на вземането. Съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. В рамките на 6 месеца, считано от настъпване на падежа на вземането, по
отношение на което е поето поръчителството,
кредиторът ищец не е предявил иск против кредитополучателя /няма данни кога е
подадено заявлението срещу кредитополучателя „БГ „П.“ ООД по реда на чл.414 от ГПК, но
заповедта за незабавно изпълнение е с дата 14.07.2016г., което сочи, че
заявлението е подадено след 6 месечния срок считано от 30.09.2015г./. Не е
предявил иск и срещу ответника в този 6 месечен срок – настоящият иск е
предявен на 19.08.2016г. С изтичането на 6 месеца от 30.09.2015г. вземането,
което е станало изискуемо и не е потърсено чрез иск от длъжника не може да се
търси от поръчителя, защото поръчителството поето по отношение на него се е
прекратило.
Предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли ведно с претенциято по чл.86 от ЗЗД.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищецът няма право
на разноски.
Ответникът има право на разноски, но не
претендира такива.
Воден
от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.Б.” АД , ЕИК********срещу С.А.С. с адрес ***, роден на ***г. иск
за сумата от 100 000 лева, представляваща част от общ размер от
3 144 502,09 лева , дължима главница по Договор за кредит №132/2003
от 18.03.2003г. и Анекс А1-132/2003 от 04.12.2003г., Анекс А2-132/2004 от
19.05.2004г., Анекс А3-132/2004 от 22.12.2004г., Анекс А4-132/2005 от
29.04.2005г., Анекс А5-132/2006 от 26.04.2006г., Анекс А6-132/2006 от
30.05.2006г., Анекс А7-132/2007 от 10.04.2007г., Анекс А8-132/2007 от
10.12.2007г., Анекс А9-132/2008 от 30.04.2008г., Анекс А10-132/2008 от
23.06.2008г., Анекс А11-132/2009 от 27.01.2009г., Анекс А12-132/2009 от
28.04.2009г., Анекс А13-132/2010 от 29.04.2010г., Анекс А14-132/2010 от
29.05.2010г., Анекс А15-132/2010 от 21.09.2010г., Анекс А16-132/2011 от
30.03.2011г., Анекс А17-132/2011 от 30.05.2011г., Анекс А18-132/2011 от
29.06.2011г., Анекс А19-132/2011 от 30.08.2011г., Анекс А20-132/2011 от 29.09.2011г.,
Анекс А21-132/2012 от 24.08.2012г., Анекс А22-132/2013 от 20.05.2013г., Анекс
А23-132/2013 от 07.10.2013г., Анекс А24-132/2014 от 29.05.2014 г., Анекс
А25-132/2014 от 30.06.2014 г., Анекс А26-132/2014 от 28.11.2014г., Анекс
А27-132/2015 от 27.03.2015г. и Анекс А28-132/2015 от 29.06.2015г., ведно със
законна лихва върху сумата от 19.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на „Б.П.Б.”
АД за заплащане на разноските по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: