Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076/12.2.2021г. 12.02.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 26.01 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1019 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на И.Т.Д. против „Джони Транс 2016“ООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3925 лв./след допуснато
увеличение на претенцията/ – обезщетение
за имуществени вреди в едно
с лихва от датата на
исковата молба и сумата от 180 000 лв./частичен иск от 580 000 лв./ – обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука
20.04.2019 год .и мораторна лихва от датата на увредата – 20.04.2019
год. до окончателното изплащане.
В исковата молба се посочва, че ищецът е работил в
предприятието на ответника на длъжност – ***. На 20.04.2019 год. на територията
на Р. при укрепване на товара ищецът се подхлъзнал и паднал от височина 2
метра, при което получил редица травми. Бил опериран, а при ЯМР се установили
множество увреждания.Трудовата злополука била регистрирана първо в Р., а след
това и в България по реда на чл. 55 и сл. от КСО.В следствие на същата ищецът
бил трайно и почти напълно обездвижен, изпитвал и към настоящия момент силни
болки, нуждаел се от постоянна чужда помощ и щял да остане нетрудоспособен до
края на живота си. В следствие на инцидента преживял уплаха и стрес, което
довело до сериозно психическо разстройство и депресия, които също следвало да
се лекуват.Освен претърпените неимуществени вреди ищецът претендира и обезщетение
за имуществени такива – разходи за медицински прегледи и процедури.
Претендира се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете като
недопустими, по основание и по размер. На първо място счита, че изобщо не се
касае за трудова злополука, за което излага подробни съображения. Алтернативно
прави възражение за допусната от страна на ищеца груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал.2 от КТ. Въпреки, че същият преминал инструктаж за безопасност, същият
с необмислените и самоинициативните си действия
допуснал да се стигне до инцидента. Оспорва се и настъпването на посочените
травматични увреждания, характера на същите, включително причинно –
следствената им връзка с деянието. Оспорва се и размера на търсеното
обезщетение, което било прекомерно.
Претендира се отхвърляне на исковете, алтернативно
размерът на обезщетението да бъде намален, както и присъждане на разноски.
В
с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът
се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, че са били в ТПО към датата 20.04.2019 год., по силата на което
ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността „***“.
С
приетото Разпореждане на ТП на НОИ – гр. Я. от 14.02.2020 год. на осн. чл. 60,ал.1
от КСО, декларираната на 04.06.2019 год. злополука, станала с И.Т.Д. на
20.04.2019 год. е приета за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО.
С
постановление от 30.12.2019 год. ЯРП е отказала да образува наказателно
производство по подадена от Т. М.жалба.
Представени
са в превод от р. на български език съставените по повод на злополуката
документи – досие, състоящо се от 102 листа, от компетентните органи /Инспекция
по труда/ в Р.. От същото се установява,
че с решение от 02.05.2019 год. е
назначен инспектор по труда, за разследване на събитието, настъпило на
20.04.2019 год. , около 09,58 часа в седалище на дружеството ***, на
платформата за натоварване на крайни продукти в автокамион.
Местопроизшествието е било посетено от ОПИБ- Полиция З., като е бил съставен протокол за разследване на място. В същия е посочено,
че около 10, 00 часа на 20.04.2019 год. е постъпил сигнал за настъпила трудова
злополука с български гражданин. До пристигане на разследващия екип мястото на
настъпване на събитието не е променено. На място са направени и снимки, копия
от които са приложени и по настоящото дело, включително на чифт обувки,
намерени на платформата на ремаркето, за които се посочва, че принадлежат на И.Т.
и на части от следите от обувки. На 12.12.2019 год. е
изготвен протокол за разследване на събитието.В същия след като са взети
предвид всички представени документи, извършени огледи и законодателството на Р.
са описани подробно обстоятелствата и
начина на настъпване на събитието.Посочено е, че след натоварване на камиона с
хартиени ролки, което се извършило с мотокар и без инциденти, двамата български
*** пристъпват към позициониране на ремъци, обезопасяване с на коланите и подсигуряване на натоварените
хартиени ролки във вертикално положение чрез фиксиране със закрепвали ремъци,
заобикалящи всяка ролка, като краищата на ремъците са с метални куки, които се
закрепват по краищата на пода на полуремаркето. Описано
е какво са посочили в декларациите си двамата ***.Пострадалото лице се хлъзва
от около 1 метър на пода на ремаркето и пада на земята, от около 1 метър от
лявата страна. В един момент *** В.го намира
опънат по гръб на земята, опитва се да го вдигне, но Д. му казва, че не
си чувства краката, поради което и е оставен на мястото до пристигане на
медицинския екип. След като му е оказана първа помощ е транспортиран в Б.а след
няколко часа е превозен с хеликоптер до болница в Б.. Като причина за
настъпване на злополуката е посочено
противоречие с разпоредбата на чл. 22 от закон №319/2006 год. за
безопасността и здравето при работа. Според посочени разпоредби от ***
законодателство злополуката е квалифицирана като „трудова злополука с временна
нетрудоспособност“. Екземпляр от протокола е изпратен на компетентните органи,
включително на ищеца и ответното дружество, за което е изпратено писмо на
Генерално Консулство на България в Р...
Представено
е и Досие по разследване на събитие по временна нетрудоспособност, декларации от И.Т.Д. и В. И. В., както и такива от *** граждани
ангажирани със случая.
В
досието се съдържат и други писмени доказателства, включително информация за
здравословното състояние на ищеца при приема му в болница в Б.. В картон
единица за прием на спешни случаи е посочено, че на 20.04.2019 год.
ищецът е приет в болница в 11, 14 ч. в критично състояние, с травма на
гръбначен стълб поради падане от 2 м. височина. На същата дата в 18, 29 часа
ищецът е бил приет в Клинична болница за
спешни случаи, взет от хеликоптер.
Представена е и епикриза,
видно от която ищецът е престоял в болницата за периода
21.04.2019 – 10.05.2019 год.
С
ЕР на ТЕЛК от 14.04.2020 год. на ищеца е определена 100 % неработоспособност с
чужда помощ за период от една година.
В
подкрепа на твърдението си за понесени имуществени вреди ищецът е представил
фактура от 12.07.2019 год. за сумата 414 лв. – храна и нощувка придружител, с
издател СРБ НК ЕАД и получател Т. М. М.,
в едно с касов бон, Застрахователна полица от 12.07.2019 год. по застраховка
злополука на пациенти, със застраховано лице Т. М. М. и платена сума 20 лв.,
фактура от 12.07.2019 год. за сумата 601, 20 лв. – такса индивидуално бельо и
комплексна здравна услуга с издател СРБ НК ЕАД и получател И.Т.Д.,в едно с
касов бон, Застрахователна полица от 12.07.2019 год. по застраховка злополука
на пациенти, със застраховано лице И.Т.Д. и платена сума 20 лв., фактура от
21.07.2019 год. за сумата 207 лв. – храна и нощувка придружител, с издател СРБ НК ЕАД и получател Т. М. М., в едно с
касов бон, фактура от 21.07.2019 год. за сумата 300 лв. –комплексна здравна
услуга с издател СРБ НК ЕАД и получател И.Т.Д.,в едно с касов бон, фактура от
26.06.2019 год. с издател МБАЛ „***“ – гр. Я. за сумата от 40, 60 лв. –
оформление потребителска такса, както и фискален бон, фискален бон за сумата
350 лв. – платен прием, фискален бон от 19.11.2019 год. за сумата 30 лв. – ЕЛКК
комисия, фискален бон от 28.06.2019 год. за сумата от 25 лв. – преглед ЛКК.
В
последното по делото с.з. са представени писмени доказателства касаещи сторени
разходи за лекарства и лечение за периода на висящност
на делото – фактури, фискални бонове, застрахователна полица.
Към
отговора на исковата молба ответникът е представил длъжностна характеристика на
ищеца, с непосочена дата на връчване, според която сред основните задачи и
задължения за длъжността са:да взема всички необходими мерки за обезопасяване и
сигнализация при превоз на товари, както
и извънгабаритни и опасни товари:да носи отговорност
за товара и предаването му по предназначение в съответствие със заявката на
превоза и превозните документи, включително стриктно поддържане на предписания
температурен режим и начина на укрепване на товара; да следи и да изисква от
товародателя или негов представител правилното натоварване и укрепване на
товара;.
Установява
се от Служебна бележка № ***/29.11.2018 год., че на И.Т. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здрав при работа.
С
приемо – предавателен протокол от 29.11.2018 год. на
ищеца е предадено превозното средство влекач с ремарке, оборудване- 20 бр.
колани, 20 бр. малки ъгли и др., както и предпазна каска, предпазни обувки.
По
делото е приета справка от ТП на НОИ – гр. Я., видно от която за периода месец април 2019 – м. октомври
2020 год. И.Д. е получил пенсия в размер
на общо 1608, 77 лв. , включваща – лична пенсия 312, 50 лв., добавка за чужда
помощ – 106, 22 лв. и 50 лв. – други добавки; обезщетение за безработица за
периода юни – септември 2020 год. в размер на 1446, 52 лв. и обезщетение за
трудова злополука и професионална болест за периода април 2019 – април 2020
год. – 5 822, 68 лв.
По делото е назначена и изслушано заключението
на комплексна СМПЕ и допълнителна такава. Същата е изготвена на база
представените писмени доказателства и след извършен преглед на ищеца от вещите
лица.
Според
експертизата при падане от 2 метра височина, след подхлъзване ищецът е получил
травми – счупване на телата на седми и
осми гръден прешлен на гръбначния стълб.
Бил е опериран и прешлените са били стабилизирани. Било е констатирано и че
ищецът е имал други хронични дегенеративни изменения на почти всички гръбначни
прешлени, от типа на болестта *** , заболяване характерно за по-младите години
на индивидите, което при изслушването си в с.з. вещото лице е конкретизирало,
какво представлява това заболяване, като при ищеца е било в умерена степен,
като това му заболяване и промените в прешлените не са в пряка връзка с
последиците от падането и не са свързани с механизма на получаване на
процесните травми. В острия стадий на травмата ищецът е имал дихателна недостатъчност, която
в последствие е била елиминирана. Предвид травмата ищецът страдал от долна параплегия и невъзможност да контролира функцията на
тазовите резервоари, което вещото лице конкретизира като невъзможност да
контролира пикочния си мехур и аналния сфинктер.
Движи горната част на тялото си, но не може да се придвижва самостоятелно.Поради
това се нуждае от постоянни грижи. Вещото лице е категорично, че установените
увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с възникналия инцидент.
Пълно възстановяване на увреждането не се очаква.
По
време на прегледа вещото лице е установило, че общото състояние на ищеца е добро.
Долните крайници са напълно неподвижни. Лицето е в невъзможност да контролира сфинктерите на
дебелото черво и пикочния мехур, т .е те самоволно изпразват съдържимото
се по всяко време. Посочило е до какви последици може да доведе това състояние.
Описаните увреждания съответстват на
описаните в медицинската документация. Работни облекла, специални обувки или каски,
включително други предпазни средства не са били в състояние да предпазят или
предотвратят получилите се увреждания на
гръбначния стълб при създалите се условия на тяхното причиняване. Единствения
начин за предпазване е дейността по обезопасяване да не се извършва ръчно, а
механично. Ако пострадалият е паднал от височина 90 см. било възможно
уврежданията да са по-леки, но във всички приложени по делото документи ставало
дума за падане от височина 2 метра. Към монета пострадалият не изпитвал
физическа болка и страдание. Физическите болки след възстановяване на
гръбначния стълб постепенно са намалели и изчезнали за период от 2- 3 месеца.
Вещото
лице подробно е обяснило, че на практика уврежданията при ищеца са необратими и
лицето никога няма да се възстанови в предишното си състояние. Доброто му общо
състояние зависи от собствените му усещания, желанието да се раздвижва и др.,
включително от грижите, които се полагат за него. Не се очаква състоянието да
се подобри до степен да се придвижва сам с помощни средства.
Ищецът
е преживял психотравмираща ситуация, която е породила
състояние на хроничен стрес, т.е. невъзможност да живее пълноценно, осъзнавайки
че вече няма да може да води предишния си живот и трябва да живее с физическите
си проблеми, които го поставят в състояние на зависимост от околните и всякакви
ограничения. Депресивни състояния е преживял непосредствено травмата и като
последица от медицинските интервенции и все още депресивни реакции с чувство на
отчаяние, тревожно очакване, намален енергиен потенциал, периодично възникват и
владеят съзнанието и поведението му.Този вид състояния продължават с
години.Възможно е психотравмата да бъде надживяна, но
при живот в условията на безпомощност и постоянна нужда от грижи е възможно
задълбочаване и възникване на тежко психическо състояние. Благоприятен фактор е
изначално здравата психика, като при изслушването си вещото лице Д. посочва, че
всъщност ищецът не е запознат с действителното си състояние и необратимостта на
заболяването си, както и че се повлиява благоприятно благодарение на това, че е
изключително пълноценно обгрижван от близките си.
По
делото за събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. Д. – съпруга на ищеца посочва, че той е много добър човек,
работел като ***. Инцидентът станал в Р., на 22.04.2019 год. Като натоварили
камиона, мъжът й се качил горе да връзва коланите, в бързината или не знае
какво, без да иска се подхлъзва и пада, уврежда си гръбначния мозък и сега е неподвижен,
лежи и е на памперси. Откакто е паднал не може да си движи краката, не може да
стане и свидетелката му помага във всичко, включително при ходете до тоалетна,
който процес описва как се случва. Ходели на П. да му правят масажи. Казвали,
че това ще помогне. Сам се хранел, движел си ръцете. Някога казвал, че му е
тежко и по-добре да умре, отколкото да живее. Докторите му давали шанс до две –
три години да се оправи.Досега нямали социални помощи. Ищецът имал социални
контакти. Общувал с близки и роднини, обаждали се, питали как е, интересували
се от него. Свидетелката виждала, че е отчаян, тъжен, виждала го да плаче.
Гледала да не оставя остри предмети около него. Имали едно дете на 9 години, за
което също тя се грижела. Лекарствата му на месец стрували 300 лв. В момента
получавали пенсия от ТЕЛК – 312 лв., колкото са лекарствата. Бащата на
свидетелката бил сложен за личен асистент, защото той ходел да помага в дома
им, нямало кой друг да й помогне за мъжката работа. През цялото време ищецът
бил на легло. Малко сядал на количката с помощта на съпругата си. Свидетелката
била денонощно с него. Когато го донесли
от Р. състоянието му било много тежко. От него знаела, че се е подхлъзнал, но
не знаела с какви обувки е бил, мисли че бил с всекидневна обувка, з ада му е
удобно.
Св.
Д. посочва, че е работил като *** в
ответното дружество. Спомня си ищеца. Твърди, че на всеки от ***те е направен
първоначален инструктаж и при всяко излизане от гаража пак се прави инструктаж.
Всеки камион бил оборудван с всичко нужно за извършване на работата, вкл.
предпазни колани , инструменти , гащеризони за ***те, предпазни обувки, каски,
ръкавици, жилетки. Предпазните колани са за товара, с които той се връзва, за
да не се нарани при превоза. Понякога обезопасяването се правело от фирмата, но
понякога се налагало техните *** да вършат това. Имало стълби във всяко
ремарке. В 99 процента от случаите изпращачът си товарел стоката с техника. Към
датата на инцидента сестрата на свидетеля била ***. Никога не била издавана
заповед ***а сам да си товари, укрепвал си товара, ако самият изпращач не
го укрепи. Това било задължение на ***а
по длъжностна характеристика.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 200 КТ ,вр. чл. 86,ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна
неработоспособност или смърт, работодателя отговаря имуществено независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването й. Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира гаранционно -
обезпечителната безвиновна отговорност на
работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и
професионална болест. Тя е обективна, безвиновна
гражданска отговорност и представлява отклонение от правилото „без вина няма отговорност”.
Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези
рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко
предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/
служителя, причинило неработоспособност или смърт, като последица от
увреждането, увреждането да е станало по време, във
връзка или по повод на извършената работа.
В процесния случай страните не спорят, че
на 20.04.2019 год. е настъпил инцидент с ищеца,като при укрепване на товар –
хартиени ролки се е подхлъзнал и е паднал от височина около два метра, получил
счупване на седми и осми гръден прешлен със засягане на гръбначния мозък на
това равнище , както и че към
релевантната дата са били във валидно трудово правоотношение.Всички останали
елементи са спорни. Ответникът оспорва процесната злополука да е трудова,
включително се твърди да е настъпила в следствие на допусната груба небрежност
от страна на работника,искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер.
На първо място съдът намира за необходимо
да посочи, че квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в описаното
по-горе в настоящите мотиви разпореждане на НОИ, ТП Я. по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова
злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването
на правото на обезщетение /виж решение
№ 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Извън
горното съдът намира че в настоящото производство приложение следва да намери и разпоредбата
на чл. 17,ал.2 от ГПК , съгласно която съдът не може да се произнася инцидентно
по законосъобразността на административен акт, освен ако този акт не се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник а
административното производство по издаването и обжалването му. В процесния
случай , предвид липсата на възражения и представени доказателства, съдът
приема, че ответникът в настоящото производство е бил страна и в
административното такова по издаване на акта, който включително му е връчен ,
не е обжалван и е влязъл в сила/в този смисъл и твърденията на процесуалния
представител на ответника в о.с.з. на 13.10.2020 год./.
В обобщение, съдът намира оспорването на
ответната страна, че процесната злополука не е трудова за неоснователно.
Актуалната съдебна практика
определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Така в Решение №
1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. ІІІ г. о. ВКС е приел, че не всяко
нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява
нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил
грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В
същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 510 по гр. д. №
1923/2009 г. ІV г. о. ВКС. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на
изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя
/решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. ІV г. о. ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението
на това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на
увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба
небрежност. Работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането, допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението може да
бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ), дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В случая работодателят е
възразил за съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност. Посочил
е, че не е едно от задълженията на ищеца укрепване на товара, както и че същият
е допуснал небрежност, т.к. е извършвал действията по укрепването, неносейки
предоставеното му работно облекло, обувки и т.н., а бос и по чехли, което е
довело до подхлъзване и падане. Горното твърдение следваше да се докаже при условията
на пълно и главно доказване от ответника. Според съда такова доказване не беше
проведено. По делото не се съдържат данни какви точно обувки е носел ищецът по
време на падането. Освен това вещото лице е категорично, че носенето на
предпазно облекло и обувки не би довело до получаване на по-леки увреждания,
предвид специфичния характер на уврежданията.
Действително ответникът
е представил доказателства относно проведен при постъпване на работа на ищеца
първоначален инструктаж, но не е ясно в какво се е състоял той. Според практиката на ВКС
- извършването на инструктаж на ищеца не е основание да се приеме, че е налице
груба небрежност от негова страна. Безспорно се установи и, че на
ищеца не е предоставена стълба, която да използва при укрепване на товара/прието
– предавателен протокол от 29.11.2018 год./, нито се установи да му е вменено
задължение да използва такава. Не е ясно и какви са били правилата за
безопасност определени от работодателя при изпълнение на посочените в
длъжностната характеристика на ищеца, в качеството му на *** задължения да
взема всички необходими мерки за обезопасяване и сигнализация при превоз на
товари, да носи отговорност за товара. Не са ангажирани
по делото доказателства за наличието на установени
вътрешни правила от работодателя, инструкция или други, досежно конкретните изисквания за обезопасяване
на превозвания товар, които да
очертават по-конкретни извън общо разписаните с длъжностната характеристика задължения
на ответника по товара. Не са събрани
доказателства и ответникът при условията на
груба небрежност да не е изпълнил вмененото
му по длъжностна
характеристика общо задължение
да носи отговорност за товара и да следи за обезопасяването му. От показанията на доведения от ответника свидетел също става ясно, че при
част от курсовете товародателят държи да укрепи товара и дори не дава на ***а
да види какво има, но в останалата част от случаите ***те следва да си укрепят
товара. Работодателят, чиято е и доказателствената тежест не е представил
доказателства в процесния случай товародателят да е имал изискване сам да укрепи товара, а ищецът
самоволно и против правилата да е сторил това. Вината на пострадалия не може да
се предполага и изводът за наличие
на груба небрежност не може да се
основава на предположение, а при липсата на категорични
доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не
може да се
прави категоричен извод за допусната
груба небрежност.
Предвид изложеното искът се
явява основателен. При определяне размера на претенцията за неимуществени вреди
, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливостта
не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва
да отчете при определяне размера на обезщетението.
В случая такива обективни обстоятелства са причинените травми, проведеното лечение и период на възстановяване, възрастта на пострадалия
и остатъчните негативни последици от травмите
във връзка с понесената трудова злополука.
В настоящия случай
следва да се отчете младата и активна трудоспособна възраст на ищеца – 41 години към момента на
злополуката, при която породължителността
на неработоспособността се отразява негативно на личностната себеоценка като съпруг и родител осигурявал издръжка на
семейството си, внезапността на настъпване на увреждането, проведената хирургична интервенция,
изпитаните първоначално значително болки и страдания, които вещото лице е определило,
че са намалили интензитета си в период 2- 3 месеца след операцията и лошата прогноза за здравето му, изразяваща се в
необратимостта на увреждането и факта, че той никога няма да се възстанови в
състоянието, в което е бил преди злополуката. Обезщетението, следва да овъзмезди не
само телесното страдание, но и психичната мъка на ищеца - той
безспорно е изживял страх, стрес и смут, както при настъпване на
увреждането, така и изживява такива към настоящия момент, споделял е , че е
по-добре да умре, отколкото да живее, което се установява
от събраните гласни доказателства - св. показания, като съдът отчита, че
сравнително доброто му психично състояние се дължи според вещото лице , както
на полаганите добри грижи от близките му, така и на факта, че същият не е
запознат с действителното си здравословно сътояние. Според съда при определяне
размера на обезщетението следва да се отчете,
че ищецът на практика е в по-лошо положение от близките
на загинали при трудова злополука
работници, на които се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
работника. Ищецът търпи и ще търпи
пожизнено големи телесни и душевни мъки, изцяло е зависим от помощта на трети лица, не може да се грижи за
семейството и детето си. Освен трайно тежкото и необратимо здравословно състояние на ищеца,
което по своята същност представлява пълна парализа на долните крайници и
невъзможност да контролира и усеща тазовите си органи – пикочен мехур и дебело
черво и предизвиканото от това състояние
психично страдание, следва да се отчете, че
към настоящия момент ищецът
е стабилизиран, изведен е от болнична среда
и е обслужван в дома му от близките
му хора при
създадени условия за това. В ясно
съзнание е и е добре ориентиран за време,
място и необходимата му помощ за
справяне с ежедневните му потребности. Възможните бъдещи усложнения следва да се отчетат
като неблагоприятна прогноза за състоянието
му/така вещото лице Ч. е посочило, че при липсата на
раздвижване и прием на подходящи лекарства се предполага настъпване на
усложнения и смърт/, но не и като актуално,
подлежащо на обезщетяване. Следва да се отчетат
и икономическите условия в страната за присъждане
на обезщетение с реална стойност, с цел обезвреда на пострадалия.Поради
това и като взе предвид обезщетения присъждани в сходни
правни казуси, а именно с Решение № 129
ОТ 19.11.2020 Г. ПО ГР. Д. № 516/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ЯРС
приема, че предявената като частична претенция в размер на 180 000 лв. следва да бъде изцяло
уважена.
Определената сума следва да бъде присъдена в
едно със законната лихва от датата на увредата –
20.04.2019 год. Когато задължението произтича от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи
от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение
при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не
от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на
обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента
на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване.
Тук съдът намира за
необходимо да посочи, че едва с писмената защита ответникът е посочил, че на осн. чл. 200,ал.3 от КТ следва да бъдат взети предвид
сумите изплатени като обезщетение и пенсия. Според посочената разпоредба - работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване,
т.е. правото да претендира обезщетение по чл. 200,ал. 3 от КТ е на работника.Липсват
данни за заплатени на работника суми по застраховки, които могат да бъдат
приспаднати.
По отношение претенцията за
имуществени вреди:
След допуснато увеличен
размера на претенцията същата се счита заявена за сумата 3952 лв. –
неимуществени вреди – сторени разходи за лечение/рехабилитация и закупени
лекарства. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че според практиката на
ВКС /Решение № 150 ОТ 16.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1936/2009
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/ е допустимо разглеждането на претенция
за имуществени вреди от злополуката до датата на приключване на съдебното
дирене пред съответната инстанция.
Действително по делото са
представени многобройни писмени доказателства /оспорени от ответника/- фактури,
фискални бонове, застрахователни полици. Претенцията обаче остава недоказана.
Въпреки указаната доказателствена тежест до приключване на делото ищецът не е
ангажирал годни доказателства, които да доведат до безпротиворечивия
извод, че сторените разходи са в пряка причинна връзка с процесната трудова
злополука. Остава недоказано по делото настъпилите увреждания да изискват
рехабилитация, кога, какви са дължимите суми за това, необходими ли са услуги
като избор на стая и избор на храна, какво представлява описаната комплексна
здравна услуга, какви лекарства приема ищецът и дали представените доказателства
установяват закупуване на лекарства
именно за лечение в следствие на процесната злополука. Извън горното всички
представени доказателства като общ сбор на разходите не са за претендиратана сума от общо 3952 лв.
Ето защо претенцията за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от иска. Претенцията касае искане по чл. 38,ал.2 от ЗА
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатът предоставил
безплатна правна помощ. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
5 130 лв., изчислено на минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 год.
С оглед частичното
отхвърляне на претенциите разноски следва да бъдат присъдени и в полза и на
ответника и те се определят от съда в размер на 64, 56 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска - 7 200 лв., както и сторените от бюджета
на съда разноски за вещи лица – 250 лв.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „Джони Транс 2016“ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ********* да заплати на И.Т.Д., ЕГН ********** сумата от
180 000 лв. /частичен иск от 580 000
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука ,
претърпяна на 20.04.2019 год., в едно със законната лихва от датата на
увреждането – 20.04.2019 год. до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Т.Д.,
ЕГН ********** срещу „Джони Транс 2016“ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Ямбол, ЕИК ********* за заплащане на
сумата 3952 лв. – имуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на
20.04.2019 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.2 от ЗА „Джони Транс 2016“ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Д.от АК – С. сумата
от 5 130 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК И.Т.Д., ЕГН ********** да
заплати на „Джони Транс 2016“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ЕИК ********* сумата от 64, 56 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6
от ГПК „Джони Транс 2016“ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ЕИК ********* да заплати по сметка на ЯРС сумата от 7 200
лв. – държавна такса и 250 лв. –
разноски за вещи лица, сторени от бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: