РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Тутракан, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100368 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2533/30.05.2025 г. на „К. и. и.“ ЕАД с ЕИК *** против Г. Е. Й. с ЕГН
********** за осъждането му да плати парична сума по договор за
потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 528/14.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 201/2025 г. на
Районен съд – Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, влязло в
сила на 08.05.2025 г.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 202,88 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 25 лева. Исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на
Разпореждане № 528/14.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 201/2025 на ТнРС на 08.05.2025
г.
С исковата молба се претендират на основание договор за паричен заем
№ 569501 от 10.05.2022, сключен между кредитодателя „К. й.“ ООД и
ответника: главница 135,37 лева; договорна лихва 3,69 лева за периода
1
10.05.2022-02.08.2022 г.; неустойка 63,82 лева и законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението на 27.02.2025 до изплащане на
задължението.
Ищецът „К. и. и.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало
от процесния договор, което му е цедирано от кредитодателя. Излага доводи в
тази насока. Признава за постъпили погасителни плащания в общ размер на
98,66 лева. Моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът Г. Й. е получил лично исковата молба с разпореждането по
чл. 131 от ГПК. Същият не е подала отговор на исковата молба в 1-месечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.
Най-напред следва да се отбележи, че, за разлика от заявлението по чл.
417 от ГПК, което се основава на приложен запис на заповед, настоящият
осъдителен иск е изцяло обусловен от каузалното правоотношение по
договора за паричен заем № 569501 от 10.05.2022, сключен между
кредитодателя „К. й.“ ООД и ответника.
Вземанията по договора са надлежно цедирани от кредитодателя на
ищеца.
Сумата по главницата на заема от 200 лева се доказва, че е усвоена от
ответника, по силата на чл. 4, ал. 1 от договора, имащ силата на разписка за
получената сума.
В договора обаче не е посочен размерът на лихвения процент на ден,
който се прилага при упражнено право на отказ в 14-дневния срок от
сключването на договора, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК и
обуславя недействителност на сделката, на осн. чл. 22 от ЗПК.
При това положение кредитополучателят дължи да върне чистата
стойност, от която се е възползвал, без да дължи лихва и други разходи по
кредита – арг. от чл. 23 от ЗПК.
По признание на ищеца, направените плащания са в размер на 98,66
лева, което обуславя основателност на исковата претенция за главницата до
размера от (200 – 98,66) = 101,34 лева.
За всички останали суми исковата молба е неоснователна.
Следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за
законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на
заявлението, тъй като, съгласно тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, направено в Решение от
15 юни 2023 г. по дело С-520/21 на СЕС, не се допуска съдебна практика по
тълкуване на националното право, според която кредитната институция има
право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на
2
паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и
плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
В същия смисъл - Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023
г., I т. о., ТК.
Акцесорният характер на лихвата за забава не означава непременно, че
щом е уважено вземането по отношение на компонента „главница“, то тази
лихва задължително възниква, съществува и се прекратява в зависимост от
главния дълг. Акцесорната зависимост на едно право означава то да е
обусловено от съществуването на едно друго, обуславящо го право, защото
обуславящото право се явява елемент от фактическия състав на обусловеното.
Това означава, че, ако не съществува обуславящото право, със сигурност няма
да съществува и обусловеното (акцесорното), тъй като няма да е изпълнен в
цялост фактическият състав на последното. Обаче, в него може да има и други
юридически факти и затова наличието на обуславящото право не води по
необходимост до извода, че е изпълнен целият фактически състав, ако тези
други факти отсъстват. Дори да е изпълнен в цялост юридическият състав на
акцесорното право, в правоотношението между страните може да се намесват
правопрекратяващи юридически факти (отказ от право), правопогасяващи
юр.факти (давност, която е по-кратка за лихвата в сравнение с главницата) или
правоосуетяващи юридически факти, които препятстват изобщо
възникването на акцесорното право. Такъв правоосуетяващ юридически факт
е наличието в договора за потребителски кредит на поне един от пороците,
визирани в чл. 22 от ЗПК като основание за неговата недействителност,
понеже същият води до санкционния ефект по чл. 23 от ЗПК във вр. с
тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Според настоящия съдебен състав на Тутраканския районен съд,
съдебната практика на СЕС и ВКС, цитирана по-горе, касателно разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, е ясна, конкретна и недвусмислена, освен това и
задължителна за съобразяване от низовите съдилища. Тези решения имат за
предмет на произнасяне въпроса, дължи ли се лихвата по чл. 86 от ЗЗД от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в решението на
ВКС), и от поканата – в решението на СЕС. Второто е малко по-общо, но няма
спор в съдебната практика и теория, че заявлението по чл. 410 или 417 от
ГПК, както и исковата молба, имат значението на покана до ответника да
изпълни претендираното от заявителя/ищеца вземане.
По разноските
Ищецът е направил разноски в заповедното производство за държавна
такса 25 лева, а съдът определя 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
действащата дотогава Наредба за заплащане на правната помощ, т.к. делото не
се отличава с фактическа и правна сложност. В исковото производство, също
са платени 25 лева държавна такса, а актуалната сума за възнаграждение на
3
юрисконсулта е 200 лева, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца: 37,46 лева разноски за заповедното и 112,39 лева за
исковото.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Е. Й. с ЕГН ********** да плати на „К. и. и.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата от 101,34 лева, явяваща се непогасеният остатък от главницата по
недействителния Договора за паричен заем № 569501 от 10.05.2022, сключен
с кредитодателя-цедент „К. й.“ ООД, както и разноските в размер на 37,46
лева по ч.гр.д.№ 201/2025 на ТнРС и 112,39 лева по гр.д.№ 368/2025 на ТнРС,
и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за разликата над уважения размер от
101,34 лева до претендирания от 135,37 лева по главницата, за договорната
лихва 3,69 лева за периода 10.05.2022-02.08.2022 г., за неустойка 63,82 лева и
за законна лихва за забава върху цялата главница от подаване на заявлението
на 27.02.2025 до изплащане на задължението, претендирани като дължими по
същия договор.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4