Решение по дело №303/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от , във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. З. Б., [ЕГН] [населено място] [улица]срещу Заповед за ПАМ № 23-1058- 000165 от 27.11.2023г. на началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -[област], с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, в жалбата се иска нейната отмяна. Твърди се, че водачът е дал кръвна проба, което опровергава извода на административният орган за извършено нарушение – отказ да се изпробва за алкохол с техническо средство. Иска се отмяна на заповедта поради това, че е нарушен 35 АПК, тъй като не са събрани всички относими доказателства и поради това, че заповедта противоречи на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Пълномощникът му поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът – началник Сектор „Пъпна полиция“ при О. М.- [област] редовно призован не се явява в с.з. Пълномощникът му пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разсноски за юрисконсулт. Депозира подробни писмени бележки.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания и фактите по делото, съдът с оглед на чл. 168 от АПК, която норма определя обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка със съставен АУАН на 25.11.2023г., с който контролните органи са констатирали, че на 24.11.2023г. в 23,45ч. в [населено място] на ул.“Х. Х. /“Т.“/ до дом * като водач на л.а. с рег.№ [рег. номер] Б. допуска следното нарушение: водачът отказва да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 в 00,01ч. на 25.11.2023Г., с което е нарушил чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП. Оспорващият е отказал да подпише и получи акта, който отказ е оформен с имена и данни на един свидетел, различен от актосъставителя, тоест отказът е оформен по установения в чл. 43 ал.2 ЗАНН ред. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 102333, в който е посочено, че отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство. Талонът е получен от водача в 1,30 ч., като служебното лице е дало срок от 45 мин. за явяване в ЦСМП при МБАЛ - [област]. Според Докладна записка от 27.11.2023г. /л.22/ водачът бил във видимо нетрезво състояние, отказал проба за алкохол, тестван бил за наркотични вещества и пробата била отрицателна. Според справка за собственост на МПС /л.28/, управлявания от жалбоподателя автомобил е негова собственост.

На основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената заповед от 27.11.2023г. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Фактическото и правното описание на нарушението в акта, е пренесено в атакуваната заповед.

Според Протокол 345/29.11.2023г. /л.37/ за химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта е 0,63 промила. На 08.12.2023г. на жалбоподателя е съставен друга АУАН, за това, че на 24.11.2023г. в 23,45ч. управлява автомобил с концентрация на алкохол от 0,63 промила, установена с кръвна проба, което е нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. На 08.12.2023г. е издадена друга заповед за ПАМ /л.36/, с която за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗдвП е наложена принудителна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Правни изводи.

По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1. 2. от приетата по делото Заповед № 345з-1695/22.12.2022г. /л.29/ на Директора на ОД на МВР –[област], следва да бъде прието, че началника на сектор ПП при ОДМВР [област] е постановил оспорената заповед в пределите на материална (предметна) си компетентност.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В нея се съдържат фактически и правни основания. Налице е словесно описание на нарушението, което е ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на водача Б. да му бъде извършена проверка за установяване употребата за алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабр.№ ARPM-0753. Нарушението е квалифицирано правилно в заповедта. Администратиният акт съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е спазена установената форма.

При издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след издаване на АУАН като са взети предвид и обстоятелствата по извършеното нарушение. Административният орган преди издаване на заповедта е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая съобразно чл. 35 от АПК, чл. 4, ал. 2 от АПК и чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката за спазването на материалния закон, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на водач на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" е и случаят, в който водач откаже да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда отделни форми на изпълнително деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези форми могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая, нарушението е по предложение първо на чл. 174 ал.3 ЗДвП, а именно отказ на водача да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Изпълнителното деяние е довършено с обективиране на отказа. По делото се установява, а и това не е спорно, че Б. е отказал да се изпробва с техническо срество за алкохол. Това е посочено в акта, който е редовно съставен и по чл.189 ЗДвП има доказателствена сила. Посочено е и в талона, чиято материална доказателствена сила не е оборена по делото. Водачът знае за какво нарушение му е издадена заповедта от 27.11.2023г., тъй като два дни преди това са му предявени талона и акта, в които е посочено, че отказва проба за алкохол с техническо средство, а не че отказва да даде кръв.

Съдът счита, че частичното възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП в заповедта, след словестното описание на конкретното нарушение, не е накърнило по никакъв начин правото на защита на лицето. Всеки от двата способа за установяване на алкохол – чрез техническо средство или чрез медицинско и лабораторно изследване, има отделно приложение и правно значение. Отказът на водача да бъде проверен по който и да било от посочените способи дава възможност за прилагане на ПАМ. Това е така, защото хипотезите в чл. 174 ал.3 ЗДвП са алтернативни, а не кумулативни /Решение 8077/12.06.2014г. по адм.д. 800/2014г. на ВАС, Решение 4159/26.03.2013г. по адм.д. 1904/2013г. на ВАС, Решение 14971 от 27.11.2012г. по адм.д. 9679/2012г. на ВАС/. В два процесуални документа, съставени преди издаване на заповедта – в АУАН и в талон за медицинско изследване, е посочено, че нарушението се изразява именно в отказ на водача да се изпробва за алкохол с техническо средство. Двата документа са предявени на водача, същият не е депозирал възражения и в съдържанието им не е посочено, че той отказва да даде кръв, а е посочено, че той отказва да се изпробва с техническо средство. Поради това възпроизвеждането на част от нормата на чл. 174 ал.3 ЗДвП в заповедта, не е нарушило правото на защита на дееца.

При безспорна установеност на една от алтернативно предвидените в чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП предпоставки, действията на Б. във връзка с даването на кръвна проба за установяване на алкохол, са ирелевантни. Фактът, че жалбоподателят по-късно е дал кръвна проба е ирелевантен за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Константна е съдебната практика, че нормата на чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са в условия на алтернативност и самостоятелното проявление на която и да е от тях дава възможност на органа да издаде ПАМ /Решение №436/13.01.2017г. по адм.д. №4083/2016г., Решение №5116/08.05.2015г. по адм.д. №12851/2014г./. От протокола за химическа експертиза е видно, че концентрацията е над 0,5 промила и това също е основание за прилагане на ПАМ.

Несподелима е тезата на жалбоподателя, че след като водачът е дал кръв, то заповед за ПАМ за отказа не е следвало да се издаде. Нарушенията са отделни - отказ на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с техн.средство по чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП и управление на МПС с алкохол над 0,5 промила по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП. За тези две нарушения, в случай, че са установени, законът в чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП предвижда издаване на отделни заповеди. На свой ред, целта на закона при издаване на заповедите за ПАМ по чл.171 е да се осигури безопасността на движението. В случай, че административният орган не бе издал процесната заповед за ПАМ, то за периода от отказа до изготвянето на химическата експертиза, установяваща концентрация от 0,63 промила, целта на закона нямаше да бъде постигната, а това не е волята на законодателя.

Оспорената заповед е съответна на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач, който отказва да бъде изпробван за алкохол с техн.средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на ПТП. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Следва да се има предвид също, че оспорващият от 2006г., когато придобива СУМПС до момента има 16 акта и 30 фиша за нарушения по ЗДвП, което го определя като водач с трайно установени наклонности към извършване на нарушения на ЗДвП.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на осн.чл.143 ал.3 АПК в полза на ОДМВР [област] следва да се присъдят разноски по чл.37 от ЗПП в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. З. Б., [ЕГН] [населено място] [улица]срещу Заповед за ПАМ № 23-1058- 000165 от 27.11.2023г. на началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –[област].

ОСЪЖДА К. З. Б., [ЕГН] [населено място] [улица]да заплати на ОДМВР [област] разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.