№ 10420
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110148860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ищеца, с която се иска изменение на решението в частта за
разноските. Посочва се, че съдът неправилно не е присъдил разноски на ищеца и е приел, че
ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
В срока за отговор е депозиран такъв от другата страна, с който се оспорва молбата
като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е
представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава иска и
не е спорно между страните и се установява по делото, че образуваното от взискателя
изпълнително дело е прекратено по силата на закона на 26.02.2016 г., както и като се вземе
предвид факта, че от 26.02.2014 г. ответникът не е предприемал изпълнителни действия за
принудително събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски
не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение №
534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от
7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи
изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била
погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение
1
на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване,
тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените
разписки. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и
претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е
забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този
иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че
давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.
Действително кредиторът е образувал изпълнително дело през 2013 г. Безспорно е, че
същото е перемирано през 2016 г. и ответникът от 2014 г. до настоящия момент не е
предприемал изпълнителни действия. Видно от съдебното и извънсъдебното поведение на
ответника, същият се е дезинтересирал от процесното вземане през 2014 г. (10 години преди
депозиране на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото. Отговорност за
разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя, който виждайки, че
не успява да удовлетвори вземането си в заведен от него изпълнителен процес, е решил да
не предприема последващи изпълнителни действия, от една страна и, от друга, признава
иска.
Поради изложеното съдът намира молбата за неоснователна и следва да я отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис на страните от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2