№ 5643
гр. Варна, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502193 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две въззивни жалби:
Първата жалба вх.№ 27118/29.10.2024г. по описа на ВРС е депозирана от
Т.... А... Н., от гр. Варна, чрез адв. Б. Т., срещу Решение №2426/26.06.2024г.
по гр.д. № 10 701/23г. по описа на РС- Варна, ХVІІ-ти с-в, в частта, с която е
прието, че и въззивницата има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, както и в частта, с която определен
режим на лични отношения между бащата и детето Т.... и бащата В. А. К.
всяка четна седмица от времето от сряда до неделя, и в частта, в която е
отхвърлен иска за заплащане на издръжка за разликата над 350 лв. до 450 лв.
занапред и е отхвърлен искът за издръжка за минало време за разликата над
2 100лв. до 2 700 лв.и Във въззивната си жалба Н. излага подробни
съображения, че поведението на ответника К., установено по делото, налага
извод, че последният е напускал многократно семейното жилище, не е давал
средства за издръжка на детето, упражнявал е психическо, физическо и
вербално насилие дори в присъствието на детето. Горното сочи, че
представляват брачни провинения, които обосновават извод за наличие на
вина за прекратяване на брака у ответника. Сочи, че не е в интерес на детето
определения режим на лични отношения, тъй като същият е определен по
начин, наподобяващ споделено родителство. Твърди, че детето не следва да
пътува постоянно между Добрич и Варна, тъй като се нарушава обичайния му
режим. Оспорва, че бащата не може да заплаща издръжка над 350 лв., като
твърди, че нуждите на детето са големи. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и бъде постановено ново, с което да бъде определен
посочен от въззивницата нов режим на лични отношения, да бъде осъден
бащата да заплаща и разликата над 350 лв. до 450 лв. Във въззивната жалба не
1
се съдържа конкретно искане за постановяване на решение по останалите
обжалвани части, но в депозирания по въззивната жалба на ответника отговор
Н. е посочила, че бащата следва да бъде осъден да заплати и издръжка за
минало време за разликата над 2 100 лв. до 2 700 лв., както и да бъде признато,
че само и единствено той има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. К.
чрез адв. Ч., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че безспорно се
установило брачно провинение от страна на въззивницата- нанесен побой над
съпруга, злоупотреба с алкохол периодично, неглижиране на детето. Затова и
се сочи, че съпругата също има вина за настъпилото разстройство на
отношенията. Твърди се, че режимът е в интерес на детето, тъй като е
установена силна и здрава емоционална връзка между бащата и детето, която
следва да бъде запазена. Счита, че решението в отхвърлителна част за
издръжката е правилно и законосъобразно.
Втората въззивна жалба е депозирана от ответника К. и тя е срещу
решението в частта, с която упражняването на родителски права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която и е определено
местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения и е осъден
бащата да заплаща издръжка за минало време.
Във въззивната жалба се излага, че майката е неподходящият родител,
комуто да бъдат предоставени родителските права, тъй като същата
злоупотребява с алкохол, не полага труд по трудово правоотношение от
години, не владее български език, не е осигурила подходящи условия за
отглеждане на детето, не разполага с подкрепяща среда-няма роднини и
близки в България, възпрепятства срещите между бащата и детето и
злоупотребява с права, като завежда срещу бащата молби по ЗЗДН.
Същевременно се твърди, че не са установени дефицити в родителския
капацитте на бащата и затова в най-добър интерес на детето Т.... е на бащата
да бъдат предоставени родителските права. Сочи, че решението в частта за
издръжката за минал период е незаконосъобразно, тъй като детето е било
отглеждано и от двамата си родители. Ако искът за предоставяне на
родителски права на бащата бъде отхвърлен, моли да бъде определен нов
режим, като детето една седмица живее при бащата и една седмица при
майката.
Направени са доказателствени искания да бъде допусната повторна
СПЕ, по която да бъдат назначени нови две вещи лица, които да са от мъжки
пол, тъй като се твърди, че предходните две вещи лица са проявили
съчувствие към майката и феминистични наклонности. Моли родителите да
бъдат повторно изслушани.
Постъпил е отговор от въззивницата срещу подадената от К. въззивна
жалба. В отговора се излага, че не отговарят на установеното в
производството изложените в жалбата твърдения досежно родителския
дефицит на майката. Сочи, че нито едно от изложените основания не е
доказано, а опровергано. В останалата си част съображенията преповтарят
2
становището, изразено във въззивната жалба на Н., както и посоченото в
исковата молба. Въззивницата се противопоставя на доказателственото
искане, като сочи, че е преклудирано и не е налице основание за повторното
му събиране.
ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.
По допустимостта на жалбите:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, съдържат изискуемите
по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК, подадени са от
легитимирани страни и са надлежно администрирани, поради което са
процесуално допустими.
Следва да бъдат приети за разглеждане.
Досежно искането за допускане на повторна експертиза, съдът намира,
че същото следва да бъде оставено без уважение. Заключението на вещите
лица е изслушано и прието като неоспорено от страните. Възражения срещу
обективността на вещите лица не са направени от ответника, нито пък по
тяхната компетентност. Не е направено искане да бъде назначена повторна
експертиза след приемането на заключението. Такова твърдение, че е била
налице проява на пристрастност по отношение на майката, е наведено едва
във въззивната жалба, макар че би следвало да е констатирано от ответника
още при защитата на заключението в о.с.з. И доколкото настоящият състав
намира, че полът на вещите лица е ирелевантен при назначаването им като
такива, а определяща е тяхната компетентност, срещу която възражения в
жалбата няма, то и искането за допускане на повторна СПЕ със същата задача
следва да бъде оставено без уважение.
Родителите са били изслушани пред ВРС, поради което и не са налице
основания за повторното им изслушване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 27118/29.10.2024г. по
описа на ВРС, депозирана от Т.... А... Н., от гр. Варна, чрез адв. Б. Т., както и
въззивна жалба вх. № 62589/02.08.2024г., депозирана от В. А. К., чрез адв Ч.
срещу Решение №2426/26.06.2024г. по гр.д. № 10 701/23г. по описа на РС-
Варна, ХVІІ-ти с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. К. за назначаване на
повторна СПЕ с нови вещи лица от мъжки пол.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за повторно изслушване на
двамата родители.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №2193/2024г. на ОС-Варна за
22.01.2025 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
връчване на препис от настоящото определение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4