О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 29.07.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
– Ловеч, наказателна колегия, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия
, като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД
№ 288 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 345, ал. 1 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от
адв. С.С. ***, в качеството му на процесуален представител на Ф.А., подсъдим по
НОХД № 62/2020 г. по описа на РС-Тетевен, срещу Протоколно определение от
06.07.2020 г., постановено по НОХД № 62/2020 г. по описа на Районен съд –
Тетевен, поради неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено от кои доказателства
се установява субективната страна на престъпното деяние. Счита, че по този
начин е нарушено правото на защита на подсъдимия. Релевира, че са основателни и
направените в разпоредителното заседание възражения, касаещи липсата на данни
за собствеността върху автомобила и за наличието на противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Моли обжалваният
съдебен акт да се отмени и делото се върне на прокуратурата за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Частната жалба, по която е образувано настоящото
въззивно производство, е допустима, тъй като същата е подаден в срока по чл. 342,
ал. 1 от НПК – протоколното определение е постановено в присъствието на
жалбоподателя на 06.07.2020 г., а жалбата е подадена на 13.07.2020 г., тоест в
предвидения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл.
249, ал. 3 от НПК) и от лице, имащо право да обжалва. Разгледана по същество същата
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Окръжен съд - Ловеч, като обсъди доказателствата по
делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в протеста,
прие от фактическа и правна страна следното:
НОХД № 62/2020 г. по описа на РС-Тетевен е образувано по
подаден от обвинителен акт от Районна прокуратура-Тетевен, с който на Ф.Б.А. е
предаден на съд за това, че на 03.09.2019 г. в с. Б., област Ловеч, ул. „***“,
в лек автомобил ***с рег. № ***, негова
собственост, без надлежно разрешително,
издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от този закон, е държал високорискови
наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във вр. с
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г.,
обнародвана в ДВ бр. 87 от 04.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г. – коноп
/марихуана/ с нетно тегло 1,422 грама, с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидрокарабинол – 6,8 %, възлизащо на стойност 8,53 лв. съгласно
Приложение 2 към Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. – престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В проведеното
разпоредително заседание адв. С.С. е посочил, че е налице основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата,
тъй като при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 2/2002 г.
Посоченото адв. С. е извел от липсата на посочване на доказателствата, въз
основа на които е изведена субективаната страна на деянието. На следващо място
се сочи, че обстоятелствената част на обвинителния акт не кореспондира със
събраните в досъдебното производство доказателства. Така по делото липсва
документ на български език, от който да се установи, че автомобилът, в който са
открити наркотичните вещества, е собственост на подсъдимия и са допуснати
нарушения при извършения оглед, претърсване и изземване.
Прокурорът е изразил становище, че установяването
на субективната страна на деянието следва да бъде преценено от съда след
изслушване на подсъдимия и свидетелите. С оглед на посоченото счита, че не са
допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
С Протоколно определение от 06.07.2020 г.,
постановено по делото, съдът приел, че не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. Съдът се мотивирал, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт са посочени механизма на извършване на деянието и че
не се констатират противоречия между обстоятелствена част и диспозитив.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следното от
правна страна:
Предназначението на обвинителния акт е да
формулира окончателно претенцията на прокурора срещу обвиняемия, в рамките на
която претенция последният следва да организира своята защита. Ето защо и
съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт е
необходимо да е описана по ясен и непротиворечив начин фактическа обстановка,
която да съдържа посочване на всички съставомерни признаци на престъплението,
времето, мястото и начинът на извършването му, както и да липсва противоречие
между обстоятелствената и заключителната му част. В тази насока е и
Тълкувателно решение № 6/2018 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСНК, с което е
отклонено искането на Главния прокурор за тълкуване на нормата на чл. 246 от НПК. Върховните съдии са възприели, че продължава да има действие Тълкувателно
решение № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК, като в т. 1 от последното е
прието, че необосноваността на обвинителния акт не представлява основание за
връщането му на прокурора, а в т. 4.2., че в „обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него“. Тоест липсата на анализ на доказателствата или подробна
аргументация в обвинителния акт не може да е основание за връщане на делото от
съда на досъдебна фаза.
В процесния случай се установи, че
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК – държане на наркотични вещества без надлежно
разрешение. В обвинителния акт са описани всички съставомерни елементи, а
именно видът и теглото на забраненото вещество, времето, мястото и механизма на
изпълнителното деяние, както и че при извършването му подсъдимият е действал с
пряк умисъл. Констатирането на последното, прокурорът е мотивирал, доколкото
дадените обяснения от подсъдимия, че не е знаел за намереното забранено
вещество, не се подкрепят от показанията на свидетелите Р.Е.и М.М..
Настоящата инстанция счита за
неоснователни направените възражения от жалбоподателя. Следва да се посочи, че съгласно
чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения,
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Така дали при извършения оглед, претърсване и
изземване е допуснато нарушение и дали по делото е налице надлежно
доказателство, установяващо, че МПС-то, в което е открито забраненото вещество,
е собственост на подсъдимия, са въпроси извън предмета на настоящото
производство и следва да намерят отговор в окончателния съдебен акт. Въззивният
състав не споделя и изложеното, че в обстоятелствената част не са посочени
доказателствата, от които се извежда субективната страна на деянието. Но дори
да се сподели това съждение, същото би довело до необоснованост на обвинителния
акт, което не е основание за връщането му на прокуратурата.
С оглед на посоченото съдът намира, че,
доколкото не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, жалбата се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 345 във
вр. с чл. 249, ал. 3 във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪЖДАВА Протоколно определение от 06.07.2020 г., постановено
по НОХД № 62/2020 г. по описа на Районен съд - Тетевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ :1…………………………….
2…………………………….