Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 258
гр. Сливен, 21. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 381 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от „СПВ Инвест“
ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Н.“ №
*, представлявано от у.В.Д.С., подадена против Решение № 03-РД/ 3556 от
16.10.2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/
– София, с което, на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г.
за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. /Наредба № 20 от 27.10.2015 г./ и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на „СПВ Инвест“ ООД
е определена финансова корекция в размер на *******лева.
В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, че: нормите на Регламент
(ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои
категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските
райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от
Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) №
1857/2006 на Комисията /Регламент (ЕС) № 702/2014/ регулират производството и
търговията със стоки, а не допустимостта за подпомагане или не на дейности и
разходи, свързани с обслужването и подпомагането на това производство;
приложеният от административния орган правоизключващ
текст на чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014, като изваден от контекста
на нормативния акт, е обосновал незаконосъобразен краен решаващ извод за
недопустимост на подпомагането. Заявено е искане за отмяна на оспореното
решение.
По подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 512 / 2020 г. по описа на Административен съд –
Сливен, по което е постановено Решение № 84 от 13.04.2021 г., с което оспореният
акт е отменен. С Решение № 11051 от 02.11.2021 г., постановено по адм. дело № 5809 / 2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Четвърто отделение, горепосоченото
решение на Административен съд – Сливен, е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд с мотиви, че първоинстанционното
решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Върнатото за ново разглеждане от друг състав на същия съд дело е
образувано под нов номер - 381 / 2021 г. по описа на Административен съд - Сливен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се представлява. В писмена молба чрез упълномощен процесуален представител
поддържа жалбата, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспореното решение, претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното
решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между ДФЗ и „СПВ Инвест“ ООД
/ползвател/ е сключен Договор № 28/04/2/0/00411 от 28.10.2016 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции
в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно
договора, ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярката за изпълнение на одобрен проект 28/04/2/0/00411
„Предприятие за производство на сладолед и покривна фотоволтаична
инсталация с мощност 90 kW в УПИ I 39,41,42 в
землището на с. А., община С.“. Заявлението за подпомагане по мярката е
подадено на 18.12.2015 г.
Съгласно одобрения бизнес план, с инвестициите,
включени в заявлението за подпомагане, се предвижда производство на сладолед -
сметанов, ванилов и сметанов с топинг
ягода и парчета плод, като описаните суровини, използвани за преработка, са
прясно мляко и ягода, доставени от регистриран земеделски стопанин. По проекта
е предвидено изграждането на покривна фотоволтаична
електрическа централа за собствени нужди на предприятието. Предназначена е за
производство на електроенергия чрез директно преобразуване на слънчевата
енергия в електрическа. Инсталираната мощност на предвидените фотоволтаични инсталации е 90 kW.
Одобрените разходи по проекта са в размер на 2 253
610,09 лева. Одобрената за изплащане финансова помощ по договора е в общ размер
на 1 126 805,05 лева, от които за подобект „Фотоволтаичен
парк за собствени нужди“ е одобрена субсидия в размер на *******лева. Цялата
одобрена за изплащане финансова помощ е платена на 21.12.2018 г., съгласно Решение
за изплащане на финансова помощ Изх. № 01-2600/81 от 08.01.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ.
Преди плащането на финансовата помощ по мярката, в
периода от 07.11.2018 г. до 14.11.2018 г., е извършена проверка на място от
служители на ДФЗ, за която оспорващото дружество е уведомено с Писмо Изх. № 01-282-6500/738
от 11.12.2018 г. Към писмото е приложено копие от Контролен лист и Доклад от
проверка на място, в който са направени следните констатации и заключения: Инвестициите,
включени в проекта, попадат в поне един от определените в националното
законодателство производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на
селскостопански продукти/суровини; Не е установено в проекта да са включени
недопустими за подпомагане дейности; Резултатът от проверката за съответствие с
изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014 е положителен; Не са установени факти
и обстоятелства, които да водят до съмнение, че ползвателят е създал изкуствено
условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на
предимство в противоречие с целите на мярката или с приложимото в областта
национално или европейско законодателство; Ползвателят спазва изискванията на
чл. 26 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за инвестиции в производство на енергия
от възобновяеми енергийни източници; Ползвателят е
спазил и отговаря на критериите за допустимост; Ползвателят отговаря на условията
за финансиране.
След плащането на финансовата помощ по мярката, при
извършен вътрешен одит е констатирано неправомерно одобрение и договаряне на
актив от проектното предложение на бенефициента „СПВ Инвест“
ООД. В изготвения Одитен доклад 19 RD 04 01, представен на Изпълнителния директор на ДФЗ с
Докладна записка Рег. № С-28-18 от 18.12.2019 г.,
е посочено, че разходите за изграждане на „Фотоволтаичен
парк за собствени нужди“ са одобрени и договорени, въпреки стандартите,
предвидени в Регламент 702 / 2014, което поставя под съмнение ефективността и
ефикасността на извършения контрол.
Във връзка с Одитния доклад,
с Писмо Изх. № 01-2600/3581 от 07.08.2020
г. по описа на ДФЗ, дружеството е уведомено, че са констатирани нарушения,
както и че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ открива производство по
налагане на финансова корекция в размер на 110 013, 75 лева. Възражение от
бенефициента „СПВ Инвест“ ООД е изготвено и
представено на административния орган с Писмо Вх. № 01-2600/3581 от 25.08.2020
г., в което е изразено несъгласие с констатациите на административния орган и
са изложени съображения, че след одобряването на разходите за „Фотоволтаичен парк за собствени нужди“, инвестицията е
надлежно изпълнена, извършена е съгласно всички изисквания на договора за
безвъзмездна финансова помощ, а при разглеждане на подадената заявка за плащане,
не е констатирано нарушение и недопустимост на разходите.
На 16.10.2020 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е
издадено оспореното в настоящото производство Решение № 03-РД/ 3556 от
16.10.2020 г., с което на „СПВ Инвест“ ООД е
определена финансова корекция в размер на *******лева. Решението е издадено на
основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т.
3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. /ДВ, бр. 69 от 02.09.2016 г./, чл. 70, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР от
ЗУСЕСИФ. В решението е прието, че: е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 20 от 27.10.2015 г., тъй като заявлението за подпомагане включва
преработка на продукти от приложение № I от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ в
продукти извън приложение № I от ДФЕС, поради което предоставената помощ за
изграждане на „Фотоволтаичен парк за собствени нужди“
противоречи на условията за допустимост, посочени в чл. 44, т. 4 от Регламент
(ЕС) № 702/2014; неправомерно одобреният разход представлява нарушаване на
правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС. Счетено е, че
размерът на финансовата корекция следва да е равен на изплатената субсидия за подобект
„Фотоволтаичен парк за собствени нужди“ – *******лева.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на
22.10.2020 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на
административния орган на 05.11.2020 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Постановен е при спазване на
изискуемата от закона форма – актът е писмен и мотивиран, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му, и при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – преди издаване на
решението, административният орган е осигурил възможност на бенефициента да
представи в разумен срок своите писмени възражения по основателността и размера
на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, съобразно
изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ; в мотивите на решението са обсъдени
направените от бенефициента възражения, с оглед правилото на чл. 73, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ, но е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, което
обуславя неговата незаконосъобразност, по следните съображения:
По делото е установено по безспорен между страните
начин, че с инвестициите, включени в заявлението за подпомагане, е предвидено
производство на сладолед чрез преработка на суровини, доставени от регистриран
земеделски стопанин. И следователно, заявлението за подпомагане включва
преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение №
I от ДФЕС. В приложимата за процесната подмярка Наредба
№ 20 от 27.10.2015 г., в чл. 32, ал. 1 е предвидено, че финансова помощ за
преработка на продукти от приложение № І от ДФЕС в продукти извън приложение №
І от ДФЕС или памук се предоставя в съответствие с изискванията на Регламент
(ЕС) № 702/2014. В чл. 44 от Регламент (ЕС) № 702/2014 са определени правила
относно помощта, предоставяна в полза на малките и средните предприятия в
селските райони, за инвестиции, свързани с преработката на селскостопански в
неселскостопански продукти или с производството на памук. Съгласно чл. 44, т. 4
от Регламент (ЕС) № 702/2014, инвестициите, свързани с производството на биогориво или електроенергия от възобновяеми
източници, не са допустими за помощ съгласно настоящия член. В същия смисъл е и
т. 65 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 702/2014, в която е посочено, че по
отношение на помощта за инвестиции, свързани с преработката на селскостопански
в неселскостопански продукти, следва да се уточни, че инвестициите, свързани с
производството на биогорива или енергия от възобновяеми източници следва да не бъдат допустими за
помощи по силата на настоящия регламент, като по принцип за такива инвестиции
следва да се прилагат хоризонталните правила за държавна помощ в областта на
околната среда и енергетиката.
От изложеното може да се направи извод, че одобрената
финансова помощ в частта й за изграждане на „Фотоволтаичен
парк за собствени нужди“ е одобрена в несъответствие с изискванията на Регламент
(ЕС) № 702/2014, към които изрично препраща чл. 32, ал. 1 от Наредба № 20 от
27.10.2015 г. Но за да бъде законосъобразно налагането на процесната финансова
корекция, следва да са налице предпоставките, предвидени в чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП. Съгласно цитираната разпоредба, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон. Следователно, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ е обусловена от нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което да представлява основание
за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ. С
оглед извършеното от административния орган позоваване на чл. 70, ал. 1, т. 2
от ЗУСЕСИФ, в разглеждания случай следва да е налице нарушаване от страна по
ползвателя на помощта на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от
ДФЕС. Съгласно, чл. 107, § 1 от ДФЕС, освен когато е предвидено друго в
Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на
държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да
наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия
или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между
държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За да обоснове нарушаване
на горепосочените правила, административният орган е приел, че получаването на
държавна помощ от едно предприятие, което не отговаря на изискванията за
получаването й, го поставя в по-благоприятно положение в сравнение с други
предприятия от държави членки, които също не отговарят на изискванията и не са
получили такава помощ. Следователно според административния орган, нарушението
на „СПВ Инвест“ ООД се изразява в неправомерно
одобряване на процесната финансова помощ, което е и нарушение на правилата за
държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС. Повече от очевидно е, че „СПВ Инвест“ ООД не може да извърши такова нарушение.
Одобряването на финансовата помощ – правомерно или не, е в правомощията на
административния орган. От изложеното следва, че не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, за дължимост на възстановяване
на безвъзмездна финансова помощ.
Наред с изложеното и при съобразяване с установеното
по делото, че одобрената финансова помощ в частта й за изграждане на „Фотоволтаичен парк за собствени нужди“ е одобрена в
несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014, към които изрично
препраща чл. 32, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., съдът намира за
необходимо да цитира разпоредбата на чл. 7 „Възстановяване на неправомерно
изплатени суми“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17
юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, към който изрично препраща Наредба № 20 от 27.10.2015
г. Съгласно чл. 7, § 3 от този Регламент, задължението за възстановяване,
в случай на извършване на неправомерно плащане,
не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган
или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.
В случая са налице предпоставките, изключващи задължение за възстановяване на получената финансова помощ.
Субсидията за Фотоволтаичния парк е била одобрена от
административния орган след преглед и анализ на изискуемите към заявлението за
подпомагане документи, в резултат на което е бил сключен и договорът за отпускане
на безвъзмездната финансова помощ по мярката с ползвателя. Преди плащането на
финансовата помощ по мярката, е била извършена проверка на място и по документи
от служители на ДФЗ, при която не са установени нарушения. Напротив,
констатирано е, че в проекта не са включени недопустими за подпомагане дейности
и че е налице съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ № 702 / 2014.
Направен е извод, че не са установени факти и обстоятелства, които да водят до
съмнение, че ползвателят е създал изкуствено условията, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката или с приложимото в областта национално или европейско
законодателство, както и че ползвателят е спазил и отговаря на критериите за
допустимост, и на условията за финансиране. Следователно е налице грешка от
страна на административния орган по смисъла на горецитираната разпоредба, която
грешка не е била очевидна за бенефициера, тъй като
преди да получи помощта, до него са достигнали констатациите на
административния орган, че в проекта не са включени недопустими за подпомагане
дейности. В полза на бенефициера, на основание чл.
47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., е било издадено и Решение за
изплащане на финансовата помощ, от което отново следва, че административният
орган се е произнесъл по размера на допустимите разходи, след като е извършил
анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи
между одобрената и реално извършената инвестиция, и е счел, че следва да
изплати съответстващата финансова помощ.
По изложените съображения, оспореният административен
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на оспорващия
за присъждане на направените по делото разноски е основателна в размер на
1770,81 лева, от които: 880,11 лева – внесена държавна такса, 530,70 лева– разноски
за вещо лице, и 360 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над 360
лева до претендирания размер от 3630,13 лева, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Цитираната от оспорващия Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима в случай на
действително платено адвокатско възнаграждение, какъвто не е настоящият случай,
при който страната е защитавана в процеса от юрисконсулт.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „СПВ Инвест“ ООД
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Н.“ № *,
представлявано от у.В.Д.С., Решение № 03-РД/ 3556 от 16.10.2020 г., издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“– София, с което на „СПВ Инвест“ ООД с ЕИК: ********
е определена финансова корекция в размер на *******лева.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” – гр. София, да заплати на „СПВ
ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Н.“ № *, представлявано от у.В.Д.С., сумата от 1770,81 /хиляда седемстотин
и седемдесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „СПВ ИНВЕСТ“ ООД
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Н.“ № *,
представлявано от у.В.Д.С., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер над 360 лева до претендираната сума от 3630,13 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: