Определение по дело №2623/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1758
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180702623
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№. 1758

 

гр. Пловдив, 07.11.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ състав в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ч.к.а.х. дело № 2623 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 281, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по частна жалба на Г.Н.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, чрез адвокат В.С.С., срещу Разпореждане № 6673 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело № 2435 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на оспорващия по чл.276, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действия като му осигури нужната диета, предписана от лекар.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на съдебна експертиза, която да се произнесе по въпроса за необходимостта от диета. Иска се да бъде набавена и справка от Затвор – Пловдив за наложени запори върху партидата на жалбоподателя.   

Ответникът – Началник  на Затвора Пловдив, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Удостоверява, че със запорно съобщение от държавен съдебен изпълнител по изп. дело №20205330405115 върху партидата на жалбоподателя е наложен запор, в изпълнение на който администрацията на затвора е удържала сумата от 20 лева.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Производството пред първата инстанция е образувано по искане на жалбоподателя администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действия като му осигури нужната диета, която му била предписана от лекар, тъй като страда от язва и хроничен гастрит.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането по чл. 276 ЗИНЗС като е приел, че от събраните доказателства не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Съдът е приел за установено, че на оспорващия е препоръчан диетичен режим от доктор. Видно от представена по преписката медицинска бележка от 12.09.2022 г. на лишения от свобода е предписано лечение - диета № 1, като срока на лечение е до 12.10.2022 г.  В изпълнение на предписанието администрацията на Затвор – Пловдив е заявила към затворническата кухня за лишения от свобода диета № 1 - при язвена болест и хроничен гастрит. Заявката е изпълнена от работещите в затворническата кухня.

При тази фактическа обстановка съдът е достигнал до извод, че органите на затворническата администрация са изпълнили задължението си по чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, поради което в случая не се доказва лишеният от свобода да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при осигуряването на нужната му диета.

Процесното искане е подадено на основание нормата на чл. 276, ал. 1 ЗИНС, според която всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска по т. 1 - прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона; по т. 2 - извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Тази разпоредба се намира в част Шеста на ЗИНС, озаглавена "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение".

От своя страна член 3, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че затворниците не могат да бъдат подлагани на изтезания или на жестоко или нечовешко отношение.

В същия смисъл е чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По аргумент от чл. 1, § 1, изр. второ от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции.

С разпоредбите на чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано правото на лишените от свобода по медицински причини и по лекарско предписание да получават диетична храна, съответно задължението на затворническата администрация да осигурява такава. Съгласно цитираните правни норми задължително условие за получаването на такава храна е наличието на предписание на медицински специалист.

Така обсъдената фактическа и правна обстановка налагат извода, че оспореното разпореждане не страда от заявените в жалбата пороци. В конкретния случай, приетите по делото писмени доказателства подкрепят изводите на съда, че на жалбоподателя по предписаната от медицинско лице диета е предоставена храна, подходяща за неговите заболявания. Тази диета се явява еднаква за всички лишени от свобода, страдащи от язвена болест и хроничен гастрит.

Въпросите за законосъобразността на изпълнителното производство и защитата срещу действията по принудително изпълнение се явяват извън предмета на настоящия съдебен контрол, чиято цел е да се установи извършват ли се срещу лишения от свобода действия от затворническата администрация, които да го поставят в неблагоприятно положение.

Не се установява и соченото процесуално нарушение, респ. не се обосновава необходимостта от провеждане на съдебна експертиза, която да установи дали на оспорващия е необходима диета, след като по делото това обстоятелство е безспорно доказано с неоспорени от страните писмени  доказателства. Дали тази диета следва да търпи корекция с оглед текущото състояние на жалбоподателя е предмет на преценка при заявено от оспорващия искане до администрацията на затвора за осигуряване на съответно медицинското обслужване. В случая не се твърди такова искане да е било отправено от лишения от свобода, респ. да е било отказано извършване на подобно действие от длъжностни лица при Затвор – Пловдив.

Съобразно предмета на настоящия съдебен спор от събраните доказателства става ясно, че в достатъчна степен е било гарантирано на оспорващия провеждането на медицинско обслужване и лечение под формата на диетичен режим на хранене, който съответства на 

здравословното му състояние. Не се установяват действия на затворническата администрация, които да са несъвместими с уважението към човешкото достойнство, нито поставянето на лишения от свобода в условия на стрес или затруднения, чиято интензивност да превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на изтърпяваното от него наказание.

Ето защо обжалваното разпореждане като допустимо, правилно и  законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдебни разноски не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Водим от горното, Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 6673 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело № 2435 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ:           1.

                       

                                                                                                                 2.