ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 1758
гр. Пловдив, 07.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в закрито заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ч.к.а.х. дело № 2623 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 281,
ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
във вр. с чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по частна
жалба на Г.Н.Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив, чрез адвокат В.С.С., срещу Разпореждане
№ 6673 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело № 2435 по описа за 2022г. на
Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на оспорващия
по чл.276, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив
да извърши действия като му осигури нужната диета, предписана от лекар.
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, иска се
отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на съдебна
експертиза, която да се произнесе по въпроса за необходимостта от диета. Иска
се да бъде набавена и справка от Затвор – Пловдив за наложени запори върху
партидата на жалбоподателя.
Ответникът – Началник на Затвора Пловдив, оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение. Удостоверява, че със запорно съобщение от държавен
съдебен изпълнител по изп. дело №20205330405115 върху партидата на
жалбоподателя е наложен запор, в изпълнение на който администрацията на затвора
е удържала сумата от 20 лева.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Частната жалба е
депозирана от надлежна страна в законоустановения срок срещу съдебен акт, подлежащ
на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, по следните
съображения.
Производството пред първата
инстанция е образувано по искане на жалбоподателя администрацията на Затвор –
Пловдив да извърши действия като му осигури нужната диета, която му била
предписана от лекар, тъй като страда от язва и хроничен гастрит.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил искането по чл. 276 ЗИНЗС като е приел, че от
събраните доказателства не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Съдът е приел
за установено, че на оспорващия е препоръчан диетичен режим от доктор. Видно от
представена по преписката медицинска бележка от 12.09.2022 г. на лишения от
свобода е предписано лечение - диета № 1, като срока на лечение е до 12.10.2022
г. В изпълнение на предписанието
администрацията на Затвор – Пловдив е заявила към затворническата кухня за
лишения от свобода диета № 1 - при язвена болест и хроничен гастрит. Заявката е
изпълнена от работещите в затворническата кухня.
При тази фактическа
обстановка съдът е достигнал до извод, че органите на затворническата
администрация са изпълнили задължението си по чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, поради което в случая не се доказва лишеният
от свобода да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение при
осигуряването на нужната му диета.
Процесното искане е
подадено на основание нормата на чл. 276, ал. 1 ЗИНС, според която всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска по т. 1 - прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона; по т. 2 -
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. Тази разпоредба се намира в част Шеста на ЗИНС, озаглавена
"Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение".
От своя страна член 3,
ал. 1 ЗИНЗС гласи, че затворниците не могат да бъдат подлагани на изтезания или
на жестоко или нечовешко отношение.
В същия смисъл е чл. 3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
По аргумент от чл. 1, § 1, изр. второ от Конвенцията на ООН против изтезанията
и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за
забрана на изтезанията, в понятието "изтезание" за целите на
конвенцията не се включват болката и страданието, които произтичат от законни санкции
и които са присъщи на тези санкции.
С разпоредбите на чл.
84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано
правото на лишените от свобода по медицински причини и по лекарско предписание
да получават диетична храна, съответно задължението на затворническата
администрация да осигурява такава. Съгласно цитираните правни норми
задължително условие за получаването на такава храна е наличието на предписание
на медицински специалист.
Така обсъдената
фактическа и правна обстановка налагат извода, че оспореното разпореждане не
страда от заявените в жалбата пороци. В конкретния случай, приетите по делото
писмени доказателства подкрепят изводите на съда, че на жалбоподателя по предписаната
от медицинско лице диета е предоставена храна, подходяща за неговите
заболявания. Тази диета се явява еднаква за всички лишени от свобода, страдащи
от язвена болест и хроничен гастрит.
Въпросите за законосъобразността на
изпълнителното производство и защитата срещу действията по принудително изпълнение
се явяват извън предмета на настоящия съдебен контрол, чиято цел е да се
установи извършват ли се срещу лишения от свобода действия от затворническата
администрация, които да го поставят в неблагоприятно положение.
Не се установява и
соченото процесуално нарушение, респ. не се обосновава необходимостта от
провеждане на съдебна експертиза, която да установи дали на оспорващия е
необходима диета, след като по делото това обстоятелство е безспорно доказано с
неоспорени от страните писмени доказателства.
Дали тази диета следва да търпи корекция с оглед текущото състояние на
жалбоподателя е предмет на преценка при заявено от оспорващия искане до
администрацията на затвора за осигуряване на съответно медицинското обслужване.
В случая не се твърди такова искане да е било отправено от лишения от свобода,
респ. да е било отказано извършване на подобно действие от длъжностни лица при
Затвор – Пловдив.
Съобразно предмета на
настоящия съдебен спор от събраните доказателства става ясно, че в достатъчна
степен е било гарантирано на оспорващия провеждането на медицинско обслужване и
лечение под формата на диетичен режим на хранене, който съответства на
здравословното му
състояние. Не се установяват действия на затворническата администрация, които
да са несъвместими с уважението към човешкото достойнство, нито поставянето на
лишения от свобода в условия на стрес или затруднения, чиято интензивност да
превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на изтърпяваното от него наказание.
Ето защо обжалваното
разпореждане като допустимо, правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдебни разноски не се
претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане
№ 6673 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело № 2435 по описа за 2022г. на
Административен съд – Пловдив.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.