№ 3641
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901166 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД за сумата от 70612.12 лева, представляваща разликата между
присъдената на ищеца сума от 28098.19 лева в производството по предявен
частичен иск на същото основание и общо дължимата сума от 98710.31 лева.
Ищецът твърди, че в качеството си на ипотекарен длъжник се е задължил
да отговаря за задълженията на Д.К. към ответника, като в това качество е
платил по образуваното от ответника срещу К. изпълнително дело сума в общ
размер от 141780 лева, от която на ответника е преведена сума от 134265.78
лева, при действително дължима от К. на ответника сума от 35555.47 лева.
Затова поддържа, че сумата от 98710.31 лева /разликата между платената на
ответника и действително дължимата му от К. сума/ е платена на отпаднало
основание и подлежи на връщане от ответника. Посочва, че е предявил
частичен иск за връщане на тази сума в размер на 29 000 лева, което
производство е приключило с влязло в сила решение на Софийски апелативен
съд, по т. д. № 2548/2020 г., с което предявеният частичен иск е уважен
частично до сумата от 28098.19 лева и отхвърлен до пълния предявен размер
от 29 000 лева. В настоящето производство предявява осъдителен иск на
същото основание за разликата между сумата от 28098.19 лева и пълния
размер на твърдяното срещу ответника вземане от 98710.31 лева.
При така изложените твърдения и след запознаване с приложените към
исковата молба съдебни решения № 260000/14.09.2020 г. на Софийски
градски съд, по т. д. № 2753/2019 г. и № 217/09.04.2021 г. на Софийски
апелативен съд, по т. д. № 2548/2020 г. и определение № 197/08.04.2022 г. на
1
ВКС, І ТО, по т. д. № 1486/2021 г., настоящият съдебен състав намира, че
заявеният от „Съни маркет 2“ ЕООД иск, във връзка с който е образувано
настоящето производство, е процесуално недопустим. Съображенията за този
извод на съдията-докладчик са следните:
Съгласно изложените мотиви по т. 2 на Тълкувателно решение от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 3/2016 г., при отхвърляне на
частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви
иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно силата на пресъдено нещо /СПН/ обхваща цялото вземане, т.е.
това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от
вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция
на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните предели на СПН, когато
правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на
неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за
непредявената част, защото от гледна точка на материалното право
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално
право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем според твърденията на ищеца. В случая с влязло в сила съдебно
решение е установено, че дължимата от ответника на ищеца сума на
предявеното основание /което основание е идентично с основанието, на което
ищецът предявява и настоящият иск/ е в размер на 28098.19 лева, като ищецът
няма вземане на това основание срещу ответника за разликата над тази сума и
размера на предявения, като частичен иск от цялата претенция в размер на
98710.31 лева. Силата на пресъдено нещо на влязлото си сила решение по чл.
298 от ГПК следва да бъде зачетена от настоящия състав, поради което е
недопустимо ищецът да предявява срещу ответника иск за разликата до
пълния обем на претендираното от него вземане, доколкото с влязло в сила
решение е установено, че размерът на дължимата от ответника на това
основание на ищеца сума е в размер на 28098.19 лева и така разрешеният спор
2
между страните не може да бъде пререшен от настоящия състав, съгласно
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Горепосоченото обуславя извод, че исковата молба на ищеца е недопустима
и следва да бъде върната – арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК. Съгласно определение
на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и
чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим
иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната ИМ е
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората
– за други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност
на визираните в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е
недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват
неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от
съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се дават указания
по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно
върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
40379/27.06.2022 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1166/2022 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по
предявения с нея иск съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3