Î Ï Ð Å Ä Å Ë Å Í È Å

гр.София, 15.09.2020 г.

 

 

ÑÎÔÈÉÑÊÈ ÃÐÀÄÑÊÈ ÑÚÄ, ÒÚÐÃÎÂÑÊÎ ÎÒÄÅËÅÍÈÅ, VI-9 ÑÚÑÒÀÂ

â çàêðèòî çàñåäàíèå íà петнадесети септември

äâå õèëÿäè è двадесета ãîäèíà â ñúñòàâ:

 

                                               ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË: ÆÀÊËÈÍ ÊÎÌÈÒÎÂÀ

 

êàòî  ðàçãëåäà  äîêëàäâàíîòî  îò  ñúäèÿ  Êîìèòîâà  търг.äело N 1686

ïî îïèñà çà  2020 ãîä.,  È ÇÀ ÄÀ ÑÅ ÏÐÎÈÇÍÅÑÅ, ÂÇÅ ÏÐÅÄÂÈÄ:

 

 

 

Съдът констатира, че с исковата молба, по която е образувано настоящото дело, са предявени при условията на чл.103  ал.1 от ГПК множество обективно съединени искове – с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ (тридесет на брой във връзка с подробно индивидуализираните в исковата молба фактури) с обща цена на исковите претенции 101 961.35 лв., всеки един от тях обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД (общо тридесет на брой искове) с обща цена от 18 023.37 лв.

Съдът намира, че в настоящия случай процесните фактури обективират наличието на 30 отделни търговски продажби между страните по спора, сключени през определен период, като доставените стоки и цената на всяка една от тях е била уговаряна отделно и посочена в съответната фактура. При отсъствие на договор отделните фактурни доставки не могат да се разглеждат като престации по изпълнение на една единна сделка, а съставляват такива по изпълнение на самостоятелни договори, всеки от които е индивидуализиран в съставена за целта фактура. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че с исковата молба са предявени не един иск, а множество обективно съединени искове, всеки от които е основан на договор за търговска продажба, индивидуализиран във всяка една от процесните фактури. Във връзка със самостоятелния характер на сделките по отделните фактури и произтичащите от тях вземания, всяка една от тях представлява предмет на самостоятелна искова претенция с цена, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая цената на всеки от исковете по чл.327, ал.1 ТЗ и на акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД е под 25 000 лв., поради което спорът е подсъден като първа инстанция на районен съд. Обстоятелството, че сборът от всички главни и акцесорни искове надвишава сумата 25 000 лв. е без значение за родовата подсъдност, с оглед на което родово компетентен да разгледа настоящия правен спор по правилата на чл.103 от ГПК е СРС като първа инстанция. В този смисъл е и константната практика на ВКС - Определение № 201 от 13.04.2016 г. по ч.т.д. № 475/ 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 603 от 20.09.2013 г. по ч.т.д. № 2847/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и други.

 

Водим от горното и на основание чл.118 ал.2 ГПК вр. чл.121 от ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

прекратява пред себе си производството по търг. дело № 1686/2020 г. на СГС, VІ-9 с-в.

изпраща делото по подсъдност на Софийския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  едноседмичен срок от съобщаване на определението на ищеца.  

 

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: