Решение по дело №1570/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

гр. Варна, …………….. г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав,  в открито съдебно заседание, проведено на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

         СТОЯН КОЛЕВ

При участието на прокурора при ОП-Варна НИНА ВЕЛИЧКОВА и секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. дело № 1570/2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета, подадена чрез юриск. Б.Б, срещу Решение № 913 от 26.06.2020 г., постановено по НАХД № 41/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 100062 от 10.12.2019 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна.

С жалбата се настоява, че противно на приетото с решението на ВРС, в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП е посочено, че е изхвърлен 1 бр. кашон, като е описано и къде са изхвърлени отпадъците, както и кой, в какво качество го е направил и е направен и снимков материал за сведение. Изтъква се, че дружеството е наказано на основание на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, която норма включва две хипотези – изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места или нарушаване на разпоредбите за събиране, транспортиране и депониране на битови или строителни отпадъци, като се твърди, че от изложеното в АУАН и в НП става ясно коя хипотеза се приема за нарушена. На следващо място касаторът поддържа, че правилно е наложена имуществена санкция на дружеството, доколкото като юридическо лице то няма как физически да извърши описаното нарушение - изхвърляне на визирания отпадък, а именно собственикът на санкционираното дружество е извършил това действие. Позовавайки се и на изложеното във възражението от 25.02.2020 г., касаторът настоява, че правилно е определен адресатът на отговорността. Искането е съдът да отмени обжалваното решение на ВРС и да потвърди отмененото с него НП, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „ЛЪКИ ТАЙМС“ ООД, ЕИК ***, представлявано от И.В.Й, чрез процесуалния си представител - адв. Е.М., с отговора си по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Сочи се, че жалбата не съдържа конкретни пороци, водещи до незаконосъобразност на решението на ВРС. Настоява се, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и в съответствие с материалното право. Според ответника правилно е прието, че липсата на пълно, точно и ясно формулирано обвинение е съществено процесуално нарушение, както и че несъответствието между словесното описание на нарушението в НП и в АУАН е поставило в невъзможност санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и спрямо коя правна хипотеза. Изтъква се, че не са събрани категорични доказателства, които да установяват по ясен и несъмнен начин какви са фактическите действия, респ. бездействия на управителя на дружеството, които да могат да бъдат подведени под отговорност. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на ВРС. В съдебно заседание адв. Е. М. поддържа, че жалбата е неоснователна и поддържа искането за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че споделя мотивите на ВРС. Пледира се за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение ВРС е отменил Наказателно постановление № 100062 от 10.12.2019 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците (НУО) на територията на Община Варна, на «ЛЪКИ ТАЙМС» ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 400 лв., на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 91, ал. 2 от НУО на Община Варна.

Нарушението, според НП се изразява в това, че на 22.11.2019 г., около 10:30 ч., в гр. Варна, И.В.Й, собственик на обект – магазин „Родопа милк“, на адрес: гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ 16, стопанисван от „ЛЪКИ ТАЙМС“ ООД, изхвърлил 1 бр. кашон, пълен със стифирани кашони, годни за рециклиране, генерирани от дейността на обекта, на земята до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки, находящи се на ул. „Граф Игнатиев“/ул. „Сан Стефано“, пълни около 2/3 от обема си, с което се нарушават разпоредбите на НУО на територията на Община Варна. В НП е посочено, че с действието си юридическото лице е нарушило чл. 75, т. 1 от НУО на територията на Община Варна.

НП е издадено въз основа на съставен на 22.11.2019 г. АУАН

ВРС е констатирал, че НП е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, връчени са преписи от АУАН и НП на представляващия наказаното дружество, като по този начин е осигурена възможност за организиране на защитата.

За да отмени обжалваното НП, ВРС приема, че същото е незаконосъобразно, тъй като в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно – несъответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Прието е, че както в АУАН, така и в НП нарушението не е описано пълно и точно, нито от фактическа, нито от правна страна - в АУАН е описано само че са изхвърлени отпадъци на земята до съдовете за разделно събиране на отпадъци. Направен е извод, че от формулираното обвинение не става ясно точно за какво нарушение е съставен АУАН, тъй като, от една страна, в АУАН бланкетно е посочено, че „И.В.като собственик на търговски обект е изхвърлил 1 брой кашон на земята до съдовете за разделно събиране на боклук“ и от така формулираното фактическо обвинение не става ясно какво е приел наказващият орган за нарушено и съответно кой го е извършил и кой следва да понесе административното наказание. Въззивният съд приема, че не е посочено къде точно са изхвърлени отпадъците, за да бъде отнесено нарушението към посочените като нарушени разпоредби - чл. 75, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от НУО, като не е посочено дали мястото на което са изхвърлени отпадъците е разрешено или неразрешено за изхвърляне на отпадъци. Според ВРС бланкетното посочване в НП на нарушението от неговата фактическа страна, липсата на обективни факти от предмета на нарушението, за което е повдигнато обвинение, препятства и съда да извърши проверка има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото.

На следващо място, позовавайки се на свидетелските показания, ВРС приема, че не са налице доказателства, че отпадъкът е несъмнено генериран от дейността на търговския обект. Констатирано е, че в НП е описано личното действие на лицето Й. посредством което той лично е нарушил НУО на територията на Община Варна, а наредба има санкционна норма за извършени нарушения от физически лица – чл. 85, която е следвало да бъде приложена, и не е ясно защо е прието, че следва да се наложи имуществена санкция на търговското дружество.

При съпоставка на предвидените за наказуеми изпълнителни деяния с направеното описание на нарушението в акта и постановлението, ВРС посочва, че не става ясно за какво точно е наложено наказанието - за това, че са изхвърлени отпадъци на неразрешени места, каквито факти липсват в акта, или за това, че са нарушени разпоредбите за събиране, транспорт и депониране на битови отпадъци, които пък не са посочени в постановлението. Освен това въззивният съд отчита и че нормата на чл.75 т.1 от същата Наредба въвежда забрана да се изхвърлят отпадъци извън определените от кмета на общината места, инсталации и съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване. Предвид, констатираната липса на факти в обжалвания акт, които да бъдат квалифицирани като  нарушение от страна на жалбоподателя на конкретна забрана, ВРС приема, че не може да се направи безспорен извод за съставомерност на деянието от обективна страна, респ. нарушението е недоказано  от материално правна гледна точка.

Отмяната на НП, въззивният съд намира за обусловена от визираните допуснати съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон.

 

Решението на ВРС е правилно като постановено при липса на касационните основания, посочени в чл. 348 от НПК.

При обективно възприетата за установена от ВРС фактическа обстановка по делото, въззивният съд обосновано стига до правилен и законосъобразен извод. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

По своята същност възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон от страна на ВРС.

Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба.

Словесното описание на деянието в НП е ограничено до описание на действието изхвърляне на отпадък - кашон на земята до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки, с което само общо и принципно е посочено, че се нарушават разпоредбите на НУО на територията на Община Варна. Правилно ВРС стига до извод, че липсва описание на извършеното нарушение. От конкретно формулираното съдържание на НП и по точно от описанието на нарушението, не става ясно в какво е прието, че се състои нарушението, доколкото словесно не е посочено, а визираната разпоредба чл. 75, т. 1 от НУО на територията на Община Варна съдържа забрана за изхвърляне на отпадъци на две различни места, а именно: 1. извън обозначените места, определени от кмета; 2. извън инсталациите и съоръженията за обезвреждане и/или оползотворяване. От друга страна, посочената в НП само цифрово административнонаказателна разпоредба - чл. 86, ал. 1, т. 1 от НУО на територията на Община Варна, съдържа няколко отделни състава на деяния, обявени за наказуеми, и изисква обосноваване в НП, първо, че става въпрос за изхвърляне на неопасни отпадъци, второ, че изхвърлянето е на неразрешено за това място и/или че са нарушават разпоредбите за събиране, транспортиране и депониране на битови или строителни отпадъци. Цифровото посочване на нарушената материалноправна норма и на санкционната норма, без словесно да е конкретизирано вмененото нарушението, не е в съответствие със стандартите за обоснованост на НП, намиращи отражение в изискването, разписано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН, за описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В случая не е налице отнасяне на установените факти към правото, а единствено е посочено какво е извършено, без да е обвързано извършеното и с други конкретни данни за релевантните факти, изведени от конкретен състав на административнонаказателна разпоредба, които данни да способстват за наличие на яснота какво е нарушението. Правилно ВРС приема, че в НП липсва посочване на факта, че отпадъците са изхвърлени на неразрешени места или че са нарушени разпоредбите за събиране на битови отпадъци.

Правилно ВРС приема, че в НП е описано лично действие на И.В.Й. По отношение на извършителя на нарушението, конкретното съдържание на обстоятелствената част на НП, обосновава извод, че деянието е извършено от физическото лице – И.В.Й, като само е пояснено, че същият има качеството на собственик на обект, стопанисван от „ЛЪКИ ТАЙМС“ ООД. Същевременно е наложена имуществена санкция на дружеството, стопанисващо обекта - „ЛЪКИ ТАЙМС“ ООД. Липсва корелация между посочения при описание на нарушението извършител и лицето, на което е ангажирана административнонаказателната отговорност.  

Настоящият състав на съда напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното решение на ВРС. Като е приел, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, въззивният съд правилно е приложил материалния закон.

Следва обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН административният съд

 

Р    Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 913 от 26.06.2020 г. по АНД № 41/2020 г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.