№ 10
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.1,т.3 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С. Н. К., чрез защитника му - адв.
С. П., срещу определение № 419, постановено на 02.11.2022 г. по НОХД №
529/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
Със същото определение е приведена в изпълнение неизтърпяната част
от наложеното с решение № 116/25.07.2014 г. на Апелативен съд - Варна по
ВНОХД № 37/14 г. наказание лишаване от свобода, при първоначален „строг“
режим, в размер на 10 месеца, по което осъденият К. е бил условно-
предсрочно освободен с определение по ЧНД № 1104/16 г. на Окръжен съд -
Бургас, влязло в сила на 30.11.2016 г.
Според жалбата определението противоречи на закона, защото макар и
да се налице формалните предпоставки по чл.70, ал.7 от НК, изтекла е
погасителната давност за изпълнение на остатъка от наказанието, чието
активиране е било постановено. Иска се определението на СлОС да бъде
отменено.
В съдебно заседание защитникът и осъденият поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея.
1
Представителят на БАП изразява становище за неоснователност на
жалбата. Намира възражението за изтичане на погасителната давност по чл.
82, ал. 1, т. 4 от НК за изпълнение на неизтърпения остатък от наложеното
наказание лишаване от свобода, от който лицето е условно предсрочно
освободен, за неоснователно, доколкото не съответстват на правната норма на
чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК, уреждаща давността за изпълнение на наказанието
при идентичен правен институт на отлагане на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода за определен от съда изпитателен срок. Сочи, че са
налице всички предпоставки на чл. 70, ал.7 от НК и пледира атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
Бургаският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима,
подадена е в срок и от легитимирано с правния си интерес лице. Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените в нея доводи.
След образуване на съдебното производството по НОХД №374/22г. на
СлОС подс. С. Н. К. е сключил споразумение със СлОП, одобрено по реда на
чл.384а от НК с протоколно определение на съда от 02.11.2022 г. по
НОХД№529/2022г. по описа на СлОС, с което той е осъден за извършени две
престъпления - от неустановена дата на м.януари 2017г. до 20.09.2017г. -
престъпление по чл.321, ал.3,т.2, вр.ал.2 от НК и на 20.09.2017г. -
престъпление по чл.354а, ал.2,т.1, вр.ал.1 от НК. С одобреното споразумение
е приложен чл.23 от НК и на К. е определено общо наказание от 1 година и
седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С
отделно определение №419 от същата дата и по същото дело, предмет на
разглеждане в настоящото производство, СлОС е привел в изпълнение
остатъка от наказанието лишаване от свобода - 10 месеца, от което подс.К. е
бил условно предсрочно освободен по НЧД № 1104/2016 г. на БОС.
Според същото определение, произнасянето е извършено в публично
заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Видно от единственият
изготвен съдебен протокол, приложен на л. 16-л.26 от НОХД№529/2022г. по
описа на СлОС, заседание е било проведено на 02.11.2022 г., като протоколът
е подписан от председателя на състава и секретаря му и в него са отразени
2
присъствалите прокурор от СлОП, шестимата подсъдими и техните
защитници и действията на съда и на страните в процедура по произнасяне от
съда по внесеното споразумение. След определенията за одобряване на
споразумението и прекратяване на наказателното производство по
НОХД№529/2022г. на СлОС, в протокола са отразени покана към
подсъдимите доброволно да заплатят възложените им разноски и
обстоятелствата, че протоколът е изготвен в съдебно заседание, което се
закрило в 15:00ч. Следващите два листа от делото, приложени на л.л.27,28
след протокола, представляват обжалваното определение. Тази
последователност на документите по делото и съдържанието им сочи на липса
на протокол от проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 70, ал.
7 от НК открито съдебно заседание.
Протоколът за съдебното заседание от 02.11.2022 г. е изготвен съгласно
разпоредбите на чл.311, вр.чл.129 от НПК, поради което той има обвързваща
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. В същия
протокол не са посочени каквито и да са действия, свързани с производство
по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 70, ал. 7 от НК. Предвиденото по чл.306,
ал1, т.1- т.3 от НПК производство за преценка налице ли са условията на чл.
70, ал.7 от НК за да бъде приведен в изпълнение неизтърпения остатъка от
наказание по друга присъда, е самостоятелно и различно от производството
по решаване на делото със споразумение. Редът му на провеждане е в открито
съдебно заседание с участие на страните, събиране на относимите
доказателства, изслушване на съдебни прения и последна дума, провеждане
на тайно съвещание за произнасяне на определението и обявяването му пред
страните, разясненията на председателя относно реда и срока на обжалването
му. Протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона
доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни
действия и реда, по който те са извършени.
В конкретния случай протокол за проведено по реда на чл. 306, ал. 1, т.
3 от НПК открито съдебно заседание въобще липсва. Липсата на протокол от
съдебно заседание на първоинстанционния съд се определя от процесуален
закон в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК винаги като съществено процесуално
нарушение, поради което не е необходимо да се изследва дали нарушението е
довело до отрицателни последици за страните и какви точно са били те. Това
нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съдебен състав в
3
рамките на въззивната съдебна процедура, поради което се налага отмяната на
първоинстанционното определение и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав при същия първостепенен съд, от стадия на
съдебното заседание. При новото провеждане на съдебното заседание следва
да бъде отстранен допуснатият съществен процесуален порок, чрез надлежно
провеждане на производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 70, ал.
7(първата хипотеза) от НК и отразяването му в законосъобразно съставен, в
съответствие с всички изисквания на НПК за това, протокол за съдебното
заседание.
По изложените съображения въззивният съд намира, че определението
на Сливенския окръжен съд следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 335, ал.2, вр.чл.348, ал.3 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 419, постановено на 02.11.2022 г. по НОХД
№ 529/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд -
Сливен от съдебно заседание в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4