№ 143
гр. Дупница, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510201076 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. ЕМ. Й., от с. Р..........,ул.П...........№ ........,област К-л с ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 21-0348-000066, издадено от Началник
РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.
178, ал. 1, т.7 Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 178, ал.1, т. 7
от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В. С.. Същият
поддържа жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание.
В съпроводителното писмо е взето писмено становище по допустимостта и основателността
на жалбата, като АНО счита, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно и моли да
бъде потвърдено. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от
атакуване на наказателното постановление, поради което е допустима, тъй като
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.10.2021 г., а жалбата е
депозирана, чрез административно наказващия орган (АНО) на 14.10.2021 г., с оглед на
1
което съдът счита, че жалбата е депозирана в срок и поради това е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка:
Съдържанието на приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение № 66/27.01.2021 г. сочи, че на 27.01.2021 г., около 09:20 ч. в община Сапарева
баня, на път общински KNL 1191 при километър 5+200 община Сапарева баня, в качеството
си на управител на фирма „БОБИ КЪМПАНИ“, с БУЛСТАТ *********, на която с договор с
ОПУ Кюстендил, общ. Сапарева баня е възложено зимното поддържане на пътя не е взел
достатъчно мерки за поддържане на изправността на пътя за своевременно отстраняване и
сигнализация по установения начин на препятствия на пътя. Описано е, че вследствие на
снеговалеж при км. 5+200 по пътното платно се е образувала снежна покривка, лед и
снегонавявания, които пречат за сигурното предвижване на МПС. В следствие на
посочените обстоятелства, на същия километър възникнало ПТП между лек автомобил
„Пежо 206“, с рег. № КН 8510 ВМ, лек автомобил „Субару Имреза“, с рег. № СА 4407 СР и
Джип „Вранглер“, с рег. № СА 3845 НТ. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор Ив. З., в
присъствие на св. Соньов, в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на следващия ден на
жалбоподателя, като последния отразил в графата за обяснения и възражения, че има
възражения, които не е уточнил.
Писмени възражения, в срок предвиден в чл. 44, ал. 3 от ЗАНН, срещу съставения акт
за установяване на административно нарушение не са депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 15.02.2022 г. е
издадено обжалваното Наказателно постановление 21-0348-000066, от Началник РУ към
ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа и правна
квалификация.
По делото е разпитан св. Н. Соньов, който поддържа констатациите отразени в АУАН
и заявява, че в този ден е имало много ПТП вследствие не добре поддържан път съобразно
зимните условия.
В хода на съдебното следствие са допуснати двама свидетели на жалбоподателя -
свидетелят Кирил Скоклев и свидетелят Славчо Коларски, като първия е служител във
фирмата на жалбоподателя, а втория е зам.кмет на община Сапарева баня и твърди, че за
конкретния случай не е получил сигнали от граждани, като е категоричен, че фирмата
съвестно изпълнява поетите по договор задължения, а за настъпилите ПТП вина носят
водачите, тъй като не спазват поставените пътни знаци за поставяне на вериги, в този пътен
участък, при снеговалеж.
С оглед на така установеното съдът, прие от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган съгласно чл.
47 от ЗАНН. Началник РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница е упълномощен
2
съгласно МЗ-№ 8121з-515/14.05.2018г., приложена по преписката.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт. Най - напред, процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като
нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, в аспекта да се опише
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя и в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, макар да не е посочено в
акта, без да са налице законовите предпоставки за това. Нарушена е и разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН. На жалбоподателя не е отправяна покана за съставяне на АУАН и той
изобщо не е бил в РУ-Дупница или в някое от другите звена към ОДМВР Кюстендил, или в
някоя от структурите на МВР. Неизвестно е при какви обстоятелства е съставен този АУАН
и защо е прието, че именно жалбоподателят е наказателноотговорен в процесния случай. В
конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице
законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН. В тази връзка се налага извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, при съставянето на процесния акт е станало без да са налице законовите
предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи, че макар
да е било известно наказаното лице, то е търсено, но не е намерено. А що се касае до
втората, алтернативно предвидена, хипотеза в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за
осъществяването на която е наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се
яви за съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява, като се има
предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на акт, която да е получена
от сочения за нарушител или на изрично упълномощено за това от него лице. По делото
липсват надлежни доказателства, че е отправяна покана до жалбоподателя за съставяне на
АУАН на 27.01.2021 г. или на която и да е друга дата. Неспазването на означените по-горе
задължителни изисквания е съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде
санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта,
а до нарушения на процедурата при съставянето му, тоест АУАН не е редовно съставен и не
може да се ползва с доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Констатираните в
горния смисъл нарушение на императивно установените процедурни правила в
образуваното административнонаказателно производство, е достатъчно основание за отмяна
на атакуваното НП без да се разглежда спорът по същество. Нарушено е и правото на
защита на нарушителя, което включва и правото му да присъства при съставяне на АУАН и
да дава обяснения при установяване на нарушенията, както и да представя доказателства,
поради което винаги следва отмяна на обжалваното НП по аргумент на чл. 348, ал. 1, т. 1 във
вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.
При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и
3
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП,
е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Лисват
доказателства, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В двата акта липсва
описание на нарушението като деяние с определени свойства по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
то с неговите съставомерни признаци, а в декларативен стил са изложени определени
констатации, удостоверяващи извършено от жалбоподателя административно нарушение.
От обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП, не става ясно какви именно
мерки във връзка с поддържане на изправността на път KNL 1191 за своевременно
отстраняване и сигнализация по установения начин на препятствие на пътя е следвало да се
вземат и защо е прието, че не са били достатъчни взетите мерки. Описано е, че
жалбоподателят, в качеството си на управител на фирма „БОБИ КЪМПАНИ“, с БУЛСТАТ
*********, на която с договор с ОПУ Кюстендил, общ. Сапарева баня е възложено зимното
поддържане на пътя, не е взел достатъчно мерки за поддържане на изправността на пътя за
своевременно отстраняване и сигнализация по установения начин на препятствия на пътя.
Описано е, че вследствие на снеговалеж при км. 5+200 по пътното платно се е образувала
снежна покривка, лед и снегонавявания, които пречат за сигурното предвижване на МПС, но
в АУАН не е посочено кой е установения начин за сигнализация (напр. чрез техническа
спецификация за зимно поддържане на пътищата в община Сапарева баня, схема за
временна организация на движението и пр.). Визираните по-горе реквизити следва да се
отнесат към конкретен състав на административно нарушение и нарушението да се опише
със съставомерните му признаци.
Това несъответствие е поради обстоятелството, че органите на
административнонаказателното производство не са посочили нарушените законови
разпоредби. Позоваването на текста на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е недостатъчно, тъй като
тази правна норма е санкционна. Субект на този норма е длъжностно лице, което с
бездействието си е осъществила някоя от формите на изпълнителното деяние, визирани в
този текст. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението не е доказано откъм неговия
субект. По смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП административнонаказателно отговорно
може да бъде само длъжностно лице, като легалното определение на понятието "длъжностно
лице" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, според която: "длъжностно лице е това, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба
в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или едноличен търговец,... ". Не е спорно, че ПТП са станали на общински
път, който по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вр. с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата е
публична общинска собственост, съответно е собственост на Община Сапарева баня.
Съгласно чл. 29 от Закона за пътищата общините поддържат общинските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.За
да се установи, кое е административно - наказателно отговорното лице в настоящия случай,
4
следва да се изясни въпроса кое длъжностно лице е натоварено с поддържането в
изправност на процесния път и пътните съоръжения към него, като се изхожда от
действащата нормативна уредба и основните задължения на съответните длъжностни лица.
В ЗДвП не е посочено кои са лицата, които стопанисват пътищата, но в Закона за пътищата,
макар да не се употребява понятието "стопанисване" на пътищата, се сочи на кои субекти е
поверено управлението на пътищата, а оттам може да се изведи кои субекти са задължени да
ги поддържат. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП
управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Не се твърди, а и не е
установено да е налице хипотезата на чл. 11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е
отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Следователно,
кметът на Община Сапарева баня се явява задължено във връзка с поддръжката на
общинския път лице. Следователно, ако приемем, че жалбоподателят като управител на
дружество –страна по сключен с Община Сапарева баня договор за зимно поддържане на
пътя не разполага с предоставени му от закона правомощия да отговоря за поддържането на
общинските пътищата, вкл. на пътните съоръжения към тях. Това е така, защото
стопанисването, респ. управлението и поддържането в изправност на общинските пътища, в
това число и пътните съоръжения, е предоставено на общините, действащи чрез техните
законни представители. А такова качество жалбоподателят не притежава. Освен това от
събраните по делото доказателства обаче липсват данни по какъв начин въззиваемата страна
е определила точно жалбоподателят като субект на отговорност по оказаното му
длъжностно качество. по делото липсват доказателства за това каква е връзката между
фирма „Боби Къмпани“ ЕООД и пряко отговорния за състоянието на пътя – лицето, което
стопанисва пътя. Също така не са представени доказателства, че жалбоподателят е
управител на тази фирма, респ. и какви са неговите задължения досежно описания, но
неприложен като доказателство по делото договор с ОПУ Кюстендил, община Сапарева
баня за зимно поддържане на пътя. В този смисъл липсват необходимите доказателства, от
които да се установи какви са били основните задължения на жалбоподателя, респ. имал ли е
делегирани задължения, свързани със зимното поддържане на пътната мрежа и пътните
съоръжения. Не са приложени нито длъжностна характеристика, нито други документи,
установяващи тези обстоятелства. По делото не са налице безспорни и убедителни
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че жалбоподателят Й. се явява
субект на вмененото му нарушение и като такъв да следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Предвид горно съдът намира, че не се доказа правилно определяне на субекта на
административнонаказателна отговорност и в този смисъл авторството на деянието. Налице
е непълнота на доказателствата, установяващи авторството на нарушението, която
непълнота не може да бъде преодоляна в настоящото производство. При условията на пълно
главно доказване наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и трябва
да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
5
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната
отговорност, включително неговото авторство, което в случая не е сторено.
В тази връзка следва да се отбележи, че административнонаказващия орган е
следвало да посочи като нарушена материална норма разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица
ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в
движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели
само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2
метра. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗдвП, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв.
длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране
по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.
В случая не може да се приеме, че е налице надлежно описание на нарушението.
При обективиране на същото в АУАН актосъставителят недопустимо е смесил
всички възможни проявления на неизпълнение на задължения по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и то
по начин, който води до неяснота, за кое точно от тях е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а следва да се посочи че
неизпълнението на всяко едно от тях е самостоятелно основание за ангажиране на
отговорността на съответното виновно длъжностно лице. В случая приемайки, че описаното
текстово деяние покрива признаците на състава едновременно на всички посочени за
нарушени дейности от нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, предписващи съвсем различни
правила за поведение спрямо правните субекти, само част от които обаче са наказуеми по
чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, административнонаказващият орган недопустимо е смесил
описаното от обективна страна деяние и е допуснал процесуално нарушение.
В тази връзка, и допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционния акт само на това
основание, тъй като води както до накърняване правото на защита на наказаното лице с
оглед невъзможността му да организира защитата си, така и до невъзможност съда да
извърши адекватен съдебен контрол върху санкционния акт.
С оглед на изложеното, настоящия състав на съда прие, че НП е законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000066, издадено от Началник РУ
към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което на Б. ЕМ. Й., от с. Р..........,ул.П...........№
........,област К-л с ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т.7 Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 167, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-ет дневен срок, считано от
получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, пред Кюстендилски
административен съд, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7