Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

402/5.3.2020г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 26.02.2020 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 72 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Б.“ЕООД против Електронен фиш Серия Г № 0003856, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ е било наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000лв..         

         С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Излагат се пространни аргументи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което се сочи, че той е незаконосъобразен.

          На следващо място се сочи, че издаденият електронният фиш не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Твърди се, че в ЕФ  липсва описание на извършеното нарушение. Изтъква се, че липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво нарушение се твърди, че е извършило. Неясна била волята на АНО за какво нарушение е наказан жалбоподателя- несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" или за управление на МПС без валидна такава.

           В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата аргументи.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който моли ЕФ да бъде потвърден.

          С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Електронен фиш Серия Г № 0003856, издаден от ОД на МВР-Варна, е съставен за това, че на 14.05.2019г., в  10.38 часа на ЮПВ преди Аспарухов мост, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място, с пътен знак В-26 лек автомобил „Ауди“, с peг.№* е установено нарушение на Кодекса на застраховането -  нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. с чл.638, ал.1 от КЗ Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M601 разположен в служебен автомобил.

        На горепосочената дата и място системата за мобилната система за видеоконтрол –TFRM-1 №601/12 била монтирана на ЮПВ. За установеното нарушение бил изготвен протокол за използване на АТСС. След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени и представени за обработка, а в последствие и след извършени справки по рег. номер на заснетия автомобил на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено,  че към дата 14.05.2019г. за лек автомобил марка „Ауди“, с peг.№Р6727ВТ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

         При справка в информационните масиви на МВР било установено, че горепосоченото МПС  е собственост на „Б.“ЕООД бил издаден на собственика на МПС.

          ЕФ бил връчен  на собственика на МПС.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

           Съдът кредитира и писмените доказателства и веществените такива /фотоснимка/ представени от АНО, изискани служебно от съда и приобщени по делото, тъй като същите са взаимосвързани, кореспондират с гласните доказателства и не налагат различни правни изводи.

          Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

          Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следното:

          Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно, който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на  чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.  В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. 

           Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи.

          Въпреки това в електронния фиш липсва описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението не е описано нито от  фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че е „установено нарушение на КЗ“, което не представлява описание на нарушението, поради което електронният фиш не съдържа всички, изисквани по закон реквизити. Така от една страна в адм. преписка се сочи нарушение на КТ, а от друга страна се навеждат факти относими към превишаване на скоростта. Действително от неговото съдържание не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран въззивника.

          Съдът намира, че така издаденият Електроннен фиш не съдържа съществен елемент на индивидуалния административен акт, а именно точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение. По същество в същия не е описано нито едно действие, което се твърди да е извършено с автомобила, собственост на възз., а наказващият орган се е ограничил само да отрази, че е установено нарушение на КЗ.  КЗ обаче предвижда множество и различни нарушения. В ЕФ  не е посочено в какво се изразява самото нарушение, т. е. липсва описание на съставомерно деяние (съставляващо административно нарушение, в частност – по чл. 638, ал. 4 вр.ал.1 вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ), респективно: ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от Закона за движението по пътищата ("Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... "), към който препраща  чл. 647, ал. 3 от КЗ.  По този начин както за твърдения нарушител, така и за съда остава напълно неясно какво се твърди всъщност да е извършено от него. Като в този аспект наведените в жалбата доводи се споделят напълно от настоящия състав.

          Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.

           На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

         При тези данни съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

         Въпреки горното съдът намира, че следва да посочи следното:   Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил марка „Ауди“, с peг.№Р6727ВТ, е мобилна система за видеоконтрол  на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, по делото е представено, като доказателство по делото е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което се установява, че мобилната система е одобрен тип средство за измерване, като  същата представлява мобилна система за видеоконтрол  на нарушенията на правилата за движение, инсталирана в патрулен автомобил.

         В случая обаче, съдът намира, че от доказателствата по делото е видно, че нарушението не е установено и заснето с АТСС, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Прочие посочването на този текст от КЗ не е изписан в ЕФ, там е посочен единствено текстът  на чл.638, ал.1 от КЗ. Нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил.  Т.е тези обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване единствено за контрол на скорост на движение. В настоящия  случай АНО е следвало да приложи общите правила на административно-наказателното преследване и  да издаде АУАН и въз основа на него НП като в административно-наказателното производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС по аргумент на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

         Още повече в случая въз.дружество е имало сключена така застраховка, но по независещи от него обстоятелства действието и е било прекратено, поради прекратяване дейността на застрахователното дружество.

        При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност, чрез издаването на електронен фиш се е развило в разрез с установените материално правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ следва да бъде отменен.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0003856, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ на „Б.“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв..                    

        

          

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: